Р Е Ш Е Н И Е
№259/25.1.2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4729 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 108 ЗС от О.А.с административен адрес , представлявана от А.С.качеството му на Кмет срещу
В.К.И., ЕГН ********** ***/54 за осъждане на ответника
да предаде владението на 285 кв.м. ид.части
от недвижим имот представляващ УПИ ХХVІІІ
– „незамърсяващо производство”,
кв.6 по плана на гр.
Игнатиево, целия с площ от 2585 кв.м., при
граници: север-край на регулацията, изток – улица, юг- улица и запад - УПИ І – училище.
В исковата
молба се излагат твърдения, че О.А.е собственик
на 285 кв.м. ид.части
от имота по силата на
§42 от ПЗР на ЗОС, за
което обстоятелство е съставен Акт за
частна общинска собственост № 1887/26.04.2010г. Твърди,
че първоначално ищеца е притежавал собствеността върху целия имот с площ
от 2585 кв.м., но поради
постановяване на решение №13665/04.01.2000г. на ПК – с. А. на ответницата в качеството й на наследник на
К.Г.С.е възстановен имот с площ от
2300 кв.м. – пета
категория земя, с строителните граници на гр. Игнатиево представляващ
УПИ ХХVІІІ – „незамърсяващо производство”,
кв.6 по плана на града. Със Заповед
№ 967/03.12.2014г. на
Кмета на О.А.са отписани от актовите книги
2300 кв.м. ид.части
от процесния имот, като О.А.остава собственик на процесните
285 кв.м. ид.части
от същия.
Твърди, че
целия имот се владее неоснователно
от ответницата, без същата да
противопоставя материални права за собственост
върху процесните ид.
части. Сочи, че ответницата се е снабдила с КНА №102/25.03.2015г., т.І,
рг. № 1659, дело № 94/2015г. за целия имот представляващ УПИ ХХVІІІ – „незамърсяващо производство” с площ от 2585 кв.м.,
който КНА в частта досежно процесните 285 кв.м. ид. части желае да бъде отменен,
на осн. чл. 537, ал.2
ГПК.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва.Ответницата
навежда възражения, че същата се
наследник К.Г.С., който е притежавал собственост в посочената територия в гр. Игнатиево. Оспорва твърдението на ищеца, че
имота е бил държавна или общинска
собственост, като посочва, че от
притежавания от наследодателя й имот са останали около
2,5 дка., които тя е наследила
и обработва, като овощна градина. Не оспорва, че владее
имота, като сочи, че същия
е ограден от всички страни и оградата никога не е била местена
от там. Имотът бил предмет на
няколко геодезични замервания, като през 1999г. служители
на ПК А. измерели същия с площ от
2300 кв.м., през 2010г. от О.А.имота
бил измерен с площ от 2585 кв.м.,
а по нейна частна експертиза площта на имота
възлизала на 2599кв. м.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №
378/26.06.1993г. на кмета на О.А.(л.103) е одобрен кадастрален и застроителен, регулационен план на село Игнатиево.
Представена е по делото
(л.30) скица № 1631/1139/19.08.2015г. на УПИ ХХVІІІ „незамърсяващо
производство“, кв.6 по действащия план на гр. Игнатиево одобрен със заповед №
378/26.06.1993г. на кмета на Община А., в която се сочи, че площта на имота
възлиза на 2585 кв.м.
С АЧОС № 1887/26.04.2010г. О.А.актува
имот № ХХVІІІ – незамърсяващо производство, кв.6 по плана на село Игнатиево,
целия с площ от 2585 кв.м., на осн. §42 от ПЗР на
ЗОС.
От представения по делото
разписен лист на л.31 се установява, че досежно имот №72 представляващ овощна
градина на собственика К.Г.С., който имот попада в кв.6, и от който се образува
имот № ХХVІІІ, се внася корекция като в разписния лист се посочва, че
собствеността по отношение на 2585кв.м. се вписва въз основа на АОС №
1887/2010г.
С решение от 02.11.1999г.,
постановено по гр. дело № 11/1999г. на ВРС е прогласена нищожността на решение
№ 13665/27.10.1998г. на ПК – село А., с което е признато правото на собственост
в съществуващи стари реални граници и е отказано възстановяване правото на
собственост върху нива с площ от 9,4 дка в местност „Арпалъка“
в землището на село Игнатиево, на осн. чл. 14, ал.3
ЗСПЗЗ.
С решение №
13665/04.01.2000г. на ПК село А. се възстановява правото на собственост на К.Г.С.по
отношение на имот представляващ нива с площ от 2300 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на село Игнатиево,
местност Ясак (Арпалъка),
имот в кв.6, парцел ХХVІІІ от КП от 1993г.
Представено е по делото
заявление № ОС-67-18/03.11.2014г. от ответницата В.И. ***, с което се иска
отписване от актовите книги на имот с площ от 2300 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на село Игнатиево,
местност Ясак (Арпалъка),
имот в кв.6, парцел ХХVІІІ от КП от 1993г.
Със заповед №
967/03.12.2014г. на Кмета на О.А.са отписани от актовите книги за общинска
собственост, имот с площ от 2300 дка. – „незамърсяващо производство“, кв.6 по
плана на гр. Игнатиево, целия с площ от 2585 кв.м.
Представен е по делото
Нотариален акт за собственост № 102, том І, рег. № 1659, дело № 94 от 2015г. по
описа на нотариус Александър Ганчев, с който на осн.
чл. 587, ал.1 ГПК ответницата е призната за собственик на УПИ, находящ се в гр. Игнатиево, съставляващ № ХХVІІІ, кв.6 по
действащия план на града, одобрен със Заповед № 378/26.06.1993г., с площ от
2585 кв.м.
От заключението на СТЕ на
в.л. Й.В. се установява, че имот № ХХVІІІ, кв.6 по действащия план на града –
„незамърсяващо производство“ попада в одобрения със заповед № 378/26.06.1993г.
кадастрален и регулационен план на гр. Игнатиево.В обясненията си в съдебно
заседание при приемане заключеното, в.л. уточнява, че площта на имота, която
фактически се владее от ответницата възлиза на 2585 кв.м.
При така установена
фактическа страна на спора, от правна страна съдът намира следното:
За
да се уважи
предявеният реивандикационен
иск с правно основание чл. 108
В
настоящия случай ищеца основава своето придобивно основание по отношение на
процесните ид. части от недвижимят
имот въз основа на закона или по точно на осн. чл.
§42 от ПЗР на ЗОС. Цитирана разпоредба предвижда, че застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. За да обоснове наличието фактическия състав на посочената разпоредба
от ЗОС ищеца се позовава на Заповед № 378/26.06.1993г. на кмета на Община А., с която е
одобрен кадастрален и застроителен, регулационен план
на село Игнатиево. От заключението на в.л. Й. В. съдът приема, че имот № ХХVІІІ
– незамърсяващо производство, кв.6 по действащия план на града попада с площ от
2585 кв.м. в границите на одобрения с посочения административен акт план на гр.
Игнатиево.
Ответникът оспорва това придобивно основание на
ищеца, като излага възраженията, като сочи, че никога имота не е бил държавна
или общинска собственост, като допълва, че същия е завзет, без да е проведена
отчуждителна процедура и без да е заплатено обезщетение за земята.
От анализа на събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че въз основа на
решение на ПК село А. в
полза на наследодателя на ответницата е възстановен имот с площ от 2300 кв.м., представляващ пета категория, находящ се в строителните граници на село Игнатиево,
местност Ясак (Арпалъка),
имот в кв.6, парцел ХХVІІІ от КП от 1993г. По отношение на този имот, целия с
площ от 2585 кв.м. ищеца е съставил акт за частна общинска собственост, като се
е позовал на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗОС. Предвид решението на ПК село А.
от 2000г., административния орган е отписал от актовите книги собствеността
досежно 2300 кв.м. от посочения имот, като разликата от 285 кв.м. от отписаната
част до цялата площ на имота съставлява спорния предмет по делото. За целия
имот с площ от 2585 кв.м. ответницата се е снабдила с констативен нотариален
акт от 2015г., с което оспорва и правата на ищеца по отношение на процесните
285 кв.м. ид. части, което обуславя и неговия интерес
от завеждане на настоящия ревандикационен иск, доколкото не е и спорно, че
целия имот с площ от 2585 кв.м. фактически се владее от ответницата.
Както вече съдът посочи
ищеца твърди, че е собственик на процесните 285 кв.м. въз основа на закона,
като в негова тежест е да докаже тези си твърдения в хипотезата на пълно и
главно доказване, твърдения, които се оспорват от насрещната страна.
С посочената Заповед № 378/26.06.1993г. на кмета
на О.А.е одобрен кадастрален и застроителен,
регулационен план на село Игнатиево. Заповедта е одобрена от надлежен
административен орган – кмета на общината, съобразно измененията на
разпоредбата на чл. 75 ППЗТСУ с ДВ бр.48/1985г. Застроителният и регулационен план
при действието на ЗТСУ е представлявал технически и правна планова основа за изграждането, преустройство, развитие и благоустрояване на населени места. Застроителният план
установява характера и режима на застрояването
в комплексите и отделните парцели (чл. 22 от ЗТСУ/ отм./.
Застроителният и регулационен
план бива два вида съгл. чл.21, т.1 и т.2 от ЗТСУ, в редакцията му от - ДВ, бр. 29 от 1973 г.- ЗРП за обществени
мероприятия и ЗРП за дворищнорегулационните парцели. За разлика от
ЗРП за дворищнорегулационните
парцели, който има за задача
да пригоди отделните имоти към изискванията по застрояването, ЗРП за обществени мероприятия
се отнася за конкретно мероприятие
на учреждение, стопанска или обществена
организация и т.н. За разлика от
дворищнорегулационния план,
планът за обществените мероприятия, няма пряко отчуждително
и вещноправно действие. /чл. 114, ал.1 от ЗТСУ се отнася
само до дворищнорегулационния план/.Собствениците на имоти, необходими
за мероприятия на държавата и общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните
им граници до влизане в сила
на заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./, за
отчуждаване. При отреждане
на терен за мероприятието, включващ няколко имота, с факта на отреждането последните не губят
своята юридическа самостоятелност и правото на собственост върху тях не
се трансформира в съсобственост върху общия парцел при
условията на чл. 31 ЗТСУ/ отм./. Цитираната разпоредба е приложима
само за общи
/съсобствени/ парцели по дворищнорегулационен план, но не
и за парцели за обществени мероприятия.
До влизане в сила на заповедта по
чл. 95 ЗТСУ /отм./ тези имоти
могат да бъдат предмет на
разпоредителни сделки, на делба и на
придобивна давност- така Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., І г.о. на ВКС.
Придобивно основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС оглед естеството си е по силата
на закона. То се изразява в трансформация
на собствеността от държавна в общинска
с оглед статута на имота, предназначението
му и отреждането му за посочените
в разпоредбата на този параграф нужди.
Така за да
настъпят последиците на горния законов
текст е необходимо да се установи (първо), че към 1999г., когато тази разпоредба е била приета, спорният
имот е бил частна държавна собственост и (второ) отреждането му съгласно предвижданията
на действащия към датата на
влизане в сила на закона ПУП за
целите, посочени в този параграф, а именно - за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия.
От представените по
делото писмени доказателства съдът не може да направи непротиворечив извод, за
първата предпоставка на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС , а именно че към 1999г. имот ХХVІІІ, кв.6 по
действащия план на гр. Игнатиево, с площ от 2585 кв.м. е бил частна държавна
собственост, предвид липсата на доказателства за приключила процедура по
отнемане на имота от наследодателя на ответницата с постановяване на Заповед №
378/26.06.1993г. на Кмета на Община А., на която ищеца се позовава. Не са
ангажирани доказателства, че досежно този имот с владяната от ответницата площ
от 2585 кв.м. е постановена заповед по чл.95 ЗТСУ, която да е влязла в сила, и
в резултат на която в полза на правоимащия е
изплатено съответното обезщетение, доколкото както вече бе посочено ЗРП за
обществени мероприятия се отнася за
конкретно мероприятие на учреждение и същия няма пряко отчуждително действие. Правно значим
в настоящия случай е статута на имота
към влизане в сила на разпоредбата
на §
42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, като съдът намира, че не се доказа неговия статут на имот частна държавна
собственост. Не се установява и от наличните по делото писмени
доказателства, статутът на имота като частна държавна собственост към 1999г. да
произтича от друг юридически факт. Напротив от представения по делото разписен
лист към действащия план на гр. Игнатиево се установява, че досежно имот №72, находящ се в кв. 6, същия под № ХХVІІІ е било осъществено
вписване на принадлежността правото на собственост в полза на наследодателя на
ответницата - К.Г.С.. Така това макар и
косвено доказателство, доколкото разписния лист не поражда собственост
(материални права за посоченото лице), а само отразява такава обуславя и извода,
предвид и липсата на други доказателства в противната насока, че собствеността
върху имота не е била държавна, а частна, поради което и твърденията в исковата
молба на ищеца са неоснователни.При условие, че не се установява първата
предпоставка на §42 ЗОС –статута на земята като частна държавна собственост към
1999г., то безпредметно е да бъде разглеждано какво е било отреждането на имота
по действащия ПУП към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба.
Така доколкото АЧОС от 2010г., от който ищеца черпи
права само удостоверява правото на собственост,
а не го поражда,
съответно
страна не можа да докаже първата от кумулативно предвидените
три предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, то същия
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от О.А.с административен адрес , представлявана от А.С.качеството му на Кмет
срещу В.К.И., ЕГН ********** ***/54 за осъждане на ответника да
предаде владението на 285 кв.м. ид.части от недвижим имот представляващ УПИ ХХVІІІ – „незамърсяващо
производство”, кв.6 по плана на гр. Игнатиево,
целия с площ от 2585 кв.м., при граници: север-край
на регулацията, изток – улица, юг- улица и запад - УПИ І – училище, на осн.
чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване
на препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: