Определение по дело №802/2015 на Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 1054/17.5.2016г.

17.05.2016 г.,  гр. Ямбол

Ямболският районен съд                                                               ХV граждански състав

На 17.05                                                                                                      2016 година

В закрито заседание в следния състав:                                           

 

Председател: М. Христова

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 802/2015 г. по описа на Ямболския районен съд,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на процесуалния представител на ответницата К.К.  с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата е посочено, че по делото са представени доказателства за сторен разноски, видно от договор за правна защита и съдействие.

В законоустановения едноседмичен срок ищецът е оспорил молбата като недопустима, както и като неоснователна по съображения, подробно изложени в отговора.

ЯРС, след като се запозна с молбата по делото и становищата на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок.  Съобразно т. 8 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК - В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.В процесния случай ответницата К. не е представила списък по чл. 80 от ГПК, но молбата й предвид изложеното в нея и с оглед липсата на произнасяне на съда във връзка с разноските в нейна полза, касае именно първата хипотеза на чл. 248,ал.1 – искане за допълване на решението, т.к. отново според горецитираното тълкувателно решение - при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Допълване на решението може да има тогава, когато съдът е пропуснал да се произнесе по валидно заявено искане на страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Същата може да бъде заявена от страната най – късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В процесния случай ответницата е направил искане за присъждане на разноски в нейна полза, за което и са представени съответните доказателства – договор за правна защита и съдействие – л. 174 А от делото, в който страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и е отбелязано, че сумата е внесена в пълния размер. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като е в настоящия случай. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на вписване в в процесния договор, че възнаграждението е платимо по друг начин, а не в брой, съдът приема, че за доказване на плащането не е необходимо представяне на допълнителни доказателства.

Молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид горното, ЯРС

 

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА на основание чл. 248,ал.1 от ГПК Решение №232/25.04.2016 год. постановено по гр. дело №802/2015 год. на ЯРС в частта относно разноските като ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК К.Д.К., ЕГН ********** да заплати на К.Т.К., ЕГН ********** сумата от 800 лв. - разноски за настоящата инстанция.

Определението да се счита за неразделна част от Решение №232/25.04.2016 год.  постановено по гр. дело №802/2015 год. на ЯРС.

Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     Районен съдия: