и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 7/11.03.2004 г., постановено по гр.д. № 342/2003 г. Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 394/28.03.2003 г. на Изпълнителния директор на “Бентонит” АД – гр.Кърджали и изпълнителния член на УС на “Деспред”АД, гр.София, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Магда Борисова Диева от гр.Кърджали, с ЕГН **********, признал е уволнението за незаконно, като е възстановил Магда Борисова Диева на предишната й работа на длъжността “специалист” в отдел “ЦЛ и НПТ”, при “Бентонит” АД – гр.Кърджали. Със същото решение съдът е осъдил “Бентонит” АД – гр.Кърджали и “Деспред” АД-София да заплатят на Магда Борисова Диева сумата в размер на 2 340 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 12.05.2003 г. до 19.09.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв. “Бентонит” АД - гр.Кърджали е осъдено да заплати по сметка на РС – Кърджали държавна такса общо в размер на 113,60 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Бентонит” АД – гр.Кърджали, представляван от пълномощника си адв. Христова, който го атакува като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се сочат подробни съображения. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови друго-правилно решение. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Постъпила е въвзивна жалба и от процесуалния представител на Магда Борисова Диева срещу решението в частта му, с която иска по чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен за разликата от 2 340 лв. до пълния предявен размер от 3 000лв. Моли решението да бъде отменено в атакуваната му част, вместо което да се постанови друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Въззивният съд, като съобрази събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира: Установява се, че въззивницата Магда Диева е работела на длъжността “специалист” в отдел “ЦЛ и НПТ” в “Бентонит”АД, гр.Кърджали. С договор за наем на обособени части от търговско предприятие от 01.10.2002г., на осн.чл.123 от КТ “Бентонит” АД,гр.Кърджали е предоставило под наем на “Деспред” АД-София обособени части от собственото си предприятие, а именно – фабрика “Перлит”, ЦРР, РМ и строителна група и отдел “ЦЛ и НПТ” срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 800лв. Договорът е с първоначален срок от 01.10.2003г. до 31.03.2003г., който е удължен с анекс от 31.03.2003г. С анекс от 24.04.2003г. дружествата са се споразумели да прекратят действието на този договор, считано от 01.05.2003г., като са се договорили от тази дата трудовите договори на работещите в отдадените под наем обекти да се прехвърлят отново към “Бентонит”АД, гр.Кърджали. От щатно разписание на отдел “Централна лаборатория и нови продукти и технологии”, в сила от 01.01.2003г., утвърдено от изпълнителния директор на “Бентонит” АД, гр.Кърджали и съгласувано с изпълнителен член на УС на “Деспред”, в отдела са съществували 2бр. “специалист изследовател” с код 2147, за които се е изисквало средно специално образование или полувисше образование и 1бр.”специалист” с код 2147 и изискващо се образование – висше. На 24.03.2003г. на свое заседание УС на “Бентонит”АД,Кърджали е взело решение за утвърждаване изменения в щатното разписание на дружеството. Видно от приетото по делото изменение на щатно разписание на отдел “Централна лаборатория и нови продукти и технологии”, в сила от 24.03.2003г., утвърдено от изпълнителния директор на “Бентонит” АД, гр.Кърджали и съгласувано с изпълнителен член на УС на “Деспред”, в отдела е снета длъжността “специалист” с код 2147, за която се изисква висше образование. Приети по делото са 2бр. протоколи от заседания на Надзорния съвет на “Деспред”АД от 28.02.2003г. и на УС на “Деспред”АД от същата дата, видно от които е взето решение за извършване на промени в щатното разписание на “Деспред”АД, между които и да се закрие единствената щатна бройка “специалист”, код НКП 2147, считано от 28.03.2003г. С предизвестие № 93-00-23 от 27.03.2003г. от “Бентонит” АД-гр.Кърджали и “Деспред”АД-София, Магда Борисова Диева е предизвестена, че след изтичане на 30 дневен срок ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Със заповед № 394 от 28.03.2003г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ във вр.чл.326, ал.2 от КТ, щатно разписание и връчено предизвестие, поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение с въззивницата Диева. Събрани по делото са и множество други доказателства, които съдът намира, че не следва да обсъжда, като ирелевентни за спора. Видно от заключението на назначените по делото съдебно-оценителни експертизи, брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението е в размер на 491,40лв., а изплащането на възнаграждението й е било извършвано от сметка, чийто титуляр е било “Деспред”АД-София. При така събраните по делото доказателства следва õа бъде направен извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани. На първо място, следва да се отбележи, че както по силата на постигнатото споразумение в договора за отдаване под наем на обособените части от “Бентонит”АД, Кърджали на “Деспред”АД, София, така и по силата на закона – чл.123 от КТ, работодател на въззивницата Диева към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с нея е било “Деспред”АД-София.Ето защо, ако някое от дружествата е следвало да вземе решение за съкращаване на съответния щат, заеман от жарбодателката, то това е било дружеството “Деспред”-София. Установява се обаче, че такова решение е взето от “Бентонит”АД и то само е съгласувано с ответното дружество “Деспред”АД-София. От друга страна, съгл.чл.2 и чл.11 от договора за отдаване под наем на обособени части, след влизането му в сила и по време на неговото действие, дружеството- наемател се е задължило да не съкращава броя на работниците и служителите, работещи в наетите обособени части, измежду които е и ищцата. Най-съществено нарушение обаче съдът съзира в оформянето на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата е оформена като издадена от “Бентонит”АД-Кърджали като основане работодател и “Деспред”АД-София, като временен работодател по чл.123 от КТ. Такава възможност – едновременно двама работодатели за един и същ работник или служител КТ не предвижда.Видно от предизвестието – л.3, въззивницата Диева е предизвестена, че поради съкращаване на длъжността “специалист” в отдел “ЦЛ и НПТ”-“Бентонит”АД-Кърджали , след изтичане на законоустановения срок ще бъде прекратено трудовото правоотношение с нея. Т.е. “Бентонит” АД-Кърджали не е бил работодател на въззивницата към момента на съкращаване на щата и прекратяване на трудовото правоотношение с нея, но е съкратил щата й, а “Деспред”АД-София й е бил работодател, но е нямал правното основание да взема решение за съкращаване в щата на друго дружество. С оглед изложеното, окръжният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че атакуваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, уволнението следва да бъде признато за незаконно. Следва да се има предвид също,че Магда Борисова Диева следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност, а именно – “специалист” в отдел “ЦЛ и НПТ” в “Бентонит”АД-Кърджали, тъй като действието на договора за наем на обособени части от търговско предприятие от 01.10.2002г., сключен между “Бентонит”АД-Кърджали и “Деспред”АД-София е преустановил своето действие на 01.05.2003г. Що се касае до претендираното от Диева обезщетение за времето, през което е останала без работа, съдът намира същото за основателно и доказано. Ищцата е представила доказателства, че се е регистрирала в Бюрото по труда-Кърджали и е останала без работа до 02.11.2003г. Първоинстанционният съд обаче е изчислил обезщетението на база размер на трудовото възнаграждзение различен от брутното такова на ищцата за месеца предхождащ уволнението. Видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло и кредитира, Ако Магда Диева не би била в отпуск по болест за месец февруари 2003г. би получила от “Бентонит”АД-Кърджали брутно трудово възнаграждение в размер на 491,40лв. Ето защо претенцията на ищцата по чл.344, т.3 във вр. счл.225 от КТ е основателна за размера от 2 948,40лв., поради което и решението на районния съд следва да се отмени в частта му с която искът по чл.344, т.3 във вр.чл.225 от КТ е отхвърлен за разликата от 2 340лв. до пълния предявен размер от 3 000лв. в частта му за разликата от 2 340лв. до 2 948,40лв., вместо което следва да се постанови ново решение, с което “Бентонит”АД-Кърджали като основен работодател на жалбодателката Диева да бъде осъдено да заплати на последната разликата от 2 340лв. до 2 948,40лв. При този изход на делото и с оглед претенцията на пълномощника на въззивницата за присъждане на деловодни разноски, съдът намира, че такива по компенсация и за двете инстанции й се следват в размер на 491,40лв., т.е. следва да бъде осъдено “Бентонит “АД-Кърджали да заплати на Магда Борисова Диева разноски за тази инстанция в размер на 291,40лв. При определяне дължимите държавни такси първоинстанционният съд е присъдил такива съобразно уважената част на иска по чл.344, т.3 от КТ. С оглед този изход на делото, следва “Бентонит”АД-Кърджали да бъде осъден да заплати допълнително ДТ в размер на 24,33лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №7/11.03.2004г., постановено по гр.д. № 342/2003г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта му с която искът по чл.344, т.3 във вр.чл.225 от КТ е отхвърлен за разликата от 2 340лв. до пълния предявен размер от 3 000лв. в частта му за разликата от 2 340лв. до 2 948,40лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА “Бентонит”АД-Кърджали, представлявано от изпълнителния директор Юлияна Цветанова Марева да заплати на Магда Борисова Диева от гр.Кърджали обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението сумата в размер на разликата от 2 340лв. до 2 948,40лв.; деловодни разноски за тази инстанция в размер на 291,40лв. ипо сметка на Окръжен съд-Кърджали допълнително държавна такса в размер на 24,33лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1.
2. |