Р Е Ш Е Н И Е № 260138
гр. Варна, 20.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Ванухи
Аракелян в. т. д. № 66/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК, образувано
по молба вх. № 262704/28.06.2021 г. на ППЗК „Зора”, чрез адв. С.Х., за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната при постановяване на решение № 260077/12.05.2021 г.,
постановено по в. т. д. № 66/2021 г. по описа на Варненския апелативен
съд.
В молбата се твърди, че в мотивите на решението съдът
е допуснал фактическа грешка като неправилно е квалифицирал процесната сума от
30 826.34 лв., като остатък от дължима главница по договор за заем, което
според дружеството не кореспондира с исковата претенция. ППЗК “Зора” излага
доводи, че претендираната сума е остатък от общия размер на дълга.
Насрещната страна К.С.К., чрез адв. А.А.С., изразява становище за неоснователност на молбата за
изменение на решението в частта за разноските.
Съдът съобрази, че молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка е подадена в едномесечния преклузивен срок от връчването му,
изхожда от легитимирана страна и на това основание е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на закона винаги е налице правен
интерес и необходимост от поправка при допусната очевидна фактическа грешка. По
реда на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може
да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според приетото в правната теория, очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитивната част на
решението.
Съдът намира,
че не е налице несъответствие между формираната воля и нейното външно
изразяване, съобразно представените по делото доказателства и изложените
мотиви, което да се субсумира в хипотезата на чл. 247 от ГПК.
Процесната сума е квалифицирана като остатък от
дължима главница по договор за заем още в първоинстанционното производство.
Варненският окръжен съд с разпореждане № 5956 от 23.06.2020г. е дал възможност
на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира сумата от 30 826.34 лева за кой
период от погасителния план се формира, т.е. кои вноски от същия остават
дължими, както и да посочи поотделно претенциите за главница, лихви и
застраховки. С молба от 06.07.2020 г. ищецът е уточнил, че процесната сума се
явява само остатък от главница. До същия извод стига и настоящият съд с оглед
на предоставения по делото договор за паричен заем, ведно с приложения към него
погасителен план.
В постановеното решение № 260077/12.05.2021г., постановено
по в. т. д. № 66/2021 г.по описа на Варненския апелативен съд не е налице
противоречие между мотивите и диспозитива. Съдът се е произнесъл в рамките на претенцията, която е
била заявена, при пълно съответствие на заявеното с разгледаното, обективирано
в мотивите и диспозитива на съдебното решение.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 262704/28.06.2021 г. на ППЗК „Зора”, със седалище с. Езерово, за поправка
на очевидна фактическа грешка допусната
при постановяване на решение № 260077/12.05.2021г., постановено по в. т. д. №
66/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.