Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 219/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Г.Д.А. ЕГН ********** *** е
обжалвал наказателно постановление (НП) № ....2019 г. на Началника на РУ на МВР
И…………., с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложена глоба в размер
на 500 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно.
Оспорват се констатациите в АУАН и се твърди, че не е извършено твърдяното
административно нарушение.
Въззиваемата страна, не
изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно с
чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното:
АУАН № ....2018 г. е
съставен за това, че на посочената дата около .... часа жалбоподателят Г.А. ***
пред дискотека „...“ след разпореждане на висок, ясно разбираем за него език, няколкократно
да преустанови физическа саморазправа с лицето Д.Й.Б., е продължил със
саморазправата, с което е нарушил чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.
От разпита на св. Р.С., който е служител на РУ на
МВР-Ихтиман, се установява, че на ...2018 г. се намирал в централната градска
част на гр. И….., когято възприел, че Г.А. спорел на
висок глас с Д.Б.. Двамата се дърпали взаимно, като на А. било разпоредено да преустанови действията си. Впоследствие А.
бил отведен в сградата на РУ на МВР Ихтиман, където му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Според другите служители на РУ на МВр-Ихтиман, които са се намирали на мястото на инцидента –
св. А.С. и И.К., Г.А. и Д.Б. се карали и бутали, като колегата им С. разпоредил
на А. да преустанови действията си.
От своя страна св. В... Д..., който е очевидец на
случилото се, Б. говорил с А. на висок глас, като когато полицаите пристигнали
не са казали нищо на А., а направо го отвели в полицейското управление. Тези
факти са споделени и от св. М.С., който също се е намирал пред дискотека „...“,
когато възприел, че А. и Б. спорели, а пристигналите на място полицаи
разпоредили на Б. да се прибира в дискотеката, а А. отвели в полицията.
Св. Д.Б. също отрича да е имало физическа
саморазправа с А., като твърди, че когато полицаите дошли само питали дали има
проблем.
Въз основа на съставения акт е издадено и
атакуваното НП № ………...2019 г., с което на А. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР
е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от
териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при
спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за
тяхната отмяна на формално основание. В случая в обстоятелствената част както
на АУАН, така и на НП макар и кратко нарушението е описано ясно
и точно със всички съставомерни белези, като са
посочени и обстоятелствата, при които е
извършено то – че на посочената дата и място след разпореждане на висок,
ясно разбираем за него език, няколкократно да преустанови физическа
саморазправа с лицето Д.Й.Б., е продължил със саморазправата .
По същество обаче не се доказа
извършването на твърдяното административно нарушение.
Съгласно
чл. 64, ал. 1 и 2 ЗЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо
за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията
се издават писмено, а при невъзможност да
се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия,
чийто смисъл е разбираем за лицата,
за които се отнасят. От своя страна разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, предвижда, че разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или
здравето му.
Редакцията на закона предполага,
че за да е съставомерно съответното поведение е необходимо да бъде доказано
както съдържанието на съответното разпореждане с оглед преценката дали неговият
смисъл е разбираем за лицето, така и дали последващите
действия на нарушителя са насочени именно към неизпълнението на конкретното
полицейско разпореждане.
В случая от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не се установи по несъмнен начин, че е имало
физическа саморазправа между жалбоподателя А. и св. Б., така че да съществуват
основания за издаване на полицейско разпореждане за преустановяването й. Освен
това не се събраха каквито и да е доказателства за това, че А. не е изпълнил
даденото му устно полицейско разпореждане, така че да е извършил
административното нарушение, за което е образувано производството. Самите
служители на полицията не посочват конкретните фактически действия на
жалбоподателя А., от които може да се направи извод, че той не се е съобразил с
конкретно дадено му полицейско разпореждане.
Това дава основание на настоящия
състав да приеме, че не е доказано от обективна и субективна страна
извършването на административно нарушение по чл. 64, ал. 4, вр.
ал. 2 ЗМВР, поради което и атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ ....2019 г. на Началника на РУ на
МВР Ихтиман, с което на Г.Д.А. ЕГН ********** *** на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложена
глоба в размер на 500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)