Р Е Ш Е Н И Е
№V-17 15.04.2019г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен граждански състав
На двадесет
и пети февруари, две хиляди и деветнадесета година,
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар: Таня
Михова
Прокурор:
Гергана ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Г.Белева
въззивно
гражданско дело №101 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.
28, ал.6 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по жалба на адв.Х.Н.- САК в качеството на пълномощник на С.Х.П.,
против решение №114 от 21.11.2018г., постановено по гр.д.№492 по описа за
2018г. на Районен съд гр.Средец, с което е постановено настаняването на
непълнолетната Е.И.Г. с ЕГН:********** в Кризисен център за деца, преживели
насилие- гр.Средец, за срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
Въззивницата П.
счита, че решението е незаконосъобразно
и неправилно. Твърди, че живее в България, на адрес гр.София, ул.“Майстор
Манол“ №2, като само пътува до Германия е се връща в Република България. Сочи,
че живее на постоянен адрес, където би могла да отглежда детето си, като същото
посещава училище в ж.к. „Надежда“. Признава, че е била подпомагана от
Васил Г. в отглеждането на детето, но според нея това не означавало, че се е
дезинтересирала от отглеждането на Е.. Моли решението да бъде отменено, а
детето да бъде предоставено за отглеждане от майка си- С.П..
Въззиваемата Дирекция
“Социално подпомагане“ Бургас не е представила отговор в законния срок.
Въззивницата не
се явява лично или чрез пълномощник за участие в съдебното заседание пред
въззивната инстанция. В хода на делото въззивницата е представила препис от
решение №310 от 27.12.2018г. по гр.д.№1050 по описа на РС-Костинброд за 2018г.,
с което е прекратен бракът между нея и И.Г.Г., като е утвърдено постигнатото
между двамата споразумение, с което упражняването на родителските права спрямо
детето Е.И.Г. е предоставено на майката С.П., като е определен режим на лични
контакти между детето и бащата. С него бащата И.Г. се е задължил да заплаща за
детето Е. месечна издръжка в размер на 150 лв., платими чрез С.Г.. Моли същото
да се вземе предвид при постановяване на съдебното решение.
Процесуалният
представител на въззиваемата Дирекция „Социално подпомагане” Бургас-
юрисконсулт Даракчиева намира въззивната жалба за неоснователна и недоказана.
Счита, че липсват доказателства семейната среда на майката, като родител, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, да е благоприятна за
детето. Последното не желае да се върне при лицето Васил Иванов Н., което
възприема като свой биологичен баща. Намира, от друга страна, че средата в
Кризисния център, в който пребивава детето е стабилна и сигурна, поради което
детето спокойно ще може да завърши учебната година. Самото дете също заявява,
че се чувства спокойно в Кризисния
център, поради което въззиваемата страна намира, че предприетата мярка за
закрила е била навременна, адекватна и ефективна. Представя доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас- прокурор Илиева също моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Намира, че постановената мярка е най-адекватна и
в интерес на детето, като същата ще чу даде възможност да завърши учебната
година и да има достъп до работа с психолог. Не ангажира доказателства.
По допустимостта
на производството:
Въззивната жалба
е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител /общо пълномощно на л.30 от делото на РС-
Средец/ на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съдът обсъди съображенията
на страните и събраните по делото доказателства и намира за установено
следното:
Производството по делото е образувано по
искане на Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Бургас за настаняване
на малолетната към този момент Е.И.Г., родена на ***г. в резидентна услуга-
„Кризисен център за деца, преживели насилие“ гр.Средец, обл.Бургас, за срок от
6 месеца. Искането е мотивирано на първо място с това, че майката се е
дезинтересирала от дъщеря си, живее в Германия и между двете липсва близост и
общуване, а на второ- необходимостта от предприемане на тази мярка с оглед
опазване интересите, здравето и живота на детето, за което се твърди, че е
„дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на Закона за закрила
на детето, тъй като от години е било подлагано на системно физическо и
емоционално насилие, от страна на „биологичния“ му баща Васил Н. и
съжителстващата с него Мария Атанасова. По данни на детето то било връзвано,
нанасян му бил побой с пръскачка/ маркуч, лишавано било от социални контакти,
било принудително задържано в дома с дни, държали се унизително с него чрез
отправяне на обиди и отхвърляне на личността.
В първата инстанция са
събрани писмени доказателства, включително социален доклад. Изслушано е и
детето по реда на чл.15, ал.1 ЗЗакрД, при което същото е заявило, че се чувства
добре в дома и там му харесва.
Първоинстанционният съд е уважил
искането и е настанил детето за срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на
съдебното решение в Кризисен център за деца, преживели насилие- гр.Средец, като
е приел, че от социалното проучване са установени основанията за настаняване на
детето в институцията поради установен риск за нормалното му физическо и
емоционално състояние. При това съдът е счел, че на детето следва да бъде
оказана специализирана помощ и превенция в защитената среда на институцията с
нужната помощ от страна на специалисти предвид преживяното.
При преценката на
твърденията на страните и събраните по делото доказателства Бургаският окръжен
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от удостоверение /л.13
от делото на РС-Средец/, издадено въз основа на акт за раждане №848 от
11.11.2004г. на р-н „Люлин“ гр.София, детето Е.И.Г. е родено на ***г. от
родители С.Х.П. и И.Г.Г.. Безспорно е, че детето не познава като свой баща
лицето, посочено за такъв в удостоверението за раждане. До настаняването си
извън семейството същото е живяло с лицето Васил Иванов Н. ***, който приема за
свой биологичен баща.
По искане на детето на
същото е била предоставена полицейска закрила поради упражняван системен
физически и психически тормоз от страна на биологичния баща. Сигнал за това е
постъпил в ОЗД при ДСП Сердика на 29.08.2018г. Детето заявило, че майката го е
напуснала когато било в ниска възраст и я оставила на грижите на биологичния
баща Васил Н. ***. По данни на детето майката живее в Германия, връзката му с нея
била прекъсната, не се били виждали, нито чували по телефона. Детето не познава
лицето И.Г., вписано като баща в удостоверението за раждане. Било отгледано от
Васил Н. и съжителстващата с него Мария Атанасова. Заявило е, че последните
двама са упражнявали физическо и психическо насилие спрямо нея, като е описало пред
социалните работници, изготвили работни протокол от 29.08.2018г. конкретни
актове на побой с маркуч и пръчка, удряне в земята, връзване да виси от тавана,
заключвана за няколко дни в банята и измъчване, държане в социална изолация,
нанасяне на обиди и др. Потърсило е съдействие от непознати момичета от
квартала след поредна проява на физическо насилие спрямо нея от страна на Н. и
Атанасова. Изрично е заявила, че не желае да бъде върната в дома на Н., поради
поведението му спрямо нея, нито при негови близки, тъй като се опасява, че ще я
върнат при него. Изразила е желание да напусне София, както и да си смени
имената. В хода на проучването не са били установени роднини, които да поемат
грижата за Е., нито приемно семейство, в което същата да бъде настанена.
При срещата си със
социалните работници Васил Н. и Мария Атанасова отричат да са упражнявали
насилие спрямо детето. Заявили са, че майката е неглижирала детето и го
отхвърля, като от 3- годишна възраст то живее с Васил Н., а когато е било на 7
години в грижите за него се включила и Атанасова. Според тях поведението на Е.
ескалирало когато преди 2 години се видяла с майка си и ѝ гостувала за
около една седмица.
Със заповед № ЗД-Д-С-СК-147/30.08.2018г.
на основание чл.27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на
детето и чл.33, ал.1 от ППЗЗакрД, Директорът на Д“СП“- Сердика е настанил
малолетната Е. в „Кризисен Център за деца, преживели насилие“- гр.Средец за
срок до произнасяне на съда по чл.28 ЗЗакрД.
Пред РС- Средец и пред
въззивната инстанция е излушан Директорът на Кризисния център-Станислава
Николова. Същата сочи, че родителите не поддържат контакт с детето, единствено
в началото на настаняването биологичния баща се обаждал няколко пъти по
телефона, като е предявил претенции детето да няма контакт с момчета и да бъде
следено за това от служителите на центъра. Заявява, че детето посещава училище, чувства
се спокойно.
По данни от протокол за
проведена екипна работа, съставен от служители на Кризисния център /представен
пред въззивната инстанция/, през
учебната 2018-2019г. детето е записано
като редовна ученичка с ресурсно подпомагане в осми клас на СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Средец с класен ръководител Румяна Джермова. Екипът
на центъра подпомага детето при възникнали трудности в учебния процес. Същото
участва в групови беседи с останалите потребители на услугата, участва в игри и
разходки с останалите деца. На детето е избран служебно личен лекар.
Здравословното състояние на детето е добро. С детето се провеждат ежеседмични
консултации с психолога на кризисния център.
Пред въззивният съд е
представена и оценка на родителския капацитет на Васил Иванов Н., изготвен от
Институт по социални дейности и практики към ЦОП „Надежда“ гр.София, адресиран
до Директора на ДСП- Сердика. От него се установява, че Н., чрез адвокат е
предприел действия по установяване на бащинството си спрямо детето Е., отмяна
на настаняването на детето в кризисния център, постигане на споразумение с
майката за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Е. на
него, при съответен режим на лични отношения на детето с майката. Констатирано
е, че Н. възприема Е. като своя дъщеря, полагал е грижи за нея от раждането
ѝ и изразява нагласа за в бъдеще също да я отглежда, след като бъде
върната в неговото семейство. По данни от МВР срещу Н. не се води разследване и
не е заподозрян за упражнено физическо насилие срещу Е.. Същият полага грижи за
удовлетворяване материалните нужди на детето, здравето ѝ и специалните
образователни потребности. Според изготвилия оценката жилищните условия,
професията и доходите на Н. /не са посочени/ позволяват отглеждането на Е. при
добри материално- битови условия. Н. срещал трудности, свързани с разбирането
на чувствата и емоциите на момичето и причините за поведението ѝ. Не
отделял достатъчно време за общуване с нея и изглаждането на доверие помежду
им. Заявил е твърдо разбиране за запазване на девствеността ѝ докато не
сключи брак, с което се засягали нейната личност и свободната ѝ воля. Направен
е извод, че Н. има нужда от психо-социална подкрепа и консултативна работа, за
да развие разбиране за емоционалните нужди на детето, намери подходящи начини
на общуване и да изгради доверителна връзка с нея.
В посочената оценка се
съдържат данни, че майката на детето е заявила пред ОЗД, че няма възможност да
полага грижи за Е.. Налични са данни, че партньорката на Н.- Атанасова изпитва
трудности в общуването с Е. и създаването на доверителна връзка с нея.
Въззивната инстанция също
проведе изслушване на детето Е.. Същото заявява, че иска да се върне при мама,
която живее в гр.София. Заявява, че е излъгала, когато обвинила баща си, че я
бие. Той нямал никаква вина, а тя без причина поискала да си тръгне оттам. Не
си спомня кога за последно е виждала майка си. Заявява, че не иска да се връща
при баща си, а при майка си.
При така установената
фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че мярката за закрила на
детето Е. следва да бъде потвърдена. Майката на детето- С.П., трайно се е
дезинтересирала от грижите за детето. Същото явства и от неявяването ѝ в
съдебно заседание, като не са представени доказателства за наличието на
уважителни причини за това. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа
на твърденията в жалбата, че обичайното местоживеене на майката е в България, а
не в Германия, на конкретния адрес- гр.София, ул.“Майстор Манол“. Нещо повече,
липсват каквито и да било позитивни данни относно родителския капацитет на
майката- че има професия, доходи, среда, в които същата би могла адекватно да
полага грижи за детето, както и че действително проявява отговорно отношение
към материалните и духовни потребности на дъщеря си. Представянето на съдебно
решение, с което формално родителските права спрямо детето са предоставени на
нея по споразумение между родителите, също не е обстоятелство, което да
мотивира връщането на детето в семейна среда. От съществено значение в случая е
това, че от ранни детска възраст за детето Е. семейството включва Васил Н., за
който няма доказателства да е биологичен баща на Е. и съжителстваща с него Мария
Атанасова. Категорично детето не желае да се върне в тази среда, макар пред
съда да отрича данните, които е изнесло при предоставянето на полицейската
закрила за оказвано от двамата спрямо него изключително тежки форми на физическо
и психическо насилие. Видно от оценката на родителския капацитет на Васил Н.,
инициативата за обжалването на постановеното от РС- Средец настаняване на Е.
извън семейството всъщност е негова, макар жалбите да изхождат от името на
майката, която единствена е с установен произход и съответно- има правен
интерес от обжалването. Липсват безспорни доказателства- показания на
свидетели- съседи, класен ръководител от предходното училище, въз основа на
които да се направи обоснован извод, че спрямо детето не е упражнено физическо
и психическо насилие от Н. и Атанасова.
С оглед изложеното
въззивната инстанция намира, че детето Е. е „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“в“
от Закона за закрила на детето, а именно за него съществува опасност от увреждане
на физическото, психическото, нравственото,
интелектуалното и социалното му развитие. Затова спрямо него следва да се
предприемат мерки за настаняване извън семейството, доколкото на този етап не е
налице възможност за настаняване на детето при роднини или близки, или в
приемно семейство, които биха могли да му осигурят безопасна среда, гарантираща
най-добрия интерес на детето.
От изложеното дотук следва
изводът, че е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето по
отношение на детето Е., тъй като съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие в
случай, че остане в семейството си. Ето защо първоинстанционното решение, с
което искането за настаняването на детето в услуга от резидентен тип –
„Кризисен център за работа с деца, преживели насилие“ гр.Средец за срок от 6
месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №114 от 21.11.2018г., постановено по
гр.д.№492 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Средец.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.