РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.08.21г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в публично
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Галина
Иванова и в присъствието на прокурора
Димитър Младенов, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 4262/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от
15.05.2019г., постановена по НОХД 20841/2016г. СРС, НО, 112-ти с-в на основание
чл. 304 от НПК е признал подс.Х.И.Б., с ЕГН:********** за невиновен в това, че
на 03.11.2014г., около 14:30 часа, в гр. София, на ул. „********пред входа на
кооперацията, е нанесъл удари с юмрук в областта на главата на Т.Б.Д., в
резултат на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости, в съвкупност с нарушеното външно дишане, поради
деформацията на носната пирамида, която ще е до края на живота на Д., което
счупване е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу така постановената
присъда е постъпил въззивен протест и въззивна жалба от повереника на частния
обвинител Д.. В протеста се твърди, че атакуваната присъда е необоснована, тъй като обвинението се
доказва от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.
Изложени са доводи, че изготвената в медицинското заведение след деянието рентгенова
снимка на пострадалия не може да бъде намерена и приложена по делото, не е
основание да се приеме, че обвинението е недоказано, а следва да се отчетат
заключението от изготвената СМЕ, както и показанията на свидетеля Д. и
резултатите от проведената в досъдебното производство очна ставка. Направено е
искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена
осъдителна такава, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
В жалбата и допълнението
към нея повереникът на частния обвинител – адв. Н. – излага съображения, че
районният съд правилно е преценил, че на инкриминирания ден е настъпил инцидент,
при който подс. Б. е нанесъл удар на частния обвинител Д., но неправилно съдът
е приел, че липсват доказателства причинената телесна повреда да е от
категорията на описаните в чл.129 от НК само поради липсата на рентгенова
снимка или диск от рентгенография, като в тази насока е следвало да се
съобрази, че е налице разчитане на рентгенография, което е дало основание на
фазата на досъдебното производство да се повдигне обвинение срещу подсъдимия за
престъпление по чл.129 от НК. Посочено е също, че след като съдът е приел, че
липса данни за извършено престъпление по чл.129 от НК, но са налице данни за
осъществен състав на чл.130 от НК, то съдът е следвало да осъди подсъдимия по
посочения текст. Направено е искане въззивният съд да признае подс. Б. за
виновен по повдигнатото му обвинение, а алтернативно, ако приеме, че такова
обвинение не се доказва, да осъди подсъдимия за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.
В хода по същество
представителят на СГП поддържа депозирания протест. По отношение на предходните
5 операции на пострадалия в областта на носа твърди, че същите показват, че
самият участък е проблемен и дори по-лек
удар може да причини процесното нараняване. Релевира, че липсата на рентгенова
снимка не е основание съдът да се съмнява в характера на телесната повреда,
като същевременно е налице прочит на рентгенографското изследване, въз основа
на който съдът може да приеме, че подсъдимият е причинил на пострадалия
въпросната средна телесна повреда, а оттам – и да го признае за виновен.
Повереникът на частния
обвинител – адв. Н. – поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че
правилно съставът на СРС е възприел фактическата обстановка, но неправилно е приложил
материалния закон.
Защитата на подсъдимия –
адв. Т. – моли съдът да остави в сила постановената първоинстанционна присъда и
да я потвърди като правилна и законосъобразна. Намира, че СРС е положил
максимални усилия да изясни фактическата обстановка, вследствие на което е
направил и обосновани изводи с изключение на един, а именно – че е доказано по
категоричен начин, че подзащитният му е нанесъл удар по лицето на частния
обвинител Д.. Прави кратък коментар на липсата на рентгенова снимка, а оттам и
невъзможността на прокуратурата да докаже, че е налице затруднено дишане.
Излага съображения, че делото е изяснено, като липсват съставомерните признаци
на средна телесна повреда. Касателно искането на повереника подсъдимия да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130 от НК, намира
същото за процесуално недопустимо. В заключение моли съдът да потвърди
атакуваната присъда.
В правото си на лична
защита подс. Б. поддържа заявеното от защитника си, а в правото си на последна
дума моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в съдебното
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Първоинстанционният съд е положил старателни
процесуални усилия да събере всички възможни и относими към предмета на
доказване доказателства, като включително е назначил повторна съдебно медицинска
експертиза, но поради невъзможност да бъде намерена и приобщена рентгеновата
снимка на пострадалия от инкриминирания ден, изготвянето на експертизата е
станало безпредметно. С оглед всичко гореизложено първоинстанционния съд не
може да бъде упрекнат в неполагане на процесуални усилия за дирене на
обективната истина. Обективната невъзможност да бъде получен поисканата
рентгенография представлява пречка,
която не може да бъде преодоляна включително от настоящия съдебен състав
въпреки процесуалните му усилия в тази насока.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Подсъдимият Х.И.Б.,
с ЕГН: **********, е роден на *** год. в гр. Гоце Делчев, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, психически здрав и може
да участва пълноценно в наказателното производство и да носи наказателна
отговорност
Подсъдимият Х.Б.
и пострадалият Т.Д. били съседи, като и двамата живеели в жилищна кооперация на
адрес: гр. София, ул. „****************. Те обаче не били в добри отношения,
тъй като в миналото Д. участвал като поемно лице при осъществяван арест на Б.
от органите на МВР.
В детска възраст
Т.Д. претърпял травма на носа, в следствие на упражняване на спорт, а именно - карате. Тази травма довела до изкривяване на
носа и счупване на носни кости, както и до постоянни оплаквания от затруднено
носно дишане. Същият е претърпял редица хирургични интервенции на носа преди
инцидента, предмет на настоящото наказателно производство, като по делото са
налице медицински книжа за осъществени такива, както следва:
1.
На 03.04.2007 г. Д. е опериран след поставена
на 30.03.2007 г. диагноза „девиация на носната преграда и затруднено носно
дишане“, като операцията била извършена от проф.Б.в медицинския институт на МВР
в София; (виж л. 231-255 от делото).
2.
На 26.04.2007 г. Д. отново бил хоспитализиран
за извършване на ринопластика и такава била извършена отново от проф.Б.в същото
лечебно заведение (виж л. 256-270 от делото).
3.
През месец юни 2007 г. Д. е лекуван във
Военномедицинска академия след като му е поставена диагноза „нарушено носно
дишане“ и на 05.06.2007 г. е осъществена хирургическа интервенция —
Септопластика от доц. Ц. (виж л. 158-165 от делото);
4.
През месец май 2008 г. Д. отново е опериран
във ВМА след оплаквания от затруднено носно дишане. Отново е извършена
септопластика — на 20.05.2008 г. от доц. Ц. (виж л. 166-172 от делото);
5.
На 15.11.2010 г. Д. е постъпил за лечение в
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ с диагноза деформация на носа. Опериран е от проф.
И.Ц., като интервенцията, която е извършена, е ринопластика и е осъществена на
17.11.2010 г. (виж л. 204-231 от делото);
На 03.11.2014 г.
Д. се намирал пред входа на горепосочената кооперация, като разговарял с лицето
П.З.. Както разговаряли, покрай тях минал подсъдимият Х.Б. и П.З.го попитал
защо не поздравява съседа си. Подсъдимият държал в ръцете си нож и му отговорил
с думите „С този ли искаш да пия кафе, искаш ли сега да го намушкам с нож и да
видиш какво ще стане?“. След това Б. ударил Д. с юмрук в областта на главата, а
Д. го замерил с метален кен с бира, след което се прибрал във входа и тръгнал
към апартамента си.
По това време
свидетелката А.И., която била портиер и чистач на входа на етажната
собственост, била на 9-я етаж на сградата, защото почиствала стълбището, но не
могла да види възникналия конфликт, нито е чула каквото и да било от проведения
разговор. Същият ден И.забелязала няколко капки
кръв
на стълбището, които обаче били засъхнали и тя трудно ги изчистила, като се
наложило да използва препарати за тази цел.
След като се
прибрал в дома си, Д. се обадил на св. В. М., с която живее на семейни начала, която се
прибрала в рамките на 10-15 минути от работа и веднага закарала Д. в болница —
ВМА. Там на Д. била зашита горната устна, а носът му бил тампониран. Била съставена
т. нар. обменна карта, която представлява извлечение от историята на
заболяването на пациента, в която било записано, че няма данни за травматични
изменения (л. 130 от ДП). При извършената рентгенография на пострадалия пък се
установило наличие на фрактура, но не била налице дислокация на носните кости.
В хода на досъдебното производство това образно изследване не било приобщено
като доказателство по делото, а по време на разглеждане на делото в съдебната
фаза на процеса тази рентгенография не бе предоставена от лечебното заведение,
защото не била запазена.
На следващия ден
— 04.11.2014 г. Д. бил прегледан от съдебния лекар Д-р А.Х., който му издал и
съдебномедицинско удостоверение, в което било отразено, че при прегледа се
установило счупване на носните кости без разместване, оток на носа,
кръвонасядане и хирургически обработена рана по лигавицата на горната устна.
Тези увреждания били преценени като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
На 11.11.2014 г.
Д. бил опериран от проф. И.Ц. в Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Царица Йоанна — ИСУЛ“, след като се наложило да се наместват носните
кости
В хода на досъдебното производство била изготвена и
съдебно медицинска експертиза, от заключението на която травматичните
увреждания на пострадалия се квалифицират като постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Това заключение обаче било изготвено без да е
осъществен личен преглед на пострадалия и без да е предоставена на вещите лица направената
на същия рентгенография във ВМА на 03.11.2014 г.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства, а именно: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на А. И.(л.35-36 от СП),
вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.43 от ДП), на Н. Т. (л.36 от
СП), на Т. Д. (л.147-149 от СП), на В. М. (л.149-150 от СП), на И.Ц. (л.280-281
от СП), на К.Ж.(л.281 от СП), на Пл. Ц. (л.297-298 от СП), на Р. С.(л.298 от
СП), на П.П. (л.298 от СП) писмени
доказателства: справка за съдимост (л.15 от СП), медицинска документация за св.
Д. от различни лечебни заведения, протокол за предупреждение по ЗМВР (л.109 от
ДП), съдебно медицинско удостоверение от 04.11.2014г. (л.132 от ДП), както и от
способите за доказване: заключението от изготвената съдебно медицинска
експертиза, заключението от изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия (л.66-71 от ДП), както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния
закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията
си, въз основа на които е обсъдил свидетелските показания. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
В принципен план няма проблем всички факти от предмета
на доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на
процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат
предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на
данните по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са
събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един
подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено средство или
с веществено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В случая, районният съд е
събрал и проверил възможния обем от доказателства, като същите е оценил при съблюдаване
изискванията
на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107
от НПК. Действително, както правилно е
отбелязал първостепенният съд, невъзможността да бъде приобщен рентгеновата
снимка на пострадалия от инкриминирания ден е довело до доказателствени
трудности по изясняване на наличието на затруднено дишане при пострадалия и
дали същото, ако евентуално бъде установено, е в пряка причинно-следствена връзка
с ударите, нанесени от подсъдимия, а оттам – съдът е изправен пред невъзможност
по безспорен и категоричен начин да заключи, че е налице постоянно разстройство
на здравето, неопасно живота, съответно осъществен състав на средна телесна
повреда. Делото в тази си част действително страда от доказателствен дефицит,
който не може да бъде преодолян и от настоящия съдебен състав вкл. посредством
други доказателства, доказателствени средства или експертни заключения.
В случая еднопосочна е доказателствената съвкупност
досежно датата и мястото на инкриминираното деяние, засичането на подсъдимия и
пострадалия пред блока, както и последвалото напрежение между тях, вкл.
нанесени от страна на подс. Б. удари спрямо св. Д.. В този ред на мисли
възражението на защитата, че не са налични доказателства касателно участието на
подсъдимия във физическа агресия спрямо пострадалия се явява неоснователно. По
делото са налице както преки, така и верига от косвени доказателства, които
анализирани поотделно и в своята съвкупност водят до категоричния извод, че
подсъдимият Б. е ударил по главата пострадалия Д.. Това, което остава
недоказано извън всякакво съмнение е наличието на такова травматично увреждане,
субсумиращо се под престъпния състав на средна телесна повреда. За да формира
извод за нанесени от страна на подсъдимия юмручни удари по лицето на
пострадалия, правилно първоинстанционният съдебен състав се е позовал на
свидетелските показания на Д., М. и Ж.. Показанията на Д. са достатъчно
подробни и описателни както относно темпоралната линия, деня и мястото, така и
досежно възникналото между него и подсъдимия напрежение, прераснало във
физическо пререкание. Свидетелят Д. подробно описва всички факти, които
непосредствено е възприел през инкриминирания ден, касаещи присъствието на
подсъдимия и демонстрираната от него физическа агресия. На следващо място в
съдържателен план показанията му намират доказателствена опора в изнесената от
свидетелите М. (относно потърсена медицинска помощ, състояние непосредствено
след физическите удари), както и св. Ж. (относно осъществен между подс. Б. и
св. Д. кратък разговор, последвалото хвърлянето на кенче бира).
Въззивният
съд споделя извода на първата инстанция относно достоверността на заявеното от
свидетеля М.. Макар пострадалият
Д. и св. М. да поддържат близки отношения (живеят на семейни начала), то
техните показания нито са преднамерени, нито са тенденциозни. Евентуалната
заинтересованост от страна на свидетелката от разкриване на престъплението
подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда
дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали
такива и близките й взаимоотношения с пострадалия от престъплението не могат да
обусловят извод за предварително дискредитиране на заявеното от нея. Несъмнено
св. М. споделя коректно възприятията си относно момента и начина ѝ на
узнаване за процесния инцидент, както и физическото и емоционално състояние на
св. Д. непосредствено след нанесения му удар, както и търсенето на медицинска
помощ и последвалите медицински интервенции.
Показанията на горепосочените свидетели разкриват логическа хомогенност и детайлност, характерни за непосредственост на придобитите впечатления. Те пресъздават обективно
личните си възприятия върху обособилата се обстановка на
престъплението, както и отразяват съхранени спомени за съществени елементи.
Правилно съставът
на СРС е преценил показанията на св. Т. за неинформативни, доколкото
свидетелката няма никакво отношение по случая, съответно възприятия във връзка
с инкриминираното деяние и замесените в него лица. Сходна е ситуацията и със
свидетеля Ц., чиито показания не съдържат никаква конкретика и спомен, касаещ
главния предмет на доказване, а единствено изнасят обща информация относно процедурата
по наместване на счупен нос.
На следващо
място показанията на полицейските служители П., С.и Ц. въззивният съд намира за
неинформативни, доколкото информацията, което се съдържа в тях, е обща и недетайлна. И тримата
свидетели са запознати с наличието на конфликт между подсъдимия и пострадалия и
относно подадени жалба от страна на св. Д. срещу подсъдимия. Действително
посочват, че не им е направило впечатление пострадалият Д. да е имал някакви
видими следи от наранявания, но акуратно районният съд не е дал вяра на тази
част от показанията им, доколкото се оборва по категоричен начин от останалата доказателствена
съвкупност по делото – свидетелски показания, СМУ, медицинска документация,
заключение от изготвена СМЕ.
Показанията на св. И.настоящият съдебен състав цени
като косвено доказателство досежно наличието на физически сблъсък между подсъдимия
и пострадалия. Показанията на св. И.не произтичат от очевидец на събитието,
но установяват косвени и контролни доказателства, които също допринасят за
правилното изясняване на делото. От същите се установява, че И., работеща като портиерка
и чистачка в блока, обитаван както от подсъдимия, така и от пострадалия, на инкриминирания
ден е видяла засъхнали пръски кръв в междуетажното пространство. В тази си част
показанията й се явяват косвен източник на доказателства досежно осъществен
между подс. Б. и пострадалия физически сблъсък.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства
и заключения от изготвени експертизи, коректно отсявайки обстоятелствата,
изяснени от установените в процеса доказателствените факти. Безспорно по
делото са доказани както деня и мястото на инкриминираното деяние, така и
наличието на отправени удари от подсъдимия към пострадалия, вкл. посещението на
последния в медицински заведения и претърпени интервенции.
Спорният
въпрос по настоящото дело, в която насока са и възраженията на държавното
обвинение, е относно наличието на средна телесна повреда, причинена на
пострадалия Д.. Действително подсъдимият е нанесъл удари в областта на главата
на пострадалия, като веднага след инцидента последният е бил откаран от св. М.
до болнично заведение, а още на следващия ден се е сдобил със СМУ, в което са
описани следните увреждания: счупване на носните кости без разместване; оток на
носа, оток, кръвонасядане и хирургически обработена рана по лигавицата на
горната устна, като представляват временно разстройство на здравето неопасно за
живота. От друга страна в изготвената СМЕ вещите лица са посочили, че поради
нарушеното носово дишане на пострадалия Д. приемат, че е причинено постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В устните пояснения, дадени пред първоинстанционния
състав, вещите лица заявяват, че поддържат така депозираното заключение, но
заявяват, че не е осъществен личен преглед на пострадалия, както и че при
последния са налице предходни оперативни намеси с ринопластика на носа. Вещото
лице Г.твърди, че в документацията няма данни за нарушение на носово дишане, а
по отношение на представения фиш от ВМА
- че не притежава всички необходими реквизити. На следващо място вещото
лице К.пояснява, че може да има фактура на носните кости с или без разместване
на фрагментите, но това не е свързано задължително със затруднено дишане, което
е свързано с цялостната структура на носа, както и че старото счупване е
възможно да има отношение към прегледа.
След
приемане на така изготвеното заключение първоинстанционният съд е положил
процесуални усилия да изясни обективната истина по делото, като е назначил
повторна СМЕ, както и е изискал цялата медицинска документация от УМБАЛ „Царица
Йоана“ – ИСУЛ. Правилно контролираната
инстанция не е кредитирала изготвената СМЕ относно наличие на нарушено носово
дишане на св. Д. поради невъзможност за събиране и проверка на изходните данни,
въз основа на които е изготвена. Не без значение в случая са поясненията на
вещите лица С., Т.и М., назначени като вещи лица по повторната СМЕ, които са
категорични, че наличието на оскъдна медицинска документация, „с много дефицит
в статусите и в оперативните протоколи“, вкл. на рентгенова документация ги
поставя в невъзможност да дадат своите експертни познания в областта и да потвърдят/отхвърлят
резултатите от първоначалната СМЕ. Резонно СРС е отбелязал и нежеланието на
пострадалия Д. да се подложи на рентгеново диагностично изследване, което на
свой ред също затруднява изясняването на вида и характера на причинената му
телесна повреда.
Въз основа на горепосочените
съображения, въззивният съдебен състав приема, че по делото е налице
непреодолим доказателствен дефицит, тъй като няма как да бъде установено по
несъмнен и безспорен начин видът и характерът на причинената на пострадалия Д.
телесна повреда, в частност – дали изпълва белезите на средна такава.
Причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Д., не е доказано извън
всякакво съмнение съгласно изискванията на процесуалния закон. Липсват преки,
респективно достатъчно косвени доказателства, обосноваващи извод за нанесена
средна телесна повреда на св. Д., изразяваща се в счупване на носните костици,
в съвкупност с нарушено външно дишане поради деформацията на носната пирамида.
Единствено фактът на присъствието на подсъдимия и нанесените от него юмручни
удари в областта на главата на пострадалия Д. не обуславят категоричен извод
относно характера и параметрите на нанесената телесна повреда. Въз основа само на тези факти, дори преценени
в тяхната съвкупност и взаимовръзка с останалия доказателствен материал – най-вече
със заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза и поясненията на
вещите лица, натоварени със задачата да изготвят повторна такава, не може да
бъде направен категоричен и несъмнен извод относно параметрите
на телесна повреда. Противният извод може да се основава само и единствено на
предположение, на каквото осъдителната присъда не може да почива.
От правна
страна:
Въз
основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел правните си изводи, че не е
доказано с деянието си подсъдимият Б. да
е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Правилно контролираният съд е
посочил в правните си изводи, че поради липсата на безспорни доказателства
досежно наличието на доказано постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия, няма как да бъде постановен осъдителен съдебен акт.
Невъзможността да бъде доказано извън всякакво съмнение на обективен елемент от
състава на престъплението на средна телесна повреда обуславя и недопустимостта
с оглед разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК подс. Б. да бъде признат за виновен
по така повдигнатото му обвинение.
Акуратно районният съд е посочил
редицата сходни увреждания и интервенции на пострадалия, предхождащи инкриминираното
деяние, включително наличните медицински данни за проблеми с дишането далеч
преди нанесения от подсъдимия удар. Това обстоятелство, анализирано ведно с
липсата на процесната рентгенография от инкриминираната дата, която поставя в
невъзможност и изготвянето на повторна съдебно медицинска експертиза, внася
сериозно съмнение в обвинителната теза, като разколебава пряката
причинно-следствена връзка между поведението на подс. Б. и полученото увреждане
на пострадалия, вкл. естеството и параметрите на последното, вкл. възможността
да бъде субсумирано под престъпния състав на средна телесна повреда.
Тук е мястото съдът да обсъди искането на повереника на частния
обвинител инкриминираното деяние, доколкото има данни, че е причинило лека
телесна повреда на пострадалия, да бъде преквалифицирано от съда и съответно
подс. Б. бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2
от НК. Въззивният съдебен състав изцяло се солидализира с първия съд, че е
налице правна невъзможност подс. Б. да бъде признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.130, ал.2 поради липсата на навременно и изрично искане в
тази насока. Искане за изменение на обвинението може да бъде правено само в
първоинстанционното съдебно следствие, като съгласно чл. 287, ал. 5 от НПК „когато на съдебното следствие прокурорът или
частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия,
и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81,
ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска
съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия.”. Без съответно искане
за съда не съществува процесуална възможност за произнасяне за това
престъпление, дори в случай че установи такова да е извършено от подсъдимия.
При положение, че е
внесено сериозно съмнение относно горепосоченото обстоятелство, то няма как
подсъдимият Б. да бъде признат за виновен. Обратният извод би бил изграден в
преимуществената си част върху предположения, а това е недопустимо с оглед
забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения и
предвид установения в чл. 303, ал. 2 от НПК стандарт, съгласно който съдът може
да признае подсъдимия за виновен единствено когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че
крайният правен извод на първостепенния съд, че подсъдимият Б. следва да бъдат признат на основание чл.304
от НПК за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, е правилен и
законосъобразен.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен
състав не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 15.05.2019г. по НОХД № 20841/2016 г. по описа на СРС, НО, 112-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.