О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 24 януари 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 24.01.2019 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Светлана АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 250/19 г., намери за установено следното:
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест срещу Определение от 15.10.2018 г. по н.ч.д. № 10156/18 г. на СРС (НО,114 с.), с което по жалба на пострадалите А.С.и С.С.е било отменено постановлението от 04.06.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1727/17 г. на СДВР/02 РУ, пр. пр. № 30099/17 г. на СРП, водено срещу обвиняемите М.Д.Г. и А.Н.Й. за квалифицирана съучастническа кражба по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК (а за обв. Г.– и във връзка с чл. 63, ал.1, т.3 НК).
Прокурорът възразява срещу дадените по реда на чл. 243, ал.6, т.3 НПК задължителни указания за попълване на делото с допълнителни доказателства, свързани с изискването на справки от мобилните оператори по чл. 159а НПК, като обръща внимание, че въпросното действие по разследването не може да бъде осъществено поради преклудирането му от сроковете по чл. 159а, ал.5 НПК.
Протестът е основателен.
Въззивният съд намери, че следва да отмени оспорваното с него определение.
За да прекрати воденото срещу обвиняемите Г. и Й. наказателно производство, прокурорът е приел, че тяхната съпричастност към разследваната кражба е останала недоказана – чл. 243, ал.1, т.2 НПК. Изложил е и автономни аргументи, защо, въпреки обоснованото подозрение за авторството, връзките между отделните доказателства не са от такова естество, че да позволяват внасянето на обвинителен акт. Анализът на доказателствата е обективен и не страда от превратно тълкуване на отделните факти, а напротив – същите са оценени в съвкупност, като е формиран изводът, че данните за пребиваване на един от обвиняемите в района на местопрестъплението в процесния период не са достатъчни, за да обосноват по несъмнен начин обвинителната теза. Нещо повече, след изготвяне и предявяване на постановленията за привличане по чл. 219, ал.1 НПК, е отпаднала и възможността за използване на единствените доказателствени средства, описващи инкриминираните факти – показанията на непълнолетния Г. (л. 51), дадени преди конституирането му като обвиняемо лице.
От своя страна, в производството по чл. 243, ал.5 НПК Районният съд е отрекъл правилността на прокурорските изводи, като ги е обявил за преждевременни. Констатирал е, че „не са извършени всички възможни процесуални действия“ и е свел същите до единственото такова „възможно“ – изискване на справка за притежаваните от обвиняемите мобилни телефонни абонати и внасяне на искане по чл. 159а НПК за съдебно разрешение да се установи тяхното местонахождение към момента на деянието.
СРП с основание е оспорила въпросните указания.
Изпълнението им е не само безпредметно, но и невъзможно (въпреки, че първата инстанция ги е оценила като „възможни“), защото в действителност, както е посочено в частния протест, 6-месечният период по чл. 159а, ал.5 НПК е изтекъл към 23.02.2018 г. и резултатът от евентуално искане в тази насока е повече от ясен.
Районният съд не е открил други пороци в прекратителното постановление, които да налагат неговата отмяна. Такива не се установяват и при извършената от СГС въззивна проверка, защото единствените обстоятелства, на които се гради обвинителната теза в действителност не позволяват по делото да бъде изготвен обвинителен акт. Обв. Й. е бил разпознат от св. С.на видеозаписа от охранителната камера, но местоположението, на което е бил заснет, не е свързано с външната фасадна стена на сградата, послужила за неправомерното проникване в жилището на пострадалата, а с вътрешните общи части на входа. Освен това, заключението на техническата експертиза сочи, че не се установява при излизането си от входа той, или съпровождащото го лице, да пренасят вещи, за които да има предположение, че са идентични с отнетите от владението на свидетелите С.и С..
При този обем от доказателства и при невъзможност да се извършат други действия по разследването за изясняване на фактите, единственият законосъобразен изход за приключване на досъдебното производство е бил неговото частично прекратяване спрямо двамата обвиняеми, както правилно е процедирал прокурорът при СРП.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.1 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.10.2018 г. по н.ч.д. № 10156/18 г. по описа на СРС (НО,114 с.), като вместо него:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на СРП от 04.06.2018 г. за частично прекратяване на д.п. № 1727/17 г. на СДВР/02 РУ, пр. пр. № 30099/17 г. на СРП по отношение на обвиняемите М.Д.Г. и А.Н.Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: