№ 1510
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110202517 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. *** срещу Наказателно постановление (НП) № *** г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания
„глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба" в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира отмяна на наложените с НП административни
наказания, тъй като жалбоподателката оспорва да е участвала в ПТП и да го е напускала.
Намира, че нарушенията не са доказани и изтъква, че след като е получила покана за
съставянето на АУАН е предложила оглед на собствения си лек автомобил, но това не е
било сторено. Сочи и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на
ясно и точно описание на нарушенията.
В съдебно заседание жалбоподателката М. /която е сменила фамилното си име след
сключен граждански брак/, редовно призована, се явява и се възползва от правото си да даде
обяснения. В тях споделя, че не е участвала в ПТП и не го е напускала. Допълва, че като е
била в ОПП СДВР е поискала да се извърши оглед на нейния автомобил и на този, който се
твърди да е ударила, но това не е сторено. Изтъква несъответствия в показанията на св. А.,
свързани с регистрацията на управлявания от него автомобил и цвета на управлявания от
нея автомобил. Излага съмнения, че е възможно да е набедена, поради постоянния конфликт
за паркоместа между живущите в района и работещите там. В пледоарията си моли за
отмяна на наложените й административни наказания, тъй като нарушенията не са доказани.
1
Намира, че св. А. е дал лъжливи показания.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени
бележки със становище по съществото на делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.06.2022 г. около 18:30 часа в гр. София, жалбоподателката Т. Б. *** /понастоящем
М./ управлявала лек автомобил, марка ***, модел ***, цвят *** с рег. № ***, по ул. Йордан
Касабов с посока на движение от ул. Медовина към ул. Бъднина. Тя била сама в превозното
средство. Като наближила Т-образното кръстовищет с ул. Бъднина, жалбоподателката
предприела маневра по ляв завой. Но по това време имало засилен трафик и лоши
метеорологични условия, валял дъжд и по ул. Бъднина се придвижвала колона от
автомобили. Те били с предимство, тъй като жалбоподателката се явявала ляво стояща. Но
тя не съобразила правилата за предимство и предприела маневрата, минавайки пред
автомобила марка *** модел *** с рег. № ***, управляван от св. А.. При това автомобилът й
ударил автомобилът *** в областта на левия фар и броня, причинявайки му щети.
Веднага след ПТП водачите на двата автомобили излезли и огледали щетите. Св. А.
попитал жалбоподателката „Не гледаш ли къде караш?“, а тя го нарекла „селянин“. Тогава
св. А. поискал да се обадят на ОПП СДВР и да изчакат пристигането на полицейските
служители, но жалбоподателката се качила в автомобила си и потеглила, без да изчака
пристигането на служителите на МВР. Поради бавното движение по ул. Бъднина, св. А.
успял да запише номера на автомобила ***.
По подадения сигнал от св. А. на мястото пристигнал патрул от ОПП СДВР,
включително св. В. С.. Последният огледал щетите по автомобила *** и съставил Протокол
за ПТП, в който бил посочен и номера на автомобила, напуснал произшествието.
В последствие по подадения номер на автомобила, бил установен неговия собственик
и жалбоподателката била поканена да се яви в ОПП СДВР. Там на 01.07.2022 г.,
жалбоподателката попълнила декларация. В която потвърдила, че тя управлява автомобила,
но заявила, че не е участвала в ПТП и не е напускала мястото на ПТП.
Въз основа на така установеното, на 01.07.2022 г. *** на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателката Т. *** за нарушения
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели при съставяне на акта, видно от положените от тях подписи.
Жалбоподателката подписала акта и препис от него й бил връчен, като тя не изложила
никакви възражения срещу него. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Актът бил съставен за това, че при управление на своя лек автомобил, поради загуба на
контрол, *** е реализирала ПТП с другия автомобил, след което напуснала мястото на ПТП
без да уведоми органите на МВР.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 19.07.2022 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 27.04.2023 г.
Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 11.05.2023 г., а е препратена до СРС едва
на 07.02.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
М. А. и В. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП, справки за двата
автомобила, участници в ПТП, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. В. С., който е присъствал при
установяване на нарушението и е изготвил протокола за ПТП. Той разказва, че лично е
възприел описаните в протокола за ПТП щети по автомобила ***, като е вписал и подадения
му от св. А. номер на автомобила, напуснал произшествието.
Показанията на св. Стояное намират доказателствена опора и в изготвения протокол за
ПТП, на който съдът също се довери. По делото не са представени скица на ПТП и
декларации или сведения от св. А., като при поискването им от ОПП СДВР е установено, че
същите не могат да бъдат намерени.
Съдът се довери и на показанията на св. А., който е очевидец на случилото се и като
участник в ПТП е съхранил добър спомен за събитията. Показанията му са подробни и
непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Той
разказва как се е движел направо по ул. Бъднина в колона от автомобили, когато идващият
от лявата му страна, без предимство, автомобил ***, е направил опит да се включи в
движението преди него, но е ударил неговия автомобил в лявата броня и фар. От
показанията на този свидетел не се установява водачът да е губил контрол върху автомобила
си, както е прието в акта. Свидетелят А. потвърждава, че автомобилът *** е бил управляван
от жена, като е разбираемо, че той не си спомня точно как е изглеждала и не може да
потвърди дали това е жалбоподателката, тъй като разпитът му е проведен повече от 2 години
след случая, а и той заявява, че процесната вечер е валял дъжд. Свидетелят описва и как
двамата водачи са слезли от автомобилите си и са установили щетите, като той е поискал да
викнат ОПП СДВР, но жената си е тръгнала. Той описва и как е записал номера бавно
отдалечаващия се в трафика автомобил ***, с помощта на сина си, който е бил с него.
Съдът намира за неоснователни изводите на жалбоподателката за лъжесвидетелстване
на св. А. поради объркването му, че към датата на ПТП неговият автомобил е бил с
пловдивска регистрация. Видно от справката от АИС КАТ, на 01.06.2022 г. автомобилът е
пререгистриран в КАТ София и номерът му е сменен, което обяснява и заблуждението на св.
А., че обидата „селянин“ е свързана с регистрацията на автомобила му от друго населено
място. А по повод другото възражение на жалбоподателката, свързано с цвета на
управлявания от нея автомобил, следва да се има предвид, че от справката от АИС КАТ се
установява, че автомобилът *** е с цвят ***, откъдето не може да се направи извод дали е
тъмен или светъл на цвят. А заявеното от св. А., че автомобилът е бил с тъмен цвят може и
да се дължи на валежа по време на случая.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че като водач на
автомобила *** жалбоподателката е отнела предимството на управлявания от св. А.
автомобил *** и е реализирала ПТП, след което е напуснала мястото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
3
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата
на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да
съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за
тях административни наказания.
Съдът намира, че не са допуснати и нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци
и на нарушителя, като на последния е връчено и копие от акта.
Съдът намира, че и двете процесни нарушения не са описани достатъчно ясно и
конкретно, което грубо нарушава разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (относно
АУАН) и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (относно НП). Лаконичното описание на двете
нарушения не посочва обстоятелствата, при които те са извършени, нито конкретния
механизъм на ПТП, включително кое МПС е било с предимство на кръстовището. Остават
неясни причините актосъставителят и наказващият орган да приемат, че причината за ПТ е
загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателката МПС. А по отношение на
второто й вменено нарушение е налице несъответствие между словесното му описание и
дадената му правна квалификация.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Но за да се приеме, че е
извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съдът следва да изключи други възможни
нарушения на правилата за движение (например по чл. 20, ал. 2; чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл.
47 и 48 и др. от ЗДвП), което в случая е невъзможно поради липсата на адекватно описание
на вмененото на жалбоподателя нарушение. Простото посочване, че жалбоподателката е
загубила контрол, не изпълва изискването на закона за точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено.
Но дори да се приеме, че това описание на деянието е достатъчно, видно от приетата
по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че жалбоподателката не е губила контрол върху
управляваното от нея МПС, а е правилата за предимство на дясностоящия, като на Т-
образното кръстовище е предприела маневра по ляв завой, опитвайки се да премине преди
автомобила с предимство, управляван от св. А.. Но така установените обстоятелства още
при съставянето на протокола за ПТП, неправилно са анализирани от актосъставителя и
наказващия орган, които са приели грешен извод относно причините за ПТП.
Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП предвижда субсидиарен състав на административно
наказание, в случай, че е нарушена разпоредба на ЗДвП и издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. След като за нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е предвиден изрично състав на нарушение, следва да
се приеме, че нарушаването на тази разпоредба осъществява състава на чл. 185 от ЗДвП. Но
поради неправилното квалифициране на допуснатото от жалбоподателката нарушение, е
допуснато и друго процесуално нарушение, свързано с неправилно избраната санкционна
разпоредба. Видно от текста на АУАН и НП, се твърди, че жалбоподателката е предизвикала
ПТП, за което е установено, че е в резултат на нарушение на правилата за предимство. А
4
това следва да се санкционира по реда на чл. 179, ал. 2, вр. ал.1, т. 5 ЗДвП, който предвижда
налагане на глоба в размер на 200 лева.
Поради изложеното съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде отменено като
постановено при нарушение на процесуалните правила, но и необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Съдът е възпрепятстван да преквалифицира нарушението
по чл. 48 от ЗДвП, което би представлявало съществено изменение на обстоятелствата, които
са вменени на жалбоподателката, както и утежняване на отговорността й поради
предвидената за това нарушение глоба в по-висок размер.
Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. А съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди е длъжен, когато между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни
дадените му указания. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая се твърди да
са причинени щети по предната броня на автомобила ***, което е достатъчно за
съществуването на ПТП, доколкото законът не изисква вредите да са значителни или да
увреждат конструкцията на автомобила. Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 ЗДвП
се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до
реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че несъмнено е било налице ПТП и
независимо от вината на водачите за него, те са били длъжни да съобразят поведението си с
предвидените техни задължения в чл. 123 ЗДвП.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение
по 123, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни наказания –
„глоба” в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1
до 6 месеца.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за това, че водачът на автомобила
*** като участник в ПТП е напуснал мястото на ПТП без да уведоми „службата за контрол
на МВР по територия“ за това /според описанието на нарушението в НП от фактическа
страна/, което обаче сочи на квалификация по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП. А съгласно
диспозитива на НП, нарушението е по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и е свързано с
напускане на ПТП след разногласия относно обстоятелствата при него. Това разминаване
между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, доколкото
затруднява правото на защита на наказания водач да разбере какво конкретно
административно нарушение й е вменено.
Действително, от показанията на другия участник в ПТП се установява, че двамата са
спрели непосредствено след ПТП и са установили щетите по автомобилите си, като преди да
имат разногласия за механизма на ПТП жалбоподателката е напуснала мястото. Но тези
обстоятелства е следвало да намерят отражение в текста на АУАН и НП, което обаче не е
сторено от компетентните органи.
Следователно, поради посочените по-горе процесуални нарушения, съдът намира, че
5
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази
му част.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.3, т. 1 и 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. издадено от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Т. Б. М. /***/ на основание чл.
53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба" в размер на 20 лева по чл. 185
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и
„глоба" в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съобщението до жалбоподателката да се изпрати до посочения от нея нов адрес - гр.
София, *** с посочване на новото й фамилно име.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6