№ 115
гр. Раднево, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100398 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Г., чрез адв. К.,
срещу В. Г. П., с която се предявява иск за делба. Ищецът твърди, че с
ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен със съдебно
решение по гр.д. № 277/2022 г. на РС-Раднево. Твърди, че през време на брака
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност чрез покупка
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61460.504.177.9.2 по КК и КР на гр. Раднево, с адрес на имота
гр. Раднево, ул. **********, намиращ се на етаж 1-ви в сграда с
идентификатор 61460.504.177.9 с предназначение жилищна-многофамилна
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 61460.504.177, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ по
документ 74,48 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 32 с полезна
площ от 8,78 кв.м. и с 11,11 кв.м. с отделни части от общите части на сградата
и 2,06 ид.части от правото на строеж върху земята. Твърди, че придобили
през време на брака и две МПС – лек автомобил Опел Агила с рег. №
********** и Опел Зафира с рег. № **********. Твърди, че след
прекратяване на брака им съпружеската имуществена общност се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни права, като не могли
да постигнат съгласие за делба. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да допусне до делба имота и автомобилите при равни квоти
по 1/2 ид.части за всеки от тях.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г. П., чрез
адв. Д., в който взема становище за допустимост на иска, поддържа неговата
основателност относно двата леки автомобила, но поддържа неоснователност
1
на иска досежно делбата на недвижимия имот. Твърди, че не оспорва
обстоятелствата досежно придобитите през време на брака два леки
автомобила и искът за делба е основателен спрямо тези вещи. Твърди, че
недвижимият имот бил придобит след малко повече от 1 година след
сключването на брака и средствата за закупуването му били осигурени от
ответника чрез даден му заем от родителите му, с оглед на което претендира
трансформиране на имуществото като лично на основание чл. 23, ал. 1, предл.
1 СК. Твърди, че ищцата освен да не е работила и получавала доходи тогава,
същата няма и принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, тъй като основни грижи
за детето им полагали неговите родители. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да допусне до делба двата леки автомобили при
равни квоти и да се отхвърли иска за делба досежно недвижимия имот поради
настъпила пълна трансформация на лични средства.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 04.10.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определение № 365 от 23.08.2022
г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1. страните били
в граждански брак от 04.09.1993 г., който бил прекратен със съдебно решение,
постановено по гр.д. № 277/2022 г. на РС-Раднево; 2. че през време на брака
страните са придобили чрез покупка, в режим на СИО, два леки автомобила
Опел Агила с рег. № ********** и Опел Зафира с рег. № **********,
ползвани от ответника, 3. както и че през време на брака си съпрузите са
придобили чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.504.177.9.2 по КК и КР
на гр. Раднево, с адрес на имота гр. Раднево, ул. **********, с площ по
документ 74,48 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 32 с полезна
площ от 8,78 кв.м. и с 11,11 кв.м. с отделни части от общите части на сградата
и 2,06 ид.части от правото на строеж върху земята.
С оглед на така отделените признати, безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест както следва: не са налице спорни
обстоятелства за доказване на релевантни за основателност на иска за делба
факти.
Ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване възражението си за пълна трансформация на лични средства в
покупката на недвижимия имот.
По делото са приети като писмени доказателства удостоверение за
сключен граждански брак /л.6/, договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л.7/ и две удостоверения от
КАТ-Стара Загора /л.45-46/, които потвърждават безспорните факти относно
2
сключения между страните брак и придобитите по време на брака 2 МПС и 1
недвижим имот, предмет на настоящата съдебна делба. Също така е служебно
известно на съдията-докладчик постановеното решение по реда на чл. 50 СК
по гр.д. № 277/2022 г. на РС-Раднево, с което е прекратен гражданският брак
между страните, с което възникналата СИО се е превърнала в обикновена
съсобственост.
Поради придобиване на процесните два леки автомобила и един
недвижим имот по време на брака чрез покупки, принципно тези вещи би
следвало да имат характер на съпружеска имуществена общност /чл. 21, ал. 1
СК/. Затова ще следва да се разгледа заявеното от ответника възражение за
пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК относно
недвижимия имот, а по отношение на двата леки автомобила няма спор между
страните, че се притежават в обикновена съсобственост при равни права след
прекратяване на брака им.
С разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК са уредени исковете за
преобразуване на лично имущество. СК урежда правната възможност от
обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост
или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са
придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е
вложил лични, извън семейни средства, което обстоятелство изключва изцяло
или отчасти приносът на другия съпруг. При разглеждането на тези искове
съдът следва да съобрази задължителните разяснения на ППВС № 5/72 г. и ТР
№ 3/2015 г. от 29.11.2018 г. по ТД № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки на ППВС № 5/72 г., т.2,
недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на
двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът, като
моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила
за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Съответно в
т.3 на посоченото ППВС е прието, че придобитите през време на брака
недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на
двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи,
индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди
брака или е получил след сключването му по наследство или дарение.
В случая от безспорните писмени доказателства е видно, че страните са
сключили граждански брак на 04.09.2013 г., а са придобили имота на
07.12.1995 г. Разпитаните по делото свидетели, досежно установяване на
наличието или липсата на пълна трансформация на лично имущество на
ответника при придобиване на недвижимия имот, касае лица, които са близки
роднини на страните, поради което техните показания бяха съпоставени и
преценени поотделно и съвкупно, при преценка евентуалната тяхна
заинтересованост в полза на някоя от страните от делото. От техните
показания и от посоченото вече гр.д. № 277/2022 г., се установява, че
страните имат дете Валери В.ова П.а, родена на 09.05.1996 г. От това е видно,
3
че към датата на придобиване на имота съпругата е била бременна с роденото
от брака дете, а след раждането ищцата се е грижила за детето. Ищцата е
гледала детето до към 2000 г., когато са го оставили за отглеждане на бабите
по майчина и бащина линия. Първоначално страните са живели при
родителите на ответника и са нямали жилище, след което закупили жилището
и заживели в него, а малко след това се преместили да живеят в с. ***** в
къща, където живели до развода им през 2022 г. Ответникът пък през онова
време /90-те години/ е работил като шофьор в Централната ремонтна база в
гр. Раднево /ЦРБ/. Също така ответникът е работил през цялото време на
брака, за да осигурява финансовата стабилност на семейството. Установява се
обаче, че и ищцата е работила през съвместния живот на съпрузите, с
изключение на периода на бременността и раждането на детето, като е
работила на различни места в Раднево - в „магазинче на малкия пазар“, в
гумаджийница като работник и след това в собствена гумаджийница, в барче
в ТЕЦ 2, в магазин „за 1 лев“ в гр. Нова Загора, в оранжерията на някакъв
комшия в с. *****. Според показанията на свидетелите ответникът е събирал
оборота от гумаджийницата. Установява се също, че родителите на страните
не са давали заеми или дарения за закупуване на семейното жилище, предмет
на делбата понастоящем.
От така събраните доказателства по никакъв начин ответникът не успя
да докаже, че закупуването на имота е изцяло с негови лични парични
средства, спестени или изкарани преди сключване на брака. Освен това
ответникът е бил на 25 години към датата на сключване на гражданския брак,
като от трудовите си доходи като шофьор в ЦРБ едва ли би могъл да спести
достатъчно финансови средства за закупуване на апартамента. По скоро от
доказателствата е видно, че с оглед плановете на семейството и бременността
на съпругата, семейството е закупило апартамент, в който да се установят да
живеят. Друг е въпросът дали това се е случило реално, тъй като е видно, че
са живели кратко време там, след което са заминали и са се установили като
семейство да живеят в наследствен имот на ответника в с. *****, а
апартаментът и досега стои необитаем от никого.
По презумпцията, установена в закона /чл. 21, ал. 3 вр. ал. 1 СК/, се
приема, че съпругата има принос в придобиването в имота, независимо от
какво естество е този принос /влагане на средства, на труд, в грижи за децата
и в работа в домакинството/. Ответникът следва да докаже, че придобиването
на имота е станало чрез изцяло негови лични средства, което обаче не се
установи по никакъв начин в процеса, в който ответникът доказваше това
чрез установяване на отрицателни факти – дали ищцата е работила или не, а
не чрез установяване на положителния факт на наличието на негови лични
парични средства, несвързани с брачното съжителство. Отделно по никакъв
начин ответникът не успя да докаже, че ищцата няма никакъв съвместен
принос, тъй е видно, че тя се е грижила за семейството, тя е била бременна
към онзи момент на покупката, после е гледала детето им. Видно е също, че
ищцата е работила на доста места през годините, което пък е косвено
4
доказателство, че ищцата освен грижите за домакинството е давала и принос
чрез своя труд в придобиване на вещи от съпрузите. С оглед на всичко
изложено и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът намира, че
ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване да е
вложил изцяло или частично лични средства при придобиване на недвижимия
имот, или пък ищцата да е нямала съвместен принос при придобиване на
имота. Затова и съдът намира, че възражението на ответника за
трансформация на лично имущество при закупуване на недвижимия имот е
неоснователно и ще се отхвърли.
Тъй като няма възражения от ответника и не се установява различие в
дяловете, след прекратяване на СИО с прекратяване на брака между
съпрузите, е възникнала обикновена съсобственост между съпрузите по
отношение на процесните два автомобила и един апартамент. Поради тези
съображения искът за делба на ищцата е основателен и ще следва да се
допусне делбата на автомобилите и апартамента при равни квоти.
Няма спор между страните, че автомобилите са в държане на ответника.
Разноски в първата фаза по делба не ще се присъждат, тъй като няма
съединени искове за разглеждане. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се
присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по
повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са
били приети за основателни. Разноски не се присъждат при отхвърляне на
направено възражение от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Г. П.а, ЕГН
**********, от гр. Раднево, ул. „**********, и В. Г. П., ЕГН **********, от с.
*****, община Нова Загора, на следните вещи:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61460.504.177.9.2 по
КК и КР на гр. Раднево, с адрес на имота гр. Раднево, ул. **********,
намиращ се на етаж 1-ви в сграда с идентификатор 61460.504.177.9 с
предназначение жилищна-многофамилна сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 61460.504.177, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, с площ по документ 74,48 кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение № 32 с полезна площ от 8,78 кв.м. и с 11,11
кв.м. с отделни части от общите части на сградата и 2,06 ид.части от правото
на строеж върху земята, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
61460.504.177.9.1, 61460.504.177.9.3; по обекта – няма; над обекта -
61460.504.177.9.5;
- моторно превозно средство: марка Опел, модел Агила, с рег. №
*******, рама № W0LFXB32S8M101426, двигател № K12B1022174, в
5
държане на ответника В. Г. П.;
- моторно превозно средство: марка Опел, модел Зафира, с рег. №
**********, рама № W0L0TGF75X2273748, двигател № X18XE120J23569, в
държане на ответника В. Г. П.;
и при следните квоти:
За М. Г. П.а – 1/2 ид.части и
За В. Г. П. – 1/2 ид.части.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6