Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
07.09.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №741 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Ф.Ф., гражданин на А., с посочен в жалбата адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ №.., РПЦ – Харманли, срещу Решение №УПХ-216/16.07.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административния акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия, решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата срещу него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибаните в района, в който живеел, непрекъснато бил изнудван да се сражава на тяхна страна. Отказът му да стори това означал да напусне страната, или да бъде убит. Поради това нямало как да остане в А.. Именно това, както и влошаващата се с всеки изминал ден икономическа обстановка, били причините, поради които трябвало да напусне страната си. Там нямало как да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност и постоянните сражения между официалната власт и талибаните. Взел трудното решение да напусне, защото живеел в непрестанен страх, че може да бъде убит или отвлечен. Ако не съществувала заплаха за живота му, нямало да търси убежище в Б., на хиляди километри от дома си. В този смисъл изводът, че липсвали основания за предоставяне на закрила, бил необоснован и изцяло в противоречие със закона.
В решението не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените от търсещото закрила лице факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Вътрешното преселване също било невъзможно, като ВКБООН съветвал да се избягва връщане в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително в урбанизираните части на страната. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на решението преценил, че молителят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне – хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се върне в А., поради изложените обстоятелства.
Незаконосъобразен бил извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В обжалваното решение били налице съществени пропуски при оценката на ситуацията в страната на произход, която била направена от административния орган изключително едностранчиво и избирателно, без да бил извършен обективен анализ. Изводите, че текущите въоръжени сблъсъци в А. по своята интензивност не могат да обосноват безогледно насилие по смисъла на чл.15, б.„в“ от Директива 2004/83 ЕО (отменена с Директива 2011/95 от 13.12.2011 г.), демонстрирали сериозна липса на задълбочен и актуален анализ на ситуацията в тази страна. Административният орган изобщо не взел предвид последните Насоки на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018 г., според които А. се намирал в състояние на вътрешен военен конфликт, поради което било налице основание за получаване на международна закрила от афганистански граждани, напуснали страната си. Вместо това, ДАБ се позовал единствено на собствени тенденциозни данни, без да били съпоставени с други източници и оценки. В решението нямало нито един коментар на данните в справката на ДАБ за тежкия бомбен атентат в К. от 18.08.2019 г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В тази справка се съдържали и други данни за такива атентати. От публикации в интернет можело да се изведе фактически извод за реалното положение в А., което оставало много напрегнато и нестабилно, включително и с нови атентати, при които имало значителен брой жертви. В интернет пространството също така се съдържали публикации, които потвърждавали данните за самоубийствени атентати в А., при които загивали цивилни лица. Обобщеният извод от всички тези факти сочел, че в страната, макар и да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, била налице „конфликт“, който в значителна степен засягал именно цивилните лица, като този конфликт не бил ситуиран само в една област на А. и било невъзможно да бъде контролиран от официалните власти, поради което същият можело да бъде определян като безогледен по своите последици, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след решението на органа в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати от атентатори – камикадзета, при които основно загивали цивилни лица. При така установеното, направената от ответника преценка за приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната пред органа информация. Ситуацията в А. можело да се определи като достигаща до степента на безогледно насилие, включително и онова ниво на опасност от тежки посегателства, което се явявало основание за предоставяне на хуманитарна закрила и водела до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход търсещият закрила можело да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Ето защо отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение водило и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилен бил изводът, че молителят е икономически мигрант. Административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulment) забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 ЗУБ. Съгласно константната практика на ВАС от 2010 г., пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и със реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ, решението следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.
Въз основа на изложеното се претендира обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със законните от това последици.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-2145/29.06.2021 г. (с имена Фаисал Набизода) и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№1207/02.07.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-17356/02.07.2021 г., Ф.Ф., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП- 17356/02.07.2021 г. като Ф.Ф., гражданство А., етническа принадлежност пащун, роден на *** г. в А., пров.Б., общ.П., с.Д., със същия постоянен адрес, с основно образование, професия – техник на видеонаблюдателни камери, религия – сунит, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите, сестрите и братята на чужденеца, всички с местонахождение в А..
Под рег.№УП-17356/06.07.2021 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Ф.Ф. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-216/16.07.2021 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Ф.Ф..
На 22.07.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 22.07.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-767/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ, с която Г. М. М., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – Харманли, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на Ф.Ф. е извършена на 02.07.2021 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 16.07.2021 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1
– се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са
подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав
надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за
закрила.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказал, че преди 11 месеца
напуснал А. и отишъл в П., където останал 10 дни. След това преминал в И., там
бил 20 дни. Оттам влязъл в Т. и останал да работи като заварчик в гр.И. 9
месеца. Напуснал Т., защото там турските банди биели и ограбвали
афганистанците. Другата причина, поради която напуснал Т. била вероятността да
го депортират, тъй като там работел нелегално. Заявил, че чичо му му казал, че
щяло да е най-добре да напусне страната, той уреждал нещата с трафиканта. Първо
искал да стигне до Г., но след като видял хората и обстановката в Б., решил да
остане тук. Споделил, че от Т. тръгнали с група от 27 души, с трима трафиканти
стигнали границата с Гърция, която преминали през река с надуваеми лодки. В
Гърция вървели пеша 3-4 денонощия, преди да влязат в Б.. След влизането в
страната, били закарани в гора в С., където останали три денонощия, след което били
задържани от полицаи.
Търсещото закрила лице заявило, че в А. нямал
никого, всички били убити от талибаните преди около година, само чичо му бил
там. На въпроса защо напуснал родината си отвърнал, че когато работил в
магазина за камери му се обадил чичо му и му казал да се прибира в къщи. Отишъл
пред дома им, където се били събрали хора, вътре видял ужасяваща гледка –
семейството му било избито, никой не останал жив. За две седмици погребали
всички, после чичо му му казал, че трябва да напусне А.. Той обаче нямал
финансова възможност за това, а чичо му му завил, че е наследник на къщата,
която трябвало да остави на него, а той да му даде пари за да тръгне на път.
Така и станало. Споделил, че отдавна баща му скришно служил в местната полиция
и участвал в сражения за защита на града от талибаните, които не знаели да тази
му дейност.
Интервюираният изрично заявява, че не е бил
арестуван и не е бил осъждан в Афганистан или друга държава, не е членувал в
политическа партия или организация, върху него не е било упражнявано физическо
насилие, не бил заплашван. Чужденецът не желаел да се връща в Афганистан. Щял
да се върне само, ако искал да умре.
От така обективираните в протокола обстоятелства
не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган
обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено
визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на
бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да
получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ.
Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Съобразено с изложените в бежанската история на жалбоподателя твърдения е заключението на административния орган, че заявените от молителя обстоятелства не са свързани с релевираните от закона причини, а именно раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Същите са в сферата на личните желания, които ЗУБ и международните правни актове не третират като относими в производството по предоставяне на международна закрила. Споделя се заключението на административния орган, че от наличните в интервюто данни убийството на близките на заявителя не следва да се разглежда като акт на преследване, а като криминално деяние.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-327/05.07.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, съдържаща актуална информация относно политическата и икономическата обстановка в И. Р. А.. Интервюиращият орган цитирал части от съдържанието на справката в решението си, включително данните за подписано през февруари 2020 г. в Д. между САЩ и талибаните Споразумение за установяване на мир в А., след което американските сили намалили нападателните операции, голям брой талибански затворници били освободени, а талибанските масови бомбардировки и нападения срещу международни сили били прекратени. След детайлно анализиране на цитираната справка административният орган е установил, че въпреки информацията за наличието на отделни конфликти и въоръжени сблъсъци в А., същите не биха могли да се определят по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя.
Изцяло се споделят от настоящия състав достигнатите в проверяваното решение изводи, че спрямо кандидата не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на А., той би бил изправен пред реален риск за стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка с вх.№МД-327/05.07.2021 г., както и в допълнително представената по делото нова и актуална Справка с вх.№МД-403/20.08.2021 г. относно общото положение в страната, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход А.. В последната цитирана справка се съдържат данни за промяна в политическата обстановка в страната, като се сочи, че през последните дни талибаните превземат почти всичките 34 афганистански провинции, както и големите градове на страната. На 15 август 2021 г. талибаните навлизат и в столицата К., превземат президентския дворец и обявяват победата си. А. армия не оказва никаква съпротива, а президентът А. Г. и негови ключови съветници напускат страната и реално предават властта на талибаните. Талибаните обявяват конфликта в А. за приключил, както и правят изявления, целящи да успокоят цивилните афганистанци за тяхната безопасност.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Ф., гражданин на А., против Решение №УПХ-216/16.07.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: