№ 347
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110201243 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. Т. Н. против Електронен фиш серия К № 4552536 на ОД на МВР
–Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на М.Н. е наложено наказание глоба в размер
на 600лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане. Въззивникът иска отмяна на електронния фиш, който бил
невалидно издаден в противоречие със законовите разпоредби.
В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът се явява лично и с
адв. С., който поддържа жалбата и по съществото на делото изразява
становище за отмяна на НП.По делото не било представено доказателство за
преминат курс на обучение за работа с техническото средство, на лицето,
което е съставило електронния фиш. Не се сочил във всички снимки
регистрационният номер на автомобила, каквито били изискванията. Уредът
бил работил при много по- стара версия на софтуера, поради което било лошо
качеството на снимките н дъжд и мъгла, освен това старата версия обхващала
само две пътни ленти, а било общоизвестно, че бул. „Левски“ има три пътни
ленти. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к.
Лукова, която не се явява в съдебно заседание, становището си по същество
изразява в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.
1
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 27.12.20г. в 20.06ч., автомобил „Шкода Фабия” с рег. ТХ 6342 АТ,
собственост на М. Т. Н., бил управляван по бул.“Левски“ в посока бул.
„Кн.Борис І“, до пътен възел с ул.“Мир“, със скорост от 93 км.ч. при
разрешена за населеното място 50 км.ч.
За това бил издаден процесният електронен фиш. Нарушението било
констатирано с автоматизирано техническо средство- мобилна система за
видеоконтрол.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите
по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство, протокол за използване на
АТС, протокол за метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип и
други.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва
да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира дата на съставяне, нито как и с какво техническо средство е
установено нарушението, нито каква е била организацията на движението.
Чл.57 от ЗАНН регламентира изисквания към съдържанието на наказателното
постановление и не е приложим при издаването на електронен фиш.
Съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронните фишове представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
От доказателствата по АНП се установява, че АТСС е одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка
от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
2
удостоверено с приложените към АНП Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Поради това съдът не с поделя становището на защитата, че
показанията на техническото средство не следва да се кредитират, тъй като
било със стара версия на софтуера. Именно институтът по метрология е
компетентен да се произнесе дали средството е годно за използване. По
същите съображения това, че лицето, което издало ЕФ не било преминало
курс на обучение, не е основание да не се ценят измерванията на
техническото средство. Използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван,
въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
От същия протокол се установява и липсата на пътен знак, ограничаващ
скоростта, поради което се прилага правилото за максимално допустимата
скорост от 50 км.ч. за населено място.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се
наблюдава ясно номерът на автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС, тъй като заснемането е осъществено при приближаващ трафик,
съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя. Няма
никакво значение дали техническото средство е обхващало само две от трите
налични ленти.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. В това
производство не се събраха доказателства, които да оборят тази презумпция,
като възраженията на защитата в тази посока съдът намира за несъстоятелни.
Дори да се приеме, че при установяване на нарушението и при издаване на
ЕФ са били допуснати някакви нарушения на законови, или други правила, до
отмяна на ЕФ водят не всички, а само съществените процесуални нарушения.
Съществени са онези, които ограничават правото на защита. Този случай
правото на защита не е ограничено и съдът не констатира да са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Както е изложено по- горе, съдът не констатира и такива нарушения
които да водят до извода, че не следва да се кредитират показанията на
техническото средство и разпечатаните от него снимки. Независимо от
версията на софтуера и от метеорологичните условия, ясно се вижда номерът
на автомобила и отчетената скорост. Това, в съвкупност с протокола за
използване на АТС от 27.12.20г. доказва нарушението по безспорен начин.
ЕФ е издаден срещу физическото лице-собственик на автомобила.
Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок се посочи
3
лицето, на което е предоставен автомобила, но въззивникът не е посочил
такова лице.
Видно от приложената по делото разпечатка със снимка, установената
скорост на МПС е 96 км.ч., а М. Н. е наказан за движение със скорост 93 км.
ч., от което е видно, че е била приспадната възможната допустима грешка при
отчитане на скоростта. Превишаването на скоростта е с над 40 км.ч. и е
допуснато в населено място, поради което правилно лицето е наказано на
основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП, като му е наложена глоба в императивно предвидения от закона
размер.
Предвид горното, ЕФ следва да бъде потвърден. На осн. чл. 63 ал.3 от
ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че същото
следва да е в минимален размер от 80 лв. Искането на въззивната страна за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4552536 на ОД на МВР
–Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП на М.Н. е наложено наказание глоба в размер
на 600 лева.
ОСЪЖДА М. Т. Н. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР
– Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /
осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4