РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.12.2021 година, постановено по гр. дело № 1321 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, уволнението на Г. Н. Г. по заповед № ..от
16.03.2021 година на ..на ..., гр. Велико Търново е признато за незаконно и отменено.
Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител доставчик“.
Присъдено му е обезщетение за принудителна безработица в размер на 6 660,72 лв., както и
сумата от 300 лв., разноски по делото. В тежест на ответника е възложено заплащането на
дължимата държавна такса върху уважените искове.
Решението е обжалвано от ...., гр. Велико Търново с искане за отмяната му и за
постановяване на ново, отхвърлящо исковете с присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - Г. Н. Г. – е изложил доводи за безпорочност на
решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда.
Ищцовата страна – Г. Н. Г. - излага в исковата си молба, че до 16.03.2021
година по силата на трудов договор с ответника изпълнявал длъжността „снабдител
1
доставчик“, когато е уволнен, заради съкращаване в щата. Дълги години, освен функциите
по длъжностната характеристика, работил като шофьор на два автомобила с произтичащите
от това ангажименти – поддръжка и управление. Работодателят е следвало да извърши
подбор между ищеца и другите двама шофьори в ... и тогава да пристъпи към уволнение.
С доводи за незаконност на уволнението – нарушена била процедурата по
съкращаване в щата, пренебретната била синдикалната защита на ищеца, нарушени били
текстовете на чл. 9, 23 и 24 от колективния трудов договор, липсвал подбор по чл. 329 от КТ
– по реда на настоящото производство претендира обявяването му за неправомерно, отмяна,
възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на обезщетение за
принудителна безработица в размер на сумата от 6 660,72 лв., обезщетение за принудителна
безработица, следствие на уволнението, със законна лихва и разноски.
Ответната страна – .., гр. Велико Търново - оспорва исковете с възражения,
уволнението да е извършено при налично прекратително основание – съкращаване на щата,
и спазена процедура. Подбор не е извършван, защото заеманата от ищеца длъжност дори не
била сходна по функции с двете шофьорски длъжности по щатното разписание. Била
единствена и затова подбор работодателят не е длъжен да извършва. Ищецът е шофирал
автомобили на университета инцидентно и по повод на снабдителската си дейност.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на
страните, че страните са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата
на което в ответното учреждение ищецът е изпълнявал длъжността „снабдител доставчик”.
Не се спори, че длъжността е съкратена, а ищецът – уволнен, заради това съкращение. Не се
спори и че подбор по чл. 329 от КТ работодателят не е извършвал. По щатното разписание
фигурират две шофьорски длъжности, които съкращението не засяга – по този факт
обясненията на страните съвпадат, установен е и с приложеното щатно разписание.
На ищеца са поверени два автомобила, от стопанисването и управлението на
които е освободен в края на януари, 2021 година – заповед на ...-ответник № ...от 25.01.2021
година и два приемно-предавателни протокола от същата дата на листи 22 – 24 от
преписката на първоинстанционното производство. Ищецът е управлявал автомобилите
както по извънградски – до София и обратно – заявки за пътувания на листи 30 и сл. 287 и
293 от първоинстанционната преписка, така и по градски маршрути – представените от
ответната страна приложения с пътни листи в том II от същата преписка.
Не се спори, че след уволнението ищецът не е работил по друго трудово
правоотношение. Косвено за това свидетелстват и вписванията по трудовата му книжка –
след датата на уволнението ново назначение не е вписвано.
Изложените факти налагат извод за основателност на предявените искове.
Съдът ги уважава, водим от следните съображения:
2
Щатното разписание включва общо три шофьорски длъжности – две с
наименование „шофьор“ и заеманата от ищеца длъжност „снабдител доставчик“. Изводът
следва от съпоставката на трудовите функции. Макар да не е вписано като задължение,
стопанисването и управлението на автомобили е било неизменна част от трудовата дейност
на ищеца. Това ясно личи от цитираните по-горе транспортни заявки, пътни листи и отчети
за изминати километри. Част от тези документи са утвърждавани от ... Касае се за
продължителна във времето и системна по същност – ежедневна, дейност по шофиране на
автомобил. Изводът следва и от обстоятелството, че на ищеца са поверени не един, а два
автомобила и то по надлежден ред. Ред, наложил формалното им предаване на
незасегнатите от уволнение шофьори по цитираните по-горе приемно-предавателни
протоколи.
Документалната размяна – съставяне на заявки за пътуване, одобрени от ...,
заповед за зачисляване на двата автомобила и пътни листи, доколкото изхождат от страните
по делото – служител и работодател, запълват изискванията на чл. 61и чл. 62 от КТ и
доказват, паралелно с трудовите функции на снабдител, договорно правоотношение с
предмет стопанисване и управление на два леки автомобила.
В хипотези като процесната – съкращаване на една от три шофьорски
длъжности, провеждането на подбор по чл. 329 от КТ е условие за правомерността на
уволнението. Доколкото това работодателят не е сторил, уволнението е незаконно а искът, с
който се претендира прогласяването на тази незаконност – основателен. Следва да бъде
уважен със законните от това последици.
Доводите на ответната страна са неоснователни.
В разрез с подробно документираната транспортна деятелност на ищеца е
тезата, че той шофьорски функции не е извършвал или те са имали инцидентен характер.
Такава теза освен, че противоречи на цитираните превозни документи, оставя без отговор
въпроса защо на ищеца са зачислени не един, а два автомобила, ако хипотетично се приеме,
че шофирането е тясно свързано със снабдителската дейност и затова няма самостоятелно
значение.
Без отговор остава и въпросът с какво са свързани ангажиментите на ищеца да
пътува до София и обратно по утвърдените от ... заявки за пътуване със служебен транспорт,
в които изрично, като резолюция фигурира името на ищеца. В тях се говори за превоз на
пътници и нищо не се споменава за снабдителска дейност.
Без правно значение са въпросите за синдикалната защита, с която ищецът се
ползва и изпълнението на задълженията на работодателя в тази насока. Те са изцяло
обусловени от въпроса за подбора по чл. 329 от КТ и обсъждането им в казуса не се налага.
Незаконността на уволнението има за последица отмяната му – чл. 344, ал.1, т.
1, предложение второ. Друг елемент във фактическия състав на това право законът не е
предвидил. Искът за отмяна на уволнението следва да бъде уважен според поисканото.
Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа.
3
Казаното за предходния иск важи и за разглеждания – правото на възстановяване на
заеманата длъжност директно произтича от неправомерността на уволнението.
Като последица от уволнението ищецът е останал без работа. Според чл. 225,
ал. 1 от КТ има право на обезщетение за шест месеца. По размер вземането възлиза на
присъдената с атакуваното решение сума. Искът следва да бъде уважен за 6 660,72 лв.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът по
жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани
като сума от 650 лв., възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 01.12.2021 година, постановено по
гр. дело № 1321 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година.
Осъжда ..., гр. Велико Търново да заплати на Г. Н. Г., ЕГН: ********** от гр. В.Търново, ул.
„...“ № .., сумата от 650 (шестстотин и петдесет лева) лв., разноски по делото, на основание
чл. 78 , ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4