Решение по дело №5370/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1792
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20213110105370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110105370 по описа за 2021 година
Предявен е от СТ. М. Й., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:
***, чрез адв. П.Н. от ВАК срещу „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 1188 лева /хиляда
сто осемдесет и осем лева/, представляваща сбор от платени 12 месечни
вноски /всяка в размер на 99 лева/ за допълнителни услуги по пакет CrediGo
за периода от 09.08.2019г. - 09.07.2020г., по Договор за допълнителни услуги
към договор за заем CrediGo № ***/09.07.2019г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 15.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
на 09.07.2019г. между страните е сключен договор за заем CrediGo № ***, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 1500
лева, който следвало да бъде върнат в срок до 09.07.2020г. на 12 месечни
вноски от 139.70 лева всяка. Фиксираният лихвен процент по договора бил
21.04.%, а ГПР 49.70 %. Общата сума, която е следвало да се погаси възлизала
на 1676.40 лева. На същата дата страните сключили договор за допълнителни
услуги, по силата на който С.Й. се задължила да заплати цената на пакет от
допълнителни услуги "CrediGo", включващи: безплатно внасяне на вноски
директно в офис на „М.К. АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие
в специални промоции, в размер на 1 188.00 лв., разсрочено на 12 месечни
вноски, всяка от 99 лв.. Възнаграждението за допълнителна услуга било
включено към всяка погасителна вноска, като обшият размер на месечната
вноска ставал 238.70 лв. Ищцата заплатила изцяло задълженията си по
договора. Счита клаузата регламентираща възнаграждение за допълнителни
1
услуги по пакет "CrediGo" за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД, като противоречаща на закона - чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК и
на добрите нрави, поради значително несъответствие на правата и
задълженията на страните. Съдържанието на клаузата касаело уговорка за
предоставена възможност, а не реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия. Предвиденото възнаграждение за
допълнителни услуги пакет "CrediGo" не представлявало такса или
комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Счита,
че посочените по естеството си услуги са свързани с усвояване и управление
на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва допустимостта и основателността на иска. Сочи, че разпоредбите на
ЗПК се отнасяли и регулирали единствено правоотношения произтичащи от
договори за потребителски кредит, а договорът за допълнителни услуги
нямал характер на такъв и правоотношенията произтичащи от него се
регулирали и уреждали от общите разпоредби на ЗЗД. Оспорва клаузите на
договора за допълнителни услуги да противоречат на добрите нрави.
Договорените услуги носели реална полза за кредитополучателя и цената на
тези услуги била реално измерима. Видът и цената на всяка една от услугите
били посочени в Тарифа за допълнителни услуги на М.К. АД към договори за
заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet, в сила от 25.09.2018 г..
Ищцата реално се е възползвала от част тези услуги – ползвала е напълно
безплатно, като част от пакет „CrediGo", услугата „Разглеждане до минути",
по силата на която, заявлението за заем на ищцата било разгледано и
одобрено в рамките на едва 120 минути, както и услугата „Безплатно внасяне
на вноска директно в офис на М.К. АД", без да й бъде събирана таксата,
дължима съгласно т.15 от Тарифа за допълнителни услуги на М.К. АД към
договори за заем CrediHome, CrediGo, CrediTrade и CrediNet, в сила от
25.09.2018 г., като по този начин е спестила такси в общ размер на 90.00 лева.
Ищцата се е възползвала регулярно и без такса е внасяла дължимите вноски
по кредита по банковата сметка на „М.К." АД, девет пъти - на 07.10.2019 г., на
11.11.2019 г., на 23.12.2019 г., на 17.01.2020 г., на 18.02.2020 г., на 11.03.2020
г., на 10.04.2020 г., на 13.05.2020 г. и на 08.07.2020 г. и по този начин е
спестила още такси, които иначе би платила, ако не ползваше пакет от
допълнителни услуги „CrediGo". Оспорва твърдението договорът да е
недействителен, поради нарушаване изисквания на чл.10а, ал.2, ал.4 ЗПК.
Счита, че услугите, които се предоставяли на ищцата по силата на процесния
договор за допълнителни услуги не били свързани с усвояване и управление
на кредита по смисъла на чл. 10 а, ал.2 ЗПК, поради което и по отношение на
същите не се прилагала императивната норма, предвидена в чл. 10 а, ал.4
ЗПК. Тези услуги се предлагали по искане на клиента и за негово удобство,
регламентирани в ОУ към договор за заем, подписани от ищцата. В условията
на евентуалност навежда доводи, че съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът
имал право да събира от заемополучателя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че на
09.07.2020г. между тях са сключени договор за заем CrediGo № *** и договор
за допълнителни услуги към него по пакет CrediGo; че сумата в размер на
1188 лева е предадена от потребителя на заемодателя.
Между „М.К." АД и СТ. М. Й. на 09.07.2019г. е сключен Договор за
заем CrediGo № *** при следните параметри: чиста стойност на заема 1500.00
лв.; еднократна адм. такса 145.00 лв.; брой месечни вноски 12; ден на
изплащане 9 число; дата на първо плащане 09.08.2019г.; фиксиран лихвен
процент 21.04%; месечна погасителна вноска 139.70 лв.; ГПР 49.70%; такса за
получаване на сумата по заема в брой на касите на Изипей – 6.78 лв.; сума за
получаване 1348.22лв. ( 1500.00-145.00 -6.78 лв.).
На същата дата /09.07.2019г./ между страните е сключен и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediGo № ***, по силата на който СТ. М. Й. е
следвало да заплати цена от 1188.00 лв. за пакет от допълнителни услуги
включващи: Безплатно внасяне на вноски директно в офис на „М.К." АД;
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути;
Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции.
Цената е платима за срок 12 месеца при месечна вноска 99.00 лв. с падеж 9
число.
От представения от ищеца график за плащанията по договора за заем
CrediGo № *** се установява, че месечната вноска възлиза на 238.70 лева, в
който размер е включена и вноската в размер на 99 лева по договора за
допълнителни услуги.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че към датата на
изготвянето му, ищцата е изплатила изцяло задълженията по договора в общ
размер на 2864.40 лева / 1500 лева главница+176.40 лихва +1188 лева цена по
договора за допълнителни услуги/. От предоставената на вещото лице от
ответника тарифа за допълнителните услуги към датата на сключване на
договора се установява, че при „Плащане по кредита в офис на М.К." се
дължи такса в размер на „2% от събраната сума, но минимум 6,00 лв.". За
внасяне на 3 броя вноски директно в офис на „М.К." АД стойността на
използваните услуги е общо 18.00 лв. Останалите девет вноски са със
системата на еРау, което по тарифата за използваните услуги е общо 54.00 лв.
Общата стойност на използваната услуга за „Плащане по кредита в офис на
М.К." е 72.00 лв. В тарифата за допълнителните услуги на "М.К." няма
остойностена процедура за „Разглеждане до минути", затова вещото лице не
може да отговори на въпроса, каква е стойността на използваната услуга.
Представени са Приложение № 1 - описание на допълнителни услуги;
Тарифа за допълнителни услуги и Общите условия на „М.К." АД относими
към договора за заем.
Представен е Отчет за внесени от кредитополучателя суми по кредита.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно се установи сключването на договора за кредит и договора за
допълнителни услуги към него между страните. От събраните доказателства
се установява, че ответното дружество е изпълнило задължението си по
договора, като е предоставило сумата в общ размер от 1348.22 лв. на
кредитополучателя. Кредитополучателят е бил също изправна страна по
3
договорите и е изплатил на ответника сумата в общ размер на 2864.40 лева
/1500 лева главница+176.40 лихва +1188 лева цена по договора за
допълнителни услуги/.
С процесния договор е уговорен годишен лихвен процент от 21.04 % и
ГПР от 49.70 %.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
счита за нищожни клаузите за предоставяне на ищеца на пакет от
допълнителни услуги като съображенията за това са следните:
При отпуснат кредит в размер на 1348.22 лева и задължение за връщане
на 2864.40 лева в рамките на 12 месеца, настоящият състав счете за
недължима сумата в размер на 1188 лева, претендирана като цена за
допълнителни услуги. Не се установи основание за дължимостта й. Дори и да
съществува такава уговорка, съдът счита клаузите, уреждащи
допълнителните услуги за неравноправно договорени от доставчик на
финансова услуга в нарушение на добросъвестността. Съдът констатира, че
уговорените като предоставени на кредитополучателя престации изключват
квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано
насрещно възнаграждение и то в размер, достигаш осем пъти уговореното
възнаграждение за същинската престация – ползване на заети парични
средства за определен период от време. Заплащането на възможността да се
договарят някакви неясни преимущества не може да се приеме за съобразено
с моралните принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че
сочените допълнителни услуги се свеждат до средство за съществено
увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество
предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено
надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита /в.т.д.№
146/2019 г.; в.т.д. №410/2019 г.; в.т.д. № 642/2019 г., в.т.д. № 944/ 2019 г.;
в.т.д. № 962/2019 г.; в.т.д. № 1068/2019 г.; в.т.д. №1213/2019г., всички по
описа на ВОС/.
Съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не
представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде
обосновано изискването на възнаграждение, което по размер се доближава до
стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугите
"Разглеждане до минути“ и „Преференциално обслужване“ е налице
изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на
кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Основно задължение
на кредитора по договора за кредит, е да предостави договорената парична
сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и
управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи
допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги“ -
Безплатно внасяне на вноски директно в офис на „М.К." АД; Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, всъщност се полагат на
кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане
за тях е неоправдано. По отношение на услугата Право за участие в
специални промоции, съдът намира следното: промоцията е вид представяне
на даден продукт, продуктова линия, услуга с цел запознаване на аудиторията
и привличане на вниманието на потенциални клиенти към нея. Промоцията
4
може да бъде различна по вид, като в най-честия си вариант тя е свързана с
намаляване на цената на услугата, с което тя се превръща в атрактивна за
пазара. Заплащането на възнаграждение за участие в промоция противоречи
на всякаква логика.
Посочените в договора допълнителни услуги всъщност изобщо не са
„допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК допълнителни са такива услуги,
които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - например издаването на
различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение. Услугите, описани в процесния договор,
имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.
На следващо място в договора не е посочена цената на всяка една от
допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно клаузите,
уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора,
което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни
ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 50 лева, като се претендира още и 450
лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат по чл.38, ал.1,
т.2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 313.16 лева /чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати СТ. М. Й., ЕГН **********, адрес: *** сумата в общ размер на
1188 лева /хиляда сто осемдесет и осем лева/, представляваща сбор от
платени 12 месечни вноски /всяка в размер на 99 лева/ за допълнителни
услуги по пакет CrediGo за периода от 09.08.2019г. - 09.07.2020г., по Договор
за допълнителни услуги към договор за заем CrediGo № ***/09.07.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 15.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на СТ. М. Й., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 50 лева,
5
представляваща заплатена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на адвокат П.Й. Н., ЕГН ********** от ВАК, рег. № ***,
служебен адрес: *** сумата от 313.16 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, определено на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6