№ 620
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 228 от 19.10.2023г., постановено по гр.д.№ 99/23г. по описа на ОС
Монтана, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е осъдена да заплати на К. В. А. сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг Д. Т.
А. /на 59г./, причинена от ПТП настъпило на 27.06.22г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 120 000 лв. до
пълния му размер от 200 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да плати на адв.Ж.К.
сумата 9450 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА съобразно уважената
част от иска, а по сметка на МОС ДТ в размер на 4800 лв. По компенсация К. В. А. е
осъдена да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС“ АД сумата 533лв. разноски по делото и 100 лв.
юрисконсулско възнаграждение.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани въззивни жалби и от
двете страни по делото по делото.
Жалбоподателят-ищец К. В. А. оспорва решението в неговата отхвърлителната
част за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост,
1
визиран в чл.52 ЗЗД. Неправилно е преценена и занижена от съда относителната тежест на
обстоятелството, че след внезапната загуба на своя съпруг Д. ищцата е останала съвсем сама.
Тя няма деца и други близки, с които да сподели и да може по-лесно да преживее мъката от
загубата. Подценено е и обстоятелството, че загиналият е бил най-важният човек в живота
на ищцата, който е работел и издържал изцяло семейството сам. След сключване на брака
им двамата никога не са се разделяли, отношенията им са били основани на взаимна
привързаност, обич и разбирателство, подкрепа и уважение. Първоинстанционният съд е
приел за безспорно установени тези обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че
смъртта на загиналия е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания, психически дисконфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. В същото време съдът не е
отчел в достатъчна степен преживените болки и страдания от загубата и неправилно е
приложил чл.52 ЗЗД, като е занижил неоснователно справедливия размер на дължимото
обезщетение. Претендира разноски по чл.38 ЗА.
Жалбоподателят-ответник ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 84 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта по претенциите
по предявените акцесорни искове за лихви и разноски. Предметът на правния спор, по повод
на който е образувано настоящето производство са претенции на ищцата за присъждане на
обезщетение за нематериални вреди - болки и страдания, поради настъпил летален изход за
Д. Т. А., управлявал неуточнено превозно средство, велосипед с монтиран мотор,
необозначен, катастрофирал попътно на път III 102 72+500 с л.а. „Шевролет”, с per. №
******** на дата 27.06.2022 г., починал на дата ******** г. Д. Т. А. в качеството на съпруг
и законен представител на К. В. А. се е грижил изцяло за нея, осъществявал връзката й с
околния свят, следователно към настоящия момент К. В. А. е в безпомощно състояние, няма
кой да се грижи за нея, за което съдът е длъжен служебно да предприеме мерки. Съгласно
цитираните свидетелски показания на св.Г. Р., психолог по образование: ищцата е с
интелектуален капацитет на 10- годишно дете, поради което й е много трудно да се справи с
ежедневните предизвикателства, съдът е направил извода, че ищцата страда от умствено
заболяване, но не е поставил под съмнение нейната способност да упълномощи адвокат К., с
чието пълномощно не сме запознати. В самото решение се сочи още, че ищцата не е
работила, защото е имала Телково решение. От показанията на св.Р., разпитана в о.с.з. на
21.09.2023г., се установява, че ищцата се лута нагоре надолу, чувства се социално
безпомощна, изпитва изключително висока социално тревожност, когато трябва да свърши
нещо, пита какво трябва да правим, кой ще дойде с мен; притеснява се от всичко.
Свидетелката счита, че ищцата няма капацитет, за да се справя в ежедневието и със
социалните предизвикателства на средата. Още от преди демокрацията ищцата е с присъден
ТЕЛК, с трета степен умствена изостаналост, още от датата на раждане, с интелект на 10-12
годишно дете. Поради така представените данни, счита, че ищцата не може да проявява
действителна правна воля и да извършва действителни правни действия - чл.5 ЗЛС. Твърди,
че пълномощното на адв.К. е нищожно, поради заобикаляне на закона, липса на съгласие и
привидност, съгласно чл. 26 ЗЗД. Поради описаните специални образователни потребности
2
на К. В. А. се поражда съмнение за способността й да изрази съгласие, правна воля и да
упълномощи адвокат, поради което счита, че упълномощителна сделката по
упълномощаването на адв. Ж. К. е нищожна. Следователно последната не е упълномощена
да води дело срещу застрахователя. Липсва валидно овластяване на адвоката, който
единствено е участвал в делото от името на ищцата - чл.28 ГПК. Следователно налице е
съществено нарушение на процесуалните правила. По същество оспорва решението в
осъдителната му част за разликата над 84 000 лв. до 120 000 лв., поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, което съдът изобщо не е отчел. От приетата САТЕ
се доказва, че водачът Д. Т. А. е бил ударен, защото не е бил възприет своевременно от
другия водач. Д. Т. А. е управлявал МПС, което не може да бъде класифицирано -
самоделно комбиниран велосипед с моторче. Вещото лице е изказало предположение, че Д.
Т. А. е управлявал велосипед, което е ППС и не е необходимо да постави каска, въпреки, че
е управлявал велосипед по републиканската пътна мрежа, предназначена за движение на
МПС-та. Когато на ППС бъде монтиран мотор, то това превозно средство се превръща в
МПС, което развива по-висока скорост и чийто водач е длъжен да вземе предпазни мерки за
своята безопасност. Шумът от моторчето заглушава шумът от моторите. Липсата на добре
изразен светлинен сигнал и нестандартната скорост на движение, пречи на своевременното
възприемане от другите участници в движението на управляваното от Д. Т. А. МПС.
Другите водачи се съобразяват с предвидимите препятствия на пътя, които са бавно движещ
се каруци, велосипеди, ППС-та и бързо движещи се други МПС-та, но не и с бързо движещ
се необезопасен велосипед, който излиза извън стандартите на предвидимия участник в
движението. В огледа не е установено Д. да е бил с поставена светлоотразителна жилетка
или с поставена каска. Самоделното МПС не е било оборудвано със светлинен сигнал отзад,
нито със светлоотразител, имал е монтирана касетка, която е разширявала конструкцията.
Водачът е можел да развие до 25 км./ч., движел се е с около 20 км./ч., като в законът изрично
е забранено, самоделни превозни средства, които се движат със тази скорост да участват в
движението по републикански пътища с разрешена скорост от 90 км./ч. Автомобилът,
въпреки, че е оставил разстояние от 90 см. от страничния банкет е контактувал странично с
дясно огледало, вероятно с лява дръжка на управляваното от Д. Т. А. превозно средство. В
случай, че водачът се е движел на 50 см. от десния бордюр нямаше да настъпи ПТП. Твърди
нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без устройство за излъчване
на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад, което счита,
че представлява принос на 30 % от Д. Т. А.. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е съпруга и наследница на Д. Т. А., починал на ********г. след
претърпяно ПТП, станало на 27.06.2022г. на път III 102 км. 72+500 в землището на с. Горно
3
Церовене, област Монтана. На посочената дата пострадалият е пътувал с велосипед от с. ***
в посока към гр. Монтана, като в района на с. Горно Церовене при маневра изпреварване е
блъснат от л.а.Шевролет per.№ ********, управляван от К. Н. К.. В следствие на
настъпилото ПТП и причинените му травми Д. Т. А. е откаран по спешност от екип на
ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ„Д-р Ст.Илиев“ АД гр.Монтана, след което е настанен
за лечение в Хирургично отделение. Въпреки проведеното лечение починал на ********г. С
молба с вх.№ 12621 /13.12.2022 г. ответното дружество е сезирано за катастрофата и за
изплащане на обезщетение за претърпени неумуществени вреди, като е образувана Щета №
0000-1000-01- 22-7857/13.12.2022г., по която са определени за изплащане 70 000лв. Тази
сума не е приета от ищцата, поради което и не е постигнато споразумение. Ищцата
твърди,че със съпруга си Д. Т. А. са живели заедно от от 1994г. , като никога не са се
разделяли. Отношенията помежду им са били основани на голяма взаимна привързаност,
обич и разбирателство, подкрепа и уважение.Цялата издръжка на семейството се
осигурявала от него, тъй като по здравословни причини ищцата не е могла да работи и е
била домакиня в къщи . Все още не може да приеме загубата на съпруга си и често посещава
гроба му. След смъртта му изпаднала в тежка депресия, започнала да страни от хората и да
избягва всякакви контакти. Претендира сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Лев инс АД оспорва предявените искове по основание и размер. В условие на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване - управлявал е мотоциклет, който не е
оборудван със светлоотразителни елементи и фарове, освен това не е бил с каска, кори и
наколенки/ чл.76 ЗДвП/. Самоделното МПС е било без светлинен сигнал отзад, нито със
светлоотразител, имал е монтирана касетка, която е е разширявала конструкцията ,освен
това не е имал и право да се движи по републикански пътища с разрешена скорост от 90
км.ч.,освен това не се е движил максимално вдясно към десния бурдюр. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, както и твърдението, че ищцата и пострадалия са имали много
силна връзка. Моли съда да постанови решение, с което да редуцира обезщетението, като
приеме, че е налице 50% съпричиняване. Претендират разноски.
От фактическа страна се установява, че К. Н. К. всяка сутрин пътувал с автомобила си
от дома си в селото към работното си място в гр.Монтана. Така станало и рано сутринта на
27.06.2022 г., като качил в автомобила си и своя позната, за да я докара до града. Около 6,50
ч. автомобилът, управляван от подсъдимия, подминал кръстовището за с. Г.Ц. на път III-102,
км. 72+500, но поради ниското слънцегреене и заслепяване водачът му не забелязал, че
пред него се движи велосипед със самоделно монтирано двигателче и го блъснал.
Возещата се в колата на предната дясна седалка забелязала велосипедиста в последния
момент, когато и настъпил удара по него. Видяла го да пада на земята и казала на К. да спре.
Още на място се установило, че пострадалият велосипедист е Д. Т. А., който също отивал на
работа в гр.Монтана, като през топлия летен сезон ползвал колелото си, което било
снабдено със самоделно двигателче. Пострадалият бил откаран в местната болница, но
4
въпреки лечението, на ******** г. починал.
С влязла в сила на 03.03.2023г. присъда от 15.02.2023г., постановена по НОХД № 8/23г. ОС-
Монтана /л.10/ съдът е признал подсъдимия К. Н. К. за виновен в това, че на 27.06.2022 г. на
път ІІІ-102, км. 72+500 в землището на с. Горно Церовене, обл. Монтана, при управление
нал л.а.марка „Шевролет“ модел „Каптива“ рег.№ ********, нарушил правилата за
движение по пътищата, чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. А.
от гр. ***, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ вр.чл. 342, ал. 1 НК го е осъдил
на 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години от влизане в
сила на присъдата.
От заключението на депозираната на л.53 основна автотехническа експертиза,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло в субективните
действия на водача на л.а., който е бил заслепен от силното слънце и не е забелязъл попътно
движещия се пред него велосипедист.
Според авто-техническата експертиза, велосипедът и л.а. са се движели в една и съща
лента в посока Монтана. Автомобилът – със скорост от 63км/ч, велосипедът с мотор – с
около 25 км/ч. Произшествието е станало на хоризонтално, право и сухо платно, рано
сутринта при наличие на силно насрещно слънцегреене под ъгъл около 24 градуса спрямо
хоризонта. Поради заслепяването подсъдимият не е успял да възприеме движещия се
пред него велосипед, при което се е получил страничен приплъзващ удар между
страничната предна дясна част на автомобила и лявата ръкохватка на кърмата на
велосипеда. Мястото на удара е на около 0,90 м. в ляво от десния ръб на платното, като
траекторията на движение на двете ППС се е застъпвала на разстояние от около 8-10
см.
Водачът на автомобила не е спазил изискването да съобрази скоростта си с атмосферните
условия, с характера на движението и с конкретните условия на видимост. Управлявал е
автомобила си със скорост от 63 км/ч и не е намалил тази скорост до безопасна, при
положение, че е бил заслепен от твърде ниското спрямо хоризонта слънчево греене; не е
съобразил силно ограничената поради тази причини видимост и с автомобила си е закачил
странично движещия се пред него и незабелязан своевременно от него велосипедист.
Превозно средство, управлявано от Д. Т., кореспондира на велосипед, на който
допълнително е монтиран двигател. Максимата скорост, която може да развие (да достигне)
управлявания велосипед с допълнително монтиран двигател е до 30 км/ч. Ето защо същото
не е мотопед или мотоциклет по смисъла на ЗДП, поради което и няма задължение да носи
каска, въпреки че такава е намерена на мястото на инцидента. Експертизата определя най-
вероятна скорост на движение на велосипеда с допълнително монтиран двигател в участъка
на произшествието в размер на 20-25 км/час.
Съгласно правилата за движение, водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго. Велосипедистът се е движил около десния край на
5
дясната пътна лента по посока на движението си. Мястото на удара е настъпило на
разстояние от около 90 см (0,90 м) вляво от дясната линия на пътното платно. В материалите
по досъдебното производство няма данни за наличие на препятствия в дясната пътна лента,
които биха принудили водача на велосипеда да ги заобиколи и да промени траекторията си
на движение. Произшествието не е настъпило през тъмната част на денонощието или в
условията на намалена видимост, поради което изобщо не е било необходимо
велосипедистът да ползва светлоотразителна жилетка. При километър 72+500 в землището
на с. Горно Церовене лекият автомобил „Шевролет“, движещ се в същата посока, е
настигнал велосипедиста и с преден десен калник и дясното странично външно огледало за
обратно виждане блъска велосипеда в областта на лявата ръкохватка на кърмата на
велосипеда.
В заключение вещото лице формира извод, че велосипедистът се е движил в дясната
пътна лента около десния й край по посока на движението си и не е имал възможност да
възприеме движещия се в същата посока зад него лек автомобил като опасност по
характерния шум на двигателя, издаван от този автомобил, тъй като и на велосипеда е бил
допълнително монтиран двигател с вътрешно горене, издаващ също шум, за да има
възможност да предприеме спасителна маневра с отклоняване надясно и съответно
избягване на леталния изход.
От заключението на депозирана на л.48 СМЕ, кприето от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че непосредствената причина
за смъртта на Д. Т. А. /59г./, е тежката травма в областта на главата с кръвоизливи под
твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и контузията на мозъка,
довели до оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа
и притискане на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов, като
между получените увреждания при станалото на 27.06.2022г. ПТП и настъпилата на
********г. смърт има пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице посочва, че правилно
поставена каска на главата на велосипедист/мотопедистът предпазва от получаване на
наранявания и намалява тежестта им, но не изключва получаване на такива, вкл. и на
наранявания водещи до летален изход като тези получени от Д. Т. А.. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че по удара не може да се прецени дали починалият е бил с
предпазно средство на главата, защото и в този случай би могло да се достигне до летален
изход. Безспорно причината за смъртта е причинената тежка ЧМТ. От показанията на св.Т.
става ясно, че преди потеглянето на път в този ден, пострадалият Д. Т. А. е бил с поставени
„жълта жилетка и каска”, като няма данни дали каската е била правилно поставена. При
огледа на местопроизшествието край пътното платно е намерена каска за велосипедист, като
няма данни дали това е същата каска и дали е паднала от главата на постра далия след удара
от автомобила, или е била свалена от главата му при оказването му на първа първа помощ.
С оглед гореизложеното САС намира, че в случая не е доказано пълно и главно
възражението за съпричиняване, което е релевирано във въззивната жалба, доколкото не е
налице нарушение на чл.80,т.1 ЗДП, тъй като велосипедистът се е движил в дясната пътна
6
лента около десния й край по посока на движението си ,т.е. спазено е изискването на
чл.80,т.2 ЗДП. Велосипедистът се е движил съвсем правомерно в своята пътна лента по
посока на своето движение в посока Монтана, като не е бил длъжен да реагира на МПС,
което се намира зад него и се опитва да го изпревари. Единственото допуснато нарушение от
страна на водача на велосипеда е чл.79,т.3 ЗДП , а именно липсата на устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител
отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад. Това
нарушение само по себе си не може да обоснове извод за съпричиняване, тъй като не се
намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, което е настъпило през лятото-
27.06.2022г., около 7 часа сутринта в светлата част на денонощието. Самият причинител на
увреждането е посочил като единствена причина заслепяването от слънцето, което
обстоятелство е отбелязало и вещото лице. Д. Т. А. е бил ударен, защото не е бил възприет
своевременно от другия водач, а не обратно. Вярно е, че е управлявал МПС, което не може
да бъде класифицирано - самоделно комбиниран велосипед с моторче, за което не е
необходимо да постави каска, въпреки, че е управлявал велосипед по републиканската пътна
мрежа, предназначена за движение на МПС-та. Когато на ППС бъде монтиран мотор, то
това превозно средство се превръща в МПС, което развива по-висока скорост. Въпреки
липсата на такова изискване, на пътното платно до местопроизшествието е намерена каска,
като не е ясно дали това е неговата каска и дали е свалена от екипа на спешна помощ.
Твърдението на застрахователя, че шумът от моторчето заглушава шумът от моторите на
другите превозни средства, което пречи на водача на велосипеда-мотопед да възприеме
шумът от приближаващия се зад него автомобил и да предотврати ПТП, като се отклони в
дясно по посока на банкета, е нелогично, тъй като никой не е длъжен да предвиди ситуация
зад него, още по-малко да предприема спасителна маневра. Другите водачи следва да се
съобразяват с предвидимите препятствия на пътя, които са бавно движещ се каруци,
велосипеди, ППС-та и бързо движещи се други МПС-та. В огледа не е установено Д. да е
бил с поставена светлоотразителна жилетка или с поставена каска.
С оглед гореизложеното САС намира за правилен по същество изводът на
първоинстанционният съд, че починалият не е допринесъл нито за настъпването на ПТП,
нито за обема на вредите. Възражението на застрахователя в тази насока е доказано пълно и
главно.
От удостоверение за наследници /л.4/ е видно, че починалият е оставил наследници по
закон, в лицето на ищцата К. А. -съпруга, и син от преден брак – Г. Т., роден през 1981г.
Бракът между починалият и ищцата е сключен през 1994г. и продължил до неговата смърт
през 2022г. или общо 28 години.
С оглед горното ищцата, сега жалбоподател, разполага с активна материално-правна
легитимация по предявените искове.
С уведомление от 13.12.2022г. /л.11/ ищцата е уведомила ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от смъртта на Д. вреди, но тъй като са предложени 70 000 лв.,
7
няма постигнато съгласие.
По делото са събрани гласни доказателствени средства досежно обема на причинените
неимуществени вреди, а именно – показанията на св.Т. и Р., разпитани в о.с.з. на
21.09.2023г., чийто показания съдът правилно е кредитирал като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви.
От показанията на разпитаните свидетели Т. и Р. /съседи в с.***/ се установява, че между
съпрузите са били налице изключително близки отношения, като същите от 1994г. никога не
са се разделяли .Ищцата почти винаги е била издържана от своя съпруг/с изключение на
първите години от брака им, когато работела в ТПК „Тих труд“ поради наличие на телково
решение/. Грижите за домакинството, осигуряването на средства и всичко необходимо за
всекидневите потребности е било осъществявано от Д.. На практика съпругът й е бил не
само най-важният човек в живота й, но същият е осъществявал и връзката й с околния свят.
Свидетелките поясняват, че ищцата била в изключително лошо емоционално състояние след
смъртта на съпруга си, което и до настоящия момент не може да преодолее, тъй като е с
интелектуален капацитет на 10-12 годишно дете, поради което й е много трудно да се справи
с ежедневните предизвикателства, без Д.. Тя гледа така уплашено. Обаждат й се, че ще я
изгонят от къщата или ще я оберат. Тя ходи да се оплаква, защото е стресната. Няма
заболяване, но е стресова, много объркана. Свидетелката Т. винаги ходи с нея, когато
посещава гроба на Д.. Събота, като дойде, защото до една година ходели постоянно на
гробища. Вкъщи също била притеснена, тъй като не е свикнала да е сама, липсва й опора.
До момента не са идвали роднини и тя живее абсолютно сама. По някой път започва да вика,
че я страх от едно куче и все Д. си го е оправ Споделяла, че не може да спи, не ядела почти
нищо, била отслабнала. После след около три месеца се възстановила, но е социално
безпомощна. Разчитането на Д. и живеейки на село, тя се е откъснала, защото не й се е
налагало. В момента има хиляда неща да се оправят. В момента е много е тревожна и се
притеснява от всичко, тъй като не може сама да отиде в града, а в селото няма магазин за
хранителни стоки.
Правилно ОС е кредитирал показанията на свидетелите Р. и Т., тъй като същите се основават
на лични и непосредствени впечатления, логично обосновани и последователни,
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което и въпреки близките
отношения на свидетелите със семейството, съдът ги счита за напълно достоверни.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА
САС констатира, че 20 дни след внезапната смърт на съпруга си, вследствие ПТП, К. А. се
е явила лично пред Нотариус А. П. , нотариус в район PC Монтана с per. №578 на
Нотариалната камара и собственоръчно е подписала пълномощно, с което е упълномощила
адвокат Ж. К. с изрично изброени права. Препис от нотариално завереното пълномощно е
8
приложен наред с другите доказателства към молбата до ЗК „Лев инс" АД гр.София за
доброволно уреждане на претенцията съгласно изискванията на чл. 380 КЗ. По повод
образуваното и водено ДП №672/2022 год. по описа на РУ Монтана на 21.10.2022г. ищцата
собственоръчно е сключила Договор за правна защита и съдействие и е упълномощила адв.
Ж. К. да я представлява. След постановяване на обжалваното решение, на 03.11.2023г.
отново собственоръчно е сключила Договор за правна защита и съдействие и е
упълномощила адв. Ж. К. да обжалва решението и осъществи процесуално
представителство пред САС т.е. извършени са процесуални действия, които са изцяло в
интерес на представлявания. Нотариусът е проверил лично способността на ищцата, сега
жалбоподател, да разбира свойството и значението на извършеното респ. да ръководи своите
действия.
Ищцата е правоспособен български гражданин, навършила пълнолетие и няма
ангажирани до момента доказателства нейната дееспособност да е била ограничавана по
реда, предвиден в чл.5 ЗЛС. Общият режим на дееспособността предпоставя и извод за
редовност при упълномощаването на адвокат, който да предяви иска и да осъществи
процесуалното представителство по делото. Съдът, пред който правният спор е висящ, няма
основание служебно да предприема освидетелстване на страна по делото. Проверката за
правоспособност и дееспособност на участниците в процеса не се изразява в подобни
действия. Ето защо наведените в жалбата доводи за липсата на положителната процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно, тъй като
ищцата не е процесуално дееспособна и е налице основание за спиране на производството
по чл.229. ал.1. т.3 ГПК, са неоснователни. Съдът, пред който се решава възникнал правен
спор, не е от кръга на лицата, визирани в чл.336 ал.1 ГПК за иницииране на производство по
запрещение, поради което при разглеждането на друго дело той не може в същото
производство да решава и въпроса дали едно лице да бъде поставено под запрещение. Така
определение № 505/07.07.2021г. на ВКС, 3 ГО по ч.гр.д.№ 2510/21г.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на т.а., който изобщо не е
забелязъл намиращия се пред него на пътното платно велосипедист и при задминаване
9
го е блъснал странично, поради неспазена дистанция и тъй като бил заслепен от
слънцето. На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на Д..
Правилни са изводите на първа инстанция, че не е доказано пълно и главно наличието
на съпричиняване от страна на починалия. САС не споделя този извод на първа инстанция,
тъй като изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Велосипедистът се е движил в дясната пътна
лента на около 90 см. От десния й край по посока на движението си т.е. спазено е
изискването на чл.80,т.2 ЗДП. Велосипедистът се е движил съвсем правомерно в своята
пътна лента по посока на своето движение в посока Монтана, като не е бил длъжен да
реагира на МПС, което се намира зад него и се опитва да го изпревари. Единственото
допуснато нарушение от страна на водача на велосипеда е чл.79,т.3 ЗДП , а именно липсата
на устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена
светлина отзад. Това нарушение само по себе си не може да обоснове извод за
съпричиняване, тъй като не се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, което е
настъпило през лятото-27.06.2022г., около 7 часа сутринта в светлата част на денонощието.
Ищцата по настоящото дело попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил на 59г. години към
датата на ПТП през 2022г., с когото според свидетелските показания, ищцата е прекарала
целия си съзнателен брачен живот в рамките на 28 години, двамата са живеели сплотено и
задружно, като е разчитала изцяло на своя съпруг в материален и морален план, тъй като е
била домакиня и не е работела, Д. бил жизнен и трудоспособен, като е полагал труд в
Монтана, за да осигурява издръжката на семейството. Смъртта му е внезапна, неочаквана и
много травмираща, тъй като отношенията помежду им били основани на нормалните за
връзката взаимна обич, привързаност, морална и материална подкрепа. Към момента на
смъртта съпругата му е била на 57г. Безспорно се доказа, че преживените от ищцата
морални страдания са изключително травмиращи поради факта, че е загубила
дългогодишния си брачен партньор, с когото в продължение на около 28г. е градила
отношения на емоционална и физическа близост, взаимна обич, уважение, разбиране и
подкрепа. Ищцата е загубила човека, с когото е изградила общ дом и е градила планове да
изживее живота си. Безспорно се установи по делото, че съпрузите са били дълбоко
свързани и разчитащи един на друг, още повече тя е с интелект на дете, много наивна и
неспособна да се адаптира лесно в живота, поради което си стояла вкъщи, а връзката с
околните се е осъществявала от Починалият. Именно затова внезапната смърт е преобърнала
10
драматично живота на ищцата, която спряла да се храни, загубила тегло и се държала
неадекватно. Следва да се има предвид, че загубата на обичан човек винаги е източник на
силни душевни страдания за близките хора и в частност за другия партньор, като
възстановяването от трагични събития и адаптацията в разцвета на живота и в зряла възраст
протичат по -трудно и продължително. Ето защо, съобразявайки и всички обективни
фактори, свързани с обществено-икономическите условия на живот и практиката на
съдилищата по приложение на чл.52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата от 150 000 лв. Завинаги е
лишена от любовта, моралната и материална подкрепа, останала без опора в живота и
натоварена с отговорността сама да се справя с тежките битови условия на село. Несъмнено
загубата на любимия човек е непрежалима, довела до тежки емоционални преживявани,
психическа травма, от която все още не се е възстановила.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част за
разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 116 000 лв. като жалбата на застрахователя е изцяло
неоснователна, а тази на ищцата е частично основателна до 30 000лв..
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателката-
ищец направените разноски за въззивното производство, но такива няма направени.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., върху сумата от 66 000 лв./30 000 лв.
уважена част и 36 000 лв. отхвърлена част от жалбата на застрахователя/ или 2650 лв. плюс
8% за горницата над 25 000 лв./41 000 лв. Общо се дължат 5930 лв. без ДДС, тъй като няма
ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на застрахователя по компенсация
направените пред САС разноски, които са общо 720 лв. платена д.т., която е недължима, тъй
като жалбата на Лев инс АД е изцяло неоснователна. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени както
следва:
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски и е била защитавана
безплатно на основание чл.38 ЗАдв, поради което разноски не следва да й се присъждат, а
такива се следват на адв. К. .Ето защо и ответникът следва да заплати на адв.К. сумата от
8650 лв. плюс 4% върху 50 000 лв. или общо сумата от 10 650 лв. вместо първоначално
посоченото 9450 лв. адвокатско възнаграждение .
Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска /50 000 лв./, поради което и ищецът следва да заплати
сумата 1340 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК на л.46, от които дължими са само 335 лв.,
11
както и 300 лв. юрисконсулско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на МОС държавна такса в общ размер на 6000 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ решение № 228 от 19.10.2023г., постановено по гр.д.№ 99/23г. по описа на ОС
Монтана, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., д.т.
и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. В. А. ЕГН ЕГН
********** с. ***, област ***, чрез адв. Ж. К. от АК Монтана с адрес: гр. ***, 6ул. ***" 74,
разликата над 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ до сумата от 150 000 лв.,/сто и
петдесет хиляди лева/ или допълнително още 30 000 лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на
нейния съпруг Д. Т. А. /на 59г./, причинена от ПТП настъпило на 27.06.22г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“
№ 51 ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА адв.Ж. К. АК Монтана, гр.***, бул.*** № 74, ет.2,
сумата от 10 650 лв./десет хиляди шестстотин и петдесет лева, представляваща
адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция, без ДДС, както и сумата от 5930 лв. без ДДС/пет хиляди деветстотин и тридесет
лева/ представляваща адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА К. В. А. ЕГН ЕГН ********** с. ***, област ***, чрез адв. Ж. К. от АК Монтана с
адрес: гр. ***, 6ул. ***" 74, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 сумата от 635 лв.
/шестстотин тридесет и пет лева/ направени разноски пред първа инстанция съразмерно на
отхвърлената част от иска, както и сумата от 300 лв./триста лева/ представляваща
юрисконсултското възнаграждение, дължимо за явяване пред въззивна инстанция, на
осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
12
бул.“Черни връх“ № 51 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Държавата, по Бюджета на съдебната
власт, сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, дължима държавна такса съобразно уважената
част от иска на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
В осъдителната част - до 84 000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13