МОТИВИ към решение от 08.11.2021г по НАХД № 367 / 2021г
по
описа на Варненския Районен
Съд, ХХIII наказателен състав
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по депозирано от Варненска Районна
Прокуратура Постановление по реда на чл.375-чл.379 от НПК с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на Н.Б.Н.- ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.192
«а» ал.1 от НК , за това че на 20.08.2019г. в КК Камчия обл. Варна без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна като управител на ЕТ „Б. – Н.Б.“ приел на работа лице,
ненавършило 18 годишна възраст – А.В.В., род. на ***г.,
като повиквач към моторни лодки.
С предложението прокурорът приема, че фактическата обстановка е изяснена
със събраните на предварителното производство доказателства. Обосновал е
извършеното престъпление от обективна и субективна страна. Изложил е
съображения относно наличието на основанията по смисъла на чл.78»а» от НК, тъй
като за извършеното деяние се предвижда наказание до 6 месеца «лишаване от
свобода» и « глоба», то е извършено умишлено, от него не са настъпили
имуществени вреди, обвиняемият не е осъждана за престъпления от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В съдебно заседание ВРП редовно призовани, не изпращат процесуален
представител и не ангажират становище по предложението.
Обв.Н.Н.
участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В
хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по предявеното му
обвинение, като отрича да е наемал А.В. на работа.Обв.Н.
описва установените правила за работа на лодките за разходка по река Камчия,
като сочи че неговата лодка заедно с други пет са разположени на един пристан.
Тъй като част от река «Камчия» попадала в границите на защитена местност,
то ежегодно от РИОСВ се изготвял график
за ползването на лодките. Обв.Н. сочи, че между
капитаните на шестте лодки от пристана има устна договорка без значение кой през
деня е превозвал туристи, вечерта да се дели получената сума между
всички.Обвиняемият пояснява още, че от години има междуличностни конфликти с
други собственици и капитани на лодки, сред които и св.Л.А..Той разказва още,
че през лятото на 2019г. момче от селото –св.К.Д. е бил приятел на св.Ал.В. и тъй като бил инициативен ,
комуникативен и находчив, рекламирал както лодката на обв.Н., така и други от
лодки от техния пристан, както и заведения за хранене, магазини за сувенири и
др.В замяна на това получавал минимално заплащане или безплатна храна. Обв.Н. категорично отрича св.К.Д. или св.В. да са работили
за него под каквато и да е форма. В последната си дума обвиняемият заявява, че
не се чувства виновен и отново казва, че никога не е вземал св.В. да работи за
нето.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. В.Г. ***, безалтернативно
пледира за оправдателна присъда , тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Изтъква още, че при разследването не е била взета предвид създадената
организация за работа на лодкарите в комплекс «Камчия», както и че в хода на
съдебното следствие е установено, че уговорка с тях и с други собственици на
обекти е имал св.К.Д., а не св.В., която дори и да е получавала пари за
насочени към съответното място туристи, ги е получавала от свидетеля, а не от
обвиняемия. Поради това и адв.Г. счита, че по никакъв начин не може да се
приеме за доказано наличието на трудови правоотношения между обв.Н. и
непълнолетната свидетелка.В условията на алтернативност защитата излага
становище, че случаят е и маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Поради това
и пледира обв.Н. да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
След преценка на събраните
в производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Обв. Н.Н. бил управител на ЕТ „Б. *** с предмет на дейност
търговия, риболов, туристическа деност след лиценз и
др. Обвиняемият бил капитан на лодка „НИКЕ" с per.
№ В 42 63, която стояла на пристана в КК „Камчия" обл.
Варна, по течението на река „Камчия", за организиране на разходки по
реката.На този пристан се намирали още пет лодки за разходка, на една от които
капитан бил св.С.Ш., а на друга- св.И.С.. Тъй като част от река «Камчия» попадала в границите на
защитена местност «Лонгоза», за осъществяване на развлекателно-туристическа
дейност по реката, със Заповед на МОСВ имало определени условия, при които тази
дейност може да се извършва, като максималния брой на лодките , които можело да
плават на ден бил пет от общо тринадесет. За това и от страна на РИОСВ , след представяне на
съответните документи, се изготвял график за периода от 15 юни до 30 октомври
за извършването на развлекателно-туристическа дейност по реката, в който за
всеки ден имало посочени лодки с кои номера могат да плават. Тъй като приходите
от тази дейност не били определени като размер и периодичност , обв.Н., св.Ш.,
св.С. и другите собственици на лодки от посочения вече пристан, имали уговорка независимо от това кои лодки могат
да превозват туристи по реката по график, в края на деня получените суми се
делят между всички без значение дали някои са работили, а други не.
Св. Л. А. от
своя страна била управител на „Пристан" ООД. Дружеството се занимавало
също с организиране на разходки с лодки по река „Камчия". Съдружник в
дружеството бил св. Х. Д., който работел като капитан на лодка в КК
„Камчия". Лодките на дружеството се намирали на пристан, в близост до тази
на обв. Н..Между него и семейството на св.А. имало дългогодишен конфликт ,
свързан именно с осъществяване на разходките с лодка, като по-конкретно
свидетелката смятала, че клиентите й се заблуждават и не ползват нейните лодки
за разходка, а такива на други собственици.През лятото на 2019г. тя видяла, че
в близост до офиса на нейната фирма, често застават св.К.Д. и св.Ал.В., и канят
клиенти към лодката на обв.Н. и останалите на пристана.Св.А. приела това за
нелоялна конкуренция, защото младежите били пред нейната порта, а момичето,
според нейното мнение , било предизвикателно облечено и привличали клиенти към
конкурентите й, в следствие на което тя търпяла загуби. За това и подала
сигнали до различни институции.
Св.К.Д. от своя страна бил от с.Близнаци
и всеки ден през лятото на 2019г. се намирал в КК „Камчия“.По това време със
св.А.В., която не била навършила 18 години, били приятели и прекарвали по цял
ден заедно.Св.Д. познавал лодкарите на р.Камчия, познавал и собствениците на
магазини и заведения за хранене.За да изкара пари за лятото той рекламирал пред
туристи и лодките, и магазините и заведенията, като ги водел до тях.По този
начин св.Д. получавал пари за заведените до лодките клиенти, а от заведенията-
безплатна храна. „Викането“ и насочването на турсти
той правел заедно със св.В., която знаела и английски език и успявала да упъти
желаещите да се разходят с лодка. Тя нямала уговорка с никой да прави това и не
получавала възнаграждение.
На 20.08.2019 г. по повод подадения
от св.А. сигнал, св.М.Д. и св.К.Д.- главни инспектори към Д „ИТ“-Варна, заедно
с колежката си Н.З., отишли на проверка в КК „Камчия“. В близост до имота на
св.А., те видели, че под изграден навес има маса с поставена табела „каса“.Там
се намирала св.В., която била с капитанска шапка на главата без лого на
конкретна фирма.Служителките на Д „ИТ“-Варна видели, че тя упътва туристи към
лодките на пристана и ги води до тях.За
това те отишли при свидетелката и я попитали колко струва разходката, какватo е продължителността и т.н.Св.В. отговорила, че
разходката трае 30 минути, че 10 лева е цената на билета за голям човек и 5
лева за дете и че те се плащат на капитана.След това трите жени попитали къде
са лодките и свидетелката ги завела на пристана и им посочила първата лодка- лодка
„НИКЕ" с per. № В 4263.Св.Д. и
св.Д. видели, че лодката е със свален синджир и възприели това като знак, че по
принцип могат да се качат на нея, въпреки че към него момент нямало други
хора.Те попитали момичето на кого е лодката , как се казва капитана и къде е ,
а то отговорило, че капитана е обв.Н. и е в близкото заведение.Тогава
служителите на Д „ИТ“-Варна се легитимирали и в изпълнение на служебните си
задължения се свързали по телефона с обв.Н., който по това време бил в дома си
и пристигнал на мястото след около десет минути.Междувременно, на св.В. била
дадена да попълни декларация.Тя първоначално заявила, че си е забравила личната
карта в къщи.В последствие попълнила декларацията, като вписала дата на раждане
***г., въпреки че била родена 2003г., посочила че работи на Централен пристан
Камчия с работно време от 09.00ч. до 20.00ч., без сключен трудов или граждански
договор, с дневно възнаграждение в размер на 10 % от нейния оборот, с почивни
дни по график и с почивка в работния ден от 1 час.В т.10 св.В. вписала „Н.Б. ме
помоли да викам клиенти за разходка с лодка“.Декларацията била попълнена от
свидетелката на 20.08.2019г. в 11,30ч., и тя положила подпис в нея.След
пристигането на обв.Н.,*** му връчили призовка за явяване в инспекцията за
приключване на проверката.В същия ден той изготвил и писмени обяснения, в които
посочил че ЕТ „Б.- Н.Б. няма нает
персонал и сам си управлява лодката.В посочения в призовката ден той се явил в
Д „ИТ“-Варна, където проверката спрямо него приключила , доколкото след като
нямало нает персонал не можел да представи и исканите документи: трудови
досиета на работници, графици за работа, присъствени форми, ведомости за
заплати, инструктажни книжки и други. Бил изготвен протокол № 1927549 /
29.08.2019 г., в който били отразени резултатите от проверката.
При осъществяване на контролните си
функции, св.М.Д. информирала Агенция „Социално подпомагане“ за лица , полагащи
труд без сключен трудов договор или без регистрация на трудови договори в
НАП.При извършена там проверка станало ясно, че въз.В., за която служителите на
Д „ИТ“ приели, че работи без трудов договор, е родена всъщност на ***г., и към
20.08.2019г. е била непълнолетна. Поради това св.Д. направила опит да се свърже
с родителите на св.В. .На св.М.Ч.- майка на момичето, била връчена призовка за
явяване в инспекцията на 11.10.2019г. за даване на обяснения. Св.Ч. от своя
страна изпратила отговор, че поради служебна ангажираност не може да се яви.В
отговора тя заявила, че дъщеря й не е била ангажирана по никакъв начин в
дейността на ЕТ „Б.-Н.Б.“, както и че
детето е било стресирано и уплашено при изготвяне на декларацията.
На 11.11.2019г.,
след изпратена покана , св.М.Д. съставила против ЕТ „Б.-Н.Б.“ акт за установяване на
административно нарушение за това, че в качеството на работодател е приел на работа ненавършилата пълнолетие А.В. , да престира
труд и да изпълнява трудови функции, свързани с викане на клиенти за разходка с
лодката на обв.Н. с работно време, работно място и
възнаграждение, декларирани от лицето,
преди да е издадено разрешение от Инспекция по труда за сключване на трудов
договор между двете страни.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.303
ал.3 от КТ.Против ЕТ „Б.-Н.Б.“
бил издаден и акт за
установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател е допуснал до работа
св.В. без сключен трудов
договор, въз основа на който било издадено и наказателно постановление.
В последствие резултатите от проверката били изпратени на ВРП и било образувано
настоящото досъдебно производство.В хода на разследването св.А. и св.Д.
разпознали по снимки св.В..
Междувременно,
обв.Н. обжалвал издаденото НП №
03-012208/18.12.2019г. на Директора на Д „ИТ“-Варна. С
Решение № 260482/27.11.2020г., потвърдено с решение по к.н.а.х.д № 97/2021г. на Административен съд-Варна, постановлението било отменено
като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът служебно изиска и приобщи към
доказателствата по делото заверени копия на график за ползване на лодки за
разходка в кк“Камчия“ и
придружаващите го документи.
Обв.Н.Б.Н. е роден на ***г***, живее в с.Близнаци,
обв.Варна, български гражданин, със средно
образование, женен, пенсионер, работи като капитан на лодка за разходки.Обв.Н. известен сред съседите и колегите си като честен,
достоен и работлив човек, който се ползва с добро име в обществото.Той е бил
осъждан през 1970г., като е реабилитан по право.С
присъда по НЧХД № 2634/2013г. на ВРС той е бил признат за виновен за това, че
на 19.08.2012г. пред лодкостоянка в КК «Камчия» е
казал на публично място думи, унизителни за честта и достойнството на Л.А. в
нейно присъствие, като на основание чл.148 ал.3 вр. Чл.146 ал.2 от НК е бил
освободен от наказание.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството
гласни доказателства – отчасти от обясненията на обвиняемия, от показанията на св.М.Д., св.К.Д.,
св.М. Ч., св.А.В., св.К.Д., св.С.Ш., св.И.С., св.Л.А., св.Х. Д. и св.Т.М., дадени в
хода на съдебното следствие, както и от показанията на св.К.Д., дадени в хода
на досъдебното производство, от проведената в хода на съдебното следствие очна
ставка между св. Д. и св.В., които са
последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и кореспондират с писмените
доказателства по досъдебно производство № 2300/2020г на ІV РПУ-Варна – сигнал, акт за установяване на
административно нарушение, заверени копия от призовка, обяснения, протоколи за
проверка, справки, протоколи за разпознаване,
справка за съдимост и др.,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
с приетите в хода на съдебното дирене заверени копия от съдебни решения,
данъчна декларация на обв.Н., характеристични справки, график за ползване на лодки за разходка в кк“Камчия“
и придружаващите го документи, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл.192 «а» ал.1 от НК, вменено във вина на обв.Н. за това, че на 20.08.2019г. г. в КК
„Камчия", обл. Варна, без надлежно разрешение от
Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, като управител на ЕТ „Б. - Школа Б.",
приел на работа лице, ненавършило 18 годишна възраст - А.В.В.,
род. на *** г., като повиквач към моторни лодки , е недоказано от обективна страна.
За да
направи този извод, съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Те са безспорни за това, че през лятото
на 2019г. в кк «Камчия» обв.Н., св.Ш. , св.С., както
и други собственици на лодки за разходка на туристи, както и собственици на
магазини за сувенири и заведения за хранене, са ползвали услугите на св.К.Д. ,
който тогава е бил в приятелски отношения със
св.В., който е насочвал туристи
към съответните обекти и за това е получавал парични суми и безплатна храна.
Безспорно е също така, че св.Д. и св.В. са се намирали в близост до имота на
св.А., която заедно със св.Д. не са били доволни от това, че тези млади хора
насочват туристи към лодки, различни от техните, поради което и са били
подадени жалби.Няма спор и относно това, че между обв.Н. и св.А. има
дългогодишен конфликт именно във връзка с работата им с лодки за разходка в КК
«Камчия».Поради това и съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
относно тези обстоятелства.
За обективната съставомерност на деянието по
чл.192 «а» ал.1 от НК се изисква да се докаже по безспорен начин, че на работа
е прието лице, ненавършило 18-годишна възраст без надлежно разрешение за
това.От доказателствата по делото е видно, че към 20.08.2019г. св.В. не е била
навършила 18-годишна възраст, както и че не е имало надлежно издадено
разрешение за приемането й на работа.Не е доказано обаче, че именно обв.Н.
точно на 20.08.2019г. я е наел на работа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303 ал.3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа
с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. От това може да
се направи извод, че едно непълнолетно лице би могло да престира труд в полза
на работодател след сключване на трудов договор. Съобразно законовите изисквания този договор се сключва в писмена форма
между работник / служител и работодател преди постъпването на работа, след като
страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по
трудовото правоотношение, а именно място на работа, наименование на длъжност и
характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене,
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или
седмица. От събраните по делото доказателства се установява, че такъв договор
между св.В. и ЕТ „Б.- Н.Б.“ не е имало,
а с оглед събраните по делото гласни
доказателства отношенията между тези две
страни не могат да бъдат окачествени като трудово-правни.Св.В. е категорична, че не е била нито наемана,
нито допускана на работа, а когато е пила питана, е отговаряла на въпроси
относно цената и продължителността на разходките с лодка, както и относно
тяхното местоположение. Същата в хода на
проверката, извършена от служителите на Д „ИТ“-Варна действително е попълнила
декларация, но в нея не се съдържат изискуемите елементи на трудово
правоотношение. В нея е вписано, че „Н.Б. ме помоли да викам клиенти за
разходка с лодка“, за което в графата, свързана с трудовото възнаграждение е
посочено , че то е дневно и е 10 % от оборота на св.В.. Тези обстоятелства
обаче не бяха потвърдени в хода на съдебното следствие . Не само св.В. и обв.Н.
заявиха, че между тях не е имало каквито и да било уговорки за приемане на
работа на момичето. Св.Ш., св.С. и най –вече св.К.Д., подробно разказаха за
съществуващата практика за насочване на туристи към лодките за разходка, а и не
само, както и че тези услуги са се извършвали преимуществено от св.Д., на добра
воля от неговата страна, за което е получавал
като бакшиши минимални парични суми или безплатна храна. В показанията
си св.Д. потвърждава, че и на 20.08.2019г. е бил в близост то паркинга, на
който е била св.В., но не е отишъл при нея когато проверяващите са дошли. Той е
категоричен че нито тя, нито той са имали конкретни уговорки с лодкарите, но
когато е можел е привличал клиенти, като с получените бакшиши е разполагал с
пари за няколко дни, което напълно го е устройвало.Св.Д. сочи също така, че св.В.
е била с него когато е насочвал туристи , но и тя не е имала договореност за
това с лодкарите. Св.Ш. и св.С. на свой ред пък заявяват, че св.Д. и св.В. са
насочвали туристи и към техните лодки, за което са давали на момчето дребни
суми за цигари и др.Показанията на тези свидетели се потвърждават и от
показанията на св.А. и св.Д., които разказват че младежите са водели туристи
към всички лодки от този пристан, а не само на тази, собственост на обв.Н..
Поради изложеното до тук съдът намира, че от обективна страна не е доказано по
безспорен и категоричен начин обстоятелството, че именно обв.Н. е допуснал до
работа св.В..
Недоказано
остана и твърдението на обвинението, че това е станало на 20.08.2019г. От
показанията на посочените по-горе свидетели става ясно, че момичето заедно със
св.Д. са водили туристи от началото на лятото. В този смисъл, ако се приеме, че
св.В. е била допусната до работа, то това е станало доста преди датата,
посочена в предявеното на обв.Н. обвинение.
В него е посочено също така, че свидетелката е била
приета на работа като „ повиквач на моторни
лодки“.Такава длъжност обаче не фигурира в Националната класификация на
професиите и длъжностите / НКПД 2011/.
С оглед на изложеното до тук, съдът намери че не се доказа по несъмнен и
безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, обвинението
срещу обв.Н.Н.
за това че на 20.08.2019г. в КК
Камчия обл. Варна без надлежно разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна като управител на ЕТ „Б. – Н.Б.“ да е приел на
работа лице, ненавършило 18 годишна възраст – А.В.В.,
род. на ***г., като повиквач към моторни лодки,
поради което и на основание чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда
по така възведеното му обвинение по
чл.192 „а“ ал.1 от НК.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: