Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 20.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при съдебния секретар Светослава
Матеева и
прокурора Йорданка Чанкова, като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2565/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 13.07.2015 г. по Н.О.Х.Д.№2614/2013г., СРС, НО, 23-ти с-в е признал подсъдимата Ц.С.Е. за
невиновна в извършването на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК я е оправдал. Като
резултат от това, първостепенният съд е отхвърлил изцяло приетите за съместно
разглеждане гр.искове от пострадалите А.М. и Ц.З.. На осн. чл.190, ал.1 от НПК
възложените по делото разноски е постановено да останат в полза на държавата.
Срещу съдебния акт в срок е постъпила въззивна жалба от надлежно упълномощен повереник на частния обвинител и
гр.ищец А.М. – адв.П.Д.. В сезиращия въззивния съд акт документ се настоява за отмяна на първоинстанционната
присъда, поради нарушение на материалния закон, противоречие с доказателствата
и необоснованост. Обективира се извод по делото да са
налице безспорни доказателства за виновността на подсъдимата Е.. Изразява се
недоумение от позицията на СРП, която не е поддържала обвинението срещу
привлеченото към отговорност лице. Посочва се, че неправилно обвинението е било
повдигнато по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, при все че се касае за вреда, покриваща белезите на престъплението
по чл.212, от НК с квалификацията „особено големи
размери“. В жалбата не се прави искане за събирането на нови доказателства.
Въз основа на Разпореждане на
Председателя на първостепенния съдебен състав, повереникът на частния обвинител
– адв.П.Д. е уведомен за мотивите към присъдата, както и че може в 7-дневен
срок да ги допълни.
С Разпореждане от 14.04.2016г. и
след като е счел, че в указания му срок, повереникът не е допълнил жалбата си,
на осн. чл.323, ал.2 от НПК, долният съд я е върнал. Процесното връщане,
инкорпорирано в Разпореждането, е било оспорено от заинтересования субект в
срок чрез нарочна жалба от 05.05.2016г. до СГС.
С Определение от 27.06.2016г.,
въззивен състав на СГС е прекратил съдебното производство във връзка с
обжалване на Разпореждането на долния съд, като е счел, че СРС не е връчил
препис от жалбата срещу Разпореждането за връщане на всички заинтересовани
страни. В такъв смисъл е дал и задължителни указания.
След изпълнението им е образувано
ново въззивно производство по ВНОХД№3722/2016г. по описа на СГС, НО, 7-ми
въззивен състав с предмет на проверка Разпореждането на СРС за връщане на
жалбата на повереника на частния обвинител. С Определение от 31.08.2016г.,
съдът на осн. чл.327 от НПК е насрочил делото за разглеждане в открито с.з.
като е счел, че предмет на обжалване е крайния първоинстанционен акт на СРС –
присъдата, с която е оправдана Е.. С
Определение от 12.12.2016г., съдът е констатирал, че всъщност на първо място
следва да разгледа жалбата на адв.П.Д. срещу Разпореждането за връщане, която е
с преюдициално значение, поради което и е отменил дадения ход по същество на
делото и е възобновил разглеждането му в открито с.з. на 18.01.2017г.
С Решение от 31.01.2017г. настоящият
въззивен състав в друг персонален такъв е отменил Разпореждането на СРС за
връщане на жалбата срещу присъдата по Н.О.Х.Д.№2614/2013г., СРС, НО, 23-ти с-в като е указал на съдията от СРС на първо място да уведоми повереника, че
жалбата му не е изрядна, ведно с последиците на чл.323, ал.1, т.1 от НПК и чак
след това да я върне.
С Разпореждане от 13.02.2017г.,
съдията от СРС на осн. чл.320, ал.1 от НПК е дал съответните указания на адв.П.Д.
за допълване на въззивната жалба, ведно с посочване на правните последици от
това.
След получаване на уведомлението за
разпореждането, повереникът на недоволния частен обвинител е подал допълнителна
жалба. В този акт са наведени съображения, че в мотивите си СРС е изразил
отношение само касателно гражданско-правната страна на спора, без да вземе
отношение по вменената на подсъдимата Е.
наказателна измама. Набляга се на виждане, че първата инстанция не е обърнала
внимание на факта, че доколкото в погасителния план /договора/ е отразен срок
за връщане на заема, логично този срок е и крайният за изкупуване на жилището.
Акцентира се на неотразено от СРС в мотивите, че сумата в погасителния план и
предварителния договор за обратно изкупуване на имота е една и съща. Отбелязва
се категоричното знание у подсъдимата, че пострадалият М. не е имал финансова
възможност за заплати сумата по заема за уговорения срок от два месеца. В
заключение адв.Д. се посочва и обстоятелството, че подсъдимата Е. сама е „анулирала“ договора
/погасителния план/, въпреки че доверителят му М. е внасял суми по него. В
допълнението към жалбата се правят и доказателствени искания.
По делото е постъпило и възражение
от служебния защитник на подсъдимата – адв.Критина П., в което се релевират
съображения срещу въззивната жалба на ответната страна. Буди се недоумение от
направените в жалбата искания касателно оспорване явната несправедливост на
наказанието, исканията за изменение на обвинението и др. Отново се подчертава
гражданско-правния характер на отношенията между страните и липсата на
изначално намерение за незадължаване по договорите. Акцентира се на липсата на
съзнателно въвеждане на договорящите с Е.
в заблуждение. Оспорват се направените доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 18.06.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата Е., а също и на свидетелите и вещите лица.
Пред въззивния съд представителят на СГП
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдта да се приеме за правилна
и постановена въз основа на доказателствата по делото и поради това мотивирана.
Набляга се и на изтеклата абсолютната давност за наказателно преследване за
вмененото на Е. престъпление.
Повереникът на част.
обвинител и гр.ищец М. - адв.Д. напротив моли да отмяна присъдата на СРП. Оспорва
твърдението на СГП за изтичане на погасителна давност за престъплението, а ако
това е факт – да се дължи на виновно поведение на първия съд по повод
администриране на въззивната жалба. Подчертава, че в мотивите са коментирани
само граждански отношения, а не и извършването на престъпление от подсъдимата.
Акцентира се на неустановяването по делото на обстоятелството от къде
подсъдимата е разполагала с предоставените на доверителя му парични средства. В
този смисъл се моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова – осъдителна или съответно връщане на делото на СРС за ново разглеждане.
Пред въззивния съд част.
обвинител и гр.ищец М. се солидаризира с доводите на повереника си.
В такава насока са и доводите
на защитника й – адв.П., която моли за приложение на закона за давността.В
допълнение намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за
правилна, обоснована и съобразена с доказателствата по делото.
Подсъдимата
Е. в лична защита моли делото да бъде прекратено на
основание изтекла абсолютна погасителна давност. В послената си дума,
предоставена й на осн. чл.333, ал.2 от НПК настоява за справедливост.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Престъплението
по чл.211,
пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК запретява
под страх от наказателна отговорност измамата в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай. За извършването на това престъпление
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 3 /три/ до 10
/десет/ години. Такъв е размера на това наказание както понастоящем, така и към
датата на довършване на продължаваното престъпление – 23.09.2002г., за което е повдигнато обвинение на Е.. Съгласно нормата на чл.80, ал.1, т.3
от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на десет години за деяния, наказуеми с „Лишаване от свобода“ повече от три години, каквото е в
настоящия случай. От своя страна новелата на чл.81, ал.3 от НК постановява, че
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80, ал. 1, т.3 от НК, т.е. при изтичане на 15 /петнадесет/ години в конкретния случай. Видно е, че от датата
на довършване на твърдяното престъпление - 23.09.2002г. е
изтекъл указания срок, в който е
следвало да се реализира наказателното преследване срещу подсъдимата Е. за постигане на визираните в НК цели, считано до 23.09.2017г.
Ето защо и с оглед направеното от нея изрично изявление за прекратяване на наказателното
производство на осн. чл.289, ал.2, вр. чл.317 от НПК, е налице възникнала невъзможност за
продължаващата висящност на същото и обсъждане дали е налице съставомерно деяние, респ. дали е
доказано извършването на престъплението от подсъдимата от обективна и субективна страна.
Настъпилата абсолютна
погасителна давност е факт
след произнасяне на присъдата на районния съд и преди насрочване на делото във въззивната
инстанция. Това е обстоятелство, за което съдът следи служебно, в каквато насока е и изявлението на подсъдимата и нейния защитник, че не желаят да се продължава наказателното
производство. Това налага
присъдата на СРС от 13.07.2015г. да бъде отменена, а производството –
прекратено на чл.334,
т.4, вр. чл.24, ал.1,
т.3 от НПК.
Не може да не се
отбележи, че този правен ефект на решението на СГС не би бил породен, ако
първият съд беше администрирал жалбата по акуратен начин, като обратното наложи
двукратно връщане на делото за изпълнение указанията на въззивния съд.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна
проверка на присъдата,
въззивната инстанция констатира наличие на основания за отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт и прекратяване на делото в обективираната по-долу насока.
С
оглед горното и на осн.
чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК,
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК‚
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 13.07.2015 г. по Н.О.Х.Д.№2614/2013г., СРС, НО, 23-ти с-в, с която подсъдимата Ц.С.Е.
/със снета самоличност/ е призната за невиновна в
извършването на престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК като ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, поради изтичане на
абсолютна погасителна давност за наказателно преследване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му на осн. чл.346, т.4 от НПК в частта относно прекратяването на наказателното производство. В останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................