Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр. Русе , 27.05.2020 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд Х наказателен състав,  в публично заседаниe на  петнадесети май  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       Председател: Ралица Русева

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора………… като разгледа докладваното на съдията НАХД № 499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :

    Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

    Постъпила е жалба от Т.С.П. ***, против Наказателно постановление № 19- 1085- 003516 от 02.01.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.VІІ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради маловажност на случая.

    Наказващият орган   поддържа становище  за неоснователност на жалбата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за  установени следните фактически обстоятелства:

    Жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС, като няма данни в това си качество да е наказвана за нарушения по ЗДвП.

     На 21.10.2019 г., около 18.30 часа, св.П.А.- мл. автоконтрольор към сектор ПП ОДМВР Русе, се намирал в изпълнение на служебните си задължения в района на кръстовище „Олимп” по бул.”Липник” в гр.Русе.Същият забелязал лек автомобил „Фолксваген Лупо” с рег. № Р 8184 ВХ, движещ се в нарушение на указана забрана с пътен знак В 2. След спиране на превозното средство като водач била установена жалб.П., на която бил съставен АУАН № 19- 1085- 003516/21.10.2019 г., сочещ нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.В производството пред въззивната инстанция се възразява по законосъобразността на същото, като се твърди, че поради отсъствие от град Русе, жалбоподателката не била запозната с въведата временна организация на движение в съответния пътен участък, където била извършена проверката й.Изтъкват се и други смекчаващи отговорността обстоятелства, на база на които се претендира за определяне на случая като маловажен.

      Приетото за установено съдът намира за доказано от приложения по делото акт за нарушение № 19- 1085- 0003516 от 21.10.2019 г., справка за нарушител, Заповед на Община Русе, свидетелство от ТЕЛК, показанията на св.А.- актосъставител.

       При установените факти се налагат следните правни изводи:

       Жалбата е допустима като изхождаща от лице с процесуална легитимация, но по същество е неоснователна.

       Чл.6 т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразят своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали с пътните знаци и с пътната маркировка.Известно е, че пътен знак В 2 се използва за сигнализиране на пътен участък, затворен за движение на ППС и в двете посоки, като се поставя в началото на пътния участък, съответно за двете посоки на движение.В случая забраната била установена при създадена временна организация на движението със заповед на Община Русе.Няма спор, че като водач на МПС, жалбоподателката нарушила указаното от пътния знак, като действията й правилно са квалифицирани като административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.Налице е редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила отностно отразените в него обстоятелства. Възраженията с искане за определяне на случая като маловажен не са основателни.Изтъкването на здравословното състояние на лицето като аргументация не може да се абсолютизира, тъй като всеки правоспособен водач на МПС е длъжен да спазва разпоредбите на ЗДвП и правилника за приложението му и неправилно се иска определяне на дадено поведение като извинително поради здравословни причини, които нямат пряка връзка с действията на лицето.На следващо място, соченият „златен талон” предпоставя точно определени привилегии за притежателя му, сред които не попадат оневиняване на действия, представляващи административни нарушения.С относително най- ниска тежест сред аргументите на пълномощника и жалбоподателя са твърденията за незнанието на въведените временни организации на движението.Очевидно същите са били надлежно обозначени с вертикална пътна маркировка, за която всеки водач следва да следи при управление на превозното средство.Така, при правилно определеното и квалифицирано административно нарушение, в производство, проведено при спазване на процесуалните правила, съдът намира, че законосъобразно са наложени и административните наказания, които са индивидуализирани точно според нормата на чл.183 ал.VІІ от ЗДвП, според който текст подлежи на наказване с наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба то 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.

       По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и счита, че следва да бъде потвърдено изцяло.

       С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                            РЕШИ:

       ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 0023516 от 02.01.2020 г. на Началник   Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Т.С.П. с ЕГН **********,*** 24, за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.VІІ от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от известяването му, пред Административен съд- гр.Русе.

                                                            Районен съдия: