№ 81421
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110139048 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. КР. Л. с ЕГН **********
срещу „** ** – 98“ АД с ЕИК ** и ЮЛ. Н. Б. с ЕГН **********. С исковата молба съгласно
депозираните уточнителни молби от 27.07.2021 г., 30.08.2021 г., 03.09.2021 г. 20.05.2022 г. и
10.06.2022 г. ищцата предявява:
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД срещу „** ** – 98“ АД с ЕИК ** и ЮЛ.
Н. Б. с ЕГН ********** за прогласяване нищожността на договор за цесия от
10.08.2019 г., сключен между ответниците поради липса на съгласие, тъй като
договорът не е подписан за цедента "** **" АД от соченото за автор лице и негов
законен представител М.М.М.;
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи
на ответницата ЮЛ. Н. Б. сума в общ размер 7273,07 лева, от които 3600 лева -
присъдена главница по гр.д. №31762/2017 г. на СРС; 1370, 88 лева - законна лихва
върху присъдената главница от 19.05.2017г до окончателното плащане; 600 лева -
сторени деловодни разноски по гр.д. №31762/2017г на СРС; 400 лева - сторени
деловодни разноски по в.гр.д. №15217/2018 г. на СГС; 600 лева - приети разноски по
изпълнителното производство, представляващи адвокатско възнаграждение и 702,19
лева - начислени такси по изпълнението на основание ТТРЗЧСИ, за събирането на
които е образувано изп. д. № 20218600400193 по описа на ЧСИ В.М., рег. № ** на
КЧСИ, и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата ЮЛ. Н. Б. да
заплати на ищцата сумата 7273,07 лева, платена при начална липса на основание и
събрана принудително по изп. д. № 20218600400193 по описа на ЧСИ В.М., рег. № **
на КЧСИ, ведно със законна лихва върху първоначално предявения размер от 2880
лева от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а
върху увеличения размер от още 720 лева от датата на уточнителна молба от
1
27.07.2021г до окончателното плащане; за сумата от още 720 лева от датата на молба-
становище от 30.08.2021г. и за сумата от 2953,07 лева от 20.05.2022 г. до
окончателното плащане.
Предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 439 ГПК съдът намира за недопустим.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Процесуално легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в
изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство
твърди недължимост на възложеното за събиране на съдебния изпълнител вземане, чийто
претендиран кредитор е ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е
отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи
престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след
приключване на съдебното дирене факти. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът
трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. В хипотезата на иск по чл. 439 ГПК съдът намира,
че е необходимо да е налице започнало и висящо изпълнително производство, по което
именно длъжникът и ответникът са страни и вземането, чиято недължимост се претендира
да не е изпълнено /доброволно или принудително/. Този извод се налага както от
систематичното място на посочената разпоредба в ГПК, така и от текста , в ал. 1 на който
се посочва изрично, че длъжникът може да оспори именно изпълнението. При положение, че
ищецът в уточнителната молба с вх. № 101097/20.05.2022 г, твърди, че изпълнителното
производство е прекратено и сумите са принудително събрани, то съгласно тази
уточнителна молба висящо изпълнение по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК изобщо не се
поддържа да е налице по отношение на сумите, посочени в уточнителната молба с вх. №
118625/10.06.2022 г. Установителен иск за недължимост на вземания при приключило
принудително събиране е лишен изначално от правен интерес, тъй като решението по такъв
иск няма изпълнителна сила от една страна, а от друга страна не може да породи задължение
съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по реда на чл. 433, ал. 1, т.7
ГПК, тъй като то вече е приключило и прекратено по реда на чл. 430, ал. 2 ГПК по
твърденията на самата ищца в молбата от 20.05.2022 г.
Следва за пълнота да се посочи и че искът по чл. 439 ГПК е недопустим на самостоятелно
основание и в частта относно таксите, дължими в полза на ЧСИ по ТТРЗЧСИ.
От друга страна за сумите, събрани от ищцата чрез принудителното изпълнение по изп. д. №
20218600400193 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, същата предявява осъдителен
иск, по който на преценка подлежат именно наведените от нея основания за недължимост на
вземанията на взискателя, за които е реализирано изпълнението.
Смисълът на съдебната защита по отрицателен установителен иск настоящият състав
възприема като необходимост да се внесе яснота в отношенията между страните при
наличието на спор и да се отрече едно претенедирано от ответника право. В конкретната
2
хипотеза обаче на вече реализирана претенция на ответника за ищеца интерес да води
отрицателен установителен иск не е налице, като неговата защита е обезпечена именно чрез
предявения осъдителен иск за сумите, които са били принудително събрани, макар и
основанието за сумите, разпределени в полза на съдебния изпълнител да е по чл. 59 , а не по
чл. 55 , ал. 1, пр. 1 ЗЗД /но това подлежи на уточняване в хода на производството/.
С оглед посоченото съдът намира предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК за
недопустим, поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде
върната в тази част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, депозирана от М. КР. Л. с ЕГН ********** срещу ЮЛ. Н. Б. с
ЕГН ********** В ЧАСТТА, с която е предявен и поддържан иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответницата ЮЛ. Н. Б. сума в
общ размер 7273,07 лева, от които 3600лева - присъдена главница по гр.д.№31762/2017г
СРС; 1370.88лева - законна лихва върху присъдената главница от 19.05.2017г до
окончателното плащане; 600 лева - сторени деловодни разноски по гр.д. №31762/2017г СРС;
400лева - сторени деловодни разноски по в.гр.д.№15217/2018г СГС; 600 лева - приети
разноски по изпълнителното производство, представляващи адвокатско възнаграждение и
702,19 лева - начислени такси по изпълнението на основание ТТРЗЧСИ, за събирането на
които е образувано изп. д. № 20218600400193 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия в останалата част
незабавно след влизане в сила на настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3