Решение по дело №81/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № ............

 

гр. Кюстендил, 01.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 81 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 Граждански процесуален кодекс (ГПК) – отрицателен установителен.

           Съдът е сезиран с искова молба от З.С. против Т.В.Г..

В исковата молба се сочи, че страните по делото са наследници по права линия на Т. С. С., бивш жител ***, Кюстендилска община, която починала на 25.02.2015 г., и оставила двама наследници, а именно: В. Т. Г. и З.Т.С.. В. Т. Г. починал на 19.11.2016 г., като е оставил преки наследници двамата си сино­ве - Т.В.Г. и Йордан В.Г..

Приживе Т. С. С. притежавала урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ VI-129, в квартал 18 по плана на с. Катрище, утвърден със Заповед № 62/619/05.07.1940 г., с площ от 1 250 кв.м., при съседи: улица с ос.т. 67-35, УПИ II-124, УПИ IV-126, УПИ VII-130, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенни построй­ки, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота.

При изложените обстоятелства ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278/26.09.2017 г. на нотариус М. М., с рег. № 603 по регистъра на НК на Република България, по силата на който бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на посочения имот.

Ищецът смята, че не са налице предпоставките за придобиване на имота на соченото нотариалния акт придобивно основание, т.к. ответникът не е уп­ражнявал владение върху процесния имот, а още по-малко в продължение на изискуемия се по закон срок. Твърди, че имотът бил владян от Т. Ст. С. до нейната смърт -25.02.2015 г., а след това от нейните наследници. Освен това, ищецът се позовал на давностно владение, въпреки че в нито един момент не бил превърнал държането на идеалните части на ищцата във владение лично за себе си.

Поради изложеното иска да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да признае за устано­вено в отношенията между страните по делото, че ответникът Т.В. Г. не е собственик на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ VI-129, в квартал 18 по плана на с. Катрище, утвърден със Заповед № 62/619/05.07.1940 г., с площ от 1 250 кв.м., при съседи: улица с ос.т. 67-35, УПИ II-124, УПИ IV-126, УПИ VII-130, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенни построй­ки, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота, т.к. не са били налице основанията за придобиване на имота при услови­ята и по начина, удостоверени в нот. акт. № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278 / 26.09.2017 г. на нотариус М. М..

Иска се и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт. № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278 / 26.09.2017 г. на нотариус М. М., с който Т.В.Г. е признат за собственик на урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ VI-129, в квартал 18 по плана на с. Катрище, утвърден със Заповед № 62/619/05.07.1940 г., с площ от 1 250 кв.м., при съседи: улица с ос.т. 67-35, УПИ II-124, УПИ IV-126, УПИ VII-130, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенни построй­ки, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота, до размер на ½ идеална част. Претендират се и сторените деловодни разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК. Навежда доводи за недопустимост, а и неоснователност на иска. Сочи, че брат му Й. Г. заявил отказ от наследството, оставено му от баща им В.Г.. Твърди, че упражнява спокойно е несмущавано владение върху имота, предмет на делото, от 1988 г., заедно с баща си, като до този момент Траянка С. живеела заедно с ответника и баща му в този имот. Навежда и други доводи за неоснователност на иска и смята себе си за собственик на процесния имот на основанията в оспорения нотариален акт.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, а ответникът я оспорва.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), съединен с искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

По допустимостта на иска:

С оглед Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът следи служебно.  В случая наличието му се обуславя  от естството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор, доколкото е заявено оспорване на претендираното от ищците право на собственост. Ето защо искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

В случая при така разпределената доказателствена тежест се установи, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278/26.09.2017 г. на нотариус М.М., с рег. № 603 по регистъра на НК на Република България, по силата на който бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на посочения имот.

Спорно по делото е дали са налице предпоставките на приетото от нотрариуса придобивно основние – наследство и давностно владение. За отговор на този въпрос следва да се анализират доказателствата от приложеното нотариално дело по съставянето на посочения нотариален акт. От тях се установява, че с Постановление на нотариуса ответникът е признат за собственик по наследство и давност на процесния имот. В т.см. той е приел, че молителят и настоящ ответник е наследник на В. Т. Г. – негов баща, починал на 19.11.2016 г., който до смъртта си владял  процесния имот, наследен от неговия баща. Приел също, че В. Т. Г. започнал да владее този имот през 2000 г. със знанието и без противопставянето на останалите наследници – Т. С. и З.С.. След смъртта на неговия баща ответникът поддържал владението на своя баща. За формирането на този извод нотариусът взел предвид и показанията на свидетелите П. К., В. А. и К. М..

По делото не е спорно, че Т. Г. С. е починал 06.10.1988 г., като е оставил наследници по закон Т. С. – съпруга, починала на 05.02.2015 г., къкто и децата си – З.С. и В.Г.. Последният починал на 19.11.2016 г. и оставил наследници по закон синовете си Т.Г. – ответник тук и Й. Г., който пък заявил отказ наследството на баща си, видно от приложеното на л. 36 от делото Удостоверение, издадено от СРС.

Между страните не е налице спор и по това, че процесният имот бил собственост на Т. Г. С..

Така без съмнение се касае за наследствен недвижим имоти и до доказване на противното следва да се прие, че наследникът, който живее в него и/или го ползва е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите наследници, т.е. владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. От тук се налага извод, че за начало на придобивна давност, респективно за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно основание би могло да се говори само и единствено при положение, че обитаващият и ползващият имота наследник – съсобственик, в един момент е изменил основанието, на което основава фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници. В същото време един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно: че отрича правото им на съсобственици и тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание. От доказателствата по делото обаче, не може да се извлече обоснован и убедителен извод в т.см. Като индиция за своене на имота може да се третира снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост, но за да е налице такава промяна в намерението се предполага предприемането на недвусмислени по своя характер действия, например – недопускане на ищеца в имота или други подобни действия, чрез които да им бъде дадено по категоричен начин да разберат, че владението им е отблъснато. Напротив, доказателствата по делото сочат точно обратното - в целия период преди предявяване на иска ищцата безпрепятствено е била допускана в имота и правото й на собственост не й е било оспорвано от ответника, а и от баща му приживе. В същия смисъл са и показанията на свидетелите В.М., К.М. и О.К.. Те последователно и еднопосочно сочат, че както ищата, така и брат й (бащата на ответника), след смъртта на родителите им са имали дотъп до имота, като всеки от тях обитавал по една стая. Поради това не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по оригинерен път от ответника. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху един  недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5, съотв. 10 години на фактическа власт по отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем (в този см. и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др.). Такива, като вече се отбеляза, външно обективирани действия тук не са извършвани. Дори и да се приеме, че само бащата на ответника е стопанисвал процесния имот, доколкото всеки от сънаследниците е имал правната възможност да се ползва от него, но само един от тях го е направил, това не е достатъчно основание да се приеме, че владението на останалите е било прекратено. Няма данни, че фактическата власт на другите сънаследници – в случая ищцата З.С., е била прекратена, и че ако се опита да я упражни, би била отблъсната от владелеца.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан.

Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна (в случая ищецът), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.

Предвид изложеното по-горе и основателността в случая на предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отметен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278/26.09.2017 г. на нотариус М. М., с рег. № 603 по регистъра на НК на Република България, до размер на ½ идеална част.

            По разноските:

При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното искане от ищцовата страна за присъждане на деловодни разноски в съответствие с представените списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства, като на ищцата следва да се присъди сумата общо в размер на 742,40 лв.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 124 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З.Т.С., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че Т.В.Г., с ЕГН ********** не е собственик на 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ VI-129, в квартал 18 по плана на с. Катрище, утвърден със Заповед № 62/619/05.07.1940 г., с площ от 1 250 кв.м., при съседи: улица с ос.т. 67-35, УПИ II-124, УПИ IV-126, УПИ VII-130, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенни построй­ки, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота, т.к. не са били налице основанията за придобиване на имота при услови­ята и по начина, удостоверени в Нотариален акт № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278/26.09.2017 г. на нотариус М. М..

ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 132, том II, рег. № 3116, нот. дело № 278/26.09.2017 г. на нотариус М. М., с който Т.В.Г. е признат за собственик на урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ VI-129, в квартал 18 по плана на с. Катрище, утвърден със Заповед № 62/619/05.07.1940 г., с площ от 1 250 кв.м., при съседи: улица с ос.т. 67-35, УПИ II-124, УПИ IV-126, УПИ VII-130, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и второстепенни построй­ки, както и всички трайно прикрепени подобрения и приращения в имота, до размер на ½ идеална част от правото на собственост.

            ОСЪЖДА Т.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Т.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сторените в хода на производството деловодни разноски в размер на 742,40 лв. (седемстотин четиридест и два лева и четиридесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: