Решение по дело №635/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1417

 

гр. Пловдив, 8 юли 2021 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осми юни  през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 635 по описа за 2021 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А.П.И., ЕГН **********,***, чрез адв.Т., против заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 281з-123/04.03.2021 г. на началник РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив.

Твърди се необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на заповедта без да се посочват конкретни съображения, обосноваващи тези твърдения.

В хода по същество се сочи, че жалбоподателят не е запознат с разпореждането, заради неизпълнение на което е наказан. Навеждат се доводи, че автопатрулът е бил на мястото си, както е изисквал наряда, жалбоподателят не е напускал същото, съответно не е налице неизпълнение на служебните задължения.

В крайна сметка се иска отмяна на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения. Представя се подробно писмено становище с доводи по съществото на спора.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения се излагат в представена писмена защита.

Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, а именно представената административната преписка и свидетелските показания на св. Б. Д.  и като взе предвид становищата на страните, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Предмет на процесното оспорване е заповед  № 281 з-123/04.03.2021 г. на Началника на РУ Карлово на ОД на МВР – Пловдив, с която, заради неизпълнение на служебните задължения/разпореждане на преките ръководители, на основание чл.200, ал.1, т.11 във връзка с чл.194, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание „порицание” за срок от шест месеца.

Видно от мотивите на заповедта жалбоподателят е наказан за неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител/неизпълнение на служебните задължения.

Въпросното неизпълнение е констатирано в резултат на извършена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, при която е установено, че мл.инспектор А.П.И., ст.полицай в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив на 07.02.2021 г. в гр.Карлово, на кръстовището между ул.“Парчевич“ и ул.“Иванка Пашкулова“, срещу № 3а, около 04.04 ч., при извършена проверка от служители на сектор „ООРТПКОСВ“ при ОДВМР-Пловдив, сее  намирал в автомобил марка „Шкода“, модел“Рапид“ с рег. № ****на предна дясна седалка, отпуснат назад, със затворени очи.

Изведен е извод, че посредством констатираното бездействие жалбоподателят е нарушил разпореждане с рег. № 281 р-2145/05.022021 г. за патрулно-постовата дейност на МВР, разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД по ООР и ПК в обслужваната от РУ Карлово територия за периода от 07.00 ч. на 06.02.2021 г. до 07.02.2021 г. в часовете от 03.10 ч. до 04.15 ч., което представлява и нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на разпореждане с рег. № 281 р-2145/05.022021 г. за патрулно-постовата дейност на МВР дотолкова доколкото не е запознат с него. Това е и единствения въздигнат от него като спорен факт.

Съдът намира това твърдение за неоснователно като споделя изцяло изложените по писмената защита доводи на ответната страна в тази връзка, които се потвърждават от писмените и гласни доказателства по делото. На процесната дата 07.02.2021 г. жалбоподателят е бил с колегата си Христо Симеонов в наряд като автопатрул с участък на обслужване №1/2-1-2, със служебен автомобил с рег. № ****, смяна: нощна от 19 ч. на 06.02.2021  до 07.00 ч. на 07.02.2021 г. и е следвало да изпълнява служебните си задължения и поставените задачи съгласно спорното разпореждане. Жалбоподателят е подписал информационната карта на наряда № *********/06.02.2021 г. за смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч. Извършен  е инструктаж на жалбоподателя, който е бил в наряд като автопатрул на въпросната дата. Последното не се оспорва от жалбоподателя,  а видно от докладна записка от мл.експерт Н.Ц. мл.ОД при РУ Карлово – на л.52 по делото, същият е извършил инструктаж на жалбоподателя именно съгласно издаденото разпореждане за денонощието и по време на инструктажа служителите са запознати с провежданите СПО на територията на РУ Карлово. Последното се потвърждава и от обясненията на самия жалбоподател и на неговия колега, дадени в хода на дисциплинарното производство. В тях те потвърждават, че им е бил извършен инструктаж и са били запознати с поставените задачи по текущата специализирана операция и са изпълнявали определения им маршрут и разстановка на силите. Последните следват именно от съдържанието на спорното разпореждане. Изводът, че жалбоподателят е бил запознат с въпросното разпореждане следва и от факта, че автопатрулът е бил на мястото си  съгласно наряда по това разпореждане, обстоятелство, което не е спорно по делото. По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите по писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя.

В крайна сметка съдът намира за нужно да посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил запознат с това разпореждане, тъй или иначе е налице неизпълнение на служебни задължения посредством осъщественото от жалбоподателя бездействие – И. се е намирал в служебния автомобил на предна дясна седалка, отпуснат назад, със затворени очи. Този факт се установява по безспорен начин по делото. Видно и от свидетелските показания на св.Б. Д. абтомобилът е бил позициониран, без движение, в междублоково пространство, на неосветена част. Той заедно с колегата и са стояли около 10-15 мин отстрани на автомобила при извършената проверка на място, без да има някакво движение около автомобила. Около 3-4 минути са обикаляли около автомобила и през прозореца е видял че седалките са спуснати, служителите са със затворени очи. Д. е направил снимки и дори тогава полицаите не са си отворили очите. Това е станало едва след като е почукал на прозореца на служебния автомобил. Т.е. независимо дали е следвало да извършват обход с автомобила или пеша на разстояние 600 м. от автомобила (по показанията на св.Д.), жалбоподателят, намирал се в служебния автомобил на предна дясна седалка, отпуснат назад, със затворени очи, не е изпълнявал служебните си задължения.

По горните съображения, съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.

Неоснователни са и останалите доводи по писменото становище.

Относно обстоятелството, че жалбоподателят страда от заболяването „дископатия“, получил е болки в кръста и това е наложило сядането в автомобила, следва да се отчете факта, че преди започването на смяната, при провеждането на инструктажа служителите са запитани дали имат някакви здравословни проблеми и дали могат да изпълняват служебните си задължения и никой не се е оплакал – докладна записка от мл.експерт Цонков на л.52 по делото.  Дори и болките да са се появили внезапно по време на смяната, то това отново не доказва защо по време на осъществения обход около автомобила, правенето на снимки и прочие от св.Д., жалбоподателят е продължил да стои отпуснат назад на седалката на автомобила  със затворени очи и не е обяснил своевременно, че има здравословен проблем. Т.е. в случай, че жалбоподателят е имал здравословен проблем, същият е можел да бъде споделен със служителите, осъществили проверката на място, което не е сторено.

Съдът не споделя и изложените доводи, че жалбоподателят е ползвал „време за отдих“ дотолкова доколкото  времето за отдих и физиологични почивки е регламентирано за  служителите, работещи на смени със  заповед с рег. № 317з-337/12.01.2021 г. съгласно Наредба № 8121 з-1353/15.12.2020 г. като при дванадесет часова смяна за времето от 19 часа до 7 часа физиологичните почивки са две с петнадесетминутно времетраене и за изпълнителския състав от група „ООР“, участък – Сопот, вътрешните постове и мл.автоконтрольори от група „ПК“ при сектор „ОП“, сред които попада и жалбоподателят, същата е строго фиксирана първата от 22,30 до 22,45 ч и втората физиологична почивка от 04,30 часа до 04,45 часа. Определеното време за отдих е в рамките на половин час и съответно от 01 часа до 01,30 часа. Всичко това налага извода, че към момента на констатиране на извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина същият не е ползвал регламентираните му почивки или време за отдих.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 211 от ЗМВР  решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.И., ЕГН **********,***, против заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 281з-123/04.03.2021 г. на началник РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив.

 

ОСЪЖДА А.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на РУ Карлово при ОДМВР – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

 Решението е окончателно.

 

 

  Административен съдия:/П/