Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр.Плевен, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №783 по описа за 2022 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.256 ал.1 от АПК и чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284 и сл. от ЗИНЗС
и §4б ал.4 от ДР на ЗИНЗС.
Делото е образувано по иск подаден от л.св.И.Х.И.,***,
срещу неоснователни бездействия от страна на ГДИН, изразяващи се в
неосигуряване на полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки
по таблица, утвърдена от Министъра на правосъдието, с посочено правно основание
чл.256 вр. чл.257 от АПК вр. чл.128 ал.1 т.3 и т.5 от АПК вр. чл.203 от АПК и
чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 5000лева.
След допълнителни уточнения по иска и отстраняване
нередовностите, съдът е приел, че е
сезиран с оспорване на бездействие на административен орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт – неосигуряване на полагащите се по чл.84
ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от
Министъра на правосъдието, което може да се оспорва безсрочно, съобразно
разпоредбата на чл.256 ал.1 от АПК, ведно със съединен с тази претенция иск за
обезщетение за вреди от това бездействие по чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.284 и
сл. от ЗИНЗС за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.
От ищеца се твърди, че от 2015г. до 16.09.2022г. не са
му давани полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по
Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, въпреки, че с
решение №327/12.01.2015г. на ВАС е оставено в сила решение №72/12.02.2014г. по
адм.дело №1115/2013г. на АС-Плевен. Твърди се още, че с последното ГДИН е
осъдена да извърши действия по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, конкретизирани в
параграфи 1.1, 1.3 и 1.4 от Таблица №2/2006г., включваща полагащите му се зимни
обувки тип боти или полуботи, по един чифт със срок за ползване две години,
служебно отпускани за един лишен от свобода. Твърди се също, че съгласно
Таблица №2/2006г. му се полагат летни обувки половинки /гладки или перфорирани/ спортни обувки и
чехли по един чифт, със срок на ползване една година, служебно отпускани за
един лишен от свобода. Счита се, че ГДИН е длъжна да изпълнява разпоредбата на
чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и на Таблица №2/2006г. ежегодно, независимо с какви
средства на снабдяване ще бъдат закупени обувните артикули. Сочи се, че
съгласно чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от ЗИНЗС Главният директор на ГДИН ръководи,
координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Главна дирекция и
териториалните й служби, както и планира, разпределя и контролира използването на бюджетните средства на Главна
дирекция и териториалните й служби, като между тези териториални служби са и
затворите. Сочи се още, че съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице
към министерство на правосъдието със седалище София и е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства. От изложеното се прави извод, че ГДИН е
органът, който следи за дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде
изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и
следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията възложени на
неговите служители. Твърди се също, че поради продължителното бездействие от
страна на ГДИН за процесния период е подложен на системно унижение, изтезание и
нечовешко отношение. Позовава се на чл.3 от Конвенцията за правата на човека и
на чл.29 ал1 от Конституцията на Република България. В заключение се моли съдът
да приеме, че неизпълнението на произтичащо от закона задължение по чл.84 ал.2
т.3 от ЗИНЗС е незаконно и ответникът да бъде осъден да осигури полагащите се
по закон видове обувни артикули, предвидени в Таблица №2/2006г., утвърдена от
Министъра на правосъдието. Моли се още, на основание чл.203 ал.1 от АПК вр.
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000лева по справедливост,
за нанесени неимуществени вреди настъпили поради бездействието на ГДИН,
вследствие неизпълнение на произтичащо от закона задължение по чл.84 ал.2 т.3
от ЗИНЗС за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. В
допълнително уточнение посочва, че ответникът по иска за бездействие е Главният
директор на ГДИН.
От процесуален представител на ответниците е подаден
писмен отговор с доводи за неоснователност и недоказаност на иска, като се
счита, че не се доказва неоснователно бездействие на затворническата
администрация по задължения, регламентирани в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.25 от
Наредбата за правната помощ.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
със служебен защитник адв.Ц.П., която представя писмени бележки с доводи за
основателност на предявения иск. Ищецът подробно сочи датите, на които е
получавал обувни артикули, като твърди, че това не отговаря на задълженията
разпоредени в чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС. Счита, че е налице незаконосъобразно
бездействие на ответника и моли предявения иск да бъде уважен.
Ответниците в съдебно заседание се представляват от
юрисконсулт Б., която счита предявеният иск за недоказан, тъй като по делото е
приложена вещева ведомост с конкретни дати, на които са раздавани обувки и
срокът на годност на същите. Твърди, че каквото е следвало да се предостави, е
предоставено. Сочи, че обувките, според чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, не се
предоставят безусловно , а само при наличие на липса на средства.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
предявеният иск за недоказан и моли за решение в този смисъл. Алтернативно, ако
съдът прецени искът за основателен, да редуцира размера на обезщетението до
минимален и справедлив размер.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От доказателствата по делото се
установява, а и не се спори между страните, че ищецът И.Х.И. изтърпява
наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора Белене, в зоната с
повишена сигурност /ЗПС/.
От приложената по делото вещева
ведомост /л.44-47/ се установява, че през исковия период л.св.И. е получавал
обувки както следва: на 16.12.2015г. /извън исковия период/ - обувки полеви
/кубинки/ нови, сдадени на 23.11.2017г.; на 12.05.2016г. – спортни обувки,
сдадени на 01.06.2017г.; на 12.05.2016г. – чехли, сдадени на 22.08.2017г.; на
07.10.2016г. – обувки половинки гладки; на 01.06.2017г. – спортни обувки нови;
на 21.08.2017г. – чехли; на 06.02.2018г. – полуботи нови; на 11.05.2018г. –
спортни обувки; на 15.09.2022г. – нови спортни обувки. Артикулите са получени
срещу подпис от л.св.
От приложена на л.42 от делото
докладна записка от И.В. е видно, че последната отговаря за ЗПС от 17.05.2021г.,
като от този момент л.св.И. нито веднъж устно или писмено не е изразявал
желание, молба, искане за получаване на обувки.Установява се, че в докладна
записка от 24.09.2021г. от това длъжностно лице е предложено да се осигурят
обувки и екипи на доживотно осъдените л.св., настанени в ЗПС, в случай че са
изтекли сроковете на предоставените им обувки и екипи. През 2022г. също е
правено такова предложение.
От събраните по делото доказателства се установява
още, че л.св.И. получава месечно преводи от ТП на НОИ-Плевен за пенсия.
Видно е от писмо на л.40-41 от делото, че л.св.И. е
поискал с писмени молби закупуване от служба МТС на различни дрехи /бельо,
анцузи, ризи и др./, но не е изразявал желание за закупуване на определен вид
обувки. Също така не се е обръщал към ИСДВР с искане или молба за съдействие за
получаване на безплатни обувки.
По делото е приложена Таблица №2/23.03.2006г. за
полагащите се обувни артикули на лишените от свобода /л.174/, според която на
лишен от свобода се полагат обувки цели зимни – тип боти или полуботи 1чф със
срок за ползване 2год.; обувки половинки /гладки или перфорирани/ 1чф със срок
за ползване 1год.; спортни обувки 1чф със срок на годност 1год. и чехли 1чф със
срок на годност 1год.
По делото е приложена и Таблица №2/28.04.2020г. за
полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода /л.112/, според която на
лишен от свобода се полагат обувки цели зимни/боти/ 1чф със срок на ползване
2год.; обувки половинки- пролетно-есенни 1чф със срок на 1год.; спортни обувки
1чф със срок на ползване 1год и чехли 1чф със срок на ползване 1год.
Ищецът не отрича, че на посочените по-горе дати е
получил съответните обувни артикули, но твърди, че не са му предоставяни
обувните артикули според Таблица №2 и указаните в нея срокове.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
С предявеният пред настоящия състав иск, л.св.И.Х.И. оспорва неоснователно бездействие на административен
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – неосигуряване на
полагащите му се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица
№2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, за периода от
01.01.2016. до 16.09.2022г., като претендира и присъждане на обезщетение по
чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС в размер на 5000лева за вреди
от това бездействие за посочения по-горе период.
Съгласно §4б ал.4 от ДР на
ЗИНЗС, производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органите по
изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276
– 283,
се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по
реда на глава
петнадесета, раздел II от АПК, като актовете на съда, постановени в
това производство, може да се обжалват пред тричленен състав на същия съд по
реда на АПК.
Според чл.256 ал.1 от АПК,
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Т.е. в този
случай административният орган не изпълнява свое задължение , произтичащо пряко
от нормативен акт и бездействието му може да се оспори безсрочно, като този
правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който
следва да е посочен надлежен ответник и да е конкретизиран вида на
претендираните фактически действия, които се твърди, че не са изпълнени. Следва
да е налице и правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като
изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния
субект. Иначе казано, с искът по чл.256 ал.1 от АПК се цели отстраняване на
бездействие на административен орган, поради което ответник по иска следва да е
конкретно длъжностно лице, респ. административен орган, на което законът
вменява задължението. В този смисъл е решение №7020/12.07.2022г. по адм.дело
№7547/2021г. на ВАС, както и решение №1777/13.02.2017г. по адм.дело №732/2016г.
на ВАС, постановено по идентичен казус между същите страни. Дейността, свързана с
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила
присъда, представлява административна дейност с оглед нейните характеристики, а
именно упражняване на държавна принуда. Съгласно чл.12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН. А според чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС, Главният директор на
ГДИН ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на
главната дирекция и териториалните й служба, както и планира, разпределя и контролира
използването на бюджетните средства на главната дирекция и териториалните й
служби, каквито са затворите /чл.12 ал.3 от ЗИНЗС/. А осигуряването на обувки,
предвидени в Таблица №223.03./2006г. и Таблица№2/28.04.2020г. са обект на
централна доставка от страна на ГДИН София и е обвързано с утвърдените средства
по бюджета за съответната година. Ето
защо именно Главният директор на ГДИН е носителят на административни
правомощия, овластен въз основа на закон да следи дейността по изпълнение на
наложените наказания да бъде изпълнявана в съответствие с установените в
нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнение на задълженията, вкл. и на
тези по реда на ЗИНЗС. Той е и ответник
по иска с правно основание чл.256 ал.1 от АПК.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Именно в това се състои разликата от иска по чл.256 ал.1 от АПК. Ответникът
по искът по чл.203 от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС е ГД „ИН”-София, който съгласно
чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване
от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални
служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ГДИН и длъжностните лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска с правно основание чл.203 от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС за обезщетение за вреди от неоснователно бездействие на ищеца И.Х.И..
Според чл.204 ал.4 от АПК, когато е предявен иск за
обезщетение, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение
Искът, с който е сезиран съда, е подаден от надлежна страна, имаща право и
интерес от предявяването, тъй като се оспорва неоснователно бездействие на
административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт –
неосигуряване на полагащите се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по
Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от Министъра на правосъдието, за периода от 01.01.2016.
до 16.09.2022г., което бездействие може да се оспорва безсрочно, съобразно
нормата на чл.256 ал.1 от АПК. Ищецът твърди и неимуществени вреди вследствие
на това продължително бездействие, за процесния период, изразяващи се в
системно унижение, изтезание и нечовешко отношение.
Разгледан по същество, предявения иск е неоснователен.
Както е посочено и по-горе, ищецът оспорва
неоснователно бездействие по задължение по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, произтичащо
от Таблица №2/23.03.2006г., утвърдена от министъра на правосъдието, за периода
от 01.01.2016. до 16.09.2022г. В тази връзка следва да се
посочи, че през процесния период са действали две таблици – Таблица
№2/23.03.2006г., издадена на основание чл.31,
ал.,1, б “в” от ЗИН /отм./ и Таблица №2/28.04.2020г., издадена на основание чл.
84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС. Според съда, Таблица №2, издадена от министъра на правосъдието не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Тя засяга правната
сфера не на отделни граждани или организации, а на неограничен брой лица, които
изтърпяват наказание “лишаване от свобода” (включително осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна). Тази таблица не е и общ
административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като същата няма еднократно
действие, а действа непрекъснато, докато бъде отменена или правното основание
за издаването й отпадне. Необходимо е да се посочи, че съществуващата
разпоредба на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС към периода, посочен в процесния иск,
урежда същата материя, както и чл.31, ал.,1, б “в” от ЗИН /отм./, като дори има
същото словесно съдържание с изключение на израза “съгласувано с министъра на
финансите”, който е отпаднал. Съдът счита, че Таблица №2/23.03.2006г. и Таблица
№2/28.04.2020г., утвърдени от министъра на правосъдието, представляват
подзаконов нормативен акт, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати, издадени са по прилагане на закон и от овластен от същия закон орган.
Като лишено
от свобода лице, И.Х.И. има правен интерес от оспорване бездействието на органа
по отношение твърдяното непредоставяне на обувки по реда на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл.40 ал.2 т.1 от ЗИНЗС изрично предвижда, че на лишените от свобода следва
да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото им
здраве и за уважаване на човешкото им достойнство. Органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание са длъжни да осигурят на осъдените лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи (обн. ДВ., бр. 80 от 02.10.1992 г.), според който
текст : „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание”, както и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България – „Никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение …”, с оглед на които
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия пряко ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да
следи и да предотвратява всяко причиняване на физическо страдание или унижаване
на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.
Съгласно
нормата на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС /изм. ДВ бр.103/2012г., в сила от
01.01.2013г./лишените от свобода имат
право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода,
които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки,
подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието. От тази уредба на закона, която е относимата редакция за
процесния исков период, се налага извода, че право на безплатно облекло и
обувки, подходящи за съответния сезон, имат само тези лишени от свобода, които
нямат собствени дрехи и обувки. По аргумент
от последното следва, че не се полагат безусловно безплатни обувки на всеки
осъден, а администрацията ги предоставя на тези лишени от свобода, които правят
искания да им бъдат предоставени безплатни обувки, тъй като нямат собствени
такива. Т.е. грижа на лишения от свобода е да сезира затворническата
администрация с искане да му се предоставят полагаемите се според сезона
обувки, като съответно обоснове искането си с липсата на собствени такива. В
тази връзка, от приложените по делото доказателства не се установява л.св.И.Х.И.
да е сезирал затворническата администрация с искане за предоставяне на
безплатни обувки според сезона, съгласно Таблица №2, което да не е било
удовлетворено от администрацията на затвора Белене. В този смисъл е и решение №1777/13.02.2017г.
по адм.дело №732/2016г. на ВАС, постановено по идентичен казус между същите
страни за друг процесен период. От данните по делото се установява единствено,
че по депозирана молба от 01.09.2022г. до Директора на ГДИН за съдействие за
предоставяне на полагащите му се обувки, е направена проверка и въпреки
ежемесечните приходи л.св.И. е получил на 15.09.2022г. чифт нови обувки /л.48/.
Предвид всичко изложено по-горе съдът счита, че
в случая не е налице неизпълнение на произтичащо от закона задължение на
ответника по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, поради което искът по чл.256 ал.1 от АПК
е недоказан.
За съединения с иска по чл.256 ал.1 от АПК иск по чл.203 от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС за обезщетение за вреди от това бездействие за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, съдът съобрази
специалната разпоредба на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, според която държавата отговаря за
вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт
задължение и това действие, респ. бездействие да е осъществено от
административен орган, респ.длъжностно лице в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
При така установеното по-горе, че не е налице неизпълнение на произтичащо от закона
задължение на ответника по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, т.е. че не е налице
неоснователно бездействие по чл.256 ал.1 от АПК, се налага извода, че е
неоснователен и искът за вреди по чл.203 от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС, поради
липса на първата предпоставка, обуславяща неговата основателност. Също така, по
делото не са доказани и твърденията на ищеца, че е търпял вреди от липса на
обувки.
Ето защо предявения иск по реда на чл.256 ал.1 от АПК
съединен с иск по чл.203 от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС от л.св.И.Х.И. е
неоснователн и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ответниците за разноски за
осъществено процесуално представителство. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена
от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика -
решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по
аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от л.св.И.Х.И.,***, иск по реда на чл.256 ал.1 от АПК, с който се оспорва бездействие на административен орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – неосигуряване на полагащите
се по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица №2, утвърдена от
Министъра на правосъдието, ведно със съединен с тази претенция иск по чл.203 и
сл. от АПК вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС за обезщетение в размер на 5000лева за
вреди от това бездействие за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответниците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-Плевен, в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/