М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 483/15г. по описа на
КРС, ІV н. с.
Обвинението против подсъдимия С.А.Я.,
ЕГН **********, е в това, че:
В землището на с.Х.Д.,
обл.П. в местността „Е.“ при условията на продължавано престъпление:
- на 04.11.2014г. в
землището на с.Х.Д., обл.П. в местността „Е.“ се е заканил на Б.Ч.К. ЕГН
********** *** с убийство и това заканване е възбудило основателен страх у
Б.Ч.К. за осъществяването му;
- на 05.11.2014г. в землището на с.Х.Д.,
обл.П. в местността „Е.“ се е заканил на Б.Ч.К. ЕГН ********** *** с убийство и
това заканване е възбудило основателен страх у Б.Ч.К. за осъществяването му
– престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Заявява, че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи, че предвид обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и спецификата на конкретния случай, се
касае за едно продължавано престъпление със завишена обществена опасност.
Предлага определяне на наказание около средния предвиден в закона размер и
приложение на разпоредбата на чл.58а от НК и намаляване на наказанието с 1/3.
Повереника на
частния обвинител се присъединява към становището на прокурора и сочи, че с
оглед индивидуалната и генералната превенция следва да се наложи едно строго и
справедливо наказание, като следва да се съобрази, че делото се разглежда при
условията на съкратено съдебно следствие и определеното наказание следва да се
намали.
Частният обвинител
поддържа казаното от повереника си.
Защитника на
подсъдимия заявява, че подзащитния й следва да бъде оправдан, тъй като
обвинението не се доказвало по безспорен и категоричен начин. Сочи, че
обвинението е формулирано неясно и е нарушено съществено правото на защита на
подзащитния й. В случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, заявява, че с
оглед направеното самопризнание, чистото му съдебно минало и социално-битовите
условия, в които живее, следва да му бъде определено едно ниско по размер
наказание.
Подсъдимият С.А.Я.
по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В личната си защита съжалява за
извършеното и се разкайва.
В последната си
дума моли съда за по-ниско наказание.
Производството по
делото е проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и въз основа на самопризнанията, направени от
подсъдимия, съпоставени със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.А.Я.
не е осъждан. Същият е жител *** и работи като пастир при свидетелят г.и.и..
Свидетелят Б.Ч.К.
***. Същият е регистриран като земеделски производител и отглежда кози и овце,
като е и арендатор на земи в землището на селото.
Свидетелят м.н.н. е
жител ***.
Свидетелят р.Ц.Г. е
жител *** и е съпруга на свидетеля Г.И..
Свидетелят Р.Т.М. е
жител ***.
Свидетелят И.Д.Д. е
жител *** и е кмет на селото.
Свидетелят В.Ч.Ч. е
жител ***.
Свидетелят г.и.и. е
жител ***. Същият е земеделски производител и арендаор на земеделски земи в
селото. Свидетелят И. е съпруг на свидетеля Г..
Свидетелят Д.Ц.Д. е
жител ***.
Свидетелят В.П.Г. е
жител *** и е арендодател на земи на св.Б.К..
Свидетелят А.А. К.
*** и е съсед на свидетеля Б.К..
Свидетелят К.Б.К. е
жител *** и е арендодател на св.Б.К..
Свидетелите се
познават помежду си и познават подсъдимия. Свидетелят К. и свидетелят Г.И. от
години имали спорове във връзка с ползването на наетите земи и пашуването на
животните им там.
На 04.11.2014г.
св.К. е уведомен, че животните на св.И. са навлезли в наетите от него земи.
Св.К. помолил св.к.х., св.в.г., св.Д.Д. и св.Асен К. да го придружат до
местността „Е.“ в землището на с.Х.Д., за да установят навлизането на чуждите
животни в земите. Всички заедно потеглили с лекия автомобил на К. към
местността. На място свидетелите установили, че стадото на св.Г.И. се намира в
ползвани от св.К. земи, като пастир на стадото бил подсъдимият С.А.Я.. Св.Б.К.
казал на подсъдимия, че това не е първият такъв случай и го предупредил да
преустанови тази практика. Тогава подсъдимият се обърнал към св.Б.К. и пред
всички присъстващи заявил, че на висок глас: „Видя ли какво се случи с Р**…и с
тебе може да се случи същото, както в Розино, като се обадя в махалата и докарам
един бус цигани..“. Тъй като всички присъстващи знаели, че преди време в с.Р***
лице било пребито с колове и камъни от насъбрала се тълпа, а впоследствие
починало, те се изплашили, като от тези думи се изплашил и св.К., към когото са
отправени думите. От така отправената закана изражението на св.К. се променило,
тъй като той я приел за действителна и напълно възможна, но се опитал да запази
самообладание и веднага се обадил на кмета на селото и на един полицейски
служител.
На място пристигнал
кмета на делото – св.Д. и св.Р. Г., като малко след тяхното пристигане на
мястото, св.К. и придружаващите го потеглили с лекия автомобил, а който дошли
преди това.
На следващия ден –
05.11.2014г. св.Ч. минавал покрай ползван от него имот в местността „Е.“.
Тогава св.Ч. видял, че стадото на св.Г.И., което подсъдимия пасял, е навлязло в
ползвана от него ливада. Св.Ч. ги изгонил, но видял, че впоследствие стадото
навлиза в имот, ползван от св.Б.К. и му се обадил, за да го уведоми за това.
Св.Ч. останал на място, за да изчака. В близост до мястото се намирал и
св.р.м., който прибирал реколтата от негов собствен имот. Известно време след
това на място пристигнал и св.Б.К. и отново направил забележка на подсъдимият,
че е навлязъл в имота му и му казал да изведе от там животните. Подсъдимият се
обърнал към св.Б.К. и му казал: „Аз мога да не паса на Г.И. животните, но тебе
ще те убия“. Подсъдимият произнесъл тези думи със злобно изражение, през зъби
със сериозен тон. К. възприел тези закани като съвсем сериозни, като думите са
чути и от св.В..Ч. и св.р.м.. От така отправената закана К. силно се притеснил
за живота си и сигнализирал за случилото се в полицията.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство (показанията на свидетелите Б.Ч.К., м.н.н.,
р.Ц.Г., Р.Т.М., И.Д.Д., В.Ч.Ч., г.и.и., Д.Ц.Д., В.П.Г., А.А. К. и К.Б.К.,
обективирани в протоколите за разпитите им; сигнал до РП – Карлово; 20 бр.
копия от договори за наем; договор за аренда; 2бр. копия от нотариални актове;
6 бр. копия от договори за отдаване под наем на земеделска земя; справка НБД
„Население“; 3 бр. справки за лице от АИС – БДС; характеристична справка на
С.А.Я.), както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства
(самопризнания на подсъдимия и справка за съдимост на същия), като в тази
насока следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени по-горе
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което не
се налага същите да бъдат обсъждани поотделно. Тези доказателства според съда
са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия С.А.Я., ЕГН **********, на
05.11.2014г. в землището на с.Х.Д., обл.П. в местността „Е.“ се е заканил на
Б.Ч.К., ЕГН: ********** ***, с убийство и това заканване е възбудило
основателен страх у Б.Ч.К. за осъществяването му, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Касае се за обективирано намерение от страна
на подсъдимия към пострадалия посредством заплаха, отправена с думите „Аз мога да не паса на Г.И. животните, но
тебе ще те убия“. Тази закана е възприета от пострадалия като реална,
като за съставомерността на деянието е без значение дали е налице предварително
оформено решение за осъществяване на взетото решение.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление, съдът прие,
че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им, т.е. съзнавал е съдържането на заканата и че тя е
възприета от св.К. като действителна заплаха. На този извод недвусмислено
навеждат механизмът и начинът на извършване на престъплението и
обстоятелствата, при които то е извършено, както и самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по
отношение на обективните признаци, така по отношение на субективните признаци
на извършеното деяние.
Въпреки, че за
съставомерността на деянието е необходимо да е налице само възможността за
възникване на основателен страх у пострадалия, като не е необходимо той да се е
изплашил, съдът намира, че в конкретния случай, с оглед обстановката и начина
по който е отправена заканата, както и психичното състояние на подсъдимия –
злобно, през зъби и със сериозен тон, такъв основателен страх е и настъпил у
пострадалия Б. К.
Съдът призна
подсъдимия за невинен по обвинението за извършено на 04.11.2014г. в землището на с.Х.Д., обл.П.
в местността „Е.“ за това да се е заканил на Б.Ч.К., ЕГН: ********** ***, с
убийство и това заканване е възбудило основателен страх у Б.Ч.К. за
осъществяването му, като го оправда за тази част от повдигнатото му обвинение
за това деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление по
чл.26, ал.1 от НК. Според съда думите произнесени от подсъдимия към пострадалия
на тази дата, а именно “видя ли какво се случи с Р***…и с тебе може да се случи
същото като в Р*** като се обадя в махалата и докарам един бус цигани…“ не се
субсумират с предвиденото в престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК
изпълнително деяние. В случая са отправени думи, който не съдържат конкретна
закана за убийство и въпреки наличието на данни по делото за наличие на
предшестващ случилото се инцидент в с.Розово, завършил със смъртен случай,
съдът намира, че така отправените реплики не би могло да се приемат за реална
заплаха за живота на пострадалия.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Престъплението по настоящото дело е извършено
от подсъдимия С.Я. на 05.11.2014г. Предвиденото в закона наказание за това
престъпление е „лишаване от свобода“ до шест години.
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе предвид:
-
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специална превенция, визирани
в чл.36 от НК;
- предвиденото в закона наказание: „лишаване
от свобода“ до шест години, без определен специален минимум;
- изразеното от подсъдимия критично отношение
към извършеното и съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, както и младата му възраст;
-
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от
състава на престъплението;
- разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, според
която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване
на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК.
Водим от изложеното, съдът намира, че
най-подходящото наказание на подсъдимия С.А.Я. за извършеното престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което
с оглед разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да
бъде намалено с една трета и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се
определи наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца.
Тъй като целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без
ефективно изтърпяване на това наказание, а и с оглед
липсата на отрицателни предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.