Р Е Ш Е Н И Е
№ 141 13.02.2023 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести януари, две хиляди
двадесета и трета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: И.Л.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2163 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Р.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Й.Т. и адв. Б.Т., против Решение № 88 от 10.10.2022 г.,
постановено по НАХД № 307 по описа на Районен съд – Царево за 2022 г., с което
е потвърдено наказателно постановление № 22-0302-000064/23.06.2022 г., издадено
от началника на РУ Царево, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Твърди се, че потвърденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на процесуалните
правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Претендира се
присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски – заплатен
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Б.Т., който поддържа
касационната жалба и искането за присъждане на разноски, като представя списък
на същите. Представя писмени бележки с подробни съображения относно
незаконосъобразността на процесното наказателно постановление.
Ответникът по касацията Началник РУ Царево при ОД МВР -
Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище
за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касаторът е санкциониран за това, че на 10.06.2022 г., около
15:20 ч., по ВП/99 км. 52, в района на отбивката за ПСОВ – Царево, в посока с.
Лозенец, общ. Царево, управлява МПС с рег. № СВ 7630 СА след употреба на
алкохол 0.64 промила, установен с техническо средство „Дрегер 7510“ с № АRPM-0782. На Г. бил
издаден талон за медицинско изследване № 138703 от 10.06.2022 г. и същият се
явил в указаното време във ФСМП – гр. Царево, където предоставил кръвна проба
за изследване. Пробата била изследвана в Базова Научно-техническа лаборатория
при ОД МВР – Бургас и съгласно Протокол за химическа експертиза № 229/13.06.2022
г. било установено наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 0.53 промила.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство. Съобразно установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че констатациите в наказателното постановление
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че Р.Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в
кръвта 0.53 промила, установено по безспорен начин с Протокол за химическа
експертиза № 229/13.06.2022 г. По изложените съображения е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление, като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно
въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за
издаване на наказателно постановление.
От анализа на
доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Необосновани и
недоказани са твърденията на касатора за допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно, че е това е нарушаването на разпоредбата на чл. 43, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която: „При подписване
на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта
нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи
предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.“ Дори да се приеме, че е налице
допуснато нарушение на цитираната разпоредба, то това нарушение не следва да се
квалифицира като съществено, тъй като не е попречило на извършителя на
административното нарушение да разбере за какво деяние му е съставен АУАН, за
да може евентуално да организира защитата си във връзка с установените в него
факти и обстоятелства.
По същество на
спора, съдът намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за
безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН
възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така
въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта
факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са
представени, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната
инстанция. Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с
фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При
тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото
доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка,
която се възприема и от касационния състав.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора относно неприлагането на института на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 29 от ЗАНН „Разпоредбата на чл. 28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.“ След като по силата на закона за конкретното нарушение е неприложима разпоредбата на чл. 28, то изложените в тази насока съображения от името на касатора са необосновани и в противоречие със закона.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 10.10.2022 г., постановено по НАХД № 307
по описа на Районен съд – Царево за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.