№ 301
гр. Благоевград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Миглена Кавалова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500338 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. И. Т., ЕГН **********,
и Д. Н. Т., ЕГН **********, против Решение № 37 от 17.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 895/2022 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев.
С обжалваното решение № 37/17.02.2025 г., постановено по гр. д. №
895/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев е отхвърлен иска на А. И. Т., ЕГН
**********, и Д. Н. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, да бъде
разпределено между тях и А. Ш. Л., ЕГН **********, и З. Х. Л., ЕГН
**********, двамата с адрес **, ползването на Урегулиран поземлен имота
парцел V (пети), отреден за имоти с планоснимачен № 131 (сто тридесет и
едно) и имот с планоснимачен № 132 (сто тридесет и две) от квартал 2 (втори)
с площ за парцела от 914 кв. м. по действащия план на село Мосомище,
община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987
година на Кмета на Общината, при съседи за парцела: от изток -улица, от запад
- УПИ парцел ХV (петнадесети), от север -УПИ парцел IV (четвърти) и УПИ
парцел II (втори) и от юг- парцел VI (шести), при дялове от 1/2 идеална част
общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. И. Т.,
ЕГН **********, и Д. Н. Т., ЕГН **********, против Решение № 37 от
17.02.2025 г., постановено по гр. д. № 895/2022 г. по описа на Районен съд -
Гоце Делчев. Жалбоподателите сочат, че така постановеното решение е
неправилно незаконосъобразно и необосновано.
Твърдят, че първата ищца на основание нотариален акт за дарение на
1
недвижим имот № *** година по описа на районен съд - Гоце Делчев, вписан в
партидна книга № *** по описа на съда, е собственик на 1/8 идеална част от
имота. На основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***
година по описа на Е.Л., нотариус с район на действие РС - Гоце Делчев,
вписан във вх.р. №** г. по описа на Службата по вписванията, А. Т. е
собственник на 1/4 идеална част от имота и на основание нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № ** година по описа на В.Б., нотариус
с район на действие района на Районен съд град Гоце Делчев, вписан в дв.вх р.
№ *** година по описа на службата по вписванията, двамата жалбоподатели
са собственици общо на 1/8 идеална част от имота в режим на СИО.
Жалбоподателите сочат, че двамата ответници, които са съпрузи, са
собственици на основание нотариален акт за покпуко - продажба на недвижим
имот № *** година по описа на Е.Л., нотариус с район на действие района на
Районен съд град Гоце Делчев, вписан в дв.вх р. № ** г. по описа на Службата
по вписванията на 1/2 идеална част от имота.
Твърдят още, че в хода на производството по делото са изследвани
всички въпроси касаещи иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС - а именно налице ли е
съсобственост между страните по отношение на имота чието разпределение се
иска, възможно ли е да се формира решение на мнозинството за ползване на
имота, както и да съобрази правата на съсобствениците в съсобствеността.
Сочат, че в хода на процеса е установено че страните са съсобственици на
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел V /пети /, отреден за имоти с
планоснимачен № 131 и имот с планоснимачен № 132 от квартал 2 /втори/ с
площ за парцела от 914 кв. метра , по действащия план на село Мосомище ,
община Гоце Делчев , област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987
година на Кмета на Общината, при съседи за парцела: от изток -улица, от запад
- УПИ парцел XV/петнадесети /, от север -УПИ парцел IV/четвърти / и УПИ
парцел- II/втори / и от юг- УПИ парцел VI/шести /, при равни квоти за всяка
една от страните по на 1/2 идеална част.
Твърдят, че са неоснователни изводите на съда, че е налице неформално
споразумение между праводателите на жалбоподателите и на праводателите
продавачи на ответниците - сем. Гарбавилови, че е налице споразумение
относно начина на ползването на съсобствения имот от предходните
съсобственици, поради което не е основателно искането за допускане на
разпределението на ползване.
Сочат, че не е изследван въпросът, че са налице нови собственици и че
по делото не е установено че фамилиите Д. и Г. /бивши съсобственици в
имота/ са имали неформално съгласие относно ползването на имота, както и
че е налице масивна ограда в имота.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение
№ 37 от 17.02.2025 година, постановено по гр.д. № 895/2022 г. по описа на
Районен съд -Гоце Делчев, като неправилно незаконосъобразно и
необосновано, както и да бъдат присъдени направените разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от А. Ш. Л. и З. Х.
Л., двамата от с.Мосомище, обл.Благоевград, чрез адв. И. З. З. от АК - гр.
Благоевград, с който оспорват изцяло въззивната жалба, като считат същата за
неоснователна.
Сочат, че обжалваното решение, постановено от Районен съд - Гоце
Делчев, е правилно и законосъобразно, като съдът е анализирал и съпоставил
всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключенията на вещото лице,
за да направи своите правни изводи и да мотивира и обоснове решението си.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че постигнатото
разпределение от праводателите на страните не е вредно за общата вещ и не е
налице промяна в съществените обстоятелства /“нови собственици“ не е
съществено обстоятелство/, които да налагат извършването на ново
разпределение на ползването на недвижимия имот. Сочи, че макар да не е
отразено в мотивите на съда, по делото е установено и друго много важно
обстоятелство - оградата минава по границата между имот планоснимачен
2
номер 131 и имот планоснимачен номер 132, т. е. начина на ползване между
съсобствениците е установен още при закупуването на недвижимия имот от
праводателите на страните по делото през 1961 година и не е променян по
днес.
Молят да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените
разноски по делото.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено следното:
С исковата молба ищците са поискали да бъде разпределено ползването
на Урегулиран поземлен имот парцел V (пети), отреден за имоти с
планоснимачен № 131 (сто тридесет и едно) и имот с планоснимачен № 132
(сто тридесет и две) от квартал 2 (втори) с площ за парцела от 914 кв. м. по
действащия план на село Мосомище, община Гоце Делчев, област
Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на Общината,
при съседи за парцела: от изток -улица, от запад - УПИ парцел ХV
(петнадесети), от север -УПИ парцел IV (четвърти) и УПИ парцел II (втори) и
от юг- парцел VI (шести), при дялове от 1/2 идеална част общо за ищците и
1/2 идеална част общо за ответниците.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили основателността на
молбата. Твърдят, че праводателите на страните са станали съсобственици на
незастроен недвижим имот. Впоследствие всеки от тях е застроил жилищна
сграда и съсобствеността върху дворното място си разпределили в реални
дялове, между които била поставена ограда. Това е довело до заснемането на
двата реални дяла като самостоятелни имоти, обозначени с различни номера.
Макар по документи страните да са съсобственици на по 1/2 идеална част от
3
парцел, всеки от тях е собственик на самостоятелен имот, в който е построена
и жилищната му сграда. От продавача, от който придобили собствеността на
имота, ответниците знаят, че мястото, откъдето е техният вход е придадено по
плана от общински имот.
Пред първата инстанция са разпитани свидетели, а и е назначено и
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е
изготвило един вариант на разпределение на ползването на процесния
недвижим имота, придружен със скица за предложеното разпределение. В
съдебно заседание вещото лице обяснява, че поради начина на фактическо
ползване на имота и застроените в него сгради не е възможен друг вариант на
ползване.
Решаващите мотиви на първата инстанция са свързани с наличието на
ограда в имота, която в случая е бетонен или тухлен цокъл, с поставени в него
циментови колове и с оградна мрежа. Независимо от спора кога точно е
изградена оградата, съдът намира, че с поставянето в имота,
съсобствениците към онзи момент са разпределили помежду си ползването на
процесния имот. Споразумението е неформално, но разпоредбата на чл. 32,
ал.1 ЗС не съдържа изискване за форма на това споразумение, поради което и
същото може да се установява с всички доказателствени средства и има
обвързваща страните сила, както и писменият договор. Съответно е
задължително както за ищците, така и ответниците. Промяна на
разпределението на ползване може да бъде постановено от съда, ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ или ако са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието. В
настоящият случай постигнатото между страните предходно разпределение не
е вредно за общата вещ, поради което не е налице това условие, за да се уважи
иска и съдът да извърши ново разпределение на ползването на процесните
имоти. Не е налице и промяна в съществените обстоятелства, с оглед на които
е било постигнато съгласието.
В случая предвид настъпилото правоприемство са променени
съсобствениците на имота, което не е основание за ново разпределяне на
правото на ползване на имота. Промяна на обстоятелствата, даваща
възможност за ново разпределяне правото на ползване представлява например
промяна на границите и площта на съсобствения имот или промяна на
дяловете в съсобствеността, които пречат на уговореното реално ползване,
ново строителство или премахване на съществуваща постройка, каквито в
настоящия случай не са налице.
С оглед изложеното, с постановеното по делото решение, съдът е
отхвърлил предявения иск.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
4
неоснователно.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е исково, а е спорно
производство по съдебна администрация на гражданските правоотношения
между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.
Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо
решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС или такова негово решение,
което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на
пресъдено нещо, но има изпълнителна сила (Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС не въвежда ограничение кои
съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на
съсобствената вещ. Напротив – тази разпоредба изрично установява
процесуалната възможност „по искане на който и да е от съсобствениците“
районният съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената
вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: „ако не може да се образува
мнозинство“ или „ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ“.
Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е
налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от
ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение
няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 от ЗС). В съдебната практика
трайно се възприема становището, че когато искането за разпределяне на
ползването по съдебен ред е направено от няколко съсобственици, то това
искане е допустимо, дори тези съсобственици общо да притежават повече от
половината от общата вещ, тъй като самото сезиране на съда обосновава извод
за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32,
ал. 1 от ЗС. Формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС не изключва
процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за разпределение
ползването на съсобствената вещ, и за съсобственика, притежаващ сам повече
от половината от общата вещ.
В хипотезата на спорна съдебна администрация съдебната намеса е
необходима единствено при нужда от по-различна регулация на
съществуващото фактическо положение. В конкретния случая явно
разпределението на ползването на съсобствената вещ е направено и е
утвърдено във времето, като няма основания да се смята, че възприетото от
страните разрешение е вредно за общата вещ, още повече, че квотите в
съсобствеността в случая са равни. В тази насока са и разсъжденията на
първоинстанционния съд, залегнали в решаващите му мотиви, като в случая
не само, че няма основание въззивната инстанция да се отклони от тях, но и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тези съображения и ги възприема
изцяло.
В допълнение към изложените конкретни оплаквания във въззивната
5
жалба, следва да се посочи, че наистина не са налице данни кога е изградена
оградата в процесния имот, но от показанията на разпитаните свидетели става
напълно ясно, че такава ограда има. Макар и притежаваните от страните части
от имота да не са реални, а идеални такива, то формалното отделяне на една
част от имота от друга, при това посредством съоръжение, чиято цел е да
постави граница и да ограничи достъпа на другата страна, следва да се
приеме, че страните са разпределили ползването на имота.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от делото, право на разноски имат въззиваемите.
Независимо от обстоятелството, че в случая не се касае за исково
производство, приложение намират указанията на Тълкувателно решение №
3/2023 г. от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГК на ВКС, според което
разноски на страната се следват при цялостно отхвърляне на въззивната
жалба.
Съдът, след като съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.
д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и като взе предвид, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева е изцяло платено в брой,
намира, че въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите
именно тази сума.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/17.02.2025 г., постановено по гр. д. №
895/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, и Д. Н. Т., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ***, да заплатят на А. Ш. Л., ЕГН **********, и З. Х. Л.,
ЕГН **********, двамата с адрес **, сума в общ размер на 700,00 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7