РЕШЕНИЕ
Номер 9404.11.2020 г.Град гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Силистра
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
Секретар:Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20203400500304 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕИК ........., със седалище и адрес
на управление: гр. Главиница, обл. Силистра, п.к. 7630, ул. ”Г.С. Раковски” №
4, представлявана от председателя А. А.Г., чрез пълномощника си адв. Р. А.
от АК, гр. Силистра, срещу решение № 100 от 13.04.2020г. по гр.д. №
63/2020г. по описа на ТРС, в частта, с която е осъден жалбоподателят да
заплати на К. К. Я. непогасена част от наемно възнаграждение (главница) по
договор за наем № 213/01.10.16г. за стопанската 2017/18г., възлизащо на 1
257,48 лв., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба
(04.02.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението и деловодни
разноски в размер на 500 лв., както и в частта, в която не е уважено
възражението за прихващане, направено от него. Жалбоподателят счита, че
решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което моли да бъде отменено от настоящата инстанция
и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените против
него искове, а също така съдът да признае и уважи направеното възражение
за съдебно прихващане с наложената санкция на бившия член-кооператор К.
К. Я. в размер на 25 % от дължимия наем. Претендира и разноски по делото
за двете инстанции.
Ответната страна К. К. Я. в срока по чл. 263 ГПК депозира писмен
отговор чрез адв. Русчева, в който изразява становище за неоснователност на
1
жалбата. В с.з. пред въззивния съд отново оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено решението на ТРС в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото,
прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и
сл. ГПК, поради което е допустима.
Предявени са комулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 228, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира пред първоинстанционния съд ответникът
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
„ТРИУМФ” да бъде осъден да му заплати сумата от 1 257,48 лв. – непогасена
част от наемно възнаграждение по договор за наем № 213/01.10.16г. за
стопанската 2017/18г. за ползването на ниви № 003018 и № 012005 по плана
за земеразделяне на землището на гр. Главиница, както и законна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на ИМ до
окончателното изплащане на задължението.
Не се спори по делото, че на 01.10.2016 г. е подписан Договор за
наем № 213 между кооперацията и К. К. Я. по отношение на притежаваните
от него земеделски имоти, изброени по – горе, както и че при заплащане на
дължимата наемна цена за стопанската 2017/2018г. му е удържана сума,
равняваща се на 25% от едногодишния наем на база взето решение на УС на
кооперацията от 5.09.18г.
Видно от представеното по делото решение на УС на кооперацията
от 05.09.2018 г., със същото са наложени санкции на кооператорите,
„изтеглили” земеделската си земя от кооперацията, като рентното им плащане
следвало да бъде намалено с 25% . В тази връзка на 14.11.2018 г.
кооперацията е изпратила до ищеца уведомително писмо, в което е посочено,
че поради едностранното прекратяване на договора за наем от негова страна и
предоставянето на земеделската земя за обработване на други „арендатори”
ще му бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка за 2018 г.
Взетото в този смисъл решение на УС от 05.09.2018 г. е одобрено от ОС на
кооперацията на 23.03.2019 г.
Безспорно е, че ищецът е бил член-кооператор в Кооперация „ЗКПУ
Триумф“, а и това е видно от извлечението от книгата на член-кооператорите
към 31.03.2018 г., като съгласно чл.12, ал.5, т.2 от Устава на кооперацията,
той е длъжен да внесе при постъпване собствената си обработваема
земеделска земя . Според същия този текст ясно е отграничено внасянето на
земята от внасянето на дяловата вноска в размер на 500 лева, т.е. това са
различни по своя характер задължения, което означава, че задължението по
чл. 12, ал. 5, т. 2 е за сключване на облигационен договор, а не за внасянето на
земите в капитала на кооперацията като дялова вноска. В унисон с това
заключение е и ал. 4 на същия член от устава, съгласно която се допуска
2
член-кооператорът да предостави земеделската си земя за ползване с договор,
който съдът приема, че може са бъде за наем или аренда, имайки предвид
използвания израз „предоставя“ и свързаното с него право на рента. Че
предоставената от член – кооператора земя за обработка не е дялова вноска,
говори и чл. 14, ал. 3, т. 3, според който членството в кооперацията се
прекратява „при изваждане на част от внесената си земеделска земя и
предоставянето и на други лица за обработка“, което действие не може да
̀
бъде извършено, ако земята е част от дяловия капитал на кооперацията. По
аргумент от чл. 30, т. 2 от Закона за кооперациите (ЗК) и въз основа на чл.
29, ал. 2 от ЗК , съгласно който имуществото на кооперацията се управлява от
кооператорите чрез нейните органи, следва че докато съществува
членственото правоотношение собственикът на земята, внесена като дялова
вноска, не може да я управлява самостоятелно, защото тя става част от
имуществото на кооперацията. За да е възможно член-кооператорът да
„извади“ част или всички свои земи, както това се допуска в Устава на
„ЗКПУ Триумф“, означава че те са предоставени по договор за наем или
аренда – в съответствие с чл. 31, ал. 4, т. 1 от ЗК, а не са част от дяловия
капитал на кооперацията.
По аргумент от чл.14, ал.3 от устава, санкцията, която е предвидена
за член-кооператор, който не внася, т.е. не сключва договор с кооперацията
за възмездно ползване на собствените си земеделски земи, или ги „изважда“
от нея, т.е. прекратява договора за наем/аренда, е изключването му от
кооперацията. Имуществената санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава, на която се
позовават Управителният съвет и Общото събрание на кооперацията, е
обвързана с нанасянето на вреда на интересите на търговеца. В устава са
изброени и примерно форми на противоправност, водещи до вреда за
Кооперацията: неспазване на устава, неизпълнение на задължение, повреда на
имущество, некачествено извършена работа, несвоевременно заплатена
услуга. Очевидно е, че действията на собственик на земя, пък бил той и член-
кооператор, с които същият прекратява облигационния договор за наем, не
представляват противоправно поведение, насочено срещу интересите на
кооперацията. Ако изобщо може да се говори за някакъв вид
противоправност в поведението на въззиваемия, по аналогия например с чл.
31 от Закона за арендата в земеделието, тя следва да се дири в института на
договорното неизпълнение, да се претендира договорна отговорност,
евентуално неустойка, ако е уговорена такава и т.н., но не и да се ангажират
основания, свързани с кооперативно-членствените правоотношения.
Предвид гореизложеното, безспорно е установено, че не е
извършено противоправно дияние от страна на въззиваемия, поради което не
се и налага да се изследва въпросът за характера и размера на вредата, има ли
такава, налице ли е причинна връзка и вина. След като неоснователно УС и
ОС на ответната кооперация са се позовали на чл. 13, ал. 4 от Устава си,
неоснователно се явява претендираното и вземане в размер на 1 257,48 лв.,
̀
25% от дължимия едногодишен наем за използването на земеделската земя на
Янков за стопанската 2017/2018 г. Респективно възражението за съдебно
3
прихващане с това вземане също е неоснователно.
Налице е наемно правоотношение между кооперацията и ищеца,
като жалбоподателят е ползвал на възмездно основание процесните земи на
Янков. В чл. 6 от договора за наем е предвидено, че наемното възнаграждение
следва да е съобразено с добивите на реколтата и пазарните цени за
съответната стопанска година. Правилно, ТРС, тълкувайки договора на осн.
чл. 20 от ЗЗД и по аналогия от чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗАЗ, е приел, че е
договорено наемно възнаграждение, равняващо се на пазарния наем и тъй
като последният като величина е определяем, договорът не е с липсващ
предмет. И двете страни в конкретният случай твърдят, че договореното
възнаграждение за 2017/2018 г. е 80 лв./дка (при изчислен пазарен наем от
СИЕ в размер от 82 лв./дка). Ищецът е отдал по наем земеделски земи с площ
63,725 дка, както е посочено в заключението на вещото лице и размерът на
договорения наем за стопанската 2017/2018 г. възлиза на 5 098 лв. /63,725 х 80
= 5 098 лв./. Не се спори, че от тях ответникът е заплатил 3 772 лв., поради
което е останал незаплатен остатък от 1 326 лв.
Съгласно чл. 7 от договора наемното възнаграждение за съответната
стопанска година се дължи до 31.12. на съответната година. След като в
стопанската 2017/2018 г. има една дата 31.12., а именно - 31.12.2017 г.,
правилно ТРС е приел, че дължимостта на вземането е настъпила и е
присъдил в полза на ищеца претендирания от него размер.
Предвид изложеното до тук, въззивният съд счита, че решението на
ТРС е правилно и следва да се потвърди в обжалваните части. Предвид
изхода на процеса, на въззивника не следва да се присъждат разноски, а
въззиваемата страна не е направила такива пред СОС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 13.04.2020г. по гр.д. №
63/2020г. по описа на ТРС, в частта, с която е осъдена Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ гр. Главиница, с
ЕИК ......, да заплати на К. К. Я. от гр. Главиница, с ЕГН ..........., непогасена
част от наемно възнаграждение (главница) по договор за наем №
213/01.10.16г. за стопанската 2017/18г., възлизащо на 1 257,48 лв., законна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба (04.02.2019 г.) до
окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на
500 лв., както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане,
направено от Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги
„Триумф“ гр. Главиница.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5