РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер 4344                           14.11.2019   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  6934                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на А.А. чрез В.М., като негова майка и законен представител против В.А.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Със съдебна спогодба от 29.01.18г. бащата бил осъден да заплаща издръжка от 170лв. Майката и детето се били установили в друго жилище, като за покупката му бил теглен кредит. Момчето посещавало детска градина като за организирани от градината събития имало разходи. Месечно за детето се закупувала храна, заплащали се битови сметки. Увеличена била минималната издръжка. Майката била подпомагана от родителите си. Поради това се прави искане да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка от 250лв. за ищеца.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. В същия се твърди, че бащата се грижел за още едно дете, заплащал кредити, майка му имала влошено здраве. Получаваните доходи не му позволявали да заплаща по висок размер на издръжката. Отделял време на детето, купувал му дрехи, правел разходи за забавления и спорт. Не бил изминал дълъг период от определянето на първоначалния размер, както и нямало нови обстоятелства. Нуждите на детето не се били променили. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

А.А. е син на В.М. и В.А.. Със съдебен акт от 29.01.18г. е одобрена спогодба между страните относно издръжка за момчето, дължима от бащата в размер на 170 лв.

Изминалото време оттогава до настоящия момент е година и десет месеца.

От показанията на свидетеля С., баба на ищеца, се установява, че майката и детето живеят в апартамент, закупен от майката. Преди това живеели при родителите на майката в едно домакинство. Родителите на М. я подпомагали в посрещането на разходите, когато не й достигали средства, както и при обзавеждането на новото жилище. Момчето посещавало футбол в градината. Доходът на майката бил около 600лв. Свидетелката не била виждала детето да има неща, закупени от ответника.

От разказа на свидетелката С., партньорка на ответника, се установява, че два уикенда месечно детето е с баща си. Бащата пазарува и за двете си деца. Купил е на А. спортен екип. Закупените дрехи се съхранявали в дома на бащата. Ответникът имал кредит в размер на 130лв., изтеглен отдавна. Майката на ответника не била добре. Той я посещавал и й помагал. Заплащал битовите сметки.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки съгласно чл.172 от ГПК.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Бащата през януари 2018г. е получавал 750 лв. облагаем доход, през юни 2019г. същият е 1000лв. При майката нарастването е от 700лв. на 770лв. Разходите и на двамата родители са се увеличили. Майката е установила самостоятелно домакинство. Закупила е жилище. Не живее вече с родителите си. Бащата има още един син, чийто нужди посреща. И двамата родители не разполагат с излишни средства. Но тяхна отговорност е да поемат издръжката на сина им А.. Момчето е на шест годишна възраст. Основно грижи за него полага майката. Бащата е родителят с по-висок доход. Следва да поеме по-голям дял в издръжката на детето. Като взе предвид средствата необходими за А. месечно за храна, облекло, отопление, такси за градината, извънкласни мероприятия, здравеопазване, съдът приема, че месечно за детето са нужни около 450 лв. От тях бащата следва да поеме 250 лв. Увеличението в размера на издръжката е от 80лв. месечно. Сума, която според съда, бащата може да си позволи с оглед на упражняваната професия.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на сина му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за адвокатско възнаграждение следва да се възложат върху ответника с оглед уважаване на иска. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 115.20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 11619/17г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от В.Д.А. ЕГН ********** с адрес: *** на А. В.А. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.И.М. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 170 лв. на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В.Д.А. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 115,20 лева /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ОСЪЖДА В.Д.А. ЕГН ********** да заплати на А. В.А. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.И.М. ЕГН ********** сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/, представляващи разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

Вярно с оригинала!

ДГ