№ 987
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501257 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.
В. Й. от гр.Варна, срещу решение №734/18.03.2022г., постановено по гр.д.
№9316/2021г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от ищеца М. В. Й., с
адрес: ***** срещу ответника АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Триадица“,
бул. „България“ №81В, иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите,
предмет на изп.д. №20117180602458 на ЧСИ С.К.Д., рег.№850, с район на
действие района на Окръжен съд Варна, за които е издаден изпълнителен
лист от 01.11.2010г. по ч.гр.д.№13546/2010г. на ВРС, както следва: сумата от
887,60 лева-главница, представляваща дължима сума по Договор за
потребителски кредит от 16.12.2007г., сключен между М. В. Й., като
кредитополучател, от една страна, и „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД
ЕИК:*********, с предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, от
друга страна, като кредитор, ведно със законната лихва считано от дата
03.09.2010г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението; сумата
от 303,25 лева.-договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г.;
сумата от 24,73 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сумата от 125,00 лева, представляващи сторени
от кредитора разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по гр.д. №13546/2010г., по описа на Варненски районен съд, 31-ти състав, от
1
които 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на решението. Въззивникът излага, че първоинстанционният
съд неправилно е достигнал до извода, че изпълнителното производство е
било прекратено по силата на закона на 14.12.2015г., както и неправилно е
приел, че извършените след този момент изпълнителни действия са
законосъобразни и не биха могли да доведат до прекъсване на давността.
Твърди, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника,
както и че същият не бил уведомен за извършена цесия. Счита, че
изискването на справки от НАП и предоставянето на удостоверения от НАП
не съставляват действия, прекъсващи давността, поради което и
принуд.изпълнение било прекратено по силата на закона на 23.11.13г.,
евентуално на 02.02.14г. Счита, че извършените действия по принудително
изпълнение след настъпилата перемпция са незаконосъобразни и не следва да
бъдат съобразявани. Излага, че от датата на последното изпълнително
действие -23.11.11г., евентуално 02.02.12г., са изминали повече от 5 години,
през които кредиторът е бездействал, поради което и вземането било погасено
по давност. Оспорва длъжникът да е уведомен за прехвърлянето на вземането.
Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.
Въззиваемата страна АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, не е депозирала в срок отговор.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. В. Й. от
гр.Варна, срещу АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата от 887,60лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит от
16.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
03.09.2010г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 303,25
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до
02.08.2010г.; сумата от 24,73 лева, представляваща неустойка за забава за
периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сумата от 125,00 лева,
представляващи сторени разноски в заповедно производство, за които
вземания е издаден изпълн.лист от 01.11.10г. в полза на кредитора ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ ЕАД по ч.гр.д.№13546/10г. на ВРС, поради погасяването им по
давност.
В исковата молба поддържа, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№13546/2010г. по описа на ВРС в
полза на кредитора ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, ЕИК ********* /понастоящем
ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД/, е издаден изпълн.лист от 01.11.10г., въз основа на
който по молба от 23.11.11г. на посочения кредитор е образувано изп.дело
2
№2458/2011г. по описа на ЧСИ С.Д.. Излага, че в молбата е направено искане
за извършване на опис на вещи на ответника, като на 04.01.12г. е изпратено
искане до НАП за събиране на информация. Сочи, че на 29.07.15г. ответното
дружество АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало да бъде конституирано
като взискател, легитимирайки се като кредитор въз основа на сключен с
първоначалния взискател ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД договор за цесия от
23.02.2015г. като с молба от 19.08.15т. същото е направило искане за налагане
на запор върху трудово възнаграждение, а с молба от 30.05.19г. е поискало
налагане на запор върху банкови сметки. При тези основни фактически
положения ищецът счита, че поради настъпила още на 23.11.2013г.,
евентуално на 02.02.14г., перемпция изпълнителното производство следва да
се счита прекратено по силата на закона и всички извършени след тази дата
изпълнителни действия са незаконосъобразни и не водят до прекъсване на
давността. С оглед на това и предвид изтичането на петгодишния давностен
срок и бездействието на кредитора счита, че задължението на длъжника е
погасено по давност, поради което не подлежи на принудително събиране.
Ответникът АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, е
депозирал отговор, в оспорва иска като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13546/10г. на ВРС е издаден изпълнителен
лист в полза на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД /понастоящем ТРАНЗАКТ ЮРЪП
ЕАД/ срещу М. В. Й., за заплащане на сумата от 887,60лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит от 16.12.2007г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 03.09.2010г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 303,25 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г.;
сумата от 24,73 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сумата от 125,00 лева, представляваща сторени
разноски в заповедно производство.
3
Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист
кредиторът ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД е поискал с молба от 23.11.11г.
образуване на изп.дело срещу горепосочения длъжник, като е образувано
изп.д.№20117180402458 на ЧСИ С.Д.. В молбата е отправено искане за
извършване на опис на движими вещи на длъжника и запор на трудово
възнаграждение. С молбата на този кредитор за образуване на
изпълнителното дело давността за вземанията, основани на договор за
потребителски кредит е била прекъсната (чл.116, б.”в” от ЗЗД).
Безспорно се установява, че с молба от 29.07.15г. отв.АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото
в качеството му на цесионер по договор за цесия от 23.02.15г., сключен между
него и ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕАД, представен по делото. С молба от 19.08.15г.
новият взискател е поискал налагането на запор върху възнаграждението на
ищеца, като няма данни запора да е наложен. Впоследствие с молба от
30.05.19г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху банкови
сметки, като съгласно постъпилия отговор същият е наложен на 10.06.19г.
Тъй като от образуването на изпълнителното дело - 23.11.2011г.
до конституирането на цесионера като нов взискател по молба от 29.07.15г. са
изтекли две години, то е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство по право в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, настъпило на 24.11.2013 година. В случая е без правно значение дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като това има декларативно, а не конститутивно действие и
не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок
за вземането. Дори като начало на този срок да се счита връчването на
поканата за доброволно изпълнение на длъжника, то отново с оглед
удостоверената дата на връчване - 01.07.2012г., следва да се приеме, че до
датата на предприето впоследствие изпълнително действие - 29.07.15г.,
двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е бил изтекъл. С оглед на
перемирането на изп.производство предприетите след изтеклия срок
изпълн.действия / молба за конституиране на цесионера като нов взискател,
молби от 19.08.15г. и от 30.05.19г. за налагане на запор / нямат валидно
правно значение на прекъсващи давността.
Съгласно разрешенията, дадени с ППВС №3/80г., които следва да
намерят приложение, образуването на изпълн.производство прекъсва
давността, като по време на изп.производство давност не тече, като началото
на новата погасителна давност се свързва с момента на прекратяване на
изпълнителното производство. Следователно в разглеждания случай новата
погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на
прекратяване на изпълн.дело, а именно 24.11.2013г.
По делото ищецът признава факта на влизане в сила на заповедта
за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни
последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично
4
на силата на пресъдено нещо материално- и процесуалноправно действие и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и
приложение намира разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Видно от изложеното 5-годишната давност за
процесните вземания, е започнала да тече на 24.11.2013г. и е изтекла на
24.11.18г., като с изтичането на давността същите са погасени по давност.
Предвид това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва
да бъдат възложени сторените от въззивника в първоинстанционното и
въззивно производство разноски, възлизащи в общ размер на 880лв, от които
480лв за настоящата инстанция и 400лв - разноски пред ВРС.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК в тежест на въззиваемата страна следва да
се възложи дължимата държ.такса за производството пред първата инстанция,
възлизаща на 53,62лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №734/18.03.22г., постановено по гр.д.
№9316/21г. на Варненски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. В. Й.,
ЕГН **********, с адрес ****, и АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.България №81В, ап.3, че М. В. Й. не дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД сумата от 887,60лева, представляваща дължима главница по Договор
за потребителски кредит от 16.12.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 03.09.2010г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 303,25 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г.; сумата от 24,73 лева, представляваща
неустойка за забава за периода от 01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сумата от
125,00 лева, представляваща сторени разноски в заповедно производство, за
които вземания е издаден изпълн.лист от 01.11.10г. в полза на кредитора ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД по ч.гр.д.№13546/10г. на ВРС, поради погасяването им
по давност, на осн. чл.439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.България
№81В, ап.3, да заплати на М. В. Й., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от
880лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78, ал.1
5
ГПК.
ОСЪЖДА АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.България
№81В, ап.3, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд СУМАТА
от 53,62лв, представляваща дължимата държавна такса на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6