№ 122
гр. Момчилград, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100047 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. М. С., ЕГН: **********, чрез адв. М.
М. от АК- Пловдив против: "*******" ЕООД, ЕИК: *******, гр. *****, ж.к.
******, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., с
която са предявени обективно и субективно съединени иска, а именно
установителен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 797,68 лева, и
осъдителния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 100 лева.
Заявява се, че между ищцата и „*******“страните е бил сключен
договор за паричен заем № 4030214/15.01.2021г. Посочва се сумата, която е
била получена по силата на този договор- 1750 лева, а следвало да се върне
сумата по кредита в размер на 1919,32 лева, при срок на кредита от 13
вноски. Ищецът твърди, че е бил сключен и Договор за предоставяне на
поръчителство №4030214 с ответника "*******" ЕООД, по силата на който
договор е следвало да заплати сумата от 797,68 лева, платими разсрочено на
вноски, всяка от която в размер на 61,36 лева. Заявява се, че по сключения
договор за предоставяне на поръчителство №4030214 е била заплатена сумата
от 100 лева. Развиват се подробни доводи, че сключения договора за
1
предоставяне на поръчителство №4030214 е бил нищожен, т.к. накърнявал
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Освен накърняването на
добрите нрави той е бил нищожен и като противоречащ и неравноправен по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Бил е неравноправен и не отговарял на
изискванията за добросъвестност и справедливост. Освен това е имало и
нелоялни търговски практики. Ето защо счита, че с оглед нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство не е следвало да се заплаща
претендираната сума за възнаграждение за поръчител, която е искова сума в
размер на 797,68 лева, а след това не се е дължала и сумата от 100 лв .
Предвид на това моли съда да приеме, че Договор за предоставяне на
поръчителство № 4030214 сключен между ищцата и „*******“ ЕООД, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП,
чиято невалидност да бъде прогласена.
На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли да осъди „*******“ ЕООД,
да заплати на ищцата сумата в общ размер на 100 лева, недължимо платена
по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответната страна
да заплати направените в настоящото производство разноски.
Ищцовата страна е представила доказателства, които съдът е допуснал
и приел с определение №60 от 22.02.2023г.,а именно: Пълномощно; Договор
за паричен заем №4030214 от 15.01.2021г.; Договор за предоставяне на
поръчителство № 4030214; погасителен план към договор за заем № 4030214.
Направено е доказателствено искане по което съдът се е произнесъл с
определението си в з.з.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор,
чрез ст. юрк. Милена К.. Заявява се, че предявените в исковата молба искове
са недопустими, поради липса на правен интерес. Освен това се счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Развиват се
подробни съображения за това, защо считат исковата молба за неоснователна
и недопустима. Иска се отхвърлянето на исковата молба.Претендират се
разноски. Също така при условията на чл.213 от ГПК искат служебно да
бъдат присъединени настоящото дело с дело №46/2023г., защото между
2
страните е имало и други такива дела и затова искат обединяване. Прави се
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е признато за безспорно, че между М. М. С. и "********" АД
е сключен договор за паричен заем № 4030214/15.01.2021г. за сумата от
1750 лева, а следвало да се върне сумата по кредита в размер на 1919,32
лева, при срок на кредита от 13 вноски. Установи се, между М. М. С. и
ответника "*******" ЕООД, е бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство №4030214, по силата на който договор е следвало да заплати
сумата от 797,68 лева.
Съгласно чл.2.6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент по
заема е в размер на 35 %, като съгласно чл.2.8. от договора, ГПР е 41,20%.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изискавания: да представи служебна бележка
от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с и "************"; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е
със статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по
чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3./одобрен от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Представен е погасителен
план към договора за заем.
Видно от представения Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4030214 с ответника "*******" ЕООД, потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
""************, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за
задълженията му договора за заем, както и за всички последици от
3
неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителя
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на сумата от 797,68 лева,
платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 61,36 лева,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
паричен заем, сключен с ""************»- чл.3.1. от Договора.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД и
чл.55 от ЗЗД. Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на
ищеца е да установи наведените твърдения относно наличие на нищожност,
поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК на Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214,
респективно на клаузите съдържащи се в чл.2 и чл.4 от договора за паричен
заем, както и наличие на предпоставките за прогласяване на нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство- цитиран по-горе.
Следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на
процесните договори. Не се оспорва и обстоятелството, че във връзка с
договора за заем на същата дата под същия номер е сключен договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „*******“ ЕООД, с посочените
по-горе условия. Представен е общ погасителен план, в който са посочени
размерите на вноските по договора за заем и по договора за предоставяне на
поръчителство, които имат едни и същи дати на изискуемост.
Съобразно това съдът, при обсъждането на искането за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство следва да обсъди въпросите,
свързани с действителността на договора за заем: в тази насока следва да се
посочи, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид уговореното
възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Цитираната разпоредбата сочи, че договорът трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
4
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускането на заема. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК всички лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в
ГПР.
В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне
на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника „*******“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от
тази алтернативна възможност и е сключел договор за предоставяне на
поръчителство с ответника- «*******» ЕООД. Договорите са сключени чрез
едно и също лице, на една и съща дата, заведени са под един номер,
предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на
„*******“ АД. Освен това заемодателят „*******“ АД и поръчителят
„*******“ ЕООД имат качеството на свързани лица, и това обстоятелство не
се оспорва от ответното дружество, предвид твърденията в исковата молбаа,
че едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД е „*******“ АД.
При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне
на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение,
предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и
срока на заема- около 13 месеца. Ето защо посоченият в договора за заем
годишен процент на разходите от 41,20 % не отговаря на действителния
такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 «г» ал.4 от
ЗЗП във вр. с чл.68 «д» ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл са - Решение № 260123 от 25.09.2020г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. №
1214/2020г.; Решение № 682 от 7.07.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
880/2020г.; Решение № 1375 от 22.11.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019г.; Решение № 220 от 18.02.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
2957/2019г.; Решение № 1411 от 29.11.2019г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
1207/2019г.; Решение № 1510 от 13.12.2019г. на ОС- Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019г. и Решение № 33 от 8.01.2020г. на ОС- Пловдив по в.гр.д. №
5
2344/2019г.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на
основание чл.22 от ЗПК вр. във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Относно недействителността на договора предоставяне на
поръчителство: Съгласно чл.1 потребителят възлага, а поръчителят се
задължава да сключи с „*******“ АД Договор за поръчителство, по силата на
който да отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора
за заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен,
като единствено основание за сключването му е договорът за заем и
предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването
на договор за предоставяне на поръчителство. Възраженията на ответника във
връзка с договорната свобода, липсата на посочени конкретни обосновки за
нищожността не могат да бъдат споделени, като съображенията за
нищожност на договора за заем са относими и за договора за поръчителство.
От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на
обезпечение чрез поръчителство, поради и което следва да се приеме, че
Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214 сключен между
ищцата и „*******“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК,
както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, и прогласяване невалидност на този договор.
Сиреч, по делото се установи, че процесният Договор накърнява добрите
нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Освен накърняването на добрите
нрави той е нищожен и като противоречащ и неравноправен по смисъла на
чл.143 от ЗЗП- същият е неравноправен и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост. Освен това в договора има и нелоялни
търговски практики. Предвид и това следва да се приеме, че договорът за
поръчителство е нищожен, и по него не се дължи заплащане на
възнаграждение за поръчител.
В същото време от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, че
е направено плащане на сумата от 100 лева, поради и което искът с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на „*******“ ЕООД, да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 100 лева, като недължимо платена
по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214,
6
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Принципно, при уважаване на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде
уважен и искът по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ако се установи плащане по
ДОГОВОРА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО, като в настоящото производство
ищцовата страна не доказа извършено плащане на сумата от 100 лева,
недължима по недействителен Договора. Сиреч, искът по чл.55 ал.1 т.1 от
ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради и което следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат и двете страни. По делото ищцата доказа разноски в размер на 100
лева, платена държавна такса, които ще й се присъдят отчасти, т.к. е уважен
само единият иск- този по чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради и което на ищцата следва
да се заплатят разноски в размер на 50 лева- представляващи държавна такса
по така предявеният иск.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвоката се определя
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните
размени, като при интерес до 1000 лева /какъвто е настоящият случай/ този
размер е 400 лева.
Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 400 лева /с оглед на интереса,
заявен с исковата молба и предмет на настоящото производство/. Не са
налице условията за присъждане на ДДС към тази сума, т.к. в ЗАдв., респ. и
самата Наредба по чл.38 ал.2 от ЗАдв. не предвижда това.
В същото време един от двата предявени иска, а именно този по чл.55
ал.1 от ЗЗД е отхвърлен, то разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва
да бъдат присъдени и на ответното дружество, и същите са в размер на 360
лева, съгласно претенцията на ищцовото дружество.
7
Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК,
т.к. предвиденото възнаграждение е в рамките на минимално определените по
Наредба по чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Със събраните по делото доказателства не се установи ищцата да е
заплатила претендираната сума, което води до извода, че нейният иск по
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. М.
С., ЕГН: **********, чрез адв. М. М. от АК- Пловдив против: "*******"
ЕООД, ЕИК: *******, гр. *****, ж.к. ******, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., че сключеният между тях Договор за
предоставяне на поръчителство № 4030214 сключен между ищцата и
„*******“ ЕООД, е недействителен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. С. с ЕГН- **********, с правно
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на "*******" ЕООД, ЕИК:
*******, гр. *****, ж.к. ******, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46, с управител П.Б.Д., ДА й ЗАПЛАТИ сумата от 100 лева, по
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4030214,
като неоснователно.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на М. М. С.,
ЕГН: **********, сумата от 50 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 400 лева-
адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ на М. М. С. с
ЕГН- **********.
ОСЪЖДА М. М. С. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „*******“
ЕООД, ЕИК *******, сумата от 360 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8