гр.София, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, III въззивен състав, в публично заседание на четвърти май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Радка
Георгиева и прокурора Дочо Дочев, разгледа докладваното от съдия Тодорова
в.н.о.х.д № 1048 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда, постановената на 20.10.2014 г. по н.о.х.д. №
17945/2013 г. на СРС, НО, 14 състав, подсъдимият Т.И.С. е признат за невинен и
на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198,
ал.1 НК.
Недоволна от присъдата е останала Софийска
районна прокуратура, която я е протестирала в законоустановения срок. В
протеста се твърди, че присъдата е неправилна, като се поддържа, че са събрани
ясни и категорични доказателства за съпричастността на подсъдимия към
инкриминираното деяние. Предлага се присъдата да бъде отменена и да бъде постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение и да му бъде наложено наказание.
В съдебно
заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска градска прокуратура не поддържа
депозирания протест от СРП, като го приема за необоснован, защото в случая
приема липса на субективна съставомерност на поведението на подсъдимия. Предлага
присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът
на подсъдимия се солидаризира с аргументите на прокурора и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна. Допълнително
обръща внимание на изминалото време от постановяването на първоинстанционната
присъда.
Подсъдимият
Т.И.С. в последната си дума изразява
съжаление за случилото се.
Въззивният съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
хода на което е изяснил всички правно значимите обстоятелства, свързани с
отношенията на подсъдимия С. и на св. Г. и сина му св. Л.К., както и със
събитието, предмет на обвинението – чрез обясненията на подсъдимия, показанията
на св. Л.К., чрез заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване,
разписка за връщане на пари, справка за съдимост.
Обосновано районният съд е изяснил, че на 10.08.2013
г. сутринта св. Р.Г., преди да излезе за
работа, дал на синовете си Л., Л. и Р.сумата от 20 лв. и различни вещи, които
те трябвало да продадат същия ден на битпазара в кв. „Малашевци“. До 13:00
ч. синовете на св. Г. продали вещите за общата сума от 8 лв. Същевременно до
мястото, на което стояли на пазара, се настанил и подс. С., който също продавал
употребявани вещи. Около 13:00 ч.
подсъдимият установил, че му липсва сумата от 20 лв., получена от реализираните
до тогава продажби. Забелязал, че в непосредствена близост до него се намирал
св. Л.К., тринадесет годишен, който държал в ръката си парите, които сутринта
св. Г. му дал. Подсъдимият решил, че св. Л.К. му е взел парите, обърнал се към
него и настоял да му ги върне. Св. Л.К. категорично отказал, като заявил, че
това са парите, дадени му от баща му. Подсъдимият го обвинил, че лъже и че ги е
откраднал от него. Тогава св. Л. К. побягнал. Подс. С. го последвал, догонил
го, взел 20-те лв. от ръката му и си тръгнал. Вечерта на същия ден св. Л.К. се
прибрал вкъщи и разказал на баща си какво се е сълучило с парите, които му бил
дал сутринта.
На първо място въззивният съд съобрази, че в
съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства за правилното изясняване
на делото.
На следващо място въззивният съд установи, че доказателствата са
анализирани добросъвестно и точно. Доколкото и обясненията на подсъдимия, и
свидетелските показания са еднопосочни, по аргумент за противното от чл. чл. 305, ал.3,
изр. 2 НПК не се налага детайлното им обсъждане поотделно. Безпротиворечиво се
изяснява от показанията на непълнолетния свидетел и от обясненията на
подсъдимия, че в основата на техния конфликт е недоразумение, което те
впоследствие са преодоляли без намесата на правоохранителните и
правораздавателните органи.
При това положение, щом
събраните по делото доказателствени материали са анализирани съобразно точния
им смисъл и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Оттук нататък районният съд е дал верен
правен отговор на всички въпроси по чл. 301 НПК, като е приел, че подс. С. не е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.
Първостепенният
съд е изложил изчерпателни и ясни съображения за липсата на съставомерност на
деянието, като е обосновал липсата на субективен елемент. Правилно е съобразено,
че подсъдимият е бил убеден, че парите,
чиято липса установил, са в ръцете на св. К., който, когато чул настояването да
ги върне, побягнал. Това допълнително задълбочило грешката, в която бил
изпаднал подсъдимият. Съгласно чл. 14, ал. 1 НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление. За да бъде осъществен съставът на
престъпление по чл. 198 НК – грабеж – е необходимо на първо място деецът да
съзнава, че вещта, която отнема, е чужда. В конкретния случай очевидно
събраните доказателства изясняват, че подсъдимият е взел парите от ръката на
св. К., защото е бил убеден, че те са негови. В този смисъл наличието на грешка
изключва прекия умисъл, който е съставомерната форма на вина при грабежа,
поради което инкриминираното поведение на подсъдимия е несъставомерно.
Доколкото
грабежът е съставно престъпление, включващо посегателство срещу личността и
посегателство срещу собствеността, в случай че беше причинена и инкриминирана в
обвинението телесна повреда, която обаче не е във функционална връзка с деянието
по отнемане на парите, не би имало пречка подсъдимият да бъде признат за
виновен само за упражнената сила и нейните престъпни последици. По делото обаче
не се установява физическото съприкосновение между подсъдимия и св. К. да е
причинило на последния телесни увреждания. Поради това и законосъобразно
първостепенният съд е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал на
основание чл. 304 НПК по повдигнатото му обвинение в цялост.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 313 НПК служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което прие, че присъдата следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 334,
т. 6 НПК и 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, IIІ въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 20.10.2014 г. на Софийския районен съд, НК, 14 състав по
н.о.х.д. № 17945 по
описа за 2013 година на съшия съд.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.