О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ 28.09.2020 год.,
гр.Провадия
Провадийският районен съд, на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа
гражданско дело №404 по описа на съда за 2020 година, установи:
Производството
образуването по искова молба от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В
срещу И.Я.И.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по
чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл.
140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът
на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Ищецът
твърди, че на 17.01.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30034369720
като кредитор с ответника като длъжник. Договорът бил сключен при следните
параметри: Сума на кредита: 1000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на
вноската: 59.96 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 45.37 %; Годишен
лихвен процент: 38.30%; Лихвен процент на ден: 0.11 %; възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги – 1237.68 лева, Дължима сума по кредита общо 2676.77 лв..
Съгласно Декларации т.Г към Договора за
потребителски кредит (ДПК) на ответника е предоставен на хартиен носител,
безвъзмездно стандартен европейски формуляр, разяснени му са условията по
пакета за допълнителни услуги.
Твърди се, че договорът е сключен електронно
с натискане от ответника чрез команда „подпиши“.
Твърди се, че ищецът изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора, като превел паричната сума от 1000 лева на
ответника чрез Изи Пей.
Твърди се, че сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не е задължително и че ответникът напълно
доброволно го е подписал.
Твърди се, длъжникът не изпълнил нито едно от поетите с
договора задължения и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, настъпва автоматично
прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да
е необходимо кредитора да изпраща на длъжника уведомление. На 31.07.2019г.
договорът е обявен за предсрочно изискуем. Като на ответника е изпратено Уведомително
писмо, с което го информира за прекратяването на ДПК и че задължението му става
предсрочно изискуемо.
Поради неизпълнението на договорното
задължение ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.дело №229/2020г.
на ПРС и издадена Заповед по чл.410 ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение
е подадено възражение на основание чл. 414 ГПК. Иска се да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищецът сумите по издадената заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №229/2020г. на ПРС с изключение на лихва за забава в
размер на 34.90 лева и такса в размер на 30 лева..
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор
от ответника.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр.
ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че между него и ответникът е бил сключен
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил
задълженията си по него като е дал в заем на ответника сумата посочена в него,
при условията посочени в него, че е уведомил ответника за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника, че няма факти, които да са в негова доказателствена тежст.
Съдът
на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма факти, за
които страните не сочат доказателства.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да
се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Водим от
горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2020 год. от 10:40 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към
исковата молбата писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до приключване на първото
съдебното заседание да заяви дали желае произнасяне на неприсъствено решение в
случай, че са налице основанията затова.
НАПЪТСТВА страните към
сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг
способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни
за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА
на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ
ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….