Решение по дело №2497/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 936
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Женя Иванова
Дело: 20225530102497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Стара Загора, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20225530102497
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединен е искове с правно
основание чл. 220, ал.1 КТ и с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът С. С. Д. твърди в исковата си молба, че с трудов договор №
******** год., бил назначен като багерист в ответното дружество “ПСК
ПЪТСТРОЙ” ЕООД. На тази длъжност работил до 19.04.2021 год., когато със
Заповед № ****** год. работодателят, на основание чл.328,ал.1, т.5 от КТ,
прекратил трудовото му правоотношение с фирмата, считано от същата дата.
При уволнението му на посоченото основание, било нарушено
разпореждането в КТ, като не бил спазен срока на предизвестието по
трудовия договор и не му било изплатено полагащото му се за това
обезщетение в размер на една брутна заплата - 800 лева.
Освен това, не му било изплатено полагащото се на основание чл. 224
от КТ, парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021
год., в размер на 214 лева.
Многократно отправял лични покани да бъдат изплатени полагащите му
се парични средства. По този повод се обърнал и към Дирекция “Инспекция
по труда”, със седалище Стара Загора. В резултат от направената проверка,
длъжностните лица констатирали нарушението на закона и неизплащането на
1
горепосочените суми. В тази връзка и на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ
от инспекцията към работодателя на ищеца, било издадено предписание по
силата на което, фирма “ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД следвало да му изплати
парично обезщетение за неспазения срок на предизвестието при уволнение,
както и парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Срокът за изпълнение на тези плащания бил определен от Инспекцията до
31.03.2022 год. Въпреки всичко, това не било осъществено. Затова, с писмена
покана, отново поканил по надлежния ред фирма “ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД,
но и тя останала без последствия.
В тази връзка, за него се явявал правен интерес да предяви настоящата
искова молба.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, по силата на което,
ответникът“ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД, да бъде осъден да му изплати сумата
от 800 /осемстотин/ лева – обезщетение за неспазения срок на предизвестието
при уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение и сумата от
214 /двеста и четиринадесет/ лева - парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2021 г..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът “ПСК
ПЪТСТРОЙ” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът и процесуалния му представител молят да
бъдат уважени исковете съобразно установеното от вещото лице по СИЕ.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представения по делото трудов договор № ********г. ищецът
е бил назначен в ответното дружество на длъжност „багерист“, с основно
месечно възнаграждение в размер на 800 лева, с продължителност на
работния ден – 8 часа, с право на платен годишен отпуск 20 дена, с уговорено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение – 30 дена.
Видно от представената заповед № ****** год. работодателят, на
основание чл.328,ал.1, т.5 от КТ, е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца, считано от 19.04.2021г..
2
По делото е представено писмо от Д“ИТ“ – Стара Загора до ищеца, с
което го уведомява, че по повод подаден от него сигнал е извършена проверка
в “ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД и е констатирано, че на ищеца не са му били
изплатени обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и че са дадени предписания на
работодателя да извърши плащане в срок до 31.03.2022г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –
икономическа експертиза, съгласно заключението по която, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на събраните
писмени доказателства, обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ възлиза на 720 лева
(брутен размер), а обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за 2 дена за 2021г. – на
80 лева (брутен размер)
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Подвеждайки под
приложимата правна норма установените по делото факти, че между страните
е било уговорено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
от 30 дена и че същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,
считано от 19.11.2021г., следва че работодателят дължи заплащане на
работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, което е в размер на 720 лева (брутен размер) според
изчисленията на вещото лице по СИЕ. Работодателят (чиято е
доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е
представил доказателства, че е платил това обезщетение. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в
размер на 720 лева и отхвърлен над този размер до пълния претендиран
размер от 800 лева като неоснователен.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото, за който не е
3
погасено по давност. Съгласно чл. 42, ал.4 от от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение. Ищецът е работил при
ответника 1 месец, поради което му се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ
само за 2 работни дни, чийто размер съгласно заключението на СИЕ е 80 лева
(брутен размер). Работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил
това обезщетение. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ следва да бъде уважен в размер на 80 лева и отхвърлен над този
размер до пълния претендиран от 214 лева като неоснователен.
Законни лихви не са претендирани от ищеца, поради което такива не му
се присъждат.
Относно разноските:
Пълномощникът на ищеца е направил искане за определяне и
присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано
изявление, че оказаната адвокатска помощ е безплатна. Предвид това съдът
счита, че следва да определи в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.1 на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид това че са предявени два иска и да му бъде
присъдена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 473,37 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане в полза на
Държавата по сметка на РС - Стара Загора сумата в размер на 78,90 лева,
представляваща дължимите държавни такси за разглеждане на исковете
съгласно чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 134,12 лева – за
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете или
общо сумата от 213,02 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да заплати на С. С. Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес *********, **************, сумата в
размер на 720 лева (брутен размер) обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
и сумата в размер на 80 лева (брутен размер) – обезщетение по чл. 224,
ал.1 КТ за 2 дена неизползван платен годишен отпуск за 2021г. , като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 220, ал.1 КТ над присъдения размер от 720 лева до
пълния претендиран размер от 800 лева и иска по чл.224, ал.1 КТ над
присъдения размер от 80 лева до пълния претендиран размер от 214 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да заплати на адвокат
С. Л., АК - Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. Кольо Ганчев № 64 офис
16, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 473,37 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПСК ПЪТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, да заплати в полза на
Държавата по сметка на РС – Стара Загора, сумата в размер на 78,90
лева - за държавни такси и сумата в размер на 134,12 лева – за
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5