и за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 216 от 19.11.2004г., постановено по гр. д. N 24/2004г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Асен Димитров Дочев, Бисер Димитров Дочев и Митко Димитров Дочев – всички от с.Завоя, общ.Кирково против Йордан Борисов Личев от гр.Кърджали, Христо Борисов Личев и Александър Проданов Каракашев от гр.Варна иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. чл.97, ал.1 от ГПК за признаване по отношение на последните, че наследодателят на ищците е бил собственик на нива с площ 3,500 дка, находяща се в землището на с.Добромирци, общ.Килково, м.Каличина, като неоснователен и недоказан, и е възложил в тежест на ищците направените деловодни разноски в размер на 60лв. за възнаграждение на служебен защитник. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Асен Дочев, Бисер Дочев и Митко Дочев, които го обжалват чрез пълномощника си адв.Самуилов като незаконосъобразно. Излагат подробни съображения. Молят съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват. Представляват се от процесуалния си представител, който сочи нови гласни доказателства. Ответниците по жалбата Александър Каракашев, Йордан Личев и Христо Личев, редовно призовани не се явяват. Ответникът Христо Личев се представлява отадв.Карамитрев, назначен за служебен защитник. Чрез него моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Окръжният съд, при и по повод на направените във въззивната жалба оплаквания, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Тасим Ахмедов Махмудходжов /Димитър Атанасов Дочев/, починал на 10.03.1996год. Твърдят, че наследодателят им бил закупил земеделски земи с договор за покупко-продажба от 16.11.1954год., между които земи е и нива в местността "Каличина", в землището на с.Домище, общ.Кирково, с площ от 5 дка. Той бил подал заявление от 09.01.1992год. в ПК-Кирково, която с Решение № К75/08.05.1992год. била възстановила правото на собственост върху нива от 4 дка в местността "Каличина" при граници - шосе, Борис Пенев, път, Найден Кузманов, и отказала да възстанови правото на собственост за остатъка от 1 дка, тъй като представлявал път и подлежал на обезщетение. Твърдят също, че с Решение №75/01.03.2001г. ПК-Кирково ги била обезщетила с поименни компесационни бонове за 1,500 дка от нивата, върху които преминавал път за с.Кирково. От останалата част от 3,500 дка им били възстановени 1,731 дка, а за остатъка от 1,769 дка ПК-Кирково отказала да им издаде решение и скица с мотива, че невъзстановената земя била собственост на наследниците на Христо Матев Гьондев. В исковата си молба ищците твърдят, че наследодателят на ответниците не се легитимирал като собственик на възстановените му земеделски имоти в местността "Мезарлък" с площ от 1,240 дка и в местността "Ханище" с площ от 2,300 дка, находящи се в землището на с.Домище, и в които попадала невъзстановената част от нивата, собственост на наследодателя им с площ от 1,769 дка. Претенцията им е съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците, като наследници на Тасим Ахмедов Махмудходжов, са собственици на нива от 3,5 дка в местността "Каличина", в землището на с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: на наследодателя на ищците - Димитър Атанасов Дочев, видно от Решение № К75/08.05.1992г. на ПК - с.Кирково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Кирково - Център е възстановен имот - нива от 4,0 дка, VІ категория, находяща се в землището на с. Кирково - Център, в местността "Каличина", при граници /съседи/ - шосе, Борис Пенев, път, Найден Кузманов. Със същото решение поземлената комисия е отказала възстановяването на част от тази нива, с площ от 1 дка, тъй като площта е път и подлежала на обезщетение. Поземлената комисия се е произнесла въз основа на подадено от Димитър Дочев заявление №75/09.01.1992год. и представен от него Договор за покупко- продажба на недвижим покрит и непокрит имот от 16.11.1954год., със заверка на подписите, по силата на който Дочев е закупил недвижими имоти, между които под т.4 е записан "нива от пет декара, в местността "Каличина", при граници Държавно шосе, Борис Пешев, път и Найден Кузманов." Установява се, че наследодателят на ответниците по иска Христо Матев Гьондев е бил собственик на земеделски земи, съгласно Нотариален акт, том1, №17, регистър №130/936, дело №14/1936год. на Златоградски околийски съд. По подадено заявление вх.№ К400/21.02.1992г. от Каменка Христова Ангелова е издадено Решение №06/28.06.1999г. и е признато правото за възстановяване на собственост на наследниците на Христо Матев Гьондев в съществуващи /възстановими/ реални граници на имоти в землището на с.Домище, общ.Кирково, между които под номер 7, имот - нива, с площ от 1,242 дка, пета категория, местност "Мезарлък", спл.сн.№015091 по картата на землището, при съседи имот №015025 пасище, мера на км.с.Домище; №015110 - нива на км.с.Домище; №015105-нива на насл. на Кръстан Найденов Кузманов; №015092 - нива на насл. Христо Матев Гьондев; №015104 - нива на насл. на Борис Пешев Илиев и №015103 - населено място на км.с.Домище, и под номер 8, имот - нива от 2,300 дка, пета категория, в местността "Ханище", с пл.сн.№ 015092 по картата на землището, при граници/съседи №015091 - нива на насл. на Христо Матев Гьондев; №015105 - нива на насл. на Кръстан Найденов Кузманов; №014478 - населено място кметство с.Домище и №015104 - нива на насл. на Борис Пешев Илиев. Христо Матев Гьондев е починал на 04.07.1950год. и е оставил наследница дъщеря си - Каменка Христова Ангелова. Тя от своя страна е починала на 03.12.1995год. и нейни наследници са Йордан Борисов Личев, Христо Борисов Личев и Сияна Александрова Каракашева, като последната е заместила, съгл. чл.10 ЗН майка си - Цветанка Борисова Каракашева, починала на 24.07.1977год., т.е. преди своята наследодателка Каменка Христова Ангелова. Сияна Александрова Каракашева е починала на 17.05.2000год. и съгл. чл.6 ЗН, когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив - в случая неин наследник е третия ответник по делото - Александър Проданов Каракашев. От показанията на св.Емин Бекир се установява, че наследодателя на ищците е притежавал нива в местността "Келебек чер", която бил закупил преди образуване на ТКЗС и внесъл в същото. Посочва и граници на имота - в посока с.Кирково - Борис Пешев, от горната страна - Найден Кузманов, от ляво - шосе, от дясно селски път, който в момента не се използвал и бил залят с вода; уточнява, че именно този имот в момента ищците обработвали. Свидетеля твърди, че Христо Матев Гьондев също имал нива в тази местност - граничела от горната страна с хан, който не съществувал в момента, граничела и с Борис Пешев; от дясно имало канал, а от ляво - общинско място с тополи. Имотите на наследодателите на страните по делото не граничели един с друг. В показанията си в съдебно заседание св. Али Сюлейманов твърди, че Димитър Дочев бил закупил нива, намираща се на влизане в с.Кирково от дясната страна на пътя. От горната й страна бил Кузманов, от ляво - стар път и Пешев. Този имот в момента ищците обработвали. Имотът на Христо Матев Гьондев граничел с хан на Кискинов. Сега там се намирал пазар. Свидетелят твърди, че имотите на Димитър Дочев и Христо Гьондев нямали обща граница. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице и обясненията на същото в съдебно заседание, се установява, че с Решение №75/01.03.2001г. наследниците на Димитър Дочев са обезщетени за 1,500дка - част от нива в местността "Каличина", в землището на с.Домище. С Решение от 06.03.2003год. ПК-Кирково им е възстановила имот с пл.сн.№15145 в местността "Каличина", в землището на с.Кирково, с площ от 1,731дка, понастоящем отразен в КВС като продаден на трето лице от 02.01.2004год. Съгласно договор за покупко-продажба от 16.11.1954год. границите на имот в местността "Каличина", с площ 5 дка са - Държавно шосе, Борис Пенев, път и Найден Кузманов, като вещото лице не може да установи какви са били границите му при внасянето му в ТКЗС. По КВС на землището на с.Домище, границите на имот №15145, възстановен на наследниците на Димитър Дочев са - имот №15105 - Кръстан Найденов Кузманов, пътна територия, дере и имоти на ответниците - №015091 и №15092. По нот.акт от 1936год. границите на имот в м."Ханище", собственост на наследодателя на ответниците са - Кискин ефенди, от две страни Мехмед Ахмедов и дворно място. Относно имот в м."Мезарлък", вещото лице не може да посочи граници по нотариален акт. По КВС на землището на с.Домище границите на имот №15092 в м."Ханище" са - имот №15104 на Борис Пешев, имот №15091 на Хр.М.Гьондев, имот №15145 и имот с №14478 населено място, а на имот №15091, в м."Мезарлък" са - имот №15092 на Хр.М.Гьондев, имот №15104 на Борис Пешев, имот №15103 нас. място , имот №15145. Пред настоящата инстанция е допуснат до преразпит св. Емин Шериф Бекир, който твърди, че земята, за която знае се намира в с.Кирково, в землището на с.Домище. Земята била владяна от Тасим, който я работил преди ТКЗС. Тасим я бил купил от Костадин Георгиев от с.Добромирци. Под нивата имало постройка-ханище; имотът на Христо Гьондев бил там, където в момента се строял пазара в Кирково. При така събрания доказателствен материал, съдът съобрази следното: Настоящата инстанция споделя крайния извод на съда, че е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр.чл.97, ал.1 от ГПК. Ищците са поискали установяване на правото им на собственост върху процесния имот по отношение на ответниците като твърдят, че поземлената комисия е възстановила на ответниците имотът, собственост на ищците, т.е. предявили са иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, вр. чл.97, ал.1 от ГПК. Нормата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е бланкетна и препращаща Ûъм установителен/респ. ревандикационен иск. Изходът от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има преюдициално значение за възстановяването на земята и за решението на поземлената комисия, независимо от издаденото вече такова решение. От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен извод, че наследодателят на ищците е бил собственик на нива в местността "Каличина", в землището на с.Домище, цялата от 5 дка, и конкретно за частта с площ от 3,5 дка част от която /1,739 дка/, попада според твърденията в исковата молба във възстановените имоти на ответниците. Не се доказва по делото, че ищците, респ. техния наследодател е собственик на претендирания недвижим имот по отношение на ответниците. В настоящия процес ищците, като наследници на своя наследодател не сочат никакви доказателства за това, че той е бил собственик на индивидуализиран недвижими имот, такъв какъвто те са посочили в исковата молба и който е в предмет на иска. Впрочем, не се сочат и доказателства, че за претендираните 3,5 /1,739/ дка ищците са получили отказ от ПК да им бъдат възстановени, и конкретно да им бъдат възстановени поради това, че попадали в имот, възстановен на наследниците на Христо Гьондев. В тази връзка настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че по делото няма доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, че ищците като наследници на наследодателя си са собственици на нива с площ от 3,5дка, попадаща в имот №015091 и имот №015092, възстановени на ответниците. Въззивният съд споделя, че представения от ищците договор за покупко-продажба от 16.11.1954год. не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма - договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на права върху недвижими имоти трябва,под страх от недействителност да бъдат извършени с нотариален акт - чл.18 ЗЗД /в сила от 01.01.1951год./, подлежи и на вписване, съгласно Закона за собствеността, влязъл в сила от 17.11.1951 год. Въззивната инстанция също намира, че процесния договор за покупко-продажба следва да бъде разгледан само като писмено доказателство, доказващо начало на владение, което обаче е било прекъснато с внасянето на имота в ТКЗС /образувано 1956год./ и загубването на правото на собственост на владелеца от този момент. Само фактът на владеене на недвижимия имот и действията по внасянето му в съответното ТКЗС не прави наследодателя на ищците негов собственик. Най - важно обаче е обстоятелството, че по делото не е доказана и идентичността на претендирания от ищците част от имот, с площ 3,5дка и имотите, възстановени на ответниците. На последните е възстановена нива в землището на с.Домище, местността "Ханище" и нива в същото землище, в местността "Мезарлък", докато ищците претендират за имот в местността "Каличина". Следва да се отбележи, че пред въззивният съд е била депозирана нова искова молба, от петутима на която се установява, че се претендират не 3,5 дка, а нива с площ 1,769 дка в местността „Каличина”, в землището на с.Домище, общ.Кирково.Пълномощникът на ищците обаче не е поискал да се допусне изменение на иска, досежно новопредявения размер на претендирания недвижим имот, а и съдът не е допускал такова изменение. Поради което следва да се счита, че претенцията на ищците е за 3,5 дка, а не за 1,769 дка. С оглед на всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че атакуваното решение, с което е отхвърлен като неосноватален и недоказан предявеният от въззивниците иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК, следва да бъде оставенов сила. При този изход на делото деловодни разноски в полза на жалбодателите не се следват.
Водим от изложеното, и на основание чл.208, ал.1 от ГПК Окръжния съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение N 216/19.11.2004г., постановено по гр.д. N 24/2004г. по описа на Момчилградският районен съд .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/ |