РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
05.02.2021г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
като разгледа докладваното АД № 2807 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30
от 11.04.2006 /
Образувано
е по жалба на С.В.П., с ЕГН **********, с адрес:г***, депозирана чрез адвокат Н.П.,
против принудителна
административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в принудително преместване на 26.10.2020г
на лек автомобил с рег.№ ***, марка
„Дайхацу“.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната принудителна административна мярка.
Претендира се отмяната на наложената
принудителна административна мярка и разноските по делото. Процесуалният
представител представя писмено становище с подробни съображения относно
незаконосъобразност на наложената ПАМ.
Ответникът
по жалбата – Старши полицай в сектор „Общинска полиция“-Пловдив – А.Г.В. намира
жалбата за неоснователна. Представя подробни съображения в писмено становище.
Прави възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално
допустима и е подадена от имаща право и
интерес от обжалването страна.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е приложена спрямо жалбоподателя
принудителна админстративна мярка, а именно преместване на пътно превозно
средство без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на други участници в движението - чл.171, т.5,
б."б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В случая няма спор,
че по отношение на въпросното МПС е предприета процедура по преместването му,
за реализирането на която сочи и представеното като доказателство по делото
копие на фискалния бон. Тази процедура е законово регламентирана в ЗДвП
-чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б."б", а също така е уредена в рамките
на Община Пловдив с решения на органа на местното самоуправление - Общинският
съвет и с подзаконовите нормативни актове: Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране" към Община
Пловдив и Наредба на ОбС Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Съдът намира, че процесната ПАМ е наложена при
наличието на предвидените в закона /чл. чл.171, т.5, б."б" от ЗДвП/
материалноправни предпоставки за това, че репатрираният автомобил е бил
паркиран неправилно, ул. «К. Величков“ №1, гр. Пловдив, в зоната на действие на пътен знак
В-27 с допълнителна табела за
репатриране Т-17.
Тези обстоятелства се установиха от приетите
по делото доказателства: Докладна записка от 02.12.2020г. на старши полицай в
сектор ОП-Пловдив –Ангел В., в която е
посочено правното основание за репатриране на МПС както и пътната обстановка.
Приложен е и снимков материал, от който се вижда, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран действително в зоната на действие на пътен
знак В-27, срещу посоката на движение. Ясно се виждат рег. номер на автомобила.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи твърденията на
полицейския орган.
Съгласно
нормата на чл.171, т.5, б. «б» ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, се налага, когато превозното
средство е: паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението;
в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството
на вътрешните работи.
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не е
задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането и по същество представлява властническо волеизявление на
административния орган, осъществено чрез действие.
Следа да се посочи, че законът не определя
изрично административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при
което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП, според която определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
От
приетите по делото: Заповед № 18ОА 2593/06.11.2018г. на Кмета на Община
Пловдив, Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие «Паркиране и репатриране» към Община Пловдив,
Наредба на ОбС Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, се установи, че процесната
принудителна административна мярка е разпоредена от компетентен орган, попадащ
в кръга на субектите по чл.168, ал.1 от ЗДвП, а именно от служител на Общинска
полиция-Пловдив.
С
оглед на гореизложеното Съдът намира, че оспореният административен акт е
законосъобразен, а проведеното оспорване е недоказано.
Не са заявени
своевременно искания за разноски от ответника, ето защо Съдът не дължи
произнасяне в тази посока.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, петнадесети състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против принудителна административна мярка,
изразяваща се в принудително преместване на 26.10.2020гна лек автомобил с рег.№ ***, марка „Дайхацу“.
Решението
е окончателно.
Административен съдия: /п/