№ 202
гр. Варна, 06.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500350 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:02 часа се явиха:
Въззивникът С. Г. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат В. М. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
Въззивникът П. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Н. Н. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция и адвокат Г. Г. от АК – Варна, редовно упълномощен с
представено пълномощно по делото (л. 76).
Въззиваемата Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призована, представлява се от А. В. - държавен
инспектор към ТД – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Считам, че не са налице пречки, моля, да бъде даден ход.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, няма процесуални пречки, моля,
да се даде ход на делото.
ИНСП. В.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 486/06.08.2024г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадени две въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба, подадена от С. Г.
Д., чрез процесуалния й представител адв.В.М., против решение
№260004/29.02.2024г., постановено по гр.д.№1927/17г. по описа на ВОС, гр.о.,
в частите му, с които: 1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество от С. Г. Д. по иск с пр.осн.
чл.141 от ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:
- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
*, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №*, двигател № *, на стойност
1 450 лв.
- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
*, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № *, двигател № *, на
стойност 2 900 лв.;
2/ е осъдена С. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 174 лв.; 3/ е осъдена С. Г. Д. да заплати на
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество разноски в размер
на 20 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
против жалбоподателката искове за отнемане на горепосоченото имущество
бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1
от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от П. А. А., чрез процесуалния му
представител адв.Н.Н., против решение №260004/29.02.2024г., постановено по
гр.д.№1927/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:
1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.141 от
ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:
- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
*, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №*, двигател № * на стойност
1 450 лв.
2
- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. №
*, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № *, двигател № *, на
стойност 2 900 лв.
2/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.142, ал.2, т.1
от ЗОНПИ следното имущество: - сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с
протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП №251/2013г. по
описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012г. по описа на ВОП.
3/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 174 лв.;
4/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 18 555, 40 лв.;
5/ е осъден П. А. А. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество разноски в размер на 2 070 лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
против жалбоподателя искове за отнемане на горепосоченото имущество
бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1
от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
В жалбите и в отговорите не са направени доказателствени искания.
СЪДЪТ с определение от 27.09.2024г. се е произнесъл по депозираната
от въззивника А. молба от 2409.2024г., с която е било отправено
доказателствено искане, като същото с изложени подробни мотиви е било
оставено без уважение.
АДВ. М.: Поддържаме изцяло подадената въззивна жалба.
АДВ. Н.: Поддържаме изцяло подадената въззивна жалба
АДВ. Г.: Поддържаме подадените въззивни жалби.
ИНСП. В.: Поддържам подадените два отговора по въззивните жалби.
Считам въззивните жалби за неоснователни.
3
АДВ. М.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък с разноски.
АДВ. Н.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък с разноски.
АДВ. Г.: Представям, с оглед правното основание чл. 300 ГПК, влязла в
сила присъда по НОХД № 972/2018г. по повод повдигнатото обвинение
спрямо доверителя ми П. А. А., ведно с мотивите на присъдата, които имат
значение за гражданските съдилища, представям и копие за въззиваемата
страна. Представям и списък с разноски.
ИНСП. В.: Не се противопоставям. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Представям списък на разноски.
АДВ. Г.: Представям доказателствата за влизане в сила на присъдата,
тъй като в мотивите на присъдата са изложени обстойно откъде са парите,
които са намерени и иззети от л. а. „Фолксваген Пасат“, с Б. регистрация,
който не е собственост на доверителя ми П. А. А..
ИНСП. В.: Правя възражение относно наличието на основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ и по-конкретно финансова
невъзможност и затруднение на П. А.. По делото с подадена от А. молба за
освобождаване от такса за въззивно обжалване са представени, мисля че от
НОИ бяха, данни за наличие на сключен трудов договор и осигуряване на А.,
видно от които в последните година и 3 месеца, 2023г. от април до декември,
плюс януари, февруари и март 2024 г. същият е на трудов договор, като
възнаграждението му е над 3 000 лв. на месец, поради което считам, че това
обстоятелство не е налице. Ако приемете, че възражението ми е
неоснователно, правя принципно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
АДВ. Г.: По отношение възражението, което направи въззиваемата
страна, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК страната може да направи възражение за
прекомерност, ако има изложена получена сума. В случая от нито един от
доверителите ни, нито от П. А. А., нито от С. Г. Д., е получено
възнаграждение и парични средства в брой или по банков път, и не е посочена
сума, която е получена по договорите за правната помощ. Прекомерността
няма как да бъде определена в момента, защото ние не сме я определили. Към
момента, когато е подписан договорът, П. А. А. не е бил на трудов договор,
нито някъде е работил, за да получава някакво възнаграждение. Представили
сме 3 декларации от него, че не получава никакви доходи. Това може да се
провери към актуалната дата 10.10.2024г., така че справката от въззиваемата
4
страна явно е стара.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от
страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената от
въззивника А., заверена за вярност, с отразяване на момента на влизане в сила,
присъда № 260008/13.10.2021г. по НОХД № 972/2018г. по описа на Окръжен
съд – Варна, ведно с мотиви и протокол от о.с.з., проведено на 14.10.2020г., по
НОХД № 972/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, съгласно представените в днешно
съдебно заседание доказателства, в мотивите на стр. 26 и 27 на присъдата по
НОХД № 972/2018г. на Окръжен съд – Варна са посочени, че средствата,
които са намерени и иззети в лекия автомобил с Б. регистрация, марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, са изтеглени от някакво лице с инициали Б. И.
П. от банковата сметка на дружеството „ЗП Д. Н.“ ЕООД и дружеството
„Агроериданс“ ЕООД, които е представил веднага на неустановено по
наказателното дело лице с име „В.“, а той съответно ги е предоставил на Кр.
В. Ж., който е бил подсъдим по това дело и се е качил впоследствие на пазара
„Ч.“ в гр. Варна в колата, откъдето са намерени и иззети парите. Това нещо е
отбелязано в обяснението с подаването на декларацията по чл. 136 ЗОНПИ и
същият е посочил, че парите не са негови, а са били на Кр., който се е качил с
торби в колата. Не случайно, само бегло ще маркирам, че ако служителите на
ГДБОП са знаели, че парите са били в колата преди качването на Кр., щяха да
спрат автомобила, да го проверят и да намерят, и изземат парите, те са го
чакали Кр. да се качи именно с парите, и тогава са извършили процесуалните
действия по НПК.
На следващо място, самият автомобил не е собственост на А. към
15.10.2012г., когато са намерени и иззети тези пари. Ако служителите на
КОНПИ при това обяснение са извършили проверката по чл. 137 ЗОНПИ на
базата на обясненията, дадени в административното производство от П. А. А.,
са щели да достигнат до дружествата, чрез Кр. и да проверят банковите
извлечения и когато са изтеглени парите, и чрез служителите на определените
банки да намерят източника, и собственика на тези пари.
5
На следващо място, самото обвинение е било прекратено в
наказателното производство спрямо П. А. А. и същото е влязло в законна
сила, както и присъдата спрямо Кр. Ж., който е признат за невиновен. В
мотивите също на тази присъда, на стр. 28 съдът е посочил, че всички
действия, които са описани в протокола на 15.10.2012г., с който са намерени и
иззети въпросните пари, са незаконосъобразни. Те са незаконосъобразни и от
други обстоятелства, които са посочени в протокола, т.е не е посочено в
протокола, че парите са били описани като обекти, не са запечатани с
подписите на присъстващите поемни лица, както и на лицата, които са се
возили в автомобила. Това нещо е установено впоследствие и от
представените по делото протоколи за оглед на веществени доказателства,
където са посочили, че при самия оглед започват с разпечатване на самите
обекти. Т.е има един период от време, в който от изземването до самия оглед
на тези веществени доказателства, който е направен 2 години по-късно, не е
ясно по какъв начин парите са били запечатани, ако те действително са били
сложени и намерени като такива обекти в колата.
Относно постановеното решение на първоинстанционния съд №
260004/29.02.2024г., същото е неоснователно и неправилно, тъй като съдът
сочи, че автомобилът е придобит и собственост на П. А. А., на доверителя ми
към момента на извършване на претърсване и изземването на паричните
средства, а самият въззиваем и ищец по делото по първоинстанционното дело,
КОНПИ в исковата молба, на стр. 4 казва, че „автомобилът е придобит една
година по-късно, 2013г.“, даже няма никъде наведени твърдения, че към
датата на намирането и изземването на паричните средства, тези пари са
негови, и автомобилът е негов. Такава презумпция е много лесно да бъде
прехвърлена от административната проверка от Комисията, която не си е
свършила работата, и това, според мен, клони към злоупотреба с право и
неизпълнение на служебни задължения от държавни служители, които нанасят
вреди на доверителя ми. Ако тогава е трябвало да извършат тази проверка,
доказателствената тежест по установяване на имуществото нямаше да бъде
прехвърлена по чл. 147 впоследствие с исковото производство на доверителя
ми. Тези задължения са посочени в чл. 137 ЗОНПИ.
На последно място, искам да обърна внимание, че така образувано
производството нарушава принципа, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗОНПИ, докато
се намесва в личния, и семейния живот и по този начин, съгласно §1 от
Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, легитимната цел не е оправдана, тъй като целта е
да се установи налице ли е незаконно придобиване на имущество чрез
криминални или административни нарушения, за които твърди Комисията за
тези парични средства.
С оглед на изложеното, моля да постановите решение, с което да
отмените изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановеното решение на първоинстанционния съд, и отхвърлите
предявените искове за отнемане на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ *, на стойност 2 900 лв., лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с peг. №
*, на стойност 5 800 лв. и на паричните средства с размер на 463 885 лв.,
иззети с протокол за претърсване, които според нас са на трето лице и не
6
следва да бъдат в имуществото в икономическия анализ като приход, поставен
в приходите, доходите и финансовите средства на доверителя ми. Моля да ни
присъдите разноски на основание представения по чл. 80 ГПК списък с
разноски, с приложени договори за правна защита и съдействие, и
приложените декларации на доверителя ми за семейно и материално
положение и имотно състояние.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, иззетата парична сума от П. А. в
размер на 463 885 лв. през 2012г. е единствената сума, въз основа на която
ищецът сформира значителното несъответствие, въз основа на което
предявява исковата си молба и чиято сума иска за отнемане. Двамата
ответници П. А. и С. Д. са реализирали приходи в общ размер от 39 256,29 лв.
на база експертизата по първоинстанционното дело. Вещото лице е дало
заключение, че за периода 25.09.2005г. до 25.09.2015г., въз основа на данните
от НСИ, ответниците са имали обичайни разходи в размер на 93 609 лв.
Задължение на ищеца в първоинстанционното производство, съгласно чл. 77,
ал. 3 от отменения Закон за отнемане на имуществото е, че в производството е
следвало да представи всички доказателства, допустими по ГПК и съответно
да докаже твърденията си. По абсолютно никакъв начин не е представил нито
пряко, нито косвено доказателство за това, че А. евентуално е собственик на
сумата, за да му бъде включена изобщо още при анализа и при проверката, за
да бъде образувано исковото производство. В този смисъл, Ви моля да
отмените първоинстанционното решение в цялост и да постановите решение,
с което да отхвърлите исковата молба на КОНПИ срещу П. А. А., както и да
ни бъдат присъдени сторените в производството разноски.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло изложеното
във въззивната жалба. Моля да отмените процесното решение като
неправилно и необосновано, същото считам, че е постановено в нарушение на
материалния закон, като поддържам всичко изложено във въззивната жалба и
няма да го преповтарям. Само бих искала да добавя някои неща във връзка с
процесното решение и с хода на производството, а именно, че решението на
КОНПИ е започнало вследствие на решение, въз основа на което е депозирана
исковата молба, видно от изявленията в исковата молба - от една страна.
От друга страна, видно и от самата квалификация на КОНПИ,
претенциите са били за отнемане на процесната сума, която е иззета с
протокол за претърсване и изземване, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62
от отменения Закон за отнемане на придобитото имущество, като Комисията е
приела, видно още в исковата молба, че това имущество или т.е тази иззета
сума следва да бъде включена в имуществото на П. А. заради това, че има
признание от негова страна, което тя свързва с изявлението в протокола за
претърсване и изземване, че „всичко намерено е мое.“ Това е било
основанието както на ищеца, така впоследствие пресъздаден и в окончателно
приетия проекто-доклад по делото от Окръжния съд с определение №
260052/08.02.2022г. Там предявеният иск, вече с измененията в Закона,
7
съответно се приема, че на основание чл. 153, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. §5, ал.
2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, от П. А. следва да бъде отнета процесната сума в
размер на 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване. На
същото основание се претендира и отнемане на сумата в размер на 587 лв.,
представляваща погасителни вноски по кредит, както и сума в общ размер на
3 840 лв., представляваща получени преводи от трето лице. Това
допълнително подкрепя факта, че производството е било образувано и
квалифицирано основанието на предявените искове затова, че имуществото е
на ответника, като процесната сума е приета, че е негова заради изложеното
само и единствено изявление в протокола за претърсване и изземване.
Считам и за ненуждаещо се от доказване и факта, че когато Комисията
твърди и предявява претенцията си, позовавайки се на презумпцията по чл.
147 ЗОНПИ, тогава това изрично е записано както в решението, с което се
взема решение да се предяви иск, така и в исковата молба, така се води
производството, и в крайна сметка съдът, в случай че отнема имущество, го
отнема и на това основание. Такова основание е нямало първоначално в
решението да се предяви иск, включително в самия иск, включително после в
приетия за окончателен доклад. Това възражение, така вмъкнато в процеса за
тази презумпция, става едва когато се прави оспорване на този протокол за
претърсване и изземване, когато се назначава съдебно-графологичната
експертиза, едва тогава започват да се навеждат някакви твърдения за
въпросната презумпция - от една страна. От друга страна, в същото това
определение, с което е изложен проекто-докладът, съдът изрично е указал, че
в тежест на ищеца съдът възлага и доказване на юридическия факт на
придобиване на имуществото, което е предмет на претенцията. В хода на
цялото производство ищецът по абсолютно никакъв начин не е правил дори
опит да докаже юридически факт за дадено имущество, което претендира да
бъде отнето, като цялата тежест на доказване е била прехвърлена на ответника
крайно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно.
По отношение на процесното решение, което оспорваме, също считам,
че освен изложените във въззивната жалба основания и твърдения за пороци в
същото, считам, че е безспорен фактът, че в самото решение има съществени
противоречия. От една страна, това е факт по отношение на презумпцията
съдът сам, когато е анализирал доказателствата, е посочил, че през
проверявания период ответниците са придобили лек автомобил с рег.№ * (стар
рег. № *), съдът сам е посочил, че към датата на придобиване на автомобила,
която е 13.05.2013г., оттогава всъщност той става собственост на П. А.. Т.е към
2012г., когато във въпросния автомобил са намерени парични средства, е ясно
и недвусмислено, че същият не е бил собственост на П. А., това е от една
страна. От друга страна, съдът неясно защо приема, че презумпцията не е
оборена от ответника след като няма, категорично е ясно, че той не е бил
негова собственост, няма нито наведени твърдения за това същият да е бил
отдаден под наем, защото ползването на автомобила само по себе си не е
основание да бъде приета презумпцията, следва да е налице, както е посочено
изрично в разпоредбата и тогава действащата, и сега действащата, че следва
да бъде или негова собственост, или под наем. Наемното правоотношение
8
включва ползването на вещта да бъде възмездно, т.е да бъде на договорно
основание, няма такива доказателства, няма данни, няма твърдения, няма как
съдът да изведе тези изводи и няма как тази презумпция да бъде разглеждана
разширително, считам това за грубо нарушение на закона.
На следващо място, Окръжният съд сам посочва, че по делото е била
приета съдебно-графологична експертиза от вещо лице, което е дало
заключение, че обективно не е възможно да се отговори категорично кое е
първично положено на последната страница в протокола за претърсване и
изземване - дали ръкописният текст „намереното и иззетото е мое“ или
подписът непосредствено след този текст и в пълно противоречие с това,
което сам е установил, извежда изводи за това, че подписът е изпълнен от П.
А., с което е заявил, че намереното и иззето е негово, и е положил своя подпис
под изявлението „намереното и иззетото е мое.“ „С прилагането на своя
подпис ответникът е изразил воля, че сумите са негова собственост“, това
абсолютно неясно как съдът стига до тези изводи, след като самото вещо лице
посочва, че именно няма как да бъде установено кое е положено първо и
второ. Съдът считам, че е извел крайно необосновано този извод, който е в
подкрепа на твърденията му, които считам за неправилни. Поддържам всичко
останало, изложено във въззивната жалба. Моля за срок за писмени бележки.
Моля за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, включително и за първоинстанционното производство.
Моля процесното решение да бъде отменено изцяло.
АДВ. Г.: Моля, на основание чл. 149, ал. 3 ГПК, да ми бъде предоставен
срок за писмени бележки.
ИНСП. В.: Уважаеми апелативни съдии, ще поискам писмени бележки,
в които ще дам становището си по направените в днешно съдебно заседание
становища по същество на правния спор от ответната страна. Считам, че не са
налице сочените във въззивните жалби пороци на първоинстанционния акт,
поради което моля същият да бъде потвърден. Считам, че именно наличието
на оборима презумпция в разпоредбата на чл. 147 „обръща“ доказателствена
тежест, същата не беше оборена в рамките на първоинстанционното
производство. На следващо място, много важен момент е, че в това исково
производство се твърди, че въпросните парични средства не са собственост на
П. А., но трето лице, невстъпило в процеса, да претендира самостоятелни
права върху тези парични средства?! Обръщам внимание също така, че
собствеността върху тези парични средства нито е установена, нито е
доказана и в рамките на наказателното производство. Моля да ни присъдите
разноски по делото и за възможност за писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
9
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители адв.
Г., адв. М. и инсп. В., в едноседмичен срок от днес, да депозират в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:33
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10