Решение по дело №4597/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260337
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330204597
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

260337

 

гр. Пловдив, 07.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на осми септември, две хиляди и двадесета годна, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

при секретаря: Тихомира Калчева

като разгледа АНД № 4597/ 2020г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, депозирана от Х.Х.С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 453856- F489904 от 29.07.2019г., издадено oт Ж.Н.М.- **** на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на Х.Х.С., ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2  ЗДДС, е наложена „глоба“ в размер от 400 / четиристотин / лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се изложеното в АУАН и НП от фактическа страна, като се твърди, че жалбоподателят никога не е осъществявал търговска дейност в своя имот. Изтъква се, че при процесната проверка жалбоподателят действително е извършвал ремонтна дейност по автомобил рег. № ****, но това е било като услуга за негов познат. Поддържа се, че тази дейност е еднократна и за нея жалбоподателят не е получавал възнаграждение. Възразява се, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е осъществявал дейност по пребоядисване на автомобили, то на основание чл. 4, т. 7 и т. 8 от Наредбата, за същата не се изисква да е налице регистирано и функциониращо фискално устройство. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят С., редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител- юрк. Ф., оспорва жалбата. Противопоставя се на изложените в жалбата доводи. Поддържа се, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при спазване за установените в закона изисквания досежно съдържанието. Изтъква се, че в НП правилно е посочена нарушената норма и основанието, на което се налага административното наказание „глоба“ Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на 11.07.2020г., а жалбата е подадена на 16.07.2020г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17/ 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34  от ЗАНН- твърдяното нарушение е установено от органите на приходната администрация на дата 02.05.2019г., АУАН е съставен на 03.06.2019г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 29.07.2019г.

Следва да се посочи и че АУАН бл. № F489904 е съставен в присъствие на жалбоподателя С., предявен му е, той се е запознал със съдържанието му и го е подписал лично.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На дата 02.05.2019г. около 10.20.ч., Х.К. и М.Ф.М. ( служители при ТД на НАП- Пловдив) извършили проверка в обект- частен имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Иван Караджов“ № 1. Било установено, че имотът се стопанисва от жалбоподателя Х.С.. При извършване на проверката било констатирано, че в имота се намира товарен автомобил рег. № ****, който жалбоподателят С. подготвя за боядисване. Други автомобили ( леки или товарни) не били открити в имота на С.. Предходни проверки не са били извършвани в имота на С., във връзка с установяване на обстоятелството дали осъществява търговска дейност. Въпреки това, служителите при ТД на НАП- Пловдив преценили, че жалбоподателят С. извършва търговска дейност в имота и осъществили проверка за инсталирано и функциониращо в обекта фискално устройство. Такова липсвало, предвид което бил съставен ПИП сер. АА № 0023079 от 02.05.2019г., а на дата 03.06.2019г. бил съставен и АУАН бл. № F 489904.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител- св. К.. В рамките на проведения разпит, свидетелят, макар и да поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по- горе АУАН, с категоричност заявява, че в имота, стопанисван от С. не са установени други автомобили, подготвяни за пребоядисване и не са извършвани предходни проверки на жалбоподателят във връзка със съмнение за осъществявана от него търговска дейност. Съдът кредитира свидетеля, като счита че поднесената от него информация е обективна и логически последователна.

Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № F489904 от 03.06.2019г., ПИП серия АА № 0023079 от 02.05.2019г., Заповед № ЗЦУ- ОПР- 17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

От правна страна:

При така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съобразно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, лицата по чл. 3 от същата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Чл. 3 от Наредбата повелява, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Предвид това, за да се приеме, че жалбоподателят С. стопанисва търговски обект, то следва да са налице данни, че той осъществява търговска дейност. Съобразно разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 Търговски закон, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва т.нар. абсолютни / обективни/ търговски сделки или всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. В конкретния случай, нито една от посочените хипотези не е налице. За да бъде дефинирана дейността на жалбоподателя като търговска, то следва да се установи, че се извършва по занятие. Безспорно установено в доктрината и в практиката е принципното положение, че дадена дейност се извършва „по занятие“, когато е налице системност, която включва поне три на брой отделни деяния ( в тази връзка Решение № 16 от 02.04.2015г., постановено по нак. дело №1751/2014г., по описа на ВКС, III- то Н.О.; Решение № 472 от 17.12.2009г., постановено по нак. дело № 488/ 2009г., по описа на ВКС, II- ро Н.О.). В конкретния случай, не се изяснява жалбоподателят да извършва по занятие, ремонтни дейности по автомобили в своя имот. Дори напротив- налице са обективни находки, които налагат разбирането, че се касае за инцидентна и откъслечна дейност. Така, при посещението в имота на жалбоподателя, актосъставителят не е установил да са налице каквито и да било други превозни средства- такива, които да са боядисани или да се подготвят за боядисване. Допълнително, самият актосъставител в рамките на проведения разпит посочи, че преди не е извършвана проверка в имота на жалбоподателя, за да се установи системност на предоставяните от него услуги. Предвид това, неясно е защо административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят осъществява търговска дейност в своя имот. Съобразно гореизложеното, то явно е, че дейността осъществявана от жалбоподателя на датата, на която е извършена процесната проверка не е търговска, като от това следва и че той не стопанисва търговски обект, за който е необходимо да бъде инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

 Предвид изложеното и доколкото се изясни, че жалбоподателят не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

По разноските:

Предвид изхода на делото, то разноски се следват на въззивника. Последният обаче, не е претендират присъждането на такива, предвид което и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 453856- F489904 от 29.07.2019г., издадено oт Ж.Н.М.- **** на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на Х.Х.С., ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2  ЗДДС, е наложена „глоба“ в размер от 400 / четиристотин / лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по реда на гл. XII-та от АПК.                                                     

                                                     

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала

А.Д.