Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.

                        ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                       ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в. гр. дело № 11694 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.                                                            С решение № 78576 от 29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 60071/2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 20200218 от 16.09.2020 г. по гр.д. № 60071/2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав/, Главна дирекция „Гранична полиция“ – Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на Б.В.В., както следва: сумата от 1744,18 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016 г. –  30.06.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1546,04 лв., представляваща възнаграждение за 224 часа извънреден труд, положен в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., включващ времето на инструктаж преди застъпване на смяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;сумата от 403, 78 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото, и на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата от 351, 29 лв. разноски по делото.                                                Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника  Главна дирекция „Гранична полиция“ – Министерство на вътрешните работи. Счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, за което излага подробни съображения. Развива доводи, че от страна на първоинстанционния съд не са съобразени изложените в отговора на исковата молба аргументи за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на служителите на МВР, тъй като за тях в процесния период е действала друга наредба, която не съдържа изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. За исковия период приложение намират чл.187, ал.1 ЗМВР, вр. ал.3 и чл.179 ЗМВР, както и Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) – за периода 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г.; Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (отм.).  Излага доводи във връзка с показанията на разпитания пред СРС свидетел, който е ищец по гражданско дело пред СРС със същия предмет, поради което има личен интерес от изхода на делото и показанията му не следва да бъдат кредитирани. Излага доводи, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, тъй като от ангажираните по делото доказателства не се установява, че служителите идват на работа половин час преди всяка смяна и съответно – че им се дължи възнаграждение за положен извънреден труд. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.       В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Б.В.В., с който въззивната жалба се оспорва, за което се излагат подробни съображения. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, поради което се отправя искане за потвърждаването му. Претендират се разноски.            Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:                                                                             Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.                                                                        За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен каквато е имало в Наредба № 81213-407/11.08.2014 г., поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение. Ищецът е положил нощен труд от 1744 часа и се дължи по чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1744,18 лева главница. Поради явяване всеки ден 30 минути по-рано за инструктаж на основание чл.179, ал. 1 ЗМВР се дължи обезщетение за извънреден труд от 1546,04 лева.                                            Решението на СРС е частично неправилно.                                                                   Според чл.187 ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа  е нощен.                       Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .                                                                                                    Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187 ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.                                                 В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и  Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.        Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС , че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.                                                                                                                        Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

 Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО  при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143.

В исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ.

Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищцата , респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд. Исковете за 1744,18 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г и за сумата от 195,84 лева  лихва за забава, изчислена съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 18.10.2019 г са неоснователни. След отмяна на решението на СРС в тази част исковете трябва да се отхвърлят .

По отношение на исковете за сумата от 1546,04 лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата; и за сумата от 207,94 лева лихва за забава, изчислена от съда съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 18.10.2019 г. исковете правилно са уважени от СРС. Според показанията на св. Л.Ш.инструктаж се провежда 30 мин, преди започване на смяната и това е всеки път преди всяко дежурство, като е задължително. Настоящата инстанция не намира за основателни оплакванията на въззивника относно процесуалната годност на показанията на този свидетел. Действително същата е колега на ищеца, поради което и същата е имала възможност обективно да възприема събитията от обективната действителност, включително и тези интересуващи настоящото дело. Същата е предупредена по чл. 290 от НК и е заяла, че ще говори истината, под страх от наказателна отговорност. Инструктажът трябва да се приеме за действително отработено работно време, съответно за положен извънреден труд от ищеца. От това, че св. Ш. води дело срещу ответника не може да се заключи, че показанията ѝ са недостоверни, а и ответникът не представя доказателства, че инструктажите на служителите са извършвани в рамките на работното им време.

С оглед изхода на делото ищцата дължи на ответника сумата от 67,91 лева разноски пред СРС /по компенсация/, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати разноски за държавна такса за сумата над 77,60 лева, както и са сумата над 105,04 лева – депозит за вещо лице. Съответно се дължат от ответника в полза на СРС общо 182,64 лева разноски, а не 351,29 лева. Пред СГС разноски в размер на 113,67 лева /по компенсация/ се дължат от ответника.

 

По изложените съображения, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 78576 от 29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 60071/2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 20200218 от 16.09.2020 г. по гр.д. № 60071/2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав/ в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на Б.В.В. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР сумата от 1744,18 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 207,94 лева до пълния предявен размер от 403,78 лева -  лихва за забава върху главницата от края на месеца следващ съответното тримесечие до 18.10.2019 г; и в частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София е осъдена да заплати на Б.В.В. разноски пред СРС в размер на 400 лева и в полза на СРС разноски над сумата от 182,64 лева до общо 351,29 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.В.В. ЕГН ********** да се осъди Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл. 86 ал.1 ЗЗД сумата от 1744,18 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 18.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата и за сумата над 207,94 лева до пълния предявен размер от 403,78 лева -  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 18.10.2019 г.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София е осъдена да заплати на Б.В.В. ЕГН ********** сумата от 1546,04 лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както за и сумата до 207,94 лева - лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 18.10.2019 г..

ОСЪЖДА Б.В.В. ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София сумата от 67,91 лева разноски пред СРС /по компенсация/.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София да заплати на Б.В.В. ЕГН ********** сумата от 113,67 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.