ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 17.01.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Камелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 25 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от М.Г.Г., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно заседание осъдения
поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. – инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви,
неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и
правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно
определение от 07.11.2019 г., постановено по НОХД № 328/19 г. по описа на PC
Мездра и имащо значение на влязла в сила присъда, Г. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 345 ал. 2 НК, като му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 12.11.2019 год., като до момента е изтърпял фактически
2 месеца и 5 дни. От работа му се зачитат 9 дни или всичко 2 месеца и 14 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 16 дни.
При това положение,
осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо наказание,
както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
От приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения е видно, че оценка на риска от
рецидив не е правена поради краткия размер на присъдата.
Като
проблемни зони с дефицити са посочени умения за мислене - наблюдава се
ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от шофирането с
неизрядни документи; ниско правно съзнание; некритичното отношение към
правонарушението и предишните си криминални действия; липса на желание за
контрол върху поведението; неосъзнаване на вината си.
Рискът от вреди
към обществото е с ниски стойности. Индикация за риск от вреди носи криминалната
му история.
В изготвения
план на присъдата като цели са били заложени формиране на самокритичност,
ограничаване участието в субкултурни дейности, недопускане на дисциплинарни
наказания и възлагане на конкретни трудови задачи.
В условията
на затворническото общежитие през изтеклия период от изтърпяване на присъдата,
рискът от вреди е запазил ниските си стойности към служителите от НОС и лишените
от свобода.
Г. не е
показвал враждебни нагласи и не е бил склонен да употреби физическа сила при
попадане в конфликтни ситуации.
Първоначално
лишения от свобода е бил устроен на работа в затворническото общежитие като
носач на багажа по време на свиждане. Редовно е излизал на работа, спазвал е
трудовата дисциплина и разпорежданията на контролиращите го служители от НОС.
Не е
наказван, но не е и награждаван за участия във възпитателни и ресоциализиращи
мероприятия.
Според ИСДВР липсата
на наказания обаче съвсем не означава, че лишения от свобода Г. е променил
модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение. Макар в местата за
лишаване от свобода осъденият да демонстрира добро поведение, в живота на
свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с добрите
нрави и общочовешки ценности. Г. не е склонен под влияние на околните и на
предишните си осъждания да промени вижданията и принципите си. Уменията му за
мислене не са необходимото когнитивно ниво, поради факта, че повтаря едни и
същи грешки.
Изготвилия
доклада инспектор е категоричен, че Г. не
осъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение към
престъпните си действия. Не са налице убедителни доказателства за неговото
реално поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него
трябва да продължи в посока на повишаване степента на отговорност за
поведението му и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване на
риска от извършване на повторно престъпление. Шансовете за реинтеграция в обществото
са незадоволителни с оглед консумираните престъпления и липсата на мотивация за
промяна и корекция в поведението му.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Г., но все още има дефицитни зони, които са включени
в плана на присъдата и не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при
изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до
момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата
за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Г. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.Г.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно
определение от 07.11.2019 г., постановено по НОХД № 328/19 г. по описа на PC
Мездра и имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 3 месеца, с
остатък от 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: