Р Е Ш Е Н И Е

№

 

05.11.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1362 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-005658/ 28.10.2019г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, на М.Д.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Посочва, че при процесната полицейска проверка, актосъставителят го е „накарал“ да изпише саморъчно думата „съгласен“, както и че по собствена преценка вписал „нямам възражения“. В тази връзка счита, че е нарушено правото му на защита. Наред с това изтъква, че извършеното нарушение не е извършено целенасочено и умишлено, а че се касае за инцидентен случай, тъй като жалбоподателят е професионален шофьор и е следвало да извърши възложен от *** му, курс. Отбелязва, че валиден и действащ застрахователен договор е бил сключен непосредствено след процесната полицейска проверка, както и че е следвало случаят да бъде преценен като „маловажен“ – и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 124701/15.10.2019г. от страна на С.П.Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ***, в присъствието на свидетеля Н.З.И. и нарушителя М.Д.И.. Съставен е за това, че на 15.10.2019 г., около 15:50 часа в ОБЩИНА ***, на път Първи клас № 3, при километър 67+123 с посока на движение към гр. ***, като водач на състав от ППС – влекач „***“ 95 с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД с прикачено към него полуремарке „***“ СМРЦ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, управлява посочения състав, като полуремаркето не притежава валиден, действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, след извършена проверка с ***и Гаранционен фонд на Република България – нарушение по чл.638 ал.3 КЗ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.Д.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за нарушаване правото му на защита. Действително, на представения по делото АУАН е налице отбелязване в ръкописен вид „съгласен И.“ под подписа, предвиден за нарушител; също така, действително в съставения АУАН е налице печатно изписване на словосъчетанието „нямам възражения“. От друга страна, не се събраха доказателства, че актосъставителят Н. е извършил при съставяне на АУАН някакви противозаконни манипулации, в т.ч. – върху волята на жалбоподателя или пък по посока на ограничаването му да направи своите възражения; следователно – не е налице твърдяното от М.И. нарушаване на правото му на защита.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С.П.Н. и Н.З.И., както и писмени доказателства /л.4, л.9 – 11, л.13 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н. и И.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Н. и И., както и от справката за собственост и регистрация на процесното полуремарке и препис от Полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. В нейно допълнение - макар това да не се отразява на нейната коректност и достоверност - следва да бъде отбелязано, че валиден и действащ застрахователен договор за полуремарке „***“ СМРЦ с рег. № *** е бил сключен на 15.10.2019г. със застрахователно покритие, считано от 18:00 часа на същата дата, т.е. след часа на извършената полицейска проверка.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.481 ал.1 КЗ, „За целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.“. От друга страна, съобразно чл.638 ал.3  КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“. Видно е, че за постигане на целите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Законодателят не само е приравнил на моторни превозни средства полуремаркетата и ремаркетата, но е предвидил и административнонаказателна отговорност за всяко трето лице-несобственик, което управлява МПС, без съответна застраховка от този вид. Следователно, ирелевантно е, че жалбоподателят не е бил собственик на превозното средство - полуремарке, включено в състава, управляван на 15.10.2019г., както и че е следвало да извърши възложен му работен курс, тъй като Законодателят имплицитно е въвел задължение за всеки водач, преди привеждане в движение на подлежащо на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - да се увери, че договор за такава застраховка е сключен и действащ, респективно – в случаите, в които това не е така, да се въздържа от управление на подобно МПС. От установената по-горе фактическа обстановка е видно, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с тези изисквания на Закона и следователно – налице са основанията да понесе административнонаказателна отговорност по чл.638 ал.3 КЗ.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно наказание на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба предвижда абсолютен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.638 ал.3 КЗ.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-005658/ 28.10.2019г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ***, с което на М.Д.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: