№ 3287
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110108285 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар М.С.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 8285 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. М. М., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „......................., против „.....................“ АД, с ЕИК ............... със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „...........“, ул. „....................“ № ................, представлявано от
управителите Р.Й.Д. и Т.Г.Ч., за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл.
12 от Договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г. е нищожна поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправна, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 695,89 лв., платена от ищеца на
ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.06.2022 г. сключила с ответника договор за
заем в размер на 511,29 евро, която сума следвало да бъде върната на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 43,70 евро, като размерът на общата сума, която
следвало да бъде върната на кредитора възлизала на 568,10 евро. В чл. 12 от договора било
посочено, че вземането по кредита следвало да бъде обезпечено с осигуряване на физическо
лице за поръчител, който да отговаря на изискванията на договора. Неизпълнението на
задължението от страна на потребителя в предвидения срок водело до начисляване на
неустойка. Договорената неустойка следвало да бъде изплатена разсрочено с погаситените
вноски. Месечната погасителна вноска заедно с неустойката възлизала на 139 лв., а общата
сума по кредита, която следвало да бъде върната – 1 807 лв. Също така твърди, че към
предявяване на иска ищцата погасила изцяло задълженията си по договора. Оспорва
клаузата за неустойка на чл. 12 от договора като нищожна, поради накърняване на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в
необосновано висок размер, а също и като противоречаща на целта на ЗПК и като
противоречаща на закона. Сочи, че така договорената неустойка надвърля присъщата й
обезпечителна функция и води до неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че
клаузата за неустойка не е индивидуално договорена, поради което я оспорва като нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна
практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „.....................“ АД, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Не спори, че на 28.06.2022 г. между страните бил сключен
2
договор за заем, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в
размер на 1 000 лв. ил 511,29 евро, която сума се предоставяла за срок от 26 седмици, при
договорен лихван процент в размер на 40,04 % и годишен процент на разходите в размер на
41,92 %. Твърди, че общата дължима сума по договора възлизала на 1 111,11 лв. или 568,10
евро, от които: сумата от 1 000 лв. за главница и сумата от 111,11 лв. за договорна
възнаградителна лихва, която сума следвало да бъде върната при подписан между страните
погасителен план. Също така твърди, че процесният договор е сключен при индивидуални
условия, а не при общи такива, като на ищцата е предоставен стандартен европейски
формуляр. Оспорва начисляване на неустойка по договора, като твърди, че размеът на
неустойката не е включен в годишния процент на разходите по кредита. Позовава се на
клаузи от договора, ЗПК и съдебната практика. Оспорва като неоснователни възраженията
на ответника, свързани с клаузи, договорени в противоречие със закона. Сочи, че
недействителността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира
направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са
възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за заем №
10159468 от 28.06.2022 г. се установява, че същият е сключен между „.....................“ АД и А.
М. М., по силата на който „.....................“ АД предоставило на ищцата кредит в размер на
511,29 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалниия курс на БНБ за еврото
спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1,95583 лв., за срок от 26 седмици, при
договорен фиксиран лихвен процент от 40,04 % и годишен процент на разходите от 41,92 %,
като договорът е сключен при общи условия.
От представения от ответника заверен препис от разписка се установява, че на
28.06.2022 г. ищцата е получила сумата от 1 000 лв. по Договор за заем № 10159468 от
28.06.2022 г.
Като доказателства по делото са пирети и два броя вносни бележки от 28.09.2022 г. за
внесени суми от ищцата в размер на 963,29 лв. и 713,77 лв.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че по Договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г. ищцата е
3
получила сумата от 1 000 лв., като ищцата е изплатила сума в общ размер на 2 039,40 лв.,
както следва: на 28.07.20022 г. – сумата от 20 лв., на 22.08.2022 г. – сумата от 150 лв., на
28.09.2022 г. – сумата от 713,77 лв., на 28.09.2022 г. – сумата от 963,29 лв. и на 29.09.2022 г. –
сумата от 192,34 лв., от която обща сума е погасена сумата от 1 000 лв. – главница и сумата
от 76,11 лв. – договорна лихва, като няма данни как и разпределена сумата от 963,29 лв.
Вещото лице също така установява, че с включени договорна лихва и неустойка спрямо
погасителния план ГПР е в размер на 159,22 %, а с включени реално погасени суми за
договорна лихва и спрямо датата на плащане, ГПР е в размер на 29,55 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищцата и „.....................“ АД е бил
сключен Договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г., който намира правното си основание
в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищцата е погасила
сумата от 2 039,40 лв. Спори се относно валидността на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка, както и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна
клауза.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправна, съдът намира следното: От така посочените основания съдът намира, че
първо следва да се произнесе по основанието неравноправност. Наличието на
неравноправни клаузи в потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от
ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на
неравноправни клаузи в потребителските договори, и които норми са общи спрямо
специалните норми на ЗПК. Противоречието със закона и заобикалянето на закона са
предвидени като основания съответно в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД. Тези норми
са общи по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът намира, че
първо следва да се произнесе по предявеното основание неравноправност, което дерогира
общите разпоредби на ЗЗД.
Клаузата на чл. 12, ал. 1 от процесния договор предвижда, че заемателят се задължава
в седмодневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а клаузата на ал. 4,
изр. последно, предвижда, че при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 355,80 евро или 695,89 лв.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
4
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата на чл. 12, ал. 4 в частта за заплащане на неустойка за нищожна
като неравноправна се явява основателна, поради което и следва да бъде уважена, а в
останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на останалите три основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 695,89 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
От претото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експретиза се установява, че ищцата е изплатила сума в общ размер на 2 039,40 лв., от която:
сумата от 1 000 лв. – главница и сумата от 76,11 лв. – договорна лихва, като няма данни как
и разпределена сумата от 963,29 лв. В случая договорната лихва е договорената цена и се
дължи на кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното
погасяване на дължимия кредит ищцата е погасила кредита от 1000 лв. и е платила на
ответника цената по договора в размер на 76,11 лв. или сумата от 1 076,11 лв. е платена на
годно правно основание. За разликата над тази сума до размера на общо платената сума от 2
039,40 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на
което е платена сума от 695,89 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално
претендирания размер от 50 лв., като частичен от общата сума от 695,89 лв., законна лихва
се дължи от предявяване на исковата молба – 16.02.2023 г. до окончателното й плащане, а
върху главницата от 645,89 лв., представляваща разликата над 50 лв. до пълния размер,
законната лихва се дължи от подаване на молбата за изменение на иска чрез увеличението
му – 22.10.2024 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъждени
направените по делото разноски в размер на 405 лв., от които: сумата от 105 лв. –платена
държавна такса и сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца се
дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда
5
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 800 лв. или по 400 лв.
за всеки предявен иск, представляващо минималното такова към момента на сключване на
договора. В конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед на присъденото минимално възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. М. М., с ЕГН **********, от
гр. София, кв. „......................., против „.....................“ АД, с ЕИК ............... със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „...........“, ул. „....................“ № ................,
представлявано от управителите Р.Й.Д. и Т.Г.Ч., че клаузата на чл. 12, ал. 4, изр. последно от
Договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г. е нищожна като неравноправна, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за прогласяване на нищожността клаузата в останалата й
част, и ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените претенции за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 12 от Договор за заем № 10159468 от 28.06.2022 г., поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „.....................“ АД, с ЕИК ............... със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „...........“, ул. „....................“ № ................, представлявано от управителите
Р.Й.Д. и Т.Г.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на А. М. М., с ЕГН **********, от гр. София, кв.
„......................., сумата от 695,89 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотники/, платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху
главницата от 50 лв., считано от предявяване на исковата молба – 16.02.2023 г. до
окончателното й плащане, и върху главницата от 645,89 лв., представляваща разликата над
50 лв. до пълния размер от 695,89 лв., считано от 22.10.2024 г. до окончателното й плащане,
считано от предявяване на исковата молба - 30.09.2022 г. до окончателното й изплащане
плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 405 лв. /четиристотин и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „.....................“ АД, с ЕИК ............... със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „...........“, ул. „....................“ № ................, представлявано от управителите
Р.Й.Д. и Т.Г.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „..............“, с ЕИК
*********, представлявано от адвокат Д.М.М., от САК, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7