№ 318
гр. Казанлък, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102591 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ****, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП
са му причинени телесни увреждания. Сочи, че на **** г. около 14:15 ч. на
път ****, км. **** м. се движил л.а. марка „М.“ модел „****“ с рег. № ****,
управляван от С. А. И., който нарушил правилата за движение по пътищата,
като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с
правомерно движещия се л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****,
управляван от ищеца. В резултат на настъпилото ПТП Н. Ж. получил телесни
увреждания. Издадено било НП № **** г. по АУАН № **** г. по описа на
ОДМВР П., РУ-К.. Причина за настъпване на произшествието били
допуснатите от водача на л.а. „М.“ С. И., нарушения на правилата за
движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществувала пряка
причинна връзка между деянието на виновния водач С. А. И. и настъпилите
общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на Н. Ж..
Сочи, че за увреждащият л. а. с рег. № ****, управляван от С. И. имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з. п. № ****, със срок на
валидност една година, считано от 07.08.2021 г. до 06.08.2022 г. със ЗК „Л.И.“
АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв.,
която сума представлявала минималния размер на обезщетението за
1
неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалият Ж. предявил претенцията си за изплащане
застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И.“ АД и представил всички
документи, с които разполагал, с писмо получено от застрахователя на
29.07.2022 г. По случая била заведена щета № **** г., по която
застрахователят не предложил заплащане на обезщетение в
законоустановения срок. С оглед на изложеното, в случая били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Л.И.“ АД за
причинените вреди на ищеца. Твърди, че в резултат на процесното ПТП
пострадалият Ж. получил следните травматични увреждания: контузия на
главата, контузия на гръдния кош, контузия на лява раменно мишнична
област, охлузвания и разкъсно-контузни рани на лявата раменно-мишнична
област, данни за претърпяно мозъчно сътресение. След инцидента на **** г.
ищецът бил прегледан от екип на спешна медицинска помощ, съгласно фиш
№ **** от ФСМП[1]К., според който пострадалият бил с охлузвания на лява
мишница. На 23.07.2022 г. след преглед в Съдебна медицина в гр. С.З.
съгласно Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № **** г. било
установено, че ищецът бил с: охлузвания по мишничната област на левия
горен крайник, охлузване и кръвонасядане по задната повърхност на лявото
рамо, косо кръвонасядане по лява гръдна половина в горната част. На
26.07.2022 г. Н. И. Ж. бил прегледан в ЕТ „****“ пострадалият бил с
оплаквания от главоболие в челната теменна област, придружено с гадене,
световъртеж и дразнене от светлина, безсъние, болки в ребрата в ляво. От там
ищецът бил насочен за преглед при невролог. Видно от Амбулаторен лист №
**** му е поставена диагноза мозъчно сътресение. След прегледа било
изписано медикаментозно лечение и пострадалият бил насочен за КАТ на
главов мозък. На 29.07.2022 г. след преглед в УМБАЛ „А.“ ЕАД, съгласно СУ
№ 195/2022г. били установени: контузии на главата, на гръдния кош, на лява
раменно мишнична област, охлузвания и разкъсно-контузни рани на лявата
раменно-мишнична област и мозъчно сътресение. Твърди, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът търпял силни болки и
много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре
физически и емоционално. Преди процесното ПТП ищецът бил в добро
здраве, изключително деен и енергичен човек, но след инцидента животът му
се променил. Времето, в което бил лишен от обичайния си начин на живот му
се отразявало психически и физически. Сега изпитвал цялостен дискомфорт
вследствие на получените травми, както и последващи болки, които
продължавали и към настоящия момент, за дълго време бил напрегнат, с
нарушения на съня, като не бил в състояние да се натоварва психически и
физически. Освен болките, ищецът изживявал и силен стрес при процесния
пътен инцидент, който завинаги щял да остане в неговото съзнание. Към
настоящия момент ищецът продължавал да изпитва болки и имал нарушения
2
на съня. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки, страдания и
психически стрес, пострадалият следвало да бъде компенсиран. Безспорно
неимуществените вреди имало по-голямо значение и съответно се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не можело да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление. Твърди, че вредите
на ищеца били в резултат виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил, а за причинените от него вреди отговарял ответника по делото ЗК
„Л.И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което за ищеца бил налице правен интерес
да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки, страдания и психически стрес от причинените травматични
увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „Л.И.“
АД, да заплати обезщетение на ищеца Н. И. Ж. в размер на 9 000 лева,
частичен иск от 30 000 лева, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира
законна лихва върху сумата, считано от 29.07.2022 г. - датата на която изтичал
срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва предявения иск за неимуществени вреди по
основание и размер, като неоснователен и недължим. Оспорва механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие от **** г. Оспорва
твърдението за вина на водача на лек автомобил „М. ****“ с рег. № **** - С.
А. И., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния
резултат при ищеца. Алтернативно, в случай че бъде установено виновно
поведение на водача на лек автомобил „М. ****“ с рег. № **** - С. А. И., за
настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат
при ищеца Н. И. Ж., навежда довод за съпричиняване на пътнотранспортното
произшествие и на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като
водач на лек автомобил „А.Р. ****“ с рег. № ****, в нарушение на чл. 20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал, като при избиране на скоростта на движение не се съобразил с
3
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за движението - да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре; в нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП превишил установената от закона скорост от 80 км/ч за
движение извън населено място; в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП преди
да предприеме каквато и да е маневра на пътя не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, не се съобразил с тяхното положение,
посока и скорост на движение; в нарушение на чл. 137А от ЗДвП не изпълнил
установеното му задължение като водач да използва обезопасителните
колани, с които моторното превозно средство е оборудвано. Оспорва
твърдението, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от **** г. за
Н. И. Ж. възникнали всички описани в исковата молба вреди. Оспорва
твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие от **** г.
ищецът получил контузия на главата и мозъчно сътресение. Счита размера на
предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и
прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва по основание и размер и
предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава. Твърди, че
застрахователната претенция на Н. И. Ж. постъпила в „Застрахователна
компания Л.И.” АД на 29.07.2022 г. с вх. № 7786/29.07.2022 г. чрез адвокат
А.Б.. Образувана била преписка по щета № 0000-1000-04-22- 7 5 0 3 , по която
с писмо изх. № 5740/01.08.2022 г. били изискани допълнителни документи по
претенцията, които не били представени. Предвид това и на основание чл.
497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят не следвало да
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение. Оспорва като частен документ по отношение на неговото
съдържание съдебномедицинско удостоверение № 195/2022 г., в което било
направено заключение, че при ищеца били установени контузия на главата и
данни за претърпяно мозъчно сътресение.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители, поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ ****/**** г. на РУ-К. се установява, че **** г. около 14:15 ч. на път ****,
км. **** м. настъпило ПТП между л.а. марка „М.“ модел „****“ с рег. №
****, управляван от С. А. И., и л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****,
управляван от Н. И. Ж.. Протоколът за ПТП по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
4
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди
на автомобила, пътна обстановка т. е. извършените от съответното
длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В
тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно
описания механизъм на ПТП, тъй като съставителят не е присъствал и
възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същият отразява и
възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия
автомобил. В констативния протокол е отразено, че причина за ПТП-то е, че
ППС -1 навлиза в лентата за насрещно движение. Посочено е, че водач
пострадал при ПТП-то е ищецът – с охлузни рани в областта на лявата ръка.
По делото са представени и акт за установяване на административно №
**** от **** г., както и наказателно постановление № **** г. по АУАН №
**** г. по описа на ОДМВР П., РУ-К. против С. А. И.. От същите се
установява, че на **** г., на път ****, км. **** м. се движил л.а. марка „М.“
модел „****“ с рег. № ****, управляван от С. А. И., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост с
релефа на пътя в десен завой навлиза в лявата лента за насрещно движение и
блъска странично движещия се л. а. марка „А.Р.“ модел „****“ с рег. № ****,
управляван от Н. И. Ж..
Видно от справка от информационен център към „Гаранционен фонд“,
към дата **** г. МПС с ДКН № **** е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ при застраховател ЗК „Л.И.“ АД, з. п. № ****, със
срок на валидност една година, считано от 07.08.2021 г. до 06.08.2022 г..
Видно от уведомление с изх. № 5740/01.08.2022г. относно щета № ****
г., издадено от ЗК „Л.И.“ АД, и адресирано до адв. А.Б., във връзка с молба
входящ №7786/29.07.2022 г. му е указано да представи следните документи:
заверено копие на влязло в сила заключително постановление по наказателно
производство срещу водача, причинил пътнотранспортното произшествие
или заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви срещу водача,
причинил ПТП. Ако е постигнато съдебно одобрено споразумение, следва да
се представи заверен препис от споразумението; автотехническа експертиза -
заверено копие и удостоверение за банкова сметка-заверено копие.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
заключението, на която съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се установява, че на **** г.
+600
около 14.15 ч. на път 1-6 км.271 се е движил л.а. „М.“ модел **** с рег. №
****, управляван от С. А. И., навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал ПТП с движещия се в противоположна посока л.а. „А.Р.“ модел
**** с рег. № **** управляван от Н. И. Ж.. ПТП е настъпило в светлата част
на денонощието. Лекия автомобил „М.“ **** с рег. № ****, управляван от С.
И. преди сблъсъка/удара се е движил от изток на запад и сблъсъка/удара е
настъпил в зоната на десен завой гледано по посоката му на движение. Лекия
автомобил „А.Р.“ **** с рег. № **** управляван от Н. Ж. преди
5
сблъсъка/удара се е движил в обратна посока от запад на изток и
сблъсъка/удара е настъпил в зоната на навлизане в ляв завой гледано по
посоката му на движение. Между пътната лента за движение от изток на
запад и двете пътни ленти за движение в обратната посока от запад на изток,
надлъжната пътна маркировка която ги разделя е „Единична непрекъсната
разделителна линия“. Между двете пътни ленти за движение в посока от
запад на изток, надлъжната пътна маркировка която ги разделя е „Единична
прекъсната разделителна линия“ - M3. Южната и северната пътни ленти са
ограничени с „Единична непрекъсната разделителна линия“ – М1.
Сблъсъка/удара спрямо л.а. „М.“ **** с рег. **** е с предна централна част,
т.е. сблъсъка е челен. Сблъсъка/удара спрямо л.а. „А.Р.“ **** с рег. № **** е
с лява странична и задна лява част, т.е. сблъсъка е ляво страничен. Мястото на
сблъсъка/удара спрямо „О“ се намира по дължина на пътното платно - на
около 46.00 - 47.00 м. източно от „О“ и по широчина на пътното платно - на
около 4.00 м. северно от „О“. Скоростта на движение на л.а. „М.“ **** с рег.
№ **** в конкретния десен завой, преди сблъсъка/удара е била по - голяма от
Va > 82.11 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „А.Р.“ **** с рег. № ****
M
преди сблъсъка/удара е била равна или по - малка от Va < 82.11 км/ч.
ap
Разрешената скорост за движение в този участък от пътя за двата леки
автомобила е до 90.00 км/ч. Взаимната видимост при наличие на завой /десен
по посока на движение на л.а. „М.“ и ляв по посока на движение на л.а.
„А.Р.“/ е около 40.00 - 50.00 м., в зависимост от това към момента когато са
имали възможност взаимно да се възприема, къде по широчината на пътя са
се намирали двата автомобила. Водачът на лекият автомобил „М.“ **** с рег.
№ **** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на л.а. „А.Р.“ **** с рег. № **** е нямал техническата възможност
да предотврати сблъсъка/удара при конкретната пътна обстановка.
Техническите причини за настъпване на ПТП са в резултат от конкретни
действия на водача на л.а. „М.“ и не се е дължало на възникнала внезапна
техническа неизправност и движение със скорост в участъка на ПТП, която се
е явила технически несъобразена с пътните условия - движение на л.а. „М.“ в
завой. Траекторията на движение на тялото на водача Н. И. Ж. към момента
на удара, в следствие на сблъсъка/удара в лява странична и задна лява част, е
наляво към лява колона между двете врати и задния край на предна лява
врата. Траекторията на движение на тялото на водача Н. И. Ж. към момента
след удара и последваща ротация около вертикалната ос по посока обратна на
часовниковата стрелка, е наляво към лява колона между двете врати и
облегалката на предна лява седалка. От техническа гледна точка водача на л.а.
Н. Ж. при сблъсъка/удара е бил с поставен предпазен триточков
обезопасителен колан. Поставеният предпазен триточков обезопасителен
колан не позволява горната част на тялото, главата, седалищната част, таза и
горната част на долните крайници от придвижване напред.
Съгласно Фиш за спешна медицинска помощ № **** от ФСМП К. от
****г., пострадалият Ж. бил с охлузвания на лява мишница.
6
Видно от Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № **** г.,
издадено от Съдебна медицина в гр. С.З. на 23.07.2022 г. след преглед в било
установено, че ищецът бил с: охлузвания по мишничната област на левия
горен крайник, охлузване и кръвонасядане по задната повърхност на лявото
рамо, косо кръвонасядане по лява гръдна половина в горната част.
Видно от амбулаторен лист № **** г., издаден от ЕТ „****“
пострадалият Ж. бил с оплаквания от главоболие, безсъние, болки в ребрата в
ляво.
Видно от Амбулаторен лист № **** Ж. бил с диагноза мозъчно
сътресение. След прегледа било изписано медикаментозно лечение и
пострадалият бил насочен за КАТ на главов мозък.
Съгласно СУ № 195/2022 г., издадено от УМБАЛ „А.“ ЕАД на
29.07.2022 г. при прегледа били установени: контузии на главата, на гръдния
кош, на лява раменно мишнична област, охлузвания и разкъсно-контузни
рани на лявата раменно-мишнична област; данни за претърпяно мозъчно
сътресение.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.И.Т. и З.П.П..
Свидетелят А.Т. заявява, че в деня на катастрофата Н. му се обадил да
го прибере от К.. Това се случило в края на м. юли, миналата година.
Свидетелят тръгнал към К.. Пристигнал, колата на Н. била до мантинелата,
той бил с одрано ляво рамо, имал травма. Попитал го как е станало, казал, че е
чул удар. Изчакал да пристигнат родителите му и пътна помощ. Натоварили
колата и се прибрали в града. На същия ден Н. бил в болница с родителите си.
Н. живеел със семейството си в С. - една седмица в С., една седмица в К.. Той
непрекъснато пътувал. Било лято, прибирал се към гр. К., понеже личният му
мотор се пазил в гараж на свидетеля, имал идеята да се качи да покара, в
момента моторът му от тогава не бил пипан, седял паркиран в гаража.
Особено първите два месеца след случката го возили или свидетелят или
Златан, като ищецът непрекъснато му казвал да кара по-бавно, Н. не шофирал.
Не искал да шофира, най-вероятно имал притеснения от случката. Свидетелят
пристигнал на място, завоят бил ляв, приятелят му се движил в крайна
дясната лента изкачвайки се към К.. М.ът навлязъл в неговото платно, понеже
бил с десен волан. Н. се опитал да избегне удара, но не успял. Била откъсната
задната гума с носачите на колата на Н., на свидетеля му се наложило да
прибере колата, защото Н. го боляло рамото. Родителите на Н. го докарали. Н.
тренирал фитнес, случвало му се да тренира два пъти дневно преди
катастрофата. След това 3-4 месеца спрял, поради невъзможност да тренира.
Катастрофата му се отразила. Станал по-затворен, преди бил душата на
компанията, обикаляли заедно по други градове на почивка и винаги ищецът
бил организатор. После се налагало те да го канят, но той отказвал, 3-4 месеца
не му се излизало. Като отишли на място Н. бил в съзнание. Не знаел кой се
обадил на тел. 112. А.Р.то на Н. било със задната си част, обърнато
7
противоположно на посоката, в която се движел. М.ът се намирал в средната
лента. Към К. имало две ленти, а в посока К. - една. Щом Н. се опитал да се
притисне вдясно, значи бил в дясната лента. Н. работел преди
произшествието като системен администратор на различни заводи в гр. К., гр.
К. и други. След инцидента спрял да работи поне за известно време. В
момента Н. шофирал.
От показанията на свидетеля З.П.П. се установява че разбрал за ПТП-то
от Н., обадил му се по телефона в същия ден. Разбрал, че е катастрофирал.
След катастрофата го видял същия ден. Бил ударен, лявата му ръка била
превързана, бил много уплашен, чувствал се зле. Познавал Н. от 10 години.
Той се променил след катастрофата. Преди тренирали заедно, сега не
тренирали, ходили на фитнес всеки ден, когато си бил тук, понеже пътувал.
След катастрофата не можел да ходи 3-4 месеца. Той не можел да движи
ръката си, след това я движел, но трудно. Физически му се отразило, понеже
не бил в състояние да тренира, отслабнал доста и бил в нещо като депресия.
Не контактувал с приятелите си, странял от тях, почти не искал да излиза.
След катастрофата не шофирал. Боляла го ръката и доколкото знаел пиел
обезболяващи. Свидетелят предполагал, че ПТП-то го отчаяло, имало видима
промяна. Предполагал, че било стрес. Някъде 3-4 месеца като си идвал
свидетелят го возил с колата си, като постоянно се притеснявал. Три-четири
месеца след катастрофата родителите му го карали. Ищецът притежавал
мотор, но от една година стоял в гаража на А.. Страхувал се да шофира.
Физически бил възстановен, но психически не бил сигурен. Първите месеци
било досадно да се вози Н., защото се страхувал, постоянно казвал „Намали,
по-бавно карай“. От ищеца знаел, че му се виело свят, гадело му се и тогава
казал, че изпаднал в безсъзнание. Не знаел дали Н. е започнал да шофира.
Колата му била размазана след катастрофата.
По делото са назначени и изслушани първоначална и повторна съдебно-
медицински експертизи, чието заключение съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвеното. От представената медицинска
документация и при извършения преглед на ищеца се установили: контузия
на главата, мозъчно сътресение с недоказано от свидетел коматозно
състояние, контузия и рани по мишничната област на левия горен крайник,
охлузване и кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо,
кръвонасядане по лява гръдна половина в горната част. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, с
разнообразни контактуващи повърхности, каквито характеристики могат да
имат различни детайли от интериора на автомобил, включително и такива,
които са деформирани, счупени и разместени. Уврежданията могат да се
получат в условията на ПТП, по време и начин, както съобщава прегледаният.
Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно / без опасност/ за
живота. Контузия на главата е с период на възстановяване една седмица.
Мозъчно сътресение с недоказано от свидетели коматозно състояние период
на възстановяване три седмици. Контузия и рани по мишничната област на
8
левия горен крайник период на възстановяване две седмици. Охлузване и
кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо период на
възстановяване две седмици. Кръвонасядане по лява гръдна половина в
горната част период на възстановяване две седмица.
Проведено е лечение хирургично-обработки на рана, смяна на
превръзки. Медикаментозно: предписан е реламакс В 6 - при
раздразнителност, трудно заспиване, нарушена концентрация, повишена
чувствителност, стрес; фастум гел лечение на мускулна и костна болка с
травматичен произход; мовалис 7.5 х 1т. ревматоидни болки; паратрамол х 1
табл. при нужда обезболяващо средство; деган х 1 табл. при нужда против
повръщане и гадене
Според вещото лице пострадалият е възстановен и трудоспособен. Няма
в момента временна или трайна нетрудоспособност разпоредена от ЛКК или
ТЕЛК. Липсват трайни увреди на базата на получените травми. Налице е
цикатрикси /ръбци/ остатък от раните на лявата мишница, които изискват
козметични процедури. Епизодично главоболие и напрежение водещо до
натрапчива фобийност, /страх от превозни средства и управлението им/. При
вида на описаните увреди по автомобила и механизъм на катастрофата, с
описани, отвоР. въздушни възглавници съобщени в документацията, от
посещението на мястото на инцидента, получените травми, експертът смята,
че ищецът имал поставен предпазен колан. Обрисувана била подробно от
двамата съдебни медици, типичната „коланна травма“. Тялото било
ограничено в предвижването му напред в посока кормилната уредба, табло,
предно стъкло. Констатираните травми били леки. Липсвали тежки травми по
главата, крайниците и тялото. Травмите били леки и такива точно заради
поставения колан. Коланът защитавал главата челно, лицето, гръдният кош,
гръдният и кръсцов отдел на гръбнака, таза и горната част на долните
крайници. Травмите по главата в ляво, левите крайници и рамо не са
защитени при удар на колата от ляво. Тялото полита в посока на
удара/страничен/на ляво и се удря в интериора на колата в ляво. По задно
външната повърхностна лявата мишница имало групирани ивичести находки
и такива с неправилна форма, представляващи охлузвания, преминаващи в
рани, покрити с корички отделящи се по периферията. Такива увреждания се
виждали и по външната част на лявата лопаткова област, с което цялата
засегната площ е около 23/11 см. Гръдната травма била лека и от директното
въздействие на поставения колан. Травмата довела до мозъчното сътресение,
могла да се съчетание между травма в областта на въздушните възглавници и
лявата вътрешна част на интериора на колата. Вещото лице по повторната
експертиза също потвърди, че ищецът е получил в резултат на процесното
ПТП: контузия на главата с данни за претърпяно лекостепенно мозъчно
сътресение; контузия на гръдния кош, контузия на лява раменно-мишнична
област. Оплакванията на ищеца от главоболие, безсъние гадене и световъртеж
са започнали на следващия ден след инцидента като са засилвали интензитета
си. В следващите дни не са отминавали, което е накарало пострадалия да
9
потърси медицинска помощ. Оплаквания са характерни за претърпяно
мозъчно сътресение, макар и лекостепенно, което в резултат на удар в
областта на главата в детайли в купето на лекия автомобил или във
въздушната възглавница. Понякога симптомите на претърпяно мозъчно
сътресение се появявали не непосредствено след инцидента, а няколко часа
дори и няколко - 1-2 дни след травмата на главата.
От заключението по съдебно-психологичната експертиза, която съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвена се установява, че
претърпеният инцидент от **** г. е довел до развитие у Н. И. Ж. на
травматичен стрес с основни симптоми: тревожност, разстройство на съня,
загуба на апетит и редуциране на телесното тегло, раздразнителност.
Установило се, че травмата все още не е напълно преработена и че са налице
симптоми и от трите групи, характеризиращи посттравматично стресово
разстройство: натрапчиво припомняне на травматичното събитие, реакции на
тревога /при шофиране или разходки с детето/, нарушен сън,
раздразнителност и избягване на мястото на което е преживял травмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – **** г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
10
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: на **** г. около 14.15 ч. на път 1-
+600
6 км.271 се е движил л.а. „М.“ модел **** с рег. № ****, управляван от С.
А. И., навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с
движещия се в противоположна посока л.а. „А.Р.“ модел **** с рег. № ****,
управляван от Н. И. Ж.. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието.
Водачът на лекия автомобил „М.“ **** с рег. № **** е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на л.а. „А.Р.“ ****
с рег. № **** е нямал техническата възможност да предотврати
сблъсъка/удара при конкретната пътна обстановка. Техническите причини за
настъпване на ПТП са в резултат от конкретни действия на водача на л.а. „М.“
и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност и
движение със скорост в участъка на ПТП, която се е явила технически
несъобразена с пътните условия. От техническа гледна точка водача на л.а. Н.
Ж. при сблъсъка/удара е бил с поставен предпазен триточков обезопасителен
колан.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца
вреди, тъй като видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза,
травмите са: контузия на главата с данни за претърпяно лекостепенно
мозъчно сътресение; контузия на гръдния кош, контузия на лява раменно-
мишнична област. Тези травми са в резултат на ПТП-то и са леки с оглед
поставения обезопасителен колан.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно
понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да нямат лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
11
4/23.12.1968 г. на ВС/. По аргумент от чл. 154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. Ищецът е длъжен да докаже, при пълно и
главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания. Изслушаните медицински
експертизи установиха травмите, получени от ищеца Н. Ж.: контузия на
главата, мозъчно сътресение с недоказано от свидетел коматозно състояние,
контузия и рани по мишничната област на левия горен крайник, охлузване и
кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо, кръвонасядане по лява
гръдна половина в горната част, посттравматично стресово разстройство.
Получените травми имат характер на леки телесни повреди, предизвикали
временно разстройство на здравето неопасно за живота му. Те са причинили
временен дискомфорт в ежедневния начин на живот на пострадалия.
Травматичният възстановителен период бил три, четири месеца /според
свидетелските показания за този период пострадалият се бил изолирал,
преустановил спортните си занимания, отказал да шофира/. Травмите не са
предизвикали трайна увреда. Към настоящия момент пострадалият бил
възстановен и трудоспособен. Нямал временна или трайна
нетрудоспособност разпоредена от ЛКК или ТЕЛК. По задно външната
повърхностна лява мишница и по външната част на лявата лопаткова област
се наблюдавали охлузвания, преминаващи в рани, покрити с корички
отделящи се по периферията. Гръдната травма била лека и от директното
въздействие на поставения колан. Травмата довела до мозъчното сътресение,
могла да е съчетание между травма в областта на въздушните възглавници и
лявата вътрешна част на интериора на колата. Няма обективна медицинска
документация, а и хода на процеса не се доказа мозъчното сътресение на
ищеца Н. Ж. да е довело до коматозно състояние. Тези травми са леки телесни
повреди, които са причинили временно болки в контузените места, но имат
благоприятна прогноза и добро повлияване от приложеното лечение. За
разкъсно-контузните рани е приложена хирургична обработка, смяна на
превръзка, санация. Има остатък от ръбци от раните на лявата мишница. Не
се установява във възстановителния период ищецът да се е нуждаел от чужда
помощ при посрещане на нуждите си от битов характер. Не са налице трайни
увреждания и неотшумели физически болки, което се установява от
заключението и разпита пред съда на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза. Установи се посттравматично стресово разстройство у ищеца,
което е обичайна последица от претърпян пътен инцидент и се среща при
всеки пострадал. То се изразява в тревожност, неспокоен сън и напрегнатост.
Съдът като съобрази възрастта на ищеца към момента на инцидента **** г. -
35 години, получените от него травматични увреждания, проведеното
лечение, обстоятелството, че оздравителния период от физическите
увреждания е от една до три седмици, а стресовото разстройство и до
настоящия момент не е отшумяло, социално-икономическите условия,
стандарта на живот в страната през 2022 г. и наблюдаващите се инфлационни
12
процеси към момента на ПТП-то намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, което да репарира болките и страданията му е 7000 лв..
Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца са неоснователни, доколкото от доказателствата по делото
не се установява пострадалият да е бил без поставен обезопасителен колан.
Напротив, според експертните заключения част от нараняванията му
свидетелстват именно за поставен обезопасителен колан при настъпване на
ПТП. Оспорени от експертното заключение по автотехническата експертиза
са твърденията, че ответникът не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал, като при избиране на скоростта на движение не
се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за
движението - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре;
превишил установената от закона скорост от 80 км/ч за движение извън
населено място; в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП преди да предприеме
каквато и да е маневра на пътя не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, не се съобразил с тяхното положение, посока и скорост
на движение.
Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен до предявения размер на 7000 лева, като
частичния иск за разликата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 9 000
лв., предявен като част от вземане в общ размер на 30 000 лв., като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
По повод началната дата на дължимост на законната лихва върху
обезщетенията съдът приема следното: Претенцията съгласно исковата молба
е датата 29.07.2022 г. до окончателното плащане на сумите. Обезщетението се
дължи от 29.07.2022 г., датата, на която е сезирано застрахователното
дружество – факт, който не е оспорен от страните. На основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 29.07.2022г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане
на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Следователно законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде
присъдена от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
13
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 779,96 лева,
представляващи държавна такса и възнаграждение на вещи лица, съразмерно
с уважената част от иска.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част на
иска на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер на 347,38 лв. за депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатското възнаграждение като
процесуален представител на ищеца. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на адвоката на ищеца се дължи сумата 1000 лв. Тъй като представляващият
ищеца адвокат е регистрениран по ДДС, на основание § 2а от ДР на
Наредбата следва да бъде добавен ДДС върху сумата, вследствие на което
общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА, е 1200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от изпълнителни директори С. А. и В.И. да
заплати на Н. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, представляван от адв. П.
К., САК, с адрес: гр. С., ****, по частичен иск с правно основание чл. 432 от
КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП,
реализирано на **** г. в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), ведно със
законната лихва от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата над 7 000 лв. (седем хиляди лева) до
пълния предявен размер от 9 000 лв. (девет хиляди лева), предявен като част
от вземане в общ размер на 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от изпълнителни директори С. А. и В.И. да
заплати на Н. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, представляван от адв. П.
К., САК, с адрес: гр. С., ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 779,96
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ****, представляван от
адв. П. К., САК, с адрес: гр. С., ****, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
изпълнителни директори С. А. и В.И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
347,38 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от изпълнителни директори С. А. и В.И. да
14
заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К., САК
с адрес: гр. С., ****, сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената срещу ответника част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
15