РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против
Решение № 183/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 192/ 2023 на ОС - К., с което е
осъдена да заплати на М. Х. М. сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване
на престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с Решение
№ 165/ 08.11.2022 г. по н. д. за възобновяване № 383/ 2022 г. на АС –
Пловдив, ведно със законната лихва.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно
обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено. Предвид
изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се
намали присъденото обезщетение.
Въззиваемият М. Х. М. не взима становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
М. Х. М. е предявил против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнатото му незаконно обвинение по ДП №***/
2016 г. на РУ – К. за престъпление по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1 НК .
Обжалваното решение в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 6000 лв. до 30 000 лв. е
влязло в сила поради необжалването му от ищеца.
Решението се обжалва от прокуратурата с доводи за неоснователност на
исковата претенция поради липса на неимуществени вреди, а при условията
на евентуалност – за неговата прекомерност.
Отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ за причинени от дейността
на правозащитните органи вреди е специална деликтна отговорност, която се
поражда в посочените в ал. 1 хипотези. Отговорността на държавата е
обективна, тъй като не е обусловена от виновно поведение на нейните
длъжностни лица, като за ангажиране на отговорността й по чл. 2 ЗОДОВ е
необходимо претърпените вреди да са в причинна връзка незаконните
действия на правозащитните органи.
По делото не е спорно, че наказателното производство срещу ищеца М.
Х. М. е започнало на 15.12.2016 г. и е приключило на 18.11.2022 г., на която
дата с Решение № 165 по н. д. по възобновяване № 383/ 2022 г. на АС –
Пловдив е възобновено наказателното производство по ВНОХД № 47/ 2022 г.
на ОС – Х., отменено е въззивното решение, както и потвърдената
първоинстанцинната присъда по НОХД № 326/ 2021 г. на РС – К., като е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
2
престъпление. Поради това всяко наказателно преследване по правило
провокира редица негативни изживявания у обвиненото лице, изразяващи се
в несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
той следва да ги докаже на общо основание.
От събраните по делото гласни доказателства (св. А. М., св. Е. М.) по
несъмнен начин се установи, че вследствие на воденото незаконно
наказателно преследване ищецът е претърпял редица негативни емоции и
чувства – страх, стрес, притеснение, накърнено добро име, което опровергава
становището на прокуратурата за липса на претърпени неимуществени вреди
от незаконното обвинение.
По отношение размера на присъденото обезщетение настоящата
инстанция намира, че не са налице основания за неговото намаляване. Както
е прието в ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и
значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху
психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за
неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период.
В настоящия случай при преценка интензитета на претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва, от една страна да се съобрази тежестта
на обвинението, което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
3
продължителността на наказателното производство от близо 6 години, която с
оглед характера на обвинението надвишава чувствително изискването за
разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, обстоятелството, че ищецът е
неосъждан и с добро име в обществото, медийното разгласяване в населеното
място на постановената осъдителна присъда, което е засегнало доброто му
име и чест, отдръпването на съселяните му и настъпилата социална изолация,
а, от друга, че спрямо него е взета най – леката мярка на процесуална принуда
– подписка, както и че преживяната стресова ситуация не е довела до значимо
психично разстройство. Съпоставката на посочените две категории
обстоятелства налага извод, че определеното от окръжния съд обезщетение от
6000 лв. е в съответствие с интензитета на преживените от негативни емоции
и чувства от незаконното обвинение и не са налице основания за неговото
намаляване, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/ 06.12.2023 г. по гр. д. № 192/ 2023
на ОС – К..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4