Определение по дело №420/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 1420
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова
Дело: 20237200700420
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

             /21.12.2023 г.

 

Административен съд - Русе, четвърти състав, в закрито заседание  на двадесет и първи две хиляди двадесет и трета година, в състав

 

                                                                                 СЪДИЯ: Диана Калоянова

 

като разгледа адм. дело № 420 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 92 от ГПК.

Образувано по молба вх. № 5722/19.12.2023 г., подадена от И. В. Ф., в качеството на началник отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Две могили, без посочен адрес. С молбата се иска отмяна на наложена глоба в размер на 250,00 лева с протоколно определение от съдебно заседание на 12.12.2023 г.

Административен съд - Русе намира подадената молба за процесуално допустима, подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 92 от ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от подаването й. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна по молбата се установява следното:

Производството е образувано е по жалба на „Ф+С-АГРО” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. ’’Борисова” № 52, ет. 5, ЕИК *********, представлявано от Светло Янчев Стойчев – управител срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. З от ДОПК № 11-1/ 10.01.2022 г, издаден от С.Д.И., на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ), Дирекция ФМДТ при Община Две могили, потвърден с Решение № 1/22.03.2022 година на началника на отдел МДТ при Община Две Могили. Иска се отмяна на посочения АУЗД като незаконосъобразен.

С Решение № 40/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 153/2022 г., състав на Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на дружеството.

След проведено касационно оспорване, с Решение № 7840/ 13.07.2023 г. по адм. д. № 11089/2022 г., състав на Първо отделение, ВАС е отменил изцяло Решение № 40/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 153/2022 г. на Административен съд – Русе, като е върнал делото за ново разглеждане.

Настоящото дело № 420/2023 г. на Административен съд – Русе е образувано на 17.07.2023 г.

С Определение № 752/25.07.2023 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване, като предвид съдебната ваканция допълнително с Определение № 802/07.08.2023 г. е насрочил съдебно заседание на 12.09.2023 г.

В първото по делото заседание е установено, че по предходното дело не са събрани данни за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В същото заседание, по искане на жалбоподателя, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза по въпроса „Да се определи размер на разходите за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ - за поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване за календарната 2021 г. за всеки от процесиите имоти /в град Две могили и в село Чилнов/ по начините регламентирани в чл. 67, ал. 8, т. 3 б. и б. б от ЗМДТ т.е. пропорционална съобразно разгъната застроена площ на имотите и пропорционално съобразна брой ползватели“.

Съдът е определил размера на необходимия депозит, а за вещо лице е посочил М.Л.М..

С молба с вх. № 3848/15.09.2023 г. вещото лице е поискало да му бъде издадено съдебно удостоверение, което е сторено и с което удостоверение съдът е дал указание на вещото лице да бъде осигурен достъп до счетоводната и финансова информация на Община Две могили, в частност за дейност „Чистота“ на същата община, необходими за изготвяне на назначената експертиза.

По делото е постъпило Уведомление с вх. № 4062/03.10.2023 г., с което вещото лице уведомява съда, че не е в състояние да представи заключение в срок поради факта, че все още не му е предоставена необходимата информация от ответника, защото същата не е изготвена от „Информационни системи“.

В съдебно заседание на 10.10.2023 г. се установи, че към този момент ответникът продължава да не е в състояние да предостави необходимата информация за изготвяне на експертизата, поради което съдът отложи разглеждането на делото и със съгласието на страните обяви, че следващо заседание ще бъде насрочено след изготвяне на експертизата.

Поради продължаващото непредставяне на информация, с Определение № 1130/31.10.2023 г. съдът е определил петдневен срок, в който ответникът да представи същата по делото, което определение е получено от общината на 01.11.2023 г. След срока, на 07.11.2023 г., в 14,25 часа е представена информация в писмен вид, регистрирана с вх. № 4656/07.11.2023 г.

Вещото лице е представило заключение с вх. № 4813/15.11.2023 г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

За насроченото за 12.12.2023 г. съдебно заседание ответникът е представил писмени бележки, в които не възразява становището на експертизата да се приеме, но счита, че методът на определяне на задълженията е неправилен и неприложим.

Жалбоподателят е представил писмено становище с вх. № 5556/ 12.12.2023 г. преди съдебно заседание, в което оспорва заключението на вещото лице, като сочи, че за целите на експертизата са използвани справки, които не съдържат необходимата информация и не са анализирани правилно. Вследствие на това изчислената сума за третия компонент от ТБО е в нереално висок размер, по-висок дори от сумата по обжалвания АУЗД.

В съдебно заседание, при изслушване на вещото лице, се установява следното:

„АДВ. С.: Каква база данни използвахте, за да изготвите заключението в двата варианта, които сте предложили?

В. Л. М.: Заключението съм изготвила на база налични по делото предоставени справки с писмо на Община Две могили с изх. № 4192/07.11.2023 г., към което е приложен един екселски файл с два шийта, в които има справки, които експертът се е опитал да анализира и да използва в своите изчисления. За мен беше странен отказът на началник отдел МДТ при Община Две могили да уточним на място числата, които бяха необходими за моите изчисления  и следващите изчисления в заключението са направени на база мое виждане.

АДВ. С.:*** могили не Ви е дала справката в искания от Вас вид?

В. Л. М.: Госпожо съдия, прилагам моето писмо от 18.09.2023 г. до Община Две могили, в което съм поискала за целите на експертизата да ми бъде предоставена необходимата информация относно разгънатата площ на имотите. Видно от представеното от мен писмо, съм изискала от Община Две могили да попълни необходимата информация в таблица 1 и 2. Въпреки че съдът задължи ответника да представи тази информация, тя постъпи в съда на 07.11.2023 г. във вид, който не ми позволява да направя коректно необходимите изчисления, за да отговоря на поставените въпроси за изследване.

АДВ. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Считам, че експертизата не следва да бъде приемана в този вид. Моля да задължите Община Две могили да представи справките и информацията във варианта, който е необходим на вещото лице, за да изготви заключение по експертизата в необходимия вид.“.

Вещото лице представи копие на изпратеното от вещото лице писмо с изисканата информация (л. 69 – л. 70).

В същото съдебно заседание съдът, с протоколно определение при подробно изложени мотиви, наложи глоба в размер на 250,00 лева на ответника.

В съдебно заседание съдът задължи ответника да представи необходимата информация на вещото лице в срок до 15.12.2023 г. да 16:00 часа, което указание ответникът е изпълнил точно и в срок с представяне на същата с писмо с вх. № 5666/15.12.2023 г. в 15:25 часа.

Трябва да се посочи, че успоредно с това дело, на производство пред настоящия съдия – докладчик е и адм. д. № 130/2023 г. между същите страни, със същия спор, но за определените МДТ за 2022 г. Същото вещо лице по адм. д.  №130/2023 е извършило експертизата и делото е в срок за постановяване на решение.

Отделно от това, през годините този спор се води непрекъснато между същите страни със същия предмет, като именно вещото лице М. изготвя необходимите експертизи като Община Две могили предоставя необходимата информация.

В разглежданата молба ответникът сочи, че е нарушен принципът на  равенство между страните в процеса.  Посочена е ролята на „Информационно обслужване“ АД относно представянето на информацията. Наблегнато е на начина на водене на кореспонденцията между административния орган и вещото лице, като са представени копия на разменени имейли. Твърди се още, че на вещото лице е оказано необходимото съдействие, но то е действало недобросъвестно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правната регламентация на налагането на глоби от съд се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 143а от АПК  Чл. 143а.  Заседанието се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за:

1. нарушение на реда в съдебно заседание;

2. неизпълнение на разпорежданията на съда;

3. използване на нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от администрацията и участващите в съдебното производство.

Аналогични са основанията за налагане на глоба за нарушения при разглеждането на дело, предвидени в императивната разпоредба на чл. 89 от ГПК. По причина, че в АПК не се съдържа норма, която да определя размера на наложената глоба, приложима е разпоредбата на чл. 91 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

          Глобата представлява процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) принцип на добросъвестност. Този принцип е адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват добросъвестно предоставените им процесуални права добросъвестно съобразно добрите нрави. Приложение намира и принципа на законност, регламентиран в чл. 4, ал. 3 от АПК , съгласно който Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са налице предвидените в закона основания. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето, което е извършило нарушението и в зависимост от естеството на извършеното нарушение е значението му за развитие на производството. Тежестта на нарушението може да бъде критерий само за размера на глобата, а не основание за налагането й. В случая началник отдел МДТ при Община Две могили е ответник и нарушението се изразява в изключително затрудняване хода на производството в поредни съдебни заседания чрез непрекъснато отлагане на представяне по делото на необходимата информация.

Съдът не установява конкретни причини, поради които се иска отмяна на наложената глоба. Делото не представлява трудност от специфично естество, тъй като същото се развива по установен от АПК, респ. ДОПК ред, независимо кой е ответника, тъй като последния по силата на закона винаги има качеството на административен орган.

Неотносимо е твърдението на Ф., че е нарушен принципа на равенство между страните (чл. 8 от АПК) по причина, че вещото лице не е страна в производството. Напротив, с непредставянето на необходимата информация своевременно, ответникът нарушава принципа на бързина и процесуална икономия, прокламиран в чл. 11 от АПК, който задължава съда да проведе производството във възможно най-кратък срок.

Съдът не намира за необходимо да изисква каквито и да е обяснения във връзка с непредставянето на необходимата информация по причина,че когато дадена страна е в невъзможност да изпълни указанията на съда в определения срок и/или в цялост, върху нея тежи задължението да уведоми съда своевременно за невъзможността/препятствието.

Съдът не намира за основателно твърдението, че отговорността за непредставянето на изисканата от вещото лице информация не е на ответника а е на трето лице – „Информационно обслужване“ АД. В случай, че ответникът не разполага с необходимата информация е следвало своевременно да уведоми съда за този факт, да посочи при кого се намира тази информация и да поиска съдът да задължи трето неучастващо лице да представи същата по делото. Отношенията на ответника с трети лица не могат да са причина за неизпълнение указанията на съда.

Отделно от това, в нито един момент от съдебното производство ответникът не представи официална писмена информация за развитие на  предявените от него искания за събиране на информация от трето лице „Информационно обслужване“ АД, нито посочи срок, в който ще е в състояние да представи същата.

Видно от изисканата информация, обратно на твърденията на молителката, не се касае за тълкуване на същата, а за представяне на конкретни факти, с които следва да се извършат изчисления за задълженията на дружеството жалбоподател. Буди недоумение твърдението в молбата, че Филипова, в качеството си на началник отдел МДТ (заемаща тази длъжност от 09.05.2017 г. съгласно представен Акт за встъпване в длъжност) и видно от представена Заповед № ЗДС-13/09.05.2017 г. магистър, специалност „Счетоводство и контрол“ „В този смисъл не притежавам необходимата компетентност да тълкувам и разчитам въпросните данни“, които данни представляват такива за разгънатата застроена площ на имоти във връзка с изчисляване на ТБО. Това твърдение обаче не е пречка същата да изрази становище относно правилността на метода на изчисление, ползван от експертизата в представените от нея Писмени бележки с вх. № 5541/11.12.2023 г.

Съдът подчертава, че наложната санкция не се основава на изразеното мнение на вещото лице за личното поведение на молителката, а на фактите, че независимо от дадените указания на съда и издаденото съдебно удостоверение, необходимата информация не е получена нито в срок, нито в необходимия вид. Това твърдение е изразено писмено от жалбоподателя в цитираното писмено становище с вх. № 5556/12.12.2023 г. преди съдебно заседание, т.е. преди съдът въобще да е запознат с твърденията на вещото лице.

Без значение е с кого е кореспондирало вещото лице, при условие че кореспонденцията се е водила на официална електронна поща на служител на община Две могили, какъвто е процесуалния представител на ответника. От представената кореспонденция се установява, че вещото лице е поискало повторно изпращане на информацията от 07.11.2023 г. (в нейния непълен вариант) по причина, че съдът не може да я предостави в електронен вид, като в изпратения имейл изрично е посочило тази причина.

Не се установява от приложените копия на имейли между общинската администрация и вещото лице други данни, различни от изложените до тук от съда.

Безспорно е, че с поведението си ответникът  неколкократно е затруднил хода на производството. Следва да се съобрази и поведението на жалбоподателя, който в две поредни заседания не може да получи изготвено заключение от вещото лице за да упражни правото си на защита.

По изложените причини съдът счита, че определеният размер на глобата от 250,00 лева е към минимума, защото според чл. 91, ал. 2 от ГПК За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.

В заключение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице уважителни причини за отмяна на наложената глоба, както и такива да измени размера на същата. Целта на нормата на закона е да стимулира страните да изпълняват указанията и разпорежданията на съда.

Предвид изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на наложената глоба основание чл. 143а, т. 2 от АПК във връзка с чл. 91, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в размер на 250,00 лева, обективирано в молба вх. № 5722/19.12.2023 г. от И. В. Ф. в качеството й на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Две могили.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

На основание чл. 138 от АПК във връзка с чл. 137 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

                                                                                      

  

СЪДИЯ: