№ 17089
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110104311 по описа за 2025 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК ,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът М. А. Т. твърди, че на 26.10.2018г. е сключила с ответника „Вива Кредит „ АД,
договор за потребителски кредит№ 5478840 при който й била предоставена в заем главница от
200лева, а съгласно чл.4, ал.1 и 2. от договора се предвижда заплащане на неустойка за
непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – тъй като не са
спазени разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК / липсва методика за формиране на ГПР, неясно е кои
разходи по договора го формират, счита, че таксата и неустойката следва да се включват в ГПР,
като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, допълнителната услуга не съставлява реално
предоставена възможност или преференциално условие, което да обосновава заплащането на
възнаграждение, като е налице забраната на чл.10а ЗПК, таксата е начислена във връзка с
процедурата по усвояване на кредита. Разпоредбата е и неравноправна. Разпоредбата за неустойка
е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, противоречи на чл.32,ал.4 ЗПК, като
клаузата заобикаля и разпоредбата на чл.71 ЗЗД-; същата излиза извън присъщите й функции.
Поради изложеното предявява: иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен
евентуално с иск за признаване на разпоредбите за заплащане на такса за експресно разглеждане от
15,95 лева и клаузата за заплащане на неустойка, като противоречащи на добрите нрави, за
нищожни.
Ответното дружество в срока за отговор, оспорва допустимостта на исковете за нищожност,
с довод, че не е налице правен интерес / интересът на ищеца се извлича от твърдението, че все още
1
се търсят суми и искането ответникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо относно
твърдението за нищожността на договора/, по основателността, се сочи, че не може да представи
документи, поради изтекъл срок за съхранението им, като се прави възражение за погасителна
давност.
Сочи, че в ДПК, относно методиката за ГПР, приложимо е само първото базово допускане
на т.3, б.а на приложение 1 към ЗПК, което е посочено императивно в закона, следователно не е
нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Счита се, че неустойката не следва да се включва в
ГПР, поради разпоредбата на чл19, ал.3 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, избрана
доброволно от ищцата, и също не следва да се включва в ГПР, тъй като плащането не е за действие
свързано с усвояването на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение
усвояването и управлението на ДПК, като услугата не е със задължителен характер, поради което и
ГПР не надвишава 50 %. Сочи се, че ДПК е сключен по искане на ищцата, поради което се счита,
че уговорките са индивидуални, защото на ищеца е дадена възможност да влияе на съдържанието
на разпоредбите. Относно неустойката, сочи се, че същата е предвидена, за да дисциплинира
длъжника, кредиторът е поел по – голям риск като ищцата е имала изборът да не сключи договора,
или в 14-дневен срок от сключването, да се откаже от него, като върне само главница, като същата
не следва да се включва в ГПР, който се изчислява в момента на сключване на договора, а
неустойката се дължи на по – късен етап, както и на основание чл.19,ал.3 ЗПК. Разпоредбата на
чл.33 ЗПК не намира приложение, като разпоредбата на чл.71 ЗЗД е неприложима. Оспорва се
твърдението за противоречие със закона, защото не са нарушени императивни правни разпоредби,
включително чл.71 ЗЗД.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при условие на
евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от договора за кредит ..
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: на 26.10.2018г. са сключили договор за потребителски кредит№
5478840 при който на ищцата е била предоставена в заем главница от 200лева, че за експресно
разглеждане на заявката за сключване на договора, в самия договор е предвидено че се дължи 15,95
лева, че а съгласно чл.4, ал.1 и 2. от договора се предвижда заплащане на неустойка за
непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2 , с посочен в договора фиксиран ГЛП 40,320% ,
ГПР 49,33 %,
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване на
договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %.
СРС намира, че страните не спорят, че, аритметично, ако неустойката по чл.4,2 от договора
и такса за експресно разглеждане се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
2
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както
и твърдението си, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи такса е неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, предвид
отделеното за безспорно, както и защото останалите искания са неотносими.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по т.5,1,5,2 и 5,3 от отговора – по
преценка на СРС, ответникът, който носи тежестта да докаже твърдението си за индивидуално
договаряне, следва да докаже, чрез представяне на СЕФ, това си твърдение, поради което и
разпоредбата на чл.161 ГПК е неприложима, а искането за посочване на титуляр на банковата
сметка е неоснователно, защото не е предявен осъдителен иск и съдът няма такова задължение,
съгласно чл.127,ал.4 ГПК, а искането за извършване на справка в деловодната система на РС –
Пловдив не може да се уважи от СРС.
Във връзка с искането на ответника за извършване на справка от съда, ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането – СРС няма задължение служебно да събира доказателства за твърдение,
за което, на основание чл.154 ГПК, страната направила искането, носи тежестта да го докаже и
ДАВА възможност на ответната страна в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да направи съответното доказателствено искане до съда, в противен случай същото
ще се приеме за преклудирано.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.5.2025г. от 10,55ч., за
която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3