№ 4209
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20231100512591 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 12285 от 05.11.2022 г., поправено с решение № 13443/02.08.2023 г.,
постановени по гр.д. № 2252/2022 г. на СРС, 63 състав Д. М.Ж.Т.Б. е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД следните суми: 2935,35 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ж.к. „*******, вх.
*******а за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране
на исковата молба – 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, 493,95 лева - мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 27,49 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
18.01.2022 г. до изплащането им.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК съдът е възложил в тежест на ответника разноските в производството.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, са депозирани две
въззивни жалби (включително и срещу решението по чл. 247 ГПК) от ответницата Д.
М.Ж.Т.Б., в която се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се
съдът неправилно да не е уважил своевременно направеното в първото по делото заседание
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания. Поддържа се
съдът да не е отчел, че ответницата е френска гражданка, живееща постоянно във Франция и
не е била уведомена за образуваното срещу нея дело и не е могла да организира защитата си.
С въззивната жалба срещу решението за поправка въззивницата изразява становище за
1
неправилност на същото, излагайки съображения досежно неоснователността на исковите
претенции. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
основната въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, но е депозиран такъв по
въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК. Поддържа се становище за нейната
неоснователност. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач не заявява становище по въззивната жалба.
С молба от 26.06.2024г. въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, като отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същите са
допустими.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“
ЕАД за осъждането на Д. Т. - Ж. за сумите, както следва: 2935,35 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 18.01.2022 г. до
изплащане на вземането, 493,95 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., 27,49 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.01.2022 г. до изплащане
на вземането и 5,28 лв. - мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 04.11.2021 г.
Твърди се, че страните са обвързани от облигационно отношение, по силата
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ж.к. „*******, вх. *******а, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок.
Ответницата е получила книжата по делото, поддържа в съдебно заседание
чрез упълномощения представител, че признава предявените искове, но намира
същите за частично погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е
топлоснабден; че ответницата е собственик на имот, представляващ мезонет № Б 31а,
находящ се в гр. София, гр. София, общ. Триадица, ж.к. „*******, вх. Б, поради което е
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са
доставяни количества ТЕ, установени от събраните по делото доказателства. Съдът е
съобразил, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в
имота – жилищен обект ответникът дължи разходите за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност, която сума не е оспорена от
ответницата. Съдът не е приел за основателно възражението на ответницата за погасяване по
давност на част от вземанията на ищеца. С оглед на това е уважил изцяло предявените
искове и е приел, че ответницата дължи заплащането на сумата от 2935,35 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 18.01.2022 г. до изплащане на
вземането, 493,95 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 27,49 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането и 5,28 лв. -
мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 04.11.2021 г.
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането на
ищеца е погасено по давност.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на въззивника, че съдът не е
съобразил, че ответницата е френска гражданка е не е била редовно уведомена за
образуваното срещу нея дело. Видно от представеното по делото нотариално заверено
пълномощно същата е упълномощила С.Д. да получава книжа и документи, да
упълномощава адвокат във връзка с управлението, касаещо процесния недвижим имот, в
това число и правото на защита в съдебни производства, поради което исковата молба, ведно
с приложенията са надлежно връчени на ответницата чрез пълномощника С.Д.. По този
начин същата не е била възпрепятствана да упражни правото си на защита. В изпълнение на
горните правомощия пълномощникът Д. е упълномощила и адв. Ф. да представлява
ответницата в настоящото производство.
На следващо място съгласно т. 4 от задължителните разяснения дадени с ТР
1/9.12.2013 г. по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока
за отговор се отнася и за възражението за погасителна давност. Същото се преклудира в
посочения срок, доколкото по естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт,
тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. "в" ЗЗД). Ето защо и
доколкото съдът приема, че на ответницата са редовно връчени съдебните книжа – исковата
3
молба, ведно с приложенията, а с оглед неизпълнение в срок на указанията на районния съд
във връзка с депозирания отговор, следва да се приеме, че такъв не е подаден, тъй като не
изхожда от лице по чл. 32 ГПК, не е и потвърден от ответницата, то релевираното след срока
за отговор възражение за давност е преклудирано и правилно първоинстанционният съд не
го е обсъдил при решаване на делото. Но дори и да се приеме, че отговор е депозиран, то в
същия не е релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца.
По изложените съображения въззивният съд намира оплакванията на въззивницата
по отношение на необсъденото от първата инстанция възражение за давност за
неоснователни.
Във въззивната жалба срещу основното решение не са изложени конкретни
възражения срещу решаващата дейност на първия съд и изводите му за основателност на
претенцията за цена на услугата дялово разпределение, както и за акцесорните претенции за
обезщетение за забава върху главниците за ТЕ и дялово разпределение, с оглед на което и в
тази част решението не следва да бъде ревизирано.
С оглед на горното правилно се явява постановеното от първоинстанционния съд
решение № 12285 от 05.11.2022 г. и същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК
Съдът намира същата за неоснователна. В нея не са изложени конкретни доводи
относно неправилността на решението, касаеща допуснатата поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 12285 от 05.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2252/2022 г. на СРС, 63 състав. Изложените съображения касаят правилността на
основното решение № 12285/05.11.2022 г., но доколкото са заявени след срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, считано от уведомяването на ответницата за същото на 10.11.2022 г., съдът намира,
че не следва да ги обсъжда в настоящото производство, като преклудирани.
В този смисъл въззивната жалба срещу решение № 13443/02.08.2023 г. се явява
бланкетна. Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при
подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен довод,
проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните
материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща
хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото -
например при поставяне или отменяване на запрещение или на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.
Настоящият случай не попада в изключенията, поради което въззивният съд, при
спазване ограниченията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, приема, че проверяваното
решение по чл. 247 ГПК, в частта обжалвана с бланкетната жалба на ответницата, следва да
бъде потвърдено.
4
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12285 от 05.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2252/2022 г. на СРС, 63 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13443/02.08.2023 г., постановено по гр. д. №
2252/2022 г. на СРС, 63 състав по реда на чл. 247 ГПК, с което е поправено решение № 12285
от 05.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2252/2022 г. на СРС, 63 състав
ОСЪЖДА Д. Т.-Ж., френски гражданин, роден на **********г. в Париж, Франция
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК сумата от 50 лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Т.С.“ ЕООД на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5