РЕШЕНИЕ
№ 861
Велико Търново, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно
заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в
състав:
|
СЪДИЯ:
ивелина янева |
и |
При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА
ЯНЕВА административно дело № 20237060700743 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на Е.М.Г. *** против Заповед № ЧР-129 / 16.11.2023г., издадена от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената
заповед. Изложени са подробни доводи за допуснати съществени нарушения на
закона при издаване на заповедта и липсата на соченото правно основание за
налагане на дисциплинарното наказание. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство
e Заповед № ЧР-129 /
16.11.2023г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с която на държавния служител Е.Г. е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Е.М.Г. със Заповед № ЧР 199 /
08.04.2020г. е назначен като държавен служител в Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, Главна дирекция рибарство и контрол, отдел „Рибарство
и контрол – Централен Дунав“, сектор „Рибарство и контрол – Велико Търново“ на
длъжност главен инспектор.
Във връзка с постъпила
докладна записка, със Заповед № РД-382 / 31.10.2023г. изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури образува дисциплинарно
производство срещу служителя, като дисциплинарният съвет при агенцията следва
да разгледа дисциплинарното дело. От изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по рибарство и аквакултури е изготвена покана, надлежно връчена, с
която държавният служител Г. е поканен да бъде изслушан от дисциплинарно
наказващия орган и са изискани писмени обяснения. Жалбоподателят представя
писмени обяснения и е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, за което е
изготвен протокол.
При тази фактическа
обстановка е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури процесната Заповед № ЧР-129 /
16.11.2023г., с която на Е.Г., заемащ длъжността главен инспектор – Рибарство и
контрол в сектор „Рибарство и контрол“ – Велико Търново, отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е наложено
дисциплинарно наказание на основание чл.90, ал.1, т.1 от ЗДСл – забележка. Констатираното
от дисциплинарно наказващия орган нарушение се изразява в липсата на извършване
от Г. на проверка на 11.09.2023г. на водоем язовир „Александър Стамболийски“,
която е била заложена предварително в утвърдения график за месец септември.
Това е квалифицирано като нарушение на принципите за поведение по чл.2, т.3 и 4
от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, а именно „в
зависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия, предлага и
взема решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в
държавните институции и да извършва дейността си компетентно обективно и
добросъвестно, като се стреми непрекъснато да подобрява работата си в интерес
на гражданите“, както и на чл.89, ал.2, т.2, 3 и 5 от ЗДСл. Посочено е, че при
изпълнение на служебните си задължения служителят виновно е причинил
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури вреди, причинени
от бездействие и небрежност, изразяващи се в забавено изпълнение на служебни
задължения по точно установен предварителен график, неуплътняване на работното
време съобразно службата, която заема и изпълнява. Според мотивите на заповедта
при определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е отчел тежестта
на нарушението, последиците за държавната служба, обстоятелствата при които то
е извършено, формата на вината /умишлено/ и явно самонадеяно и цялостното
поведение на държавния служител.
В хода на съдебното производство нови
доказателства не се представят от страните.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата писмена форма.
Основателно е
възражението на жалбоподателя за издаване на заповедта в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Налице е неправилна
правна квалификация на деянието на държавния служител. Твърденията на
дисциплинарно наказващия орган са за липса на извършена планова проверка. Това
нарушение е класифицирано като нарушение на чл.89, ал.2, т.2 (забава
изпълнението на служебните задължения),
т.3 (неспазване кръга на
служебните правомощия) и т. 5 (неспазване на правилата на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация) от ЗДСл. Забава на изпълнението
на служебни задължения не се установява от фактите по делото. Напротив! Твърди
се неизпълнение на служебни задължения, а не късно или забавено изпълнение.
Следователно не се установява наличие на нарушение на чл.89, ал.2, т.2 от
ЗДСл.
От материалите по делото
не се установява и неспазване кръга на служебните правомощия, тъй като от
органа не се формулират твърдения и не се сочат доказателства с какво
жалбоподателят е излязъл извън кръга на своите правомощия. Представената
длъжностна характеристика включва широк обем от дейности, които извършва
държавния служител, поради което и при налагане на дисциплинарно наказание по
този текст, органът дължи посочване както на вида на правомощията на служителя,
така и в какво се изразява превишаването им. При липсата на такива факти и
твърдения в конкретния случай не се установява и нарушение на чл.89, ал.2, т.3
от ЗДСл.
Наличието на нарушение на
чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказващия орган мотивира с извършени от
Г. нарушения на чл.2, т.3 и 4 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че
цитираните в заповедта разпоредби са от отменения Кодекс за поведение на
служителите в държавната администрация, като считано от 08.05.2020г. в сила е
нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, в който
разпоредбите на т.3 и т.4 на чл.2 имат съвсем различно съдържание. Следователно
и нарушението на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл не се доказва в настоящото
производство
Неправилната правна
квалификация на твърдяно дисциплинарно нарушение представлява допуснато от
административния орган нарушение на материалния закон, влечащо отмяната на
административния акт.
Налице е и нарушение на чл.91, ал.1, т.2
от ЗДСл, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание се взема формата на вината на държавния служител. В случая
дисциплинарно наказващият орган излага противоречащи твърдения каква според
него е формата на вината на Е.Г. – веднъж тя е небрежност /форма на
непредпазливостта/, втори път – умишленост, а на трето място – явно
самонадеяност /отново форма на непредпазливостта/. При така изброеното
многообразие на форми на вината не става ясно какво приема дисциплинарно
наказващият орган, а оттам не може да се приеме, че е спазено изискването на
чл.91, ал.1, т.2 от ЗДСл.
По изложените съображения настоящият
състав намира оспорения акт постановен в нарушение на материалния закон, поради
което той следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски съгласно представен списък с разноските и
доказателства за действителното им заплащане. Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираното възнаграждение, тъй като заплатения адвокатски хонорар е от 1
000лв. – минималния размер на адвокатско възнаграждение по административни дела
без материален интерес, съгласно Наредба № 1 / 2004г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ № ЧР-129 / 16.11.2023г., издадена от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на държавния служител Е.М.Г.
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас да заплати на Е.М.Г. с ЕГН
********** *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
|
СЪДИЯ: |
|