Решение по дело №309/2021 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 215 от Закон за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от: 1. С. И. М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5; 2. В. Я. И. от [населено място], община Тетевен, [улица]; 3. Т. Я. П. от [населено място], [жк], вх. 1, ет. 2, ап. 6; 4. И. Я. Я. от [населено място], [улица], чрез адв. Р. Д. от САК, [населено място], [улица], срещу мълчалив отказ на кмета на О. Т. по заявление вх. № З-295 от 19.07.2021 г. относно искане по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на Изпълнителния комитет /ИК/ на Окръжен народен съвет /ОНС/ – Ловеч в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот /ПИ/ с планоснимачен номер 244, от квартал 42 по регулационния план на [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч.

В придружителното писмо на ответника, с което жалбата и преписката са изпратени в съда изрично се ангажира становище за недопустимост на жалбата, като се сочи липса на правен интерес. Изрично се сочи, че: „жалбоподателите не разполагат с право да искат отмяна на процесната заповед на основание параграф 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, т.к. същите не са наследници на собственика на недвижимия имот, адресат на процесната заповед за отчуждаване, видно от приложеното към жалбата удостоверение за наследници. След като същите нямат право да искат отмяна на отчуждителната заповед, то следва да се приеме, че не разполагат и с право да обжалват мълчалив отказ на Кмета на Община Тетевен“. Допълнително се сочи от ответника, че през 2005 г. наследникът на Я. И. В. – „неговият син Б. Я. И. е искал отмяна на процесната заповед, като искането му е постановен отказ, който е влязъл в сила“, като ответникът не представя допълнителна информация с какъв акт е постановен предходния изричен отказ, обжалван ли е същият, кога е влязъл в сила.

С разпореждане от з.с.з. на 01.11.2021 г. е констатирано, че жалбата е подадена от четирима жалбоподатели, като е подписана от един адвокат - Р. Д. от САК, като адвокат Д. е упълномощена единствено от С. М., В. И. и Т. П., видно от пълномощно на л. 21-23 от делото. Липсва пълномощно за жалбоподателя И. Я. Я., като отделно по отношение на същия липсват доказателства за активна процесуална легитимация. Констатирано е, че следва да се уточни името на жалбоподателя В. Я. И. предвид разминаването на нейните имена в жалбата и в удостоверението за наследници на л. 15 от делото.

Поради това със същото разпореждане жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 151, т. 2 и чл. 159, т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателите в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизират три имена на жалбоподателите; 2. да конкретизират кои са жалбоподателите; 3. да представят пълномощно на името на жалбоподателя И.Я.Я. или същият да подпише жалбата; 4. да представят доказателства за активна процесуална легитимация на И.Я.Я., като при неизпълнение съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото.

От жалбоподателите е постъпила уточняваща молба вх.№ 3802/24.11.2021 г. в АдмС Ловеч с приложения, с която се отстраняват указаните от съда нередовности на оспорването. Със същата молба изрично е уточнено, че е допусната техническа грешка при изписването на бащиното име на В.И., като името на тази жалбоподателка е В.С.И., така както е изписано в приложеното по делото удостоверение за наследници.

С оглед възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация на четиримата жалбоподатели, от ответника са изискани допълнителни доказателства – удостоверение за наследници, заверено копие на предходен изричен отказ по отношение на Б.Я.И., съдържащо информация за дата на влизане в сила на същия изричен отказ, заверени копия на съобщения на изричния отказ, или справка изпращани ли са съобщения за същия изричен отказ и по отношение на кои лица, както и дата на съобщенията, изрична писмена информация дали е проведено обжалване на изричния отказ по отношение на Б.Я.И., както и номер на дело, евентуално копие на съдебен акт. Изискано е и ново четливо копие на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч.

С определение от з.с.з. от 16.12.2021 г. жалбата е оставена повторно без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, като на жалбоподателите е указано в 7-дн. срок от съобщението: 1. да посочат за всеки жалбоподател - наследник на кое конкретно лице е, да посочат връзката на това лице със Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ОНС – Ловеч; 2. да представят четливо копие на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ОНС – Ловеч; 3. да представят доказателства за активна процесуална легитимация на всеки жалбоподател; 4. да посочат дали е подавано предходно искане за отмяна на отчуждаването, от кое лице е искането, каква е връзката им с това лице и дали по предходното искане има постановен изричен отказ и дата на влизане в сила на същия, евентуално да посочат номер и година на дело и копие на съдебен акт, в случай на обжалване на предходен изричен отказ.

Постъпил е писмен отговор от кмета на Община Тетевен чрез упълномощен юрисконсулт с вх. № 4212/30.12.2021 г. в АдмС Ловеч, с който е представено ново четливо копие на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч /на л. 96 от делото/.

С писмена молба с вх. № 162/13.01.2022 г. в АдмС Ловеч от адв. Д. – упълномощен представител на жалбоподателите е изразено изрично становище досежно активната процесуална легитимация на оспорващите. Приложено е и заверено копие от удостоверение за наследници с изх. № 6 от 05.01.2022 г. /л. 123-124/.

С определението от з.с.з. от 16.12.2021 г. съдът е конституирал като жалбоподатели: 1. С.И.М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5; 2. В.С.И. от [населено място], община Тетевен, [улица]; 3. Т.Я.П. от [населено място], [жк], вх. 1, ет. 2, ап. 6; 4. И.Я.Я. от [населено място], [улица], чрез адв. Р. Д. от САК, [населено място], [улица]; ответник: кмет на Община Тетевен.

С протоколно определение от о.с.з. от 04.05.2022 г. съдът е конституирал като заинтересована страна в процеса Б. Я.И., с адрес: [населено място], общ. Столична, обл. София, район Студентски, [жк], [адрес].

В съдебно заседание жалбоподателите: С.И.М., В.С.И., Т.Я.П. и И.Я.Я. се представляват от адв. Д. от САК, която поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно приложен списък на л. 402 от делото. Прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът - кметът на Община Тетевен, чрез юрк. В., в съдено заседание и в писмена защита оспорва жалбата, като излага подробни аргументи. Ответникът също претендира разноски по делото съгласно списък на л. 411 от делото. Прави и възражение за прекомерност на заявените адвокатски възнаграждения.

Заинтересованата страна – Б.Я.И. също се представлява от адв. Д. от САК.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбоподателите са направили искане за отмяна на отчуждаването на недвижим имот по реда на § 9 от ПР на ЗУТ до компетентния административен орган - кмета на Община Тетевен на 19.07.2021 г. Срокът, в който административният орган следва да се произнесе не е определен в цитираната разпоредба, нито в актовете, към които препраща - отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ и отм. чл. 102 от ЗС. Настоящият състав намира за приложим срокът по чл. 57, ал. 5 от АПК за издаване на акта до един месец от започване на производството с постъпване на искането в компетентния орган, тъй като в производството по § 9 ПР на ЗУТ е необходимо да се събират доказателства за съществени обстоятелства /напр. обезщетяването на отчуждените собственици; завземането на отчуждените имоти и др./, както и да се даде възможност на заинтересовани лица да вземат участие в производството. Срокът за произнасяне от кмета на Община Тетевен е изтекъл на 19.08.2021 г. и от тогава започва да тече преклузивният срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ за обжалване на мълчалив отказ. Отказът на кмета на общината е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ЗУТ и за обжалването му важи специалният срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Неприложима е нормата на общия закон - чл. 149, ал. 2 от АПК, тъй като ЗУТ съдържа уредба на срока за обжалване на административните актове по този закон. В случая, срокът за обжалване на мълчаливия отказ на кмета на Община Тетевен по искането на жалбоподателите изтича на 02.09.2021 г., а жалбата е подадена на 24.08.2021 г. /видно от поставения вх. номер в Община Тетевен – л. 6/, с оглед на което съдът намира, че оспорването е в срок. В този смисъл е и Определение № 4232 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15784/2009 г., II о.

Жалбата е подадена от надлежни страни, видно от заверено копие от удостоверение за наследници с изх. № 6 от 05.01.2022 г. /л. 123-124/. От същото се установява, че Я.И.В. /чийто имот е бил отчужден със Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч/ е оставил като наследници съпругата си Д.Д.В. /починала на 19.10.2006 г./ и двамата си сина Б.Я.И. /заинтересована страна в настоящото съдебно производство/ и И.Я.И. /починал на 12.10.2019 г./. Наследници на И.Я.И. съгласно цитираното удостоверение за наследници са жалбоподателите по настоящото адм. дело - В.С.И. /съпруга на И.Я.И./ и С.И.М. /дъщеря на И.Я.И./. Другите двама жалбоподатели И.Я.Я. и Т.Я.П. са внуци на единия от синовете на Я.И. В. /собственикът на поземлен имот пл. № 244 от квартал 42 по застроителния и регулационен план на [населено място], община Тетевен, част от който имот е предмет на Заповед №1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ОНС – Ловеч/, а именно И.Я.И., бивш жител на [населено място], починал на 12.10.2019 г. Бащата на Т.Я.П. и И.Я.Я. - Я. И.Я. е починал на 26.11.1992 г., преди откриване на наследството от И.Я.И. /починал на 12.10.2019 г./. По силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството, Т.Я.П. и И.Я.Я. по право на заместване наследяват съответстващите на частта на баща им имуществени права и задължения от наследството на дядо им И.Я.И., съответно прадядо му Я.И.В..

Издаването на заповед за отмяна на отчуждаването и прекратяване на производството по отчуждаване би бил благоприятен административен акт за всеки от наследниците на Я.И. В. и представлява защита на имуществените им права на собственици на поземлен имот пл. № 244 от квартал 42 по застроителния и регулационен план на [населено място], община Тетевен, в това число и на частта от него, която е предмет на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС - Ловеч, съответно отказът в този смисъл /изричен или мълчалив/ засяга техни права и интереси.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на Окръжен народен съвет /ОНС/ - Ловеч /л. 127-128/ на основание чл. 95 и чл. 98 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 от ППЗТСУ е отчуждена част от имот пл. № 244 по плана на [населено място], находящ се в Ловешки окръг, собственост на Я.И. В.. Съгласно заповедта, оценката на имота е 534,00 лв.

Видно от препис от Решение от 11.02.1983 г. по гр. д. № 554/1982 г. по описа на Тетевенски районен съд /л. 148/ и съдебно удостоверение № 1275/30.07.2021 г. на Тетевенски районен съд /л. 42/, по повод образувано гр. д. № 554/1982 г. по описа на същия съд, в срочната книга с дата 11.02.1983 г. като резултат от разглеждане на делото е записано: „изменява оценителен протокол № 4829 на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ досежно оценката на част от отчужден имот собственост на Яким Вутков, намиращ се в [населено място], Ловешка обл., като я увеличава със 157,00 лева или общо оценката възлиза на 691,00 лева.“.

Със заявление до кмета на Община Тетевен, заведено с вх. № З-295/19.07.2021 г. /л. 11-13/ жалбоподателите С. М., В.И. и Т.П., поискали при спазване на изискванията на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ да се отмени Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот с планоснимачен номер 244, от кв. 42 по регулационния план на [населено място].

Жалбоподателите не са получили отговор, поради което на 24.08.2021 г. подали жалба до А. съд - Ловеч против мълчаливия отказ на кмета на Община Тетевен за произнасяне по така подаденото заявление.

Като част от административната преписка по делото са приложени и нотариален акт за покупко-продажба том 1, № 36, регистър 190, дело № 40 от 1936 г. /л. 28-29/, протокол № 4829/05.11.1982 г. на ОНС Ловеч /л. 34-35/, писмо на председателя на ИК на ОНС Ловеч от 09.07.1990 г. /л. 68/, протокол от о.с.з. от 22.03.2007 г. по гр. АХ дело № 173 по описа за 2006 г. на Ловешкия окръжен съд /л. 100-102/, решение № 10 по протокол № 2 от 21.02.1985 г. на ИК на ОНС – Тетевен /л. 143/, финансова сметка относно изплащане на отчуждаема се част от дворно място пл. № 244 по плана на [населено място] в кв. 42 на ОНС - Тетевен от 22.02.1985 г. /л. 149 и л. 198/, удостоверение № АБ-817 от 27.02.1985 г. на ОНС – Тетевен /л. 150/, в което се сочи, че частта от имот пл. № 244 в кв. 42 по плана на [населено място], която е отредена за [улица], собственост на Я. В., не е актуван като държавен и не е отчуждаван по ЗОЕГПНС, като удостоверението е издадено да послужи пред ОНС – Ловеч, финансов отдел за изплащане на имота и др.

По делото е приложен и констативен протокол № 1 от 20.05.2021 г. /л. 47-50/, в който е отразено, че при извършена проверка на терен комисия в състав от служители при Община Тетевен е констатирала, че улица, отразена като ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], съответстваща на част от [улица]126-125, на терен не е реализирана.

Приложен е и писмен отговор № 671/1/ от 10.10.2005 г. на зам. кмета на Община Тетевен до Б.Я.И. /л. 67/, с който е отказана отмяната на Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч, с мотиви, че парите за обезщетение са внесени в ДСК на името на бащата на Б.И. през 1984 г., като се сочи, че същият бил поканен да ги получи, но не ги е получил. В заключение в този отговор е отразено, че всички отчуждителни процедури са изпълнени, сумите за обезщетение са преведени, с което органът приел, че преписката е приключена.

Във връзка с направено оспорване на отговор № 671/1/ от 10.10.2005 г. на зам. кмета на Община Тетевен до Б. Я.И. по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, документът е представен в оригинал /л. 209/.

Приложена е по делото и разписка /л. 139/, като в същата липсва посочване на датата, на която е извършено удостовереното с нея връчване, липсва и отбелязване на документът, който е връчен.

По делото е приложено и удостоверение с изх. № 1004-20-00021 от 13.02.2023 г., издадено от Б. ДСК АД, клон Тетевен /л. 298/, от което се установява, че изисканите с писмо с изх. № З-295/14 от 13.02.2023 г. на Община Тетевен информация или заверени копия на вносни бележки, счетоводни записи или преводни нареждания за внесени суми в ДСК от ОНС – Ловеч в полза на Я.И.В., б.ж. на [населено място] за заплащане на обезщетение за отчужден имот за периода 1984-1985 г., не са налични в офиса на банката с оглед годината на издаването им и сроковете за съхранение.

Видно от писмо с изх. № З-295/17/13.02.2023 г. на началник отдел БФСД при Община Тетевен /л. 300/, отдел „Бюджет и финансово-стопанска дейност“ не разполага с информация за вносни бележки, счетоводни записвания и преводни нареждания за заплащане на обезщетение за отчужден имот за периода 1984-1985 г., тъй като поисканите документи са с изтекъл срок на валидност.

В съобщение № 40 от 1990 г. до Я.И. В., подписано от председателя на ИК на ОНС – Тетевен и гл. счетоводител /л. 323/, се сочи, че на негово име в ДСК [населено място] са постъпили суми за отчуждаването на дворно място в размер на 483,00 лв. Върху съобщението е направено отбелязване, че Яким Иванов Вутков е починал през 1987 г. Липсват доказателства дали това съобщение е връчено на неговите наследници.

По искане на оспорващите са допуснати до разпит двама свидетели. Св. К.М. – съпруг на жалбоподателката С. М. заявява, че в процесния имот никога не е имало улица, като не са били предприемани действия за осъществяването на такава. Сочи още, че никога не са били променяни границите между процесния имот и съседните му такива. Свидетелят твърди, че в полза на Я.В. не е било извършвано плащане от страна на Община Тетевен.

Св. Х.Г. – първи братовчед на жалбоподателя И.Я. сочи, че в процесния имот няма реализирано улица, като на място има порта, през която се минава свободно. Твърди, че не е заплащано обезщетение от общината за тази част от имота, предвидена за улица.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели при съобразяване с тяхната роднинска връзка с жалбоподателите, доколкото те допринасят за изясняване на фактическата обстановка и не противоречат на останалите доказателства по делото. Отделно, свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, както и за възможността да се откажат да свидетелстват с оглед роднинската връзка с оспорващите по делото.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице архитект. От депозираното заключение с вх. № 325/31.01.2023 г. /л. 271-274/ се установява, че няма данни да са изпълнени условията на чл. 105 от ЗТСУ за заемане на отчуждената със Заповед № 1224/13.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС-Ловеч, част от имот пл. № 244 по ЗРП на [населено място]. Вещото лице посочва също, че за улицата, по делото не са представени, както и не са намерени при проучването в Община Тетевен, изискващите се съгласно чл. 232, ал. 1 от ЗТСУ, утвърден проект и сметна документация, въз основа на които, за същата да се издаде разрешение за строеж. Според експертизата, отчуждената част от имот пл. № 244 по ЗРП на [населено място] не е завзета, като проектираната по ЗРП [улица] - 128 не е реализирана на място в участъка, който преминава през процесния имот. Вещото лице е направило извод, че уличната регулация не е приложена.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че отчуждената част от имот пл. № 244 по ЗРП на [населено място] не е завзета към момента, дори и към 30.10.1998 г., като липсва и заповед за завземане на имота.. по чл. 105, ал. 2 от ЗТСУ. Сочи, че процесният имот е нанесен в КККР с имотните си граници и откъм съседния имот и улиците е ограден с ограда.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в заключението на вещото лице с вх. № 1439/18.05.2023 г. /л. 339 и сл./ се сочи, че размерът на обезщетението, което е следвало да се заплати от ОНС - Ловеч на Я.И.В., б.ж. на [населено място] по оценителен протокол № 4829/05.11.1982 г. е общо 326,00 лева, в т.ч. за отчуждаемите се 148 [жк],00 лв. и за трайни насаждения – 30,00 лв. Размерът на обезщетението, което е следвало да се заплати от ОНС - Ловеч на Я. И.В., б.ж. на [населено място] общо по оценителен протокол № 4829/05.11.1982 г., сумирано с увеличеното обезщетение от 157 лева с Решение от 11.02.1983 г. по ГД № 554/1982 г., по описа на PC Тетевен е 483,00 лв. Вещото лице сочи още, че освен сумата от 326,00 лева, дължима от ОНС - Ловеч по оценителния протокол № 4829/05.11.1982 г., на Я.И.В. дължат обезщетение и други физически лица, а именно: от наследниците на Т.Г.В. – 32,00 лева и от И.Я. И. – 176,00 лева, или общо от частни лица: 208,00 лв.

В експертизата е направено изчисление, че общо дължимата сума на Я.И.В. е 691,00 лв.

Вещото лице е описало приложените и приети по делото молби, написани ръкописно от Г. В.Г. от [населено място], П.П.К. от [населено място], Р.В. В. и П. и Ц.К.Т. - жители на [населено място] и от М. Н. М. от [населено място]. В молбата от Г. В. Г.от [населено място] до Кметство [населено място], вх. № 444/03.09.1990 г. е описано, че тежава квитанция № 097860 от 14.08.1984 г. за внесени 84,00 лв., съгласно протокол № 4829 от 5.11.1982 г. на Общински народен съвет - Архитектура и благоустройство – Тетевен. В молбата от П..П.К. от [населено място] до кмета при Кметство [населено място], вх. № 445 от 03.09.1990 г. е записано: „...Моля да бъде открита и построена одобрената през 1982 г. улица, за която съм внесъл необходимата сума с квитанция №…“. В молбата от Р. В. В. и П. и Ц. К.Т., жители на [населено място], вх. № 446 от 03.09.1990 г. до кмета при Кметство [населено място] е описано, че с квитанция № 097450 са внесли необходимата сума през 1984 г. по протокол № 4829 от 05.11.1982г. на Общински народен съвет - Архитектура и благоустройство – Тетевен. В молбата от М.Н.М.от [населено място], вх. № 443 от 03.09.1990 г. до кмета при Кметство [населено място] е описано, че с квитанция № 097816 е внесъл необходимата сума през 1984 г. по протокол № 4829 от 05.11.1982 г. на Общински народен съвет - Архитектура и благоустройство – Тетевен.

Вещото лице е направило извод, че от представените 4 бр. саморъчно написани молби от 1990 г. от Г. В. Г. от [населено място], П. П.К. от [населено място], Р. В. В. и П. и Ц. К. Т. - жители на [населено място] и от М. Н. М. от [населено място] се потвърждава обстоятелството, че същите са заплатили дължимите суми с посочените квитанции от 1984 г. за отчуждаемите имоти по протокола с № 4829 от 1982 г.

В заключението се сочи още, че категорични доказателства за извършено плащане е наличието на счетоводен документ, с който е извършено самото плащане. В случая се касае за период на плащане, за който е изтекъл давностният срок за съхранение на тези документи. Експертът се позовава на чл. 12, ал. 1 от Закона за счетоводството, като сочи, че след изтичане на тези срокове, носителите на счетоводна информация могат да се унищожат.

Според вещото лице, в случая давностният срок за извършеното плащане е три годишен и е изтекъл преди повече от 30 години. Излага, че това обстоятелство не дава основание за отговор „липса на доказателства за извършено плащане“, предвид наличие на други документи от държавни институции и частни лица, каквито са: копия от 4-те молби подадени до кметство [населено място] за внесените суми по протокол № 4829/05.11.1982 г.; оригинал на писмо № 671/1/10.10.2005 г. на Община Тетевен до Б.. Я. И., по повод негова молба; копие на писмо с изх. № 764 от 03.07.1990 г. от ИК на ОНС - Ловеч до Б. Я. И. и др. В заключението експертът се позовава и на чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, като счита, че по аналогия този текст може да се приложи в конкретния случай за потвърждение и доказателство за извършено плащане.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и излага, че платежен документ не може да се открие за период от преди 30 години.

Допусната е и съдебно-икономическа експертиза, като от заключението по същата с вх. № 1195/08.04.2024 г. /л. 394 и сл./ се установява, че категорично доказателство за извършено плащане от Община Тетевен на Я. И. В. на дължимо обезщетение за отчуждаването на част от неговия имот за улица - по оценителен протокол № 4892/05.11.1982 г. - т.е. конкретен платежен документ на стойност 483,00 лева не е открит, поради изтекъл срок на съхранение на този вид документи както в Б. ДСК, така и в Община Тетевен.

Вещото лице е установило, че в отдел „Бюджет и финансово-стопанска дейност“ на Община Тетевен не са налице вносни бележки, счетоводни записвания и преводни нареждания за заплащане на обезщетения за отчужден имот за периода от 1984-1985 г. Съставените документи през този период са с изтекъл срок на съхранение.

В заключението се сочи, че не са налице доказателства /платежни документи, квитанции и др./, на база на които да се заключи, че И. Я. И., който по оценителен протокол следва да е заплатил 176,00 лв. на Я. И. В., както и наследниците на Тодор Гетов, които имат задължение по протокол да заплатят 32,00 лв., са платили тези суми в Община Тетевен. Според експертизата, не са налице доказателства /платежни документи, квитанции и др./, на база на които да се заключи, че Община Тетевен е заплатила тези суми /176,00 лв. и 32,00 лв./ на Я. И. В..

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че по делото има единствено уведомителни писма, че сумите за обезщетението на Я. В. са преведени в банка ДСК, но не и платежни документи за това. Сочи, че действително в Закона за счетоводството - чл. 6, ал. 5 е направено тълкуване каква документална обоснованост е налице, но намира, че въпросът е правен, като счита, че тази разпоредба касае случаите, когато в платежния документ не са отразени всички необходими реквизити, а само някои от тях, а не при липса на платежен документ изобщо.

Заключенията по трите експертизи са приети от съда и са приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът няма основание да не кредитира същите с изключение на частите, даващи отговори на правни въпроси и съдържащи правни изводи на вещите лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, кметът на общината е компетентният орган да издаде искания административен акт, като с оглед местонахождението на имота и съгласно ЗУТ, компетентен е именно кметът на Община Тетевен. Жалбоподателите са представили доказателства, че са наследници на собственика на процесния имот, същите са подали искане до кмета на Община Тетевен и е последвал мълчалив отказ.

Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен за произнасяне по заявление с вх. № З-295/19.07.2021 г. по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С него заявителите, С.М., В. И. и Т. П., настоящи жалбоподатели, поискали при спазване на изискванията на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ да се отмени Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч, в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот с планоснимачен номер 244, от кв. 42 по регулационния план на [населено място]. Твърдят в искането, че улицата за изграждането, на която е била отчуждена частта от имота на Я.В., не е реализирана, т.е. уличната регулация не е приложена. Жалбоподателите не са получили отговор, поради което на 24.08.2021 г. подали жалба до А. съд - Ловеч против мълчаливия отказ на кмета на Община Тетевен за произнасяне по така подаденото заявление.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК, при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените предпоставки. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК предвижда, че когато е инициирано издаването на административен акт, компетентният орган е длъжен да провери на първо място допустимостта на искането. Процесуалноправните условия за това са уредени в чл. 27, ал. 2, т. 1 - т. 6 от АПК, като в т. 1 е посочено липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

В случая, по делото от ответника са представени доказателства за постановен изричен отказ, постановен по повод подадена от Б. Я. И. молба с вх. № 671 от 29.04.2005 г. /л. 162-163/. Отказът е подписан от зам. кмет на Община Тетевен /съгласно Заповед № 506/05.10.2005 г. – л. 164/ и е обективиран в писмо № 671/1/ от 10.10.2005 г., адресирано до Б. Я. И. – заинтересована страна по настоящото адм. дело /л. 67/, с което е отказана отмяна на Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч, с мотиви, че парите за обезщетение са внесени в ДСК на името на бащата на Б. И. през 1984 г., като се сочи, че същият бил поканен да ги получи, но не ги е получил. В заключение в този отговор е отразено, че всички отчуждителни процедури са изпълнени, сумите за обезщетение са преведени, с което органът приел, че преписката е приключена.

Това обстоятелство безспорно е пречка за издаване на нов акт със същия предмет по заявление с вх. № З-295/19.07.2021 г., но в случай, че изричният отказ е влязъл в сила и то между същите страни /арг. чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК/.

Въпреки неколкократното и изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, като на ответника многократно е указвана доказателствената тежест, от страна на ответника не са ангажирани доказателства дали писмо № 671/1/ от 10.10.2005 г. /л. 67/ е връчено на Б. Я. И.. С оглед датата на издаването му, а именно – 10.10.2005 г. следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към тази дата жалбоподателите по настоящото адм. дело все още не са имали качеството на наследници на И. Я. И. – починал на 12.10.2019 г. /видно от приложените удостоверения за наследници на л. 15-16 и л. 123-124/.

Предвид липсата на данни за редовно връчен на страните изричен отказ за отмяна на отчуждаването на частта от процесния имот, следва да се приеме, че същият не е влязъл в законна сила.

В случай, че са били налице обстоятелства по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, ответникът е следвало да се произнесе с изричен административен акт по молбата, но не по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а по реда на чл. 27, ал. 2, т. 1 или т. 2 от АПК във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 56, ал. 2 от АПК или по реда на чл. 99 и сл. от АПК, и при положение, че са налице съответните условия за това.

В процесния случай, мълчанието на органа е незаконосъобразно, поради което оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на компетентния административен орган, който да се произнесе изрично по заявление с вх. № З-295/19.07.2021 г., като преди да разгледа въпроса по същество, императивно е длъжен да разгледа предпоставките, визирани в чл. 27 от АПК, и едва след като приеме, че такива не са налице, да постанови изричен акт по съществото на искането.

На следващо място, следва да се посочи, че в мотивите на Решение от 06.09.2018 г. на ЕСПЧ по делото Копанкови срещу България е застъпено, че Законът за устройство на територията, който е в сила от 2001 г., съдържа разпоредби, целящи приключване на производствата по отчуждаване, които са започнали по Закона за териториалното и селищно устройство от 1973 г. и не са приключили. § 9, ал. 2 от преходните му разпоредби гласи по-конкретно, че собствениците на отчужден имот, които все още не се получили дължимото им обезщетение, и когато властите все още не са завзели отчуждения имот, могат да подадат молба за отмяна на съответното решение за отчуждаване. След такава отмяна производството по отчуждаване се прекратява. Когато властите вече са завзели отчуждения имот, бившите собственици могат да поискат съгласно § 9, ал. 1 парично обезщетение вместо обезщетение под формата на друг имот. Съгласно константната практика на Върховния административен съд двете разпоредби са приложими при различни обстоятелства, в зависимост от това дали властите са завзели отчуждения имот или не /Решение № 11381 от 12.12.2002 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2002 г., II о.; Решение № 9432 от 16.11.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2004 г., IV о.; Решение № 7342 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2009 г., II о.; Решение № 15201 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14811/2012 г., III о./. Молби по § 9, ал. 1 и § 9, ал. 2 се адресират до кмета на съответната община, чиито решения или мълчаливи откази подлежат на съдебен контрол.

Според § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените /ДВ, бр. 124 от 1998 г./ разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 от Закона за собствеността.

В ал. 2 е регламентирано, че в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед.

В случая, административният орган не изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е събрал необходимите доказателства с цел изясняване дали всички посочени в нормата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ предпоставки са налице.

Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч e издадена на основание чл. 95 и чл. 98 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 от ППЗТСУ - т. е. по реда на Глава пета, Раздел I от ЗТСУ /отм./. По делото не са представени конкретни доказателства, че жалбоподателите, респ. заинтересованото лице, или техният общ наследодател Я.И. В., са получили определеното им обезщетение. Относно събраните по делото писмени доказателства, в които се сочи, че сума в размер на 483,00 лева е била внесена на името на Я.И. В. в ДСК, липсват каквито и да било доказателства /обратни разписки или др. документи/ от които да се установява, че същите са били сведени до знанието на това лице, като например в съобщение № 40 от 1990 г. до Я.И. В., подписано от председателя на ИК на ОНС – Тетевен и гл. счетоводител /л. 323/, се сочи, че на негово име в ДСК [населено място] са постъпили суми за отчуждаването на дворно място в размер на 483,00 лв. Върху съобщението е направено отбелязване, че Я.И. В. е починал през 1987 г., но липсват доказателства дали това съобщение е връчено на неговите наследници. Липсват и конкретни финансови, банкови или др. счетоводни документи, от които да се установява, че сочената сума /483,00 лв., дължима от ОНС/ е била действително внесена по банкова сметка. В този смисъл са и констатациите на вещите лица. Отделно, липсват доказателства и за изплащането на останалата част от дължимото обезщетение /в общ размер на 691,00 лв./, от страна на И. Я. И., който по оценителен протокол е следвало да е заплатил 176,00 лв. на Я. И. В., както и наследниците на Т. Г., които имат задължение по протокол да заплатят 32,00 лв., са платили тези суми в Община Тетевен. Според съдебно-икономическата експертиза /л. 396/, не са налице доказателства /платежни документи, квитанции и др./, на база на които да се заключи, че на Я.И. В. са заплатени и тези суми /176,00 лв. и 32,00 лв./.

По отношение на представените от ответника: писмо на председателя на ИК на ОНС Ловеч от 09.07.1990 г. /л. 68/, в което се сочи, че сумите, дължими на Я.В., са преведени в ДСК, както и че на 07.06.1990 г. на всички собственици, засегнати от улицата, е изпратено трето предупреждение да се явят за получаване на парите; финансова сметка относно изплащане на отчуждаема част от дворно място пл. № 244 по плана на [населено място] в кв. 42 на ОНС - Тетевен от 22.02.1985 г. /л. 149 и л. 198/, удостоверение № АБ-817 от 27.02.1985 г. на ОНС – Тетевен /л. 150/; разпределение на суми /л. 151/, също липсват доказателства за съобщаването им на Я. В..

На следващо място, съгласно ал. 2 на § 9 ПР на ЗУТ, която е относимата към настоящото производство, в случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. По делото не е спорно, а и от доказателствата се установява, че недвижимият имот, предмет на отчуждителното производство не е завзет не само до 30.10.1998 г., а и до настоящия момент. Както от съставения от служители при Община Тетевен констативен протокол № 1 от 20.05.2021 г. /л. 47-50/, така и от свидетелските показания и заключението по СТЕ, се установява, че улицата, отразена като ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] /отчуждената част от имот пл. № 244 по ЗРП на [населено място]/, съответстваща на част от [улица]126-125, на терен не е реализирана.

Разпоредбата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ предвижда, че за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на Глава пета, Раздел I от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване, но недвижимият имот не е завзет до 30.10.1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. В случая, както вече се посочи, Заповед № 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС – Ловеч e издадена на основание чл. 95 и чл. 98 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 263, ал. 3 от ППЗТСУ, т. е., по реда на Глава пета, Раздел I от ЗТСУ /отм./. За да е налице хипотезата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ е необходимо имотът да не е завзет до посочения в нормата срок. В случая, процесният имот не е завзет, както беше посочено по-горе.

По изложените съображения, обжалваният мълчалив отказ следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган за изрично произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община Тетевен да заплати направените по делото разноски съгласно списък на разноските на л. 402 от делото, както следва: 40,00 лв. - държавна такса за образуване на делото /л. 24/, 748,00 лв. – внесени депозити за експертизи /л. 259, л. 281, л. 358/, 1100,00 лв. – адвокатско възнаграждение /заплатено в брой/ по договор за правна защита и съдействие № 916280, сключен с жалбоподателя И.Я.Я. /л. 136 и л. 403/, 1100,00 лв. – адвокатско възнаграждение /заплатено в брой/ по договори за правна защита и съдействие № 916298, № 916300 и № 916303, сключени с жалбоподателката С. И. М. /л. 404-406/.

Разноските на жалбоподателите са своевременно претендирани и доказани в цялост.

Съдът намира за неоснователно направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заявените адвокатски възнаграждения, доколкото от една страна такива са заплатени само от двама от жалбоподателите и не надхвърлят минималния размер съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга – по делото са проведени общо 10 открити съдебни заседания, като упълномощеният от оспорващите адвокат е проявил процесуална активност, явявайки се в о.с.з. и посредством депозирането на писмени становища. Отделно, следва да се посочи, че макар процесните договори за правна защита и съдействие да са сключени преди измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., обн. в ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., делото е продължило и след тази дата, като при минимален размер на адвокатските хонорари от 900,00 лв., предвиден за дела по ЗУТ към онзи момент, оспорващите И. Я. и С. М. са заплатили по 1100,00 лв., което е с 200,00 лв. повече от минималния размер към датата на сключването им. При определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 1 250,00 лв. на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за дела по ЗУТ към настоящия момент, съдът намира, че заплатен такъв от 1 100,00 лв. не се явява прекомерен. Отделно, с оглед актуалната практика на съдилищата съдът не следва да се съобразява с определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатски възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 21 чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, А. съд - Ловеч, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5; В. С. И. от [населено място], община Тетевен, [улица]; Т. Я. П. от [населено място], [жк], вх. 1, ет. 2, ап. 6; И. Я. Я. от [населено място], [улица], чрез адв. Р. Д. от САК, [населено място], [улица], мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен по заявление вх. № З-295 от 19.07.2021 г. относно искане по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на Окръжен народен съвет – Ловеч, в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот с планоснимачен номер 244, от квартал 42 по регулационния план на [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч.

ИЗПРАЩА преписка по заявление вх. № З-295 от 19.07.2021 г. относно искане по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ за отмяна на Заповед № 1224 от 08.11.1982 г. на председателя на ИК на Окръжен народен съвет – Ловеч, в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот с планоснимачен номер 244, от квартал 42 по регулационния план на [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч, на кмета на Община Тетевен за ново произнасяне със задължителните указания съгласно мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Тетевен да заплати на жалбоподателите С. И. М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5; В. С. И. от [населено място], община Тетевен, [улица]; Т. Я. П. от [населено място], [жк], вх. 1, ет. 2, ап. 6; И. Я. Я. от [населено място], [улица], направените по делото разноски за държавна такса и внесени депозити за експертизи в размер общо на 788,00 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Тетевен да заплати на жалбоподателката С. И. М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, сумата от 1 100,00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Тетевен да заплати на жалбоподателя И.Я. Я. от [населено място], [улица], сумата от 1 100,00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.