№ 6647
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100514080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20126653/22.07.2024 г., постановено по гр. дело № 60546/2020 г. по описа
на СРС, 71 състав, изцяло са уважени предявените от „Каучук ТМ“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „План Инвест Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: 4 887,00 лв., представляваща възнаграждение за доставени стоки на
основание неформален договор за търговска продажба, за който ищецът е издал фактура №
**********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 07.12.2020 г. до окончателното плащане, както и 666,59 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.08.2019 г. до 04.12.2020 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 962,15 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба с вх. № 25020048/13.09.2024 г. на ответника „План Инвест
Консулт“ ЕООД с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа, че в тежест на ищеца е било да
установи реалното доставяне на стоките по процесната фактура № **********/29.07.2019 г.,
представяйки транспортни документи, пътен лист, товарителница, протокол за предаване и
др., но същият не е сторил това. Допълва, че счетоводното отразяване на фактурата и
ползването на данъчен кредит по нея не е равнозначно на реално доставяне на стоките. По
1
изложените съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него
да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Каучук ТМ“ ЕООД е подал отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва. Излагат съображения, че с оглед данните по делото
за осчетоводяване на процесната фактура № **********/29.07.2019 г. от ответника,
включването й в дневника за покупки за м. юли 2019 г. и подаването на справка –
декларация в ТД на НАП на 14.08.2019 г., е налице извънсъдебно признание от него не само
относно възникването на облигационно правоотношение между страните, но също така и
относно приемане на доставените стоки, поради което същият дължи заплащане на
дължимата за тях цена. Оспорва ответникът да е направил своевременно възражение във
връзка с надлежното изпълнение в хода на производството пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение,
а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. Същото е и правилно, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: търговско правоотношение
между страните по силата на процесния неформален договор за доставка на стоки,
обективиран в представената фактура № **********/29.07.2019 г.; надлежно изпълнение на
задълженията по него чрез извършване на уговорените доставки, които ответникът е приел,
при което за последния е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената
2
цена в претендирания размер; поставяне на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетия от първоинстанционния съд
извод за доказаност по делото на обстоятелството относно възникването и съществуването
между страните по него на процесното търговско правоотношение по силата на твърдяния
неформален договор за доставка на стоки, в изпълнение на който ищецът „Каучук ТМ“
ЕООД надлежно е доставил, а ответникът „План Инвест Консулт“ ЕООД ги е приел без
забележки. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред съдържанието на
представената по делото в заверен препис фактура № **********/29.07.2019 г., доколкото тя
същата съдържа описание на съществените елементи на договора – наименование на
страните, вида на стоките – каучукови плочки 400/400/30 мч и двупластово лепило,
количеството, единичната им цена, общо дължимата такава – 4 887,00 лв. с ДДС, както и
време и място на издаването й /в този смисъл са Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. №
588/2010 г., II т. о., ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о., ВКС и
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ВКС/. Що се отнася обаче до
доказателствената сила на фактурата да установи доставянето от страна на ищеца „Каучук
ТМ“ ЕООД на отразените в нея стоки в полза на ответника „План Инвест Консулт“ ЕООД,
то това обстоятелство следва да бъде анализирано с оглед останалите доказателства по
делото, тъй като сама по себе си тя представлява едностранно съставен частен документ,
който не се ползва с материална доказателствена сила. Този факт обаче не прави документа
лишен от доказателствена стойност, тъй като частните документи също са доказателства и
подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други обстоятелства по делото. В
контекста на изложеното, съдът анализира удостоверените във фактурата обстоятелства във
връзка с изводите на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебносчетоводна
експертиза, на която първоинстанционният съд също се е позовал, като същата не е
оспорена от нито една от страните и правилно е кредитирана от негова страна, като се
кредитира и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно заключението фактура №
**********/29.07.2019 г. на стойност от 4 887,00 лв. с ДДС е надлежно осчетоводена от
„План Инвест Консулт“ ЕООД по сметка 401 „Доставчици“ – контрагент „Каучук ТМ“
ЕООД, като същата е вписана на ред 137 в Дневника за продажбите за м. юли 2019 г.,
ответното дружество е подало месечна справка – декларация по ЗДДС за съответния отчетен
период, включващ фактурата до ТД на НАП и е упражнило правото си на данъчен кредит
съгласно ЗДДС, без да има данни за извършени плащания по нея, което по своето естество
представлява недвусмислено признание относно наличието на задължението по договора,
като доказва неговото съществуване в посочения размер и на твърдяното основание –
процесната фактура № **********/29.07.2019 г. /в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г.
по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК,
ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение №
23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и
др./. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
3
осчетоводяването на същата, включването й в справката – декларация по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване.
По своята правна същност договорът за търговска продажба, каквато характеристика
има процесният договор за доставка на стоки, обективиран в процесната фактура №
**********/29.07.2019 г., е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден договор и
едно от основните задължения за купувача е да заплати на продавача покупната цена на
доставените и приети стоки – арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Представената по делото фактура е
първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството, който
отразява едностранно счетоводно записване като обективира изгодни за издалия на този
документ факти. Както вече се посочи по-горе, при преценка на доказателственото значение
на фактурата обаче следва да бъдат съобразени констатациите на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза относно нейното реално осчетоводяване в счетоводството
на ответното дружество. Същевременно включването на фактурираната сума в справката -
декларация до трето, неучастващо в спора лице - НАП, както и ползването на данъчен
кредит по нея са обстоятелства, от които следва извод не само за осъществено от ответника -
купувач приемане на доставените стоки, т. е. признание, че последните съответстват на
уговореното между страните, но и за издаването на документите, при наличието на които се
поражда изискуемостта на вземането на продавача на дължимата му от ответника покупна
цена. Ето защо, опровергава се тезата на ответника /въззивник/ за липсата на ангажирани
доказателства относно реалното доставяне на стоките по процесната фактура №
**********/29.07.2019 г., а именно: транспортни документи, пътен лист, товарителница,
протокол за предаване и др. Нещо повече, това негово възражение е несъвместимо със
собственото му извънсъдебно поведение, свързано с нейното осчетоводяване, което той не
би сторил в случай, че е считал, че насрещната страна по търговската сделка е била
неизправна. След като стоката е получена, ответникът дължи на основание чл. 327 ТЗ
заплащане на цената й, равняваща се на посочената в нея сума от 4 887,00 лв. с ДДС. От
страна на ответника нито се твърди да е заплатил стойността на доставените му стоки, нито
се ангажират доказателства в тази насока, поради което той дължи тяхната цена в полза на
ищеца в посочения размер, в какъвто смисъл са и възприетите от първоинстанционния съд
изводи.
С оглед основателността на главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327, вр. чл. 1, т. 1 ТЗ, основателен се явява и акцесорният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като предвид липсата на изложени с въззивната жалба оплаквания относно
изпадането на ответника в забава и начина на определяне на размера на претенцията от
666,54 лв., въззивният съд намира, че не следва да излага съображения в тази насока.
Правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат изцяло, поради което
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
4
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ищец има право на направените от него разноски във въззивното производство в размер на
650 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, което предвид липсата на заявено от
насрещната страна възражение за неговата прекомерност следва да му се присъди в пълния
претендиран размер. Реалното заплащане на същото съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2024 г., в който е отбелязано,
че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка. Сторените разноски
от въззивника – ответник следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20126653/22.07.2024 г., постановено по гр. дело №
60546/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „План Инвест Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Младост-4“, бл. 446, вх. 2, ет. 6, ап. 38 да заплати на „Каучук ТМ“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 160а, ет. 7, ап. 42, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5