ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Перник , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500752 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст" ЕООД против разпореждане №
264944/28.10.2020г. по ч.гр. д. № 5661/2020 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне
заявлението по чл. 410 ГПК срещу С. Б. за сумите: 52,13лв. - административни разноски,
309,99 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 33,54 лв. –
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 01.11.2019 г. –
09.10.2020г.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС за
свързаност между Кредисимо и Ай Тръст и че води до нищожност на договора за
поръчителство; че възнаграждението за поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и
неоснователно обогатяване, както и че адм. разноски за събиране на вземането противоречат
на чл. 33 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с твърдението, че тези разходи не били такси за усвояване и
управление на кредита, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и
издаване заповед за изпълнение за сумите.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното разпореждане и след
като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно
всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
1
Ч.гр. д. № 5661/2020 г. на РС - Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Ай
Тръст" ЕООД срещу С. Б. за суми за главница, договорна възнаградителна лихва, мораторна
лихва по кредит, включително и вземания за 52,13 лв. - административни разноски, 309,99
лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 33,54 лв. - мораторна
лихва по договор за поръчителство, твърдени като плетени от заявителя като поръчител на
длъжника по договор за кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД,
съответно дължими от кредитополучателя. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната
част по подробни мотиви, че претенциите се основават на неравноправни клаузи, които
нарушават императивни норми, респ. имат за цел заобикаляне на ЗПК, в частност чл. 33 и
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането в
обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е неоснователна,
по следните съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Относно сумата 309,99 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението между
страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за
поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения
на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2000 лева за срок от
13 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 133,63 лева
месечно за срока на договора за кредит или общо 1737,19 лева.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за
одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението
за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави
заемната сума/, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
2
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството
като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за
индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на
заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50
% по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на
негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство е
86,86 % от размера на предоставения кредит и на практика заемополучателят връща на
заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Това
следва и от клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, с която се дава право на
заемодателя да получи всички плащания, които според договора за поръчителство се дължат
на самия поръчител. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е
изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае
за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл.
3
21, ал. 1 ЗПК. След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не
дължи заплащане на възнаграждение за поръчителство, то това се отнася и за акцесорните
задължения за лихви за забава върху това възнаграждение.
Идентични на горните са и изводите за сумата 52,13 лв. - административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410
ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали
именно в този размер от 52,13 лв. са направени някакви конкретни разноски по събиране на
вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и
платени, поради което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид
отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните,
което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ като
разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а
изброените едва в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане
на разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им
извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР
на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът
намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с
физическо лице. Освен това, правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за
разноски е неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната която изпълнява,
а не от тази която търси принудително липсващо изпълнение.
С оглед на всичко изложено, възнаграждението за поръчителство, респ. лихвите за
забава върху това възнаграждение и адм. разноски противоречат на добрите нрави и в равна
степен са неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД,
чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и
3 ГПК. В съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264944/28.10.2020г. по ч.гр. д. № 5661/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5