№ 1770
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
СъдебниВелина Николаева Стоянова
заседатели:Владимир Владимиров Иванов
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100200203 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ ВЛ. ИЛ. С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се
явява лично и с адв. В.Д. – от САК, назначен служебен защитник на
осъденото лице по настоящото производство.
В съдебна зала се явява и назначеният преводач по настоящото
производство ИВ. К. ГЮД. – заклет преводач от руски език на български
език, и обратно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното с.з.,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискани от СЪДА и постъпили писмени отговори от ГД
„ИН“, както и от РС – Ген.Тошево, които ПРЕДЯВИ на страните – за
запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и относимостта на
1
изисканите и постъпили писмени доказателства към предмета на делото,
СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – изисканите и постъпили от
СЪДА такива, а именно – писмен отговор от ГД „ИН“, рег.№ 3083/
10.03.2022 г., както и писмен отговор от РС – Генерал Тошево, вх.№
22071/13.04.2022 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства, нямаме
доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за основателна молбата на осъдения за
групиране на наложените му наказания, тъй като са налице предпоставките по
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК. Касае се за две деяния, които са извършени при
условията на реална съвкупност – първото извършено на 16.10.2018 г.,
второто – на 05.07.2019 г., което се явява по–тежкото. Моля да наложите едно
общо най–тежко наказание, в размер на 5 години „Лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Намирам, че са налице и предпоставките за прилагане на чл.24 НК, за
увеличаване на определеното едно общо най–тежко наказание – в настоящият
случай с 3 месеца „Лишаване от свобода“. В този смисъл е съдебната
практика – Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по НД № 2/65 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което, при налагане наказания за реална съвкупност,
2
съдилищата задължително следва да преценят броя на престъпленията,
тяхната последователност, време на извършване, характера и степента на
обществена опасност на осъдения, поради което следва да бъде увеличено
общото наказание. В настоящият случай двете престъпления са извършени
последователно, в период от 9 месеца, поради което, след като се касае за две
осъждания на наказания с „Лишаване от свобода“, които са извършени през
един непродължителен период от време, няма пречка за прилагане
разпоредбата на чл.24 НК, като считам, че 3 месеца са достатъчни за
постигане целите на наказанието по чл.36 НК.
С оглед представените днес справи е установено, че С. има
предварително задържане, както и „Домашен арест“, като моля да зачетете
този период и да бъде приспаднато от наложеното едно общо наказание, както
изтърпяната част от наказанието, а също така, на основание чл.23, ал.3 НК,
към определеното общо наказание, моля да бъде присъединено и наказанието
„Глоба“, в размер на 200 лв.
Адв.Д.: Моля да уважите изцяло молбата на осъдения за кумулация, тъй
като не противоречи на закона. От приложената справка за съдимост е видно,
че спрямо същия има наложени 2 присъди – едната за 5 месеца „Лишаване от
свобода“, отложено за срок от 3 години, втората – за 5 години „Лишаване от
свобода“, ефективно. Искам да посоча, че когато осъденият е извършил
второто престъпление, той вече е бил извършил другото престъпление, но не
е бил осъждан, затова му е било наложено наказание от 5 месеца, с
изпитателен срок от 3 години, а не ефективно.
Считам, че искането на прокурора е абсурдно, защото за едното деяние
С. е осъден ефективно, а за другото има условна присъда, и без да е извършил
никакво нарушение на закона, Вие трябва условната присъда да я
прегрупирате в ефективна. Още повече, практиката, която посочва
прокурорът, е далеч преди да се извършат промените в НК. В чл. 24 НК
никъде не е записано, че по този начин трябва да бъдат групирани, да не
говорим и, че смисълът на чл.24 НК, и на кумулацията като способ в НК,
изцяло губи своето значение. Не може една условна присъда да бъде
прегрупирана в ефективна. Има и съдебна практика, в която се посочва, че
когато присъдата не е ефективна, няма смисъл и от кумулация. Искам да
посоча и, че осъденият е изтърпял строгият режим в началото.
Моля да уважите искането, така както е посочено в молбата на С..
ОСЪДЕНИЯТ ВЛ. ИЛ. С. /в своя защита/: Искам да кажа, че
предишният адвокат не ми обясни нищо и аз си мислех, че сега става дума за
тези три месеца, които съм прекарал в Добрич. Мислех, че това е кумулация.
Не съм имал такава инициатива. Изпитателният срок свършва през м.август,
който изпитателен влиза в наказанието.
НЕ оттеглям молбата си за кумулация, да се гледа делото.
3
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения ВЛ. ИЛ. С.:
Имам награди, моля да удовлетворите моята молба и да отхвърлите
предложението на прокурора за увеличаване на наказанието.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да постанови
определението си.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно
заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 НК.
Образувано е по повод депозирана молба от адв.Ем. М. – от АК–
Кюстендил, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения ВЛ. ИЛ.
С., за определяне на едно общо наказание, на основание чл.23 – чл.25 НК,
измежду определените такива спрямо С. по НОХД № 123/19 г. по описа на РС
– Генерал Тошево и по НОХД № 5636/18 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
В днешното с.з. прокурорът пледира, че така депозираната молба от
осъдения С. за групиране на наложените му наказания по цитираните по-горе
две производства, се явява основателна, тъй като са налице предпоставките
по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, изтъквайки в тази насока, че се касае за две
деяния, извършени при условията на реална съвкупност, в който смисъл
спрямо С. следва да бъде определено едно общо най–тежко наказание, в
размер на 5 години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим. Излага, че към следващото да бъде определеното
едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години, на
основание чл.23, ал.3 НК, следва да бъде присъединено и наложеното на
осъдения по НОХД № 123/19 г. по описа на РС–Генерал Тошево наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева. Отправя и искане за прилагане разпоредбата на
чл.24 НК, като бъде увеличено така следващото да бъде определено спрямо С.
едно общо наказание с 3 месеца, които приема за достатъчни за постигане
целите на наказанието съобразно чл.36, ал.1 НК, позовавайки се в този смисъл
на установена съдебна практика, и акцентирайки, че двете престъпления, за
които С. е осъден по цитираните наказателни производства, са извършени
последователно, в период от 9 месеца. Пледира и да бъде приспадната както
изтърпяната част от групираните наказания, така и времето, през което С. е
бил задържан по някои от водените производства.
Защитата пледира, че са налице основанията за групиране на
наложените спрямо С. наказания по цитираните по–горе две производства,
като моли да не бъде уважено направеното от прокурора искане за
увеличаване размера на следващото да бъде определено едно общо най–тежко
наказание спрямо С., изтъквайки, че осъденият е извършил второто
престъпление, когато вече е бил осъществил другото престъпление, но все
още не е бил осъден. Обосновава в този смисъл искането на прокурора за
4
абсурдно, като приема, че не може постановената спрямо С. условна присъда
по НОХД № 123/19 г. по описа на РС – Генерал Тошево, да бъде
прегрупирана в ефективна, тъй като смисълът на чл.24 НК и на кумулацията
като способ в НК, изцяло губи своето значение при това положение. Моли
искането, направено с молбата от осъденото лице, да бъде уважено, а
отправеното в днешното с.з. искане с правно основание чл.24, да не бъде
уважено.
В своя защита и в последната си дума, осъденият ВЛ. ИЛ. С. заявява, че
не е бил наясно с подадената молба, като посочва, че след няколко месеца
изпитателният срок на присъдата по НОХД № 123/19 г. по описа на РС–
Генерал Тошево ще изтече, но не оттегля молбата си. Посочва, че по време на
задържането му в местата за лишаване от свобода, има награди, като моли да
бъде удовлетворена подадената от него молба, и да бъде отхвърлено
предложението на прокурора за увеличаване на наказанието.
След анализ на доказателствените материали по делото, на първо място,
СЪДЪТ обсъди, че с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК настоящият
съдебен състав е компетентен да се произнесе по така отправената от
осъдения ВЛ. ИЛ. С., чрез неговия защитник – адв. Ем. М. – от АК –
Кюстендил, молба – с правно основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 НК, предвид обстоятелството, че СГС в този си състав е
постановил присъдата, която последна е влязла в сила, а именно – тази по
НОХД № 5636/2018 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, влязла в сила на
28.09.2021 г. В този смисъл настоящият съдебен състав е този, който следва
да прецени основателно ли се явява направеното от осъденото лице искане,
поддържано в днешното с.з. и от неговия защитник, и от прокурора.
След запознаване с доказателствените материали по делото, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че въз основа на постигнато между страните по НОХД №
123/19 г. по описа на РС – Генерал Тошево споразумение, имащо характер на
влязла в сила присъда от датата на одобрението му – 17.09.2019 г., по
отношение на осъдения С., за извършено от него престъпление на 05.07.2019
г., по смисъла на чл.279, ал.1 от НК, е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 месеца, изпълнението на което, на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години, както и наказание „Глоба“ в
размер на 200 лв.
В последващ времето момент, с присъда на СРС, НО, 4 състав,
постановена по НОХД № 5636/18 г. по описа на същия съд, влязла в законна
сила на 28.09.2021 г., С. е осъден за извършено от него на 16.10.2018 г.
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 5 години, следващо да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим.
Преценявайки изложените данни въз основа на приложените
доказателствени материали, в частност – приобщеното по делото актуално
свидетелство за съдимост по отношение на конкретното осъдено лице, датите
на извършване на съответните деяния по цитираните по–горе 2 наказателни
производства, както и датите на влизане в сила на така постановените спрямо
5
С. присъди, СЪДЪТ ПРИЕ, че отправеното искане с правно основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, се явява напълно основателно, доколкото са налице
предпоставките за определяне на едно общо наказание по отношение на С.
измежду наложените му наказания по НОХД № 123/19 г. по описа на РС –
Генерал Тошево и по НОХД № 5636/18 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
В тази връзка, настоящият съдебен състав ОТЧЕТЕ, че деянията по
НОХД № 123/19 г. по описа на РС – Генерал Тошево и по НОХД № 5636/18 г.
по описа на СГС, НО, 4 състав, са извършени преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, като безспорно се установява, че присъдата
по НОХД № 123/2019 г. по описа на РС – Генерал Тошево, е влязла в сила
на 17.09.2019 г., преди която именно дата са извършени престъпленията, за
които С. е осъден по цитираните по-горе 2 наказателни производства. В тази
насока, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по първото цитирано производство – по
НОХД № 123/2019 г. по описа на РС – Генерал Тошево, С. е осъден за
извършено от него престъпление на 05.07.2019 г., като както беше посочено
вече, присъдата е влязла в сила на 17.09.2019 г. Същевременно, по НОХД №
5636/2018 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, престъплението, за което С. е
осъден, е извършено от него на 16.10.2018 г., като тази присъда е влязла в
сила на 28.09.2021 г.
С оглед на изложените данни, настоящият съдебен състав прие, че
законосъобразно и правилно се явява групиране на така наложените по
отношение на осъдения ВЛ. ИЛ. С. наказания „Лишаване от свобода“ по горе
цитираните 2 наказателни производства, доколкото същите се намират в
условията на реална съвкупност, предпоставяща определяне на едно общо
наказание касателно С. по тези 2 производства, като общото наказание
„Лишаване от свобода“, следващо да му бъде определено, е „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 /пет/ години.
Настоящият съдебен състав прие, че доколкото и двете наказателни
производства се намират в условията на кумулативна верига, с оглед датите
на извършване на деянията и датите на влизане на присъдите в сила, следва да
бъде приложена нормата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и по отношение
на ВЛ. ИЛ. С. да бъде определено именно това общо наказание – в размер на
5 години „Лишаване от свобода“, тъй като то се явява най-тежкото, за което
С. е осъден по уточнените две производства, определено му по НОХД №
5636/2018 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
СЪДЪТ намира, че следващото да бъде определено едно общо най-
тежко наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, следва да бъде
изтърпяно от ВЛ. ИЛ. С. при първоначален „Общ“ режим, с оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като размера на това наказание
е 5 години, предпоставящ съобразно закона изтърпяването му именно при
„общ“ режим.
СЪДЪТ НАМИРА, че от следващото да бъде изтърпяно едно общо
наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, следва да бъде
приспаднато времето, през което осъденият ВЛ. ИЛ. С. е бил задържан в хода
на водените 2 наказателни производства, в това число и с мярка за
6
неотклонение „Домашен арест“, както и да бъде приспаднато времето, през
което същият е търпял наказания „Лишаване от свобода“ по същите тези
производства.
Същевременно, доколкото по НОХД № 123/2019 г. по описа на РС –
Генерал Тошево, наред с наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение
на С. е наложено и наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, СЪДЪТ
СЧИТА, че на основание чл.23, ал.3 от НК, същото следва да бъде
присъединено към наложеното по отношение на този осъден едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години.
По отношение направеното искане на СГП за увеличаване на
определеното по отношение на ВЛ. ИЛ. С. едно общо най-тежко наказание в
размер на 5 години „Лишаване от свобода”, с 3 месеца, настоящият съдебен
състав прие, че същото се явява неоснователно. В тази връзка, СЪДЪТ
съобрази, че в хода на провелите се спрямо С. наказателни производства,
съдилищата, постановили съответните осъдителни по отношение на него
присъди, са съобразили всички обстоятелства, които са отегчавали и
смекчавали неговата наказателна отговорност и наказанията са били
определени съобразно целите на същите, с оглед личността на осъденото лице
и данните, събрани в хода на съответните производства. Прокурорът, при
изложение на искането в днешното с.з., се позовава на съдебна практика,
която действително е налична и установена и към настоящият момент.
Същевременно обаче, това е възможност изцяло в прерогатива на съда, който
следва вземе отношение по поставения въпрос относно групиране на
наложените в случая спрямо С. наказания по НОХД № 123/19 г. по описа на
РС–Генерал Тошево и по НОХД № 5636/18. по описа на СГС, НО, 4 състав. В
конкретика на процесния случай, СЪДЪТ прецени, че настоящото
производство с правно основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, е за
кумулиране на наказанията по цитираните производства, по първото от които
– това по НОХД № 123/19 г. по описа на РС – Генерал Тошево, на осъдения е
определено наказание в размер на 5 месеца, за престъпление по чл.279, ал.1
НК, което не се явява тежко престъпление, съобразно чл.93, т.7 НК.
Осъждането на С. по НОХД № 5636/18 г. по описа на СГС, НО, 4 състав,
действително е за тежко умишлено престъпление, но определеното му по това
производство наказание достатъчно обезпечава изпълнение целите на
наказанието, визирани в чл.36, ал.1 НК, с оглед неговия размер и изхождайки
от конкретиката на престъплението. В мотивите към постановената по това
производство присъда са изложени обстойни аргументи относно вида и
размера на така определената санкция от 5 години „Лишаване от свобода“,
която санкция не претърпя корекция, доколкото присъдата не беше
протестирана или обжалвана.
В този смисъл СЪДЪТ счита, че следващото да бъде определено
спрямо С. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на 5
години, е достатъчно съобразено със степента на обществена опасност на
дееца и съответно ще изиграе необходимия поправителен, възпитателен и
предупредителен ефект, както и ще изпълни превенциите, визирани в нормата
на чл. 36 от НК. Размера на това наказание ще допринесе осъдения да осъзнае
7
отрицателните белези на своите предишни противообществени прояви, за
които е наказван, да осъзнае нуждата от непротивоправно поведение,
насочено към спазване на законите и обществения ред в държавата, а така
също и възпитателно ще въздейства върху другите членове на обществото.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ счете, че не се налага определеното едно
общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 5 години, да бъде
увеличено с 3 месеца, каквото е искането на прокурора, направено в днешното
с.з., доколкото наказание в този размер би изпълнило в необходимата степен
генералната и специални превенции на наказанието, което следва С. да
изтърпи. Приложението нормата на чл.24 НК и съответно увеличаването на
следващото да бъде определено спрямо С. едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 години, не би довело до по–голяма поправителна и
превъзпитателна функция, и не би създала допълнителен мотив у осъдения за
законосъобразно поведение в бъдеще време, доколкото данните за неговата
личност безспорно очертават наличие на такава възможност, в който смисъл
СЪДЪТ прие, че искането на прокурора не се явява основателно.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ НАМИРА, че на това основание не
следва да уважи искането на прокурора, за увеличаване на следващото да
бъде определено общо наказание 5 години „Лишаване от свобода“, с 3 месеца.
Като съобрази, че депозираната молба от осъдения ВЛ. ИЛ. С. за
групиране на определените му наказания по цитираните по-горе две
производства, а именно – НОХД № 123/19 г. по описа на РС – Генерал
Тошево и по НОХД № 5636/18. по описа на СГС, НО, 4 състав, се явява
основателна, и като прие, че това е най-благоприятният вариант по
отношения на конкретния осъден, отчитайки наличието на законовите
предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, НК, СЪДЪТ прие, че относно
молбата на осъденото лице следва да се произнесе в позитивен смисъл, и
респективно да бъде оставено изцяло без уважение направеното в днешното
с.з. искане от прокурора за относно приложение нормата на чл. 24 от НК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на ВЛ. ИЛ. С. – роден на 07.10.1960 г. в Р
Украйна, ЕГН – **********, по негови данни – генетически българин, роден
в Р Украйна, с украинско и българско гражданства, женен, осъждан, със
средно образование, месторабота преди задържането – управител на фирма
„А.“, жител и живущ в гр.София, ул. ****, едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД № 123/19 г. по описа на РС – Генерал
Тошево – „Лишаване от свобода” в размер на 5 месеца, и по НОХД №
5636/18. по описа на СГС, НО, 4 състав – „Лишаване от свобода“ в размер на
5 години, а именно едно общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.
На основание чл.65, ал.3, вр. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ
8
първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване на така определеното по
отношение на осъдения ВЛ. ИЛ. С. едно общо най–тежко наказание
"Лишаване от свобода“ в размер на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК, ПРИСПАДА времето, през
което осъденият ВЛ. ИЛ. С. е бил задържан в хода на цитираните две
наказателни производства – по НОХД № 123/19 г. по описа на РС –Генерал
Тошево и по НОХД № 5636/18. по описа на СГС, НО, 4 състав, по реда на
ЗМВР, по реда на НПК – с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“, както
и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като два дни „Домашен арест“ се
зачитат за 1 ден „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от определеното едно
общо най–тежко наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 5 /ПЕТ/
ГОДИНИ – времето, през което осъденият ВЛ. ИЛ. С. е търпял наказание
"Лишаване от свобода" по цитираните по–горе две производства, в местата за
лишаване от свобода на територията на Република България.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23, ал.3 НК, към така
определеното по отношение на осъдения ВЛ. ИЛ. С. едно общо най–тежко
наказание "Лишаване от свобода“, в размер на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ, и
наложеното му наказание по НОХД № 123/19 г. по описа на РС –Генерал
Тошево – „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора, с правно
основание чл.24 от НК, за увеличаване размера на определеното по
отношение на осъдения ВЛ. ИЛ. С. едно общо най–тежко наказание, в размер
на 5 ГОДИНИ „Лишаване от свобода“ – с 3 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 15 – дневен
срок от днес, пред САС.
За участие и осъществен превод от преводач ИВ. К. ГЮД. в днешното
с.з., СЪДЪТ му ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 130 лв., платими от
бюджета на съда, за което се издаде 1 брой РКО.
Адв.Д.: Моля за препис от протокола.
С оглед направеното искане от адв. Д., да му бъде издаден препис от
протокола от днес проведеното с.з.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 15.35 часа.
9
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10